На 11 май, във Велико Търново, беше проведена среща между групи, колективи и инициативи, самоорганизирани на принципите на пряката демокрация.

Участие взеха над 40 души от София, Велико Търново, Варна, Сливен, Перник и Свищов. Бяха обсъдени общи бъдещи действия. Решено беше създаването на координационна мрежа, която запазва независимостта на всяка една от групите, колективите и инициативите. Наименованието й е „България действа”.

Тя се базира на принципите за пряка демокрация, икономическа справедливост и социална солидарност. Координационната мрежа е хоризонтална и независима, посветена на радикална и цялостна положителна промяна на обществото.

За национализма като явление - глобално и локално.

„Какво ще стане, ако започнем да практикуваме вече забравеното право да мечтаем?”

Едуардо Галеано 

Борбата за икономически и социални права на хората е тази, която е в основата на протестите и мобилизациите на испанските Възмутени. Това първо измерение на движението може да бъде характеризирано като изобличаване, в което недостатъците на системата са разпознати и посочени. Но има и второ измерение, което все още се намира в процес на изграждане, но което може да бъде определено като процес на експерименти с нови начини на подсигуряване на човешки права. Два аспекта са от ключово значение за това състояние на нещата: първо, процесът на запълване на празнините на системата, и второ, колективната, самоопределяща се защита на човешките права.

Празнините на настоящата система, които Възмутените целят да запълнят са две: от една страна, това са физическите празнини, олицетворени от празните домове (спукването на жилищния балон в Испания остави огромно количество домове: около 6 милиона – 20% от всички жилища в страната – в момента стоят празни); броят на безработните (безработицата достигна потресаващите 4.587.455 в края на Юли 2012); в огромния брой незаконни имигранти, на които се отказва медицинска помощ (Закон 16/2012 лишава имигрантите без документи от здравеопазване); или 24-те процента от испанското население, които в момента живеят на ръба на бедността.

От друга страна празнините, оставени от капитализма спомогнаха за метафоричния глад за по-добър свят. Неспособността на системата да се учи от стари и съвременни грешки доведе до надигането на пространство на колективно действие и солидарност. Това, от своя страна, ни навежда към втори аспект: различната концепция за права, която изниква от тези празнини, и начинът, по който тази концепция е вкоренена в проекта на самоорганизацията.

Два разказа за самоуправляващия се социалистически андалуски град Мариналеда.
Препечатваме от http://www.lifeaftercapitalism.info/around-the-world/197-a-town-called-marinaleda

В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

*На снимката: автомобилът, в който е "ликвидиран" Ахмед Джабари.

Според израелския десети канал, убит е Ахмед Джабари - един от лидерите на бойните части на Хамас, свързан с отвличането на израелския войник Гилад Шалит през 2006. Според палестински източници, броят на жертвите на днешните атаки в Газа е седем. За Хамас, подобна агресия означава война. Израелската армия пък се готви и за наземна операция, въпреки изявлението, че до такава би се стигнало само в краен случай.

За изминалия час се чуха четири сирени в южния израелски град Беер Шева. Под обстрел са още Ашдод, Ашкелон и други градове. Учебните занимания в почти целия южен окръг на Израел са отменени.

Случаят Pussy Riot разкри успешно пред широка публика най-ужасните страни на съвременния руски капитализъм. Сливане на религиозни, корпоративни и държавни интереси, мизогиния, авторитаризъм, нетърпимост към всякакво различие. Този случай е кулминация след дълга поредица на подобни случаи започнали още през 90те.

Това, което се случи с трите жени, които са в момента в затвора, е перфектно оркестриран (преднамерено или не) спектакъл от противоречия. Често действията на една или друга страна не водеха до желания ефект, а до съвсем обратен на него.

Няма да дискутирам абсурдността на така нареченото „обществено мнение“ представено от моралисткото проповядване на обвинителите. Неговата слабост беше прекрасно обобщена в изказването на директора на руския тинк-танк за Демокрация и кооперация със седалище в Ню Йорк - Андраник Мигранян по CNN.

Неговите аргументи срещу Pussy Riot са нелогични, авторитарно популистки конструкции на един мачо, който се позовава на „морала и на ценностите“ на „мнозинството“, което според него иска тези жени да бъдат наказани. Според него властовите структури нямат никаква роля в този процес, те се съобразяват „демократично“ с това „мнозинство“. Горкият Пилат Понтийски.

Но аз мисля, че повече внимание от вече многократно анализираните нападки против Pussy Riot заслужават тези, които са в тяхна поддръжка, но всъщност защитават консервативни идеи. В по-далечен план, точно тези консервативни поддръжки ще унищожат напълно трансформативния потенциал на действията на групата, който изглеждаше толкова прогресивен в началото.

„Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове.” С тази величествена антитерористична програма излезе през януари 2011 година премиерът Бойко Борисов. Повод за неговата кулинарна доктрина за сигурност стана атентатът на руското летище „Домодедово”, при който загинаха над 35 души, включително и един българин. Още в мига на изричането си това беше глупост на глупостите. Първо, ако някой слушаше какво точно говори министър-председателят щеше да избухне страхотен дипломатически скандал, защото в крайна сметка извършителят на терористичния акт се оказа кавказец, а не арабин. Но нека да не бъдем взискателни към геополитическата култура на премиера, защото това няма да доведе до добър край. Но днес вече неговата мисъл може да влезе в пантеона на най-големите глупости, изричани някога на български език. Просто, защото тероризмът наистина прекрачи границите ни, долетя дотук внезапно и смъртоносно, а дюнерите, които трябваше да бъдат нашата защита, не предпазиха никого.

Половин час, преди доктрината на дюнера да рухне, най-важните фигури в кабинета даваха пресконференция и не спираха да се хвалят. Премиерът каза, че възприема доклада дори и като похвала. Вътрешният министър сподели, че не открива в него нито една критика срещу себе си. Вкупом всички обвиниха предишните управления и щяха да бъдат доволни и спокойни. В мига, в който бомбата е избухвала сред израелските туристи, Цветан Цветанов направо си твърдеше, че е направил на 100 процента реформата в МВР, което вероятно трябваше да означава, че България е кротък рай на абсолютната сигурност в Европа. Седмица, преди фаталния взрив да сложи край на идеята за България като спокойно място, премиерът гордо размаха пръст пред младежите от ГЕРБ: „Аз съм щастлив премиер, защото в двата най-важни за мен ресора – вътрешна сигурност, тероризма - Цветанов се справя прекрасно”.

Нека Ви кажа какво всъщност се случи вчера, 2 юли, на Витоша през моите очи и уши. Вие си направете изводите сами.

Към 6:00 часа вече доброволци нямаше /за записване/ и започнахме да чакаме какво и кой и защо не е ясно, а и никой не знаеше. Към 7:30 ни натовариха в рейс и ни казаха, че ще идем до центъра на Железница,  оттам ще ни вземе транспорт, който ще ни качи до хижа ''Академик''. ОК. Отидохме на площада на Железница и зачакахме транспорт...след 30/40 мин. чакане се разбра, и се даде команда, че транспорт НЯМА. Качвайте се ПЕША!ОК, няма яд.. Пеша - пеша. Тръгнахме, като аз лично бях само с лопата и раница, НО имаше пожарникарчета, които носеха: желязна туба с бензин, моторна резачка,(с които по късно си проправяхме път до самия пожар, защото местността е абсолютно недостъпна)кирка, лопата, раица, каска, тежко облекло,ботуши, и т.н. Та, тръгнахме нагоре. След 3.5 часа нечовешката жега, не питайте как стигнахме. Идеята ''по принцип'' беше един: екип имаше, който гасяха отдолу на пожара и ляво дясно/ и един, в случая нашият, който се състоеше общо от 41 човека, като непрофесионалисти бяхме само 3-ма човека. Идеята на нашият екип беше да се качим горе, да се спуснем (предварително се знаеше, че там ''някъде'' минава рекичка, да я затапим, изкопаем и издълбаем толкова ,колкото помпите, които трябваше да ни доставят да могат да дърпат вода. ОК, тръгнахме от хижата (на клипа по долу ще видите първите метри надолу не съм снимал, защото нито ми се снимаше,  нито нищо. Но е в пъти по сложно във всяко отношение... И така, тръгнахме надолу, но се оказа, че за да стигнем до въпросната река, трябва да се мине през самия пожар, защото имаше скат и просто нямаше как. Беше невъзможно. Така и направихме. Не ме питайте как, но се добрахме до въпросната рекичка, направи се всичко необходимо за да може помпите да бачкат, дълбочина, водозбор и т.н., като искам да подчертая ,че дебита, който естествено се вливаше в импровизираното езерце беше ПО-ГОЛЯМ от този на помпите, демек АКО (а не не ни ги.) бяха доставили, щяха да се изхвърлят ХИЛЯДИ литри в минута, а не както от хеликоптера 5 кубика ... СМЕХ! 5 кубика са крайно недостатъчни, и НЕСРАВНИМИ с това, което ние МОЖЕХМЕ да причиним.