Близо 150 участници в "Лагер без граници" участваха в различни акции в центъра на Свиленград на 27. 08. 2011г. Цялата статия ...

Протестът е част от кампанията под наслов „Нелегални хора няма!“ На 27 март в 11,00 ч. се състоя организирания от „Инициативен комитет за солидарност с имигрантите и бежанците” протест пред „Специалния дом за временно настаняване на чужденци” в софийския квартал Бусманци.

Пред високите, опасани с бодлива тел стени на "домът" дойдоха да изразят своята позиция около 50 човека, сред тях имаше и 30тина активисти, дошли специално за този протест от няколко европейки страни, както и имигранти - доскорошни затворници в същия концлагер. Родни правозащитници, представители на 128485858686-те НПО-та, будни интелектуалци и не толкова будни творци - не се забелязваха в района.

Транспарантите, които протестиращите разпънаха, гласяха: "Нелегални хора няма", "Статут за бежанците сега", "Без граници Без нации", "Солидарност" и много други. Цялата статия ...

  НЕЛЕГАЛНИ ХОРА НЯМА! СТАТУТ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ВЕДНАГА!   В последните години ситуацията с бежанците, имигрантите или като цяло т.нар. „хора без документи” се засили, въпреки че всъщност все още броят на тези хора у нас не е голям. Корупцията в Държавната агенция за бежанците продължава да е голяма и  много искания за бежански статут не получават удовлетворение. Затворът в софийския квартал Бусманци продължава да задържа чужденци, които не са извършили никакво престъпление, а властите продължават да наричат това място с евфемизма „Специален дом за задържане на бежанци”.    На 19 януари 2011 година беше публикуван и новият Закон за чужденците в България. Въпреки едногодишния натиск и предложения за изготвяне на този закон от страна на неправителствени организации и адвокати новият закон не предлага решения за узаконяване пребиваването на чужденци, които са от дълго време в България. Произволното и немотивирано задържане на чужденци без документи в Бусманци също продължава. Малкото подобрения в новата версия на закона са изключително незадоволителни и козметични. Хора, които или са поискали бежански статут или искат узаконяване на своето положение, тъй като живеят в България от ранна детска възраст като Джавед Нури от Афганистан и Оладотун Ибикуй, който само е роден в Нигерия, но почти не е живял там, остават без уреден статут. Те нямат право нито на работа, нито на образование.    Има стотици други като тях, които или гният в „центъра за задържане” в Бусманци или живеят в общежитията на ДАБ в „Овча купел” с по 60 лева на месец. Някои от тях нямат право да напуснат България, нито пък да останат, тъй като могат да бъдат затворени без съд и присъда в Бусманци. Има и други, за които няма място в общежитията на ДАБ и затова живеят по недовършени строежи, намиращи се в съседство на сградата на ДАБ, постоянно изложени на расистки атаки от страна на неонацисти и на зимния студ! Цялата статия ...

На Вяра, Петър, Лео, Аглика, Иван, Румен и Ани

Шестимата приятели, на които посвещавам този текст, представляват изключителен екип от актьори, сценограф, осветител, фотограф и режисьор, с които имах удоволствието и честта да работя през последните месеци, и срещата и работата с които до голяма степен определи избора и темата на текста ми „Светът след проекта” http://www.kultura.bg/bg/article/view/17670, публикуван в „Култура” на 19 ноември т.г. и с който се занимава Стефан Попов. Трудно въобразимите условия на труда на шестимата приятели бяха обратно пропорционални на щедростта и самоотрицанието им, лишени от какъвто и да е патос; същите думи могат да бъдат отнесени и към мястото, където работихме – независимото пространство The Fridge, издържано от две млади художнички без „допълнителни доходи”, съобразно същата тази трудно разбираема логика на щедростта, вероятно точно толкова невероятна, колкото и формулата „свят след проекта за свят”.

Контекстът

В предишния брой на „Култура” Стефан Попов публикува критическа реакция http://www.kultura.bg/bg/article/view/17745, агресивно атакуваща моя текст, представляваща претендиращ за педантизъм логико-граматически анализ на първата му част, на основата на който се стига до заключението за несъстоятелността на тезите ми и дори за вредата от тях. По същество, става дума за лесно разпознаваема операция: познатият на студентите по философия инструментариум от иконоборческия период на аналитичната философия [1], използван за разобличаване на абсурдността на „метафизичните тези”, е вкаран в употреба пред една неспециализирана публика, но не за да разиграе в местен вариант „спора на факултетите”, а за да стигматизира определена позиция с очевидно неприемливо за автора-критик политическо измерение („левичарски реторически абсцес”).

Текстът, за който съм порицаван, не е текст с извънредна амбиция. Той беше преведен частично от английски за публикация в „Култура” и написан за международен академичен семинар около тезата за „посткапиталистическия субект” на Марион фон Остен, кураторка, артистка и професор във Виенската академия за изящни изкуства. В уводната си част статията ми резюмираше няколко (хипо)тези върху актуалната политическа, социална и икономическа трансформация, които са в центъра на философските ми занимания от няколко години насам. Основната част на статията се съсредоточаваше върху конкретен проблем – проблемът за свободното време и ситуацията на младите съвременни артисти (форумът, на който беше представен текстът ми, имаше директна връзка със съвременното изкуство) [2]. Именно този проблем ми изглеждаше най-належащ в нашата ситуация и вниманието, което той предизвика, споменато и от Стефан Попов, очевидно доказва колко наболял е той.

Наред с назидателно-разобличителния разбор на няколко изречения от текста ми, реакцията на Попов се отличава не само с донякъде самонаслаждаващ се опит за произвеждане на иронични фойерверки, но и с реторическо настървение, което граничи с оскърбление. Мотивацията на моя критик ми е безинтересна. В тази, все по-раздробявана от бруталност и агресия публична среда, винаги съм смятал, че опазването на достойнството на езика – съответно, на опонента – е единствената възможност на критическата мисъл. Но в текста на Попов са формулирани твърдения, на които именно изискването на критическата мисъл не позволява да не отговоря.

И така, ще отговоря на г-н Попов по няколко принципни пункта. Цялата статия ...

Аревик Шмавонян напусна Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци, съобщиха от МВР. Цялата статия ...