|
Мнение за статията |
Изпрати тази дописка по E-mail
|
|
Преглед :: Престъпност и корупция |
|
Случаят Николай Баровски |
|
от Толерантност На Две Колела E-mail: tolerantnost (nospam) abv.bg (непотвърден!) Адрес: България |
25 октомври 2005
|
|
Николай Баровски - архитект по професия, музикант в група Балканджи по хоби заминава в Гърция. На автогарата семейна приятелка му дава плик с яке и уолкмен, което да предаде на майка си в Солун. На границата по сигнал проверяват багажа му и откриват 20 000 фалшиви евро, зашити в ръкава на якето. Вече повече от година той гние в гръцки арест, без повдигнато обвинение. |
Кликнете върху изображението за по-голям вариант  |
На 22 септемрви 2004г. българският гражданин Николай Баровски тръгва като представител на сдружението “Достойнство България 2003” за среща с представители на гръцка неправителствена организация. Срещата е организирана от Искра Видинска (Ригатос), заместник председател на българското сдружение. На тръгване от София на автогарата Розелен Ригатос, дъщеря на Искра Видинска и също член на сдружението, му предава малък пакет с молба да го занесе на майка й в Атина. При митническа проверка на българо-гръцката граница в багажа, предаден му от Розелен, в ръкава на сгънато спортно яке са открити 20 000 евро, за които се оказва, че са фалшиви. Николай научава за тяхното съществуване едва тогава.
Вече повече от една година двадесет и деветгодишният Николай Баровски е задържан на територията на Република Гърция и се намира в следствения арест към затвор Диавата в Солун.
Първото действие от гръцка страна по случая след задържането му на 22.09.2004г. и продължаването на ареста му с още 6 месеца на 24.03.2005г., беше заседанието на Съвет от съдии в гр. Серес на 1.08.2005г., който трябваше да вземе решение по предложение на районния прокурор по два въпроса – дали делото да отиде на съд и дали да бъде изменена мярката за неотклонение.
В предварителната подготовка на документите за представянето ни за този съвет, получихме голямо съдействие от страна на българските институции. Министерство на външните направи съответните постъпки, за да предложи наемането на жилище към Българското посолство в Атина, което би осигурило на Николай Баровски необходимия адрес на територията на Република България. Особена заслуга за това имат българският посланик Стефан Стоянов и консулът, отговорен за случая в Атина, Михаил Михайлов.
Друг основен елемент, на който защитата настоява, е отправянето на молба за следствена поръчка от страна на Гърция до България, за да бъдат събрани доказателствата от нашето следствие. От българска страна такава молба вече беше отправена. За съжаление, никой от нашите следствени и съдебни органи не пожела да извести официално гръцката страна за воденото в България следствие и за събраните по него доказателства. Министерство на правосъдието, в рамките на неговата компетенция, издаде единствено документ, удостоверяващ, че България е отправила така молба до Гърция.
Отделно е редно да спомена ангажираността на Посолството на Република Гърция в България по случая – посланикът е изпратил две ноти до ресорните гръцки министерства след протеста, който организирахме на 13.06.2005г. пред посолството в София. Полицейският аташе също прояви загриженост.
Въпреки всичко това обаче при заседанието на 01.08. в гр. Серес брат ми бе изслушан едва за 2-3 мин., като цялата процедура отново се превърна в издевателство срещу личността му. Заради пътуването до Серес бе лишен от личния си багаж, нямаше възможност да ползва личните си принадлежности в продължение на пет дни, а при връщането обратно в затвора му разпориха обувките и му взеха фонокартите, с които се обаждаше, закупени от там.
Решението на Съвета, което трябваше да бъде незабавно, излезе на 11.08.2005г., защото не можели да открият съдията да го подпише. От него става ясно, че представените от защитата 22 документа въобще не са били погледнати и взети предвид.
Без никакви мотиви се отхвърля молбата за отправяне на следствена поръчка до България – и говорим за справедливостта на процеса! Каква е всъщност целта на един процес – да разрушим живота на първия попаднал човек или да открием корените на престъплението??
Молбата за промяна на мярката за неотклонение се отхвърля на основание, че липсва адрес – а е представен документ от Българското посолство там, удостоверяващ адрес и на основание, че има данни, че моят брат ще извърши нови престъпления – като сме представили документи, удостоверяващи чистото му съдебно минало, факта, че е акционер в архитектурно бюро и работи като архитект и препоръки от около 100 видни граждани, описващи го като човек, който никога не е имал и не е склонен да има проблеми със закона. Интересно къде в цялата история се намериха данни, подсказващи, че той ще извърши нови престъпления.
Британците се вдигнаха в подкрепа на свой гражданин, справедливо подведен под отговорност, и обвиниха българското правосъдие в несправедливост в един може би от малкото случаи, когато то се задейства бързо.
А какво можем да кажем за един български гражданин, който вече 13ти месец е задържан и срещу него все още не е издаден обвинителен акт и гръцката страна си позволява да прехвърля делото през пръсти при цялата ангжираност на високо държавно ниво?
Обръщам се към Вас с молба за помощ, тъй като брат ми далеч не е изолиран случай и напоследък чухме за много подобни случаи за българи, осъдени в Гърция на съмнителни основания. Ако нашата правосъдна система бива обвинена в "псевдоправосъдие", то защото ние трябва да понасяме безропотно европейско законодателство да се подиграва с наши граждани? |
Виж също:
http://barovsky.ludost.net http://balkandji.org |
 This work is in the public domain |