За национализма като явление - глобално и локално.

„Какво ще стане, ако започнем да практикуваме вече забравеното право да мечтаем?”

Едуардо Галеано 

Борбата за икономически и социални права на хората е тази, която е в основата на протестите и мобилизациите на испанските Възмутени. Това първо измерение на движението може да бъде характеризирано като изобличаване, в което недостатъците на системата са разпознати и посочени. Но има и второ измерение, което все още се намира в процес на изграждане, но което може да бъде определено като процес на експерименти с нови начини на подсигуряване на човешки права. Два аспекта са от ключово значение за това състояние на нещата: първо, процесът на запълване на празнините на системата, и второ, колективната, самоопределяща се защита на човешките права.

Празнините на настоящата система, които Възмутените целят да запълнят са две: от една страна, това са физическите празнини, олицетворени от празните домове (спукването на жилищния балон в Испания остави огромно количество домове: около 6 милиона – 20% от всички жилища в страната – в момента стоят празни); броят на безработните (безработицата достигна потресаващите 4.587.455 в края на Юли 2012); в огромния брой незаконни имигранти, на които се отказва медицинска помощ (Закон 16/2012 лишава имигрантите без документи от здравеопазване); или 24-те процента от испанското население, които в момента живеят на ръба на бедността.

От друга страна празнините, оставени от капитализма спомогнаха за метафоричния глад за по-добър свят. Неспособността на системата да се учи от стари и съвременни грешки доведе до надигането на пространство на колективно действие и солидарност. Това, от своя страна, ни навежда към втори аспект: различната концепция за права, която изниква от тези празнини, и начинът, по който тази концепция е вкоренена в проекта на самоорганизацията.

Два разказа за самоуправляващия се социалистически андалуски град Мариналеда.
Препечатваме от http://www.lifeaftercapitalism.info/around-the-world/197-a-town-called-marinaleda

В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

*На снимката: автомобилът, в който е "ликвидиран" Ахмед Джабари.

Според израелския десети канал, убит е Ахмед Джабари - един от лидерите на бойните части на Хамас, свързан с отвличането на израелския войник Гилад Шалит през 2006. Според палестински източници, броят на жертвите на днешните атаки в Газа е седем. За Хамас, подобна агресия означава война. Израелската армия пък се готви и за наземна операция, въпреки изявлението, че до такава би се стигнало само в краен случай.

За изминалия час се чуха четири сирени в южния израелски град Беер Шева. Под обстрел са още Ашдод, Ашкелон и други градове. Учебните занимания в почти целия южен окръг на Израел са отменени.

Случаят Pussy Riot разкри успешно пред широка публика най-ужасните страни на съвременния руски капитализъм. Сливане на религиозни, корпоративни и държавни интереси, мизогиния, авторитаризъм, нетърпимост към всякакво различие. Този случай е кулминация след дълга поредица на подобни случаи започнали още през 90те.

Това, което се случи с трите жени, които са в момента в затвора, е перфектно оркестриран (преднамерено или не) спектакъл от противоречия. Често действията на една или друга страна не водеха до желания ефект, а до съвсем обратен на него.

Няма да дискутирам абсурдността на така нареченото „обществено мнение“ представено от моралисткото проповядване на обвинителите. Неговата слабост беше прекрасно обобщена в изказването на директора на руския тинк-танк за Демокрация и кооперация със седалище в Ню Йорк - Андраник Мигранян по CNN.

Неговите аргументи срещу Pussy Riot са нелогични, авторитарно популистки конструкции на един мачо, който се позовава на „морала и на ценностите“ на „мнозинството“, което според него иска тези жени да бъдат наказани. Според него властовите структури нямат никаква роля в този процес, те се съобразяват „демократично“ с това „мнозинство“. Горкият Пилат Понтийски.

Но аз мисля, че повече внимание от вече многократно анализираните нападки против Pussy Riot заслужават тези, които са в тяхна поддръжка, но всъщност защитават консервативни идеи. В по-далечен план, точно тези консервативни поддръжки ще унищожат напълно трансформативния потенциал на действията на групата, който изглеждаше толкова прогресивен в началото.

Едно от може би най-ужасяващите неща е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и вероятно ще се почувствате по същия начин.

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

• ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
• ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика
• ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

До: Читателите и общността на англоезичната Уикипедия
От: Сю Гарднър, Изпълнителен директор на Фондация „Уикимедия“
Дата: 16 януари 2012

Днес общността на Уикипедия обяви своето решение за спиране на достъпа до английската версия на енциклопедията от целия свят за период от 24 часа, смятано от 05:00 часа UTC на 18 януари (можете също да прочетете изявлението на Фондация „Уикимедия“). Актът е форма на протест срещу предлаганите законодателни промени в Конгреса на САЩ — Закона за спиране на онлайн пиратството (Stop Online Piracy Act, SOPA) в Камарата на представителите и Закона за предотвратяване на реални онлайн заплахи срещу икономическата съзидателност и кражби на интелектуална собственост (PROTECT IP Act, PIPA) в Сената. Ако тези закони бъдат одобрени и влязат в сила, те сериозно биха накърнили свободния и отворен Интернет, в това число и Уикипедия.

Сутринта получихме следното писмо от румънски автономисти:

Много от международните медии описаха последните Букурещки протести като „срещу ограниченията“ и „срещу кризата“, което, според мен, е сравнително вярно, но не е точната причина за масовата мобилизация.

Никога през последните години до днес не бе имало толкова силна народна реакция срещу МВФ, съкращенията на работните места, и законите обедняването като цяло – повечето от мобилизациите от началото на кризата бяха или анемични, предвождани от официалните профсъюзи, или пък отделени и изолирани в категории от хора, директно засегнати от определени закони (пенсионери, млади майки, работници в обществената чистота и т.н.), без да се радват на значителна солидарност от страна на останалите групи в обществото. Случващото се сега е точно това – усещане за солидарност, общи социални проблеми, общ гняв срещу правителството и президента, и срещу полицейските репресии. Директният повод за протестите бе последната инициатива на правителството и президента за „либерализация“ на общественото здравеопазване, което даде началото на псевдо-обществен дебат (общо взето монолог от страна на президента за ефективността на частните болници, частните застрахователни компании и прочие…) и скандалната оставка на един от най-бележитите специалисти по спешна медицина – Раед Арафат (палестински доктор, който имигрира в Румъния през 80-те), защото той е един от най-значимите публични опоненти на навлизането на частни компании в спешната медицина. Обаче хората в Румъния обичат Арафат много (предполагам, че сега би могъл да се кандидатира в президентските избори) и намесата на авторитарния президент в този дебат върху здравеопазването (който беше повода Арафат да се оттегли) беше основната причина за бунтовете...