|
Мнение за статията |
Виж коментарите |
Изпрати тази дописка по E-mail
|
|
Интервю :: Икономика : Образование и здравеопазване : Глобализация : Разни : Политика : Теория и практика |
|
Сриването на американската средна класа |
|
от Ивайло
E-mail: ghibliii (nospam) yahoo.com (непотвърден!) |
6 май 2008
Редактиран: 08:16:40 |
|
Това е една едночасова лекция на професор Елизабет Уорън от Правния факултет на Харвард изнесена по покана на Университета Бъркли като част от Jefferson Memorial Lectures. Няма какво да го разтягам: лекцията е Страхотна! По-долу има кратко резюме на лекцията. |
За онези от вас, които се интересуват от социо-икономика и същевременно добре владеят английски.
Мога само да мечтая български изследовател от такъв калибър да посвети опита, времето и дарованието си на критично оглеждане на начина на живот и жизненото равнище на българите през последните 30-на години.
Независимо, че фокус на лекцията са американците сигналите , които улавя професор Уорън са също така валидни и не по-малко тревожни и за българите. Имам предвид тревогата и от формирането на дву-класовото общество (богати, бедни и несъществена прослойка между тези две крайности); превръщането на образованието и здравеопазването в достъпни за ограничен кръг; нарастване на социалната несигурност. В резултат на всичко това е тревогата и за самото възпроизводството на обществото. Мисля, че това с особенна сила се отнася и за живеещите в България.
Кратък обзор:
Елизабет Уорън, професор в Харвард преподаващ контрактуално законодателство, несъстоятелност и търговско право, сравнява САЩ от началото на 1970-те и САЩ в 2003 - 2005, тоест промените настъпили за 30 годишен период (една генерация приблизително). Голяма част от чисто статистическите данни, които тя анализира са предоставени от Търговското ведомство към правителството на САЩ. Груга част са продукт на нейната изследователска работа. Всички данни цитирани от нея са в долари с отчетена инфлация, тоест константна величина.
В лекцията си Уорън проследява промените в условията, в които съществува едно американско семейство от долния слой на средната класа, съставено от двама родители с две деца. С други думи, образовани, неосъждани и бели. Според нея най-дълбоката социо-икономическа промяна в американското общество през втората половина на XX в. е излизането на жените на пазара на труда. Така, майка с 16 годишно дете в 1970 най-вероятно е било тя да е неработеща, докато в 2003 майка със 6 месечно бебе почти сигурно е работеща - средното семейство от 1 доход през 1970 става с 2 дохода в 2000. Тя задава реторичния въпрос: не би ли следвало днес, с два дохода, домакинствата да са охолни, с куп спестявания, никакви дългове и значително свободно време. Семейните доходи за тези 30 години са нарастнали, но единствено поради минаването на домакинството от 1 на 2 дохода. За тези 30 години, отчитайки инфлацията, доходите на мъжа не са нарастнали - напротив, "средния" работещ мъж обикновенно взима 800 долара годишно по-малко отколкото в средата на 70-те.
Нарастването на доходите следователно е резултат единствено поради навлизането на жените на пазара на труда. Докато през 1970 домакинствата са спестявали средно 11% от доходите си, в 2006 спестяванията са негативни, под нулата. Задлъжнялостта (като процент от годишния доход) в 1970 е възлизала на 1.4% ;в 2005 е над 15%. Напрактика в последните няколко години американците, дето има един лаф, колкото изчукат всичкото го изпукват. Според данните, всеки 7-ми долар изхарчен от това средно семейство е дълг.
Интересното е, че за типичните неща разноските са намалели - дрехи (-32%), храна (-18%), домакински уреди (-52%); разходите по една кола (-24%). Същевременно типичното жилище за този тип/клас семейство - 3 стаи/2 бани - е скочило с 76% за обслужване на ипотеката на жилището. Самото жилище за периода 1983 - 2003 е скочило със 100% (или с 400% ако включим инфлацията). Допълнителен натиск върху семейството упражнява самия климат в строителното предприемачество. Докато в 1950-те и 1960-те огромната част от новопостроени жилища са били тип еднофамилни за млади хора предприемащи покупка на първото си жилище, днешният строителен пазар е ориентиран изключително към горните 20% от американското общество търсещи жилища от типа 6+ спални Здравна осигуровка е скочила с 74%. Коли - с 52% (днешното семейство в принудено да живее извън града, и с двама работещи трябва да поддържа две или повече коли) Гледане на дете - скок с 100%. Данъци са нарастнали с 25%.
В резюме, "Гъвкавите" разноски (Гъвкави защото са въпрос на избор - този месец или тази година едно семейство може да мине без нова пералня/ обувки/ т.н) са намалели, а "Твърдите" разходи (от които няма мърдане: ипотека, данъци, застраховки) са поскъпнали. В 1970 тези твърди разноски са изяждали 50% от дохода на едно семейство; в 2005 - 85%.
Рисковете, на които е подложено това средно семейство са нарастнали неимоверно: Днес за да се оцелее 2-та дохода са необходимост. Ако единия загуби работа и/или се разболее това често е равнозначно на катастрофа. Тази обстановка е в контраст с 1970, когато в труден момент втория член на семейството би могъл да излезе на пазара на труда и след кратък период семейството отново да стабилизира положението си.
Здравна застраховка. За пример, в 1971 5 дни хоспитализация след раждане са били покривани изцяло от здравната затраховка. В 2006 - само 24ч, при това в много щати това е само заради задължителния минимален срок в закона. Според Уорън повишаването на ефикасността в болничното функциониране през тези 3 десетилетия е постигнато само и единствено чрез изписване на пациентите преждевременно, тоест на практика все още болни. Членовете на семейството са онези, които трябва да изпълняват функциите на болничен персонал и полагат грижи. В 2001 1,4 милиона американци са загубили здравната си застраховка. От онези, които продължават да имат мнозина са с псевдо-застраховка, от типа която НЕ покрива болничен престой, преглед от специалист, предписани лекарства и т.н. През 1970-те типичния индивид без здравна затраховка е бил 23 годишен, мъж, неженен и без деца. Днес този индивид е на възраст 35, женен, работещ и с деца. Помощи за безрботни вече не са процент от дохода и за тези 30 години не са нарастнали.
Образование. В 1970 диплома за средно образование е била гарант за преминаване в средната класа. Това отговаря на 12 години в училище и е било безплатно. В 2003 американците смятат, че за преминаване в средна класа е неоходима минимум диплома от колеж. Това прави 18 години в училище (12 +2 градина поради работещата майка; +4 в колеж). Цялото обучение вече е платено.
Обявяване на лична несъстоятелност. От обявилите през 2001 повече от двойно са тези с деца като причините са били една или две от следните три: загуба на работа, болест, развод. След 1990 повече деца живеят в семейства подали за банкрут, отколкото в семейства подали за развод. Средната класа е под натиск, без излишни ресурси и все повече нейни членове изпадат в бедност. Опасността американското общество да се превърне в дву-класово - шепа богати и океан от бедни - според нея е реална. Главният страх, който провокират тези данни у Уорън е, че самата обществена тъкан на САЩ е застрашена, доколкото според традиционните представи на Америка за самата себе си "Средната класа" е основата на политическата ѝ структура и икономическия ѝ прогрес, и според самите американци, част от тяхната уникалност. |
Виж също:
http://www.youtube.com/watch?v=akVL7QY0S8A
|
This work is in the public domain |
|
Re: Сриването на американската средна класа |
от Весо
(Е-mail адресът не е проверен) |
8 май 2008
|
|
Ивайло, ако обичаш, резюмирай материала, вкарай и числа. |
|
Re: Сриването на американската средна класа |
от Златко
zearendil (nospam) gmail.com (непотвърден) |
8 май 2008
|
Да, интерес има :)
Ако напишеш коментар или ми го пратиш на мейла, ще го вкараме направо в дописката отгоре. |
|
Re: Сриването на американската средна класа |
от Златко
zearendil (nospam) gmail.com (непотвърден) |
9 май 2008
|
|
Благодарности на Ивайло, данните са много показателни. |
|
Re: Сриването на американската средна класа |
от lib
(Е-mail адресът не е проверен) |
11 май 2008
|
Прегледайте това "Смъртта на неолибералната глобализация" от Имануел Уолърстайн
http://librev.com/content/view/175/38/lang,bg/ |
