От доста време насам бях в състояние на вътрешен конфликт - дали да пиша за случая на Олег Мавромати, или не. От една страна, известно ми е, че самите Олег Мавромати и жена му, Боряна Росса, биха желали в България да има повече публичност върху техния случай. От друга, приятел, на когото вярвам безпрекословно, е убеден, че раздухването на случая в този момент може да направи лоша услуга на Олег и Боряна. От трета страна, на този етап съм песимистично настроена по отношение на развитието на казуса на Олег Мавромати.

Още по темата: Акция на солидарност с художника Олег Мавромати | Петиция в подкрепа на художника Олег Мавромати | Фенове на ДДТ солидарни с Олег Мавромати

Запомнете тази дата. 22 октомври 2010 година. Отбележете я в календара си. Защото това е велик ден за журналистиката. Активистите от WikiLeaks, които разбуниха духовете в Белия дом след публикуване на документи за Афганистан, сега направиха още по-голям удар. Нещо, което никой не смееше да направи- 400 000 документа за войната в Ирак вече са на бял свят. Al Jazeera пусна веднага материалите (Al Jazeera English, 22.10.10), а WikiLeaks го съобщиха в Twitter.

Вече можем по-подробно да разгледаме за какво точно става въпрос. Публикуваните вчера близо 400,000 (по-точно 391,832) документа на американската армия каталогизират ежедневните военни операции в Ирак и разкриват огромен брой непознати досега инциденти. Сами можете да разгледате документите тук и тук (може да се наложи да изчакате заради големия трафик). Разкритите документи в момента се разглеждат от милиони хора по света и наяве излизат нови и нови шокиращи записки. Ето кратък списък с откритите до момента случаи:

Октомври, 2010. По коридорите на най-старото висше учебно заведение в България се разнасят какви ли не слухове. Студентите не обсъждат лекции, преподаватели или проекти. Всички се чудим: „Ще учим ли?”

След жестокото орязване на бюджета на СУ с над 30% спрямо минали години, ръководството е принудено да предприеме антикризисни мерки. Мерки, които ще оставят на улицата студентите – Алма Матер затваря врати. Най-големият университет в България е доведен до просешка тояга, а студентите и преподавателите – обвниени във всички възможни грехове: от корупция до мрънкане за пари.

Това не може да продължава. Управляващите образователния сектор всекидневно се подиграват с поверените им институции, със специалисти с многогодишен опит, със студентите. Те се подиграват с държавата, която винаги е считала образованието за основна ценност.

Нека ние им покажем, че не са всесилни. Нека ни чуят – защото повече няма да мълчим.

Събитието във Facebook
Събитието във форума на СУ

Важно: За хората, които искат да помогнат с разпространението на листовката – оттук можете да я свалите в удобен за принтиране формат.

Гражданска Инициатива „ХоРа” има удоволствието да представи на Вашето внимание първия по рода си концерт против расизма и дискриминацията.

Час и място: 9ти октомври, 14.00 часа в Първо студио на БНР. Концертът се записва се от екипи на БНР и ще бъде излъчен по програма „ Христо Ботев” в серията „Звуково изобразяване на града”. Темата ще бъде разгледана специално през призмата на София като Европейска столица, съвременната градска култура и културата на толерантността.

Съорганизатори: БНР , “Програма Христо Ботев”, доброволци от инициативата “Хора срещу расизма” (ХоРа, http://stopnazi-bg.blogspot.com), студенти, интелектуалци, артисти, социални дейци от различни организации, еколози, граждани.

Участници : Насекомикс, група АС и Ксетофон, рок група Рисайкълбиин от Румъния, електронната група „Малки трагедии”, „Сърмата Хари и коптормикс” (герои на фестивала Spirit of Burgas), “Глас народен” с етно-пънк-джаз-самба импровизации, актрисата Вяра Коларова, контрабасиста Георги Дончев, актрисата Ани Петрова. “Тошида” или Ида Даниел – многоспектърен творец: драматург, режисьор, актьор и музикантът-композитор Тодор Стоянов. Актьора Петър Генков участвал в наградената с “Икар 2009” постановка на Иван Добчев “Лазар и Исус”, писателят Георги Господинов. Със специалното участие на Ицхак Финци. Ще чуете още позицията на Мая Новоселска, Йосиф Сърчаджиев и други неугасващи звезди. Условията за участие, които важат за всички са две : простички, но принципни. 1) На концерта изпълнителите ще се изкажат – с думи или експлицитно чрез изкуството си – по темата против расизма и дискриминацията; 2) Участието им е безвъзмездно, тъй както и никой от работещите за каузата не получава пари.

Предистория: Може би знаете за “Рок срещу расизма” – от 1960-те , когато култови музиканти и групи взимат участие в серия от концерти? Издигайки същия лозунг, те застават твърдо срещу нарастващия тогава неонацизъм: проблем, на който днес спешно трябва да дадем отговор и тук, в България.

Повод: Расизмът приема застрашително масови размери и започва да се легитимира в публичното пространство. Така без да усетим, българите, все още се ласкаем като толерантни, а в действителност мнозина от нас си затварят очите пред нарастващото насилие и омраза към хора от етнически малцинства, емигранти, всеки с различно мнение. Злото е заразно : да се имунизираме с музика и изкуство.

Очакваме ви ! : Искрено ще се радваме да се присъедините, да поканите приятели, които подкрепят каузата на концерта. Подкрепете ни като разпространите тази информация или напишете текст. Да покажем, че българските граждани все още са единни, хуманни и нормални хора. Да кажем на висок глас, че не ни е страх от омразата и насилието. Мирът и любовта са по-силни от тях.

от Гражданска Инициатива ХоРа

Днес политиката е редуцирана до шоу, а ето как са правили (извън-парламентарна) политика навремето.

Това е снимка на църквата света София след атентата извършен от БКП на 16 април 1925. Всяка година на въпросната дата блогъри и вестникари пускат дълги морализиращи текстове за събитието, заклеймявайки комунизма и левите. Пишат за атентата винаги откъснато от историческия контекст. Пишат за него като че ли е еманация на някаква извън-историческа зла същност на комунизма, която знае да сее само смърт и разрушения.

И така малко хора знаят, че атентатът идва като отговор на бруталните репресии смазали едно от малкото достойни за възхищения събития от новата българска история – Септемврийското въстание. (Чиято 87-ма годишнина е днес. Въстанието ме вдъхновява, но и депресира, защото поставя рязко в контраст и перспектива как се прави политика днес и как са действали преди..)

„Хора срещу расизма“ (ХоРа) осъжда остро започналите от френското правителство депортации на граждани на Румъния и България от ромски произход. Директивите на френското вътрешно министерство разкриват съзнателни, целенасочени расистки действия. Чрез депортациите бедността се криминализира, а граждани на страни от Европейския съюз биват дискриминирани на етническа основа.

Осъждаме тези действия не само защото те са извършени в нарушение на френските закони, или заради това, че оглавяваната от президента Саркози администрация поругава достойнството на стотици европейски граждани в зле прикрит опит да възстанови своя падащ политически рейтинг. Осъждаме ги заради това, че създават опасен прецедент в третирането на етническите малцинства на територията на държавите-членки на Европейския съюз като узаконяват дискриминацията и насърчават фактическото съществуване на европейско гражданство от първо и второ качество. Осъждаме ги заради това, че те изпращат изключително негативно послание към институциите и обществата в Източна и Централна Европа. Тези действия обезсмислят положените до тук усилия за интеграцията на ромите и не позволяват превръщането им в европейска норма.

През 2004 група студенти в Университетския колеж в Лондон провеждаха кампания за солидарност с Венецуела. Сред организираните от тях дейности беше дискусията за образователната реформа на Боливарската революция с венецуелския начален учител и педагог Оскар Негрин. Той започна с думите: „Във Венецуела днес се опитваме да сменим езика, на който преподаваме на децата: вместо да ги караме да запаметяват абстрактни изрази, ние ги учим на най-важните думички за тях – „мама", „мир", „Чавес"." Настръхнах. В съзнанието ми нахлу спомен от първи клас. С другарката Тонева репетираме училищен концерт. Кара ме пред всички да хвана ръката на майка ми и да кажа стихотворение. Последните стихове: „...най-добрата майка на света,/ Партията-Героиня". Аз не знам коя е Партията. Знам обаче, че най-добрата майка на света е моята. Простичко моля учителката да смени сценария. След миг напрегната тишина тя ми дава друго стихче, а след година с облекчение ни кара да забравим званието „другарка" и да я наричаме „госпожица". Обратно в Лондон, бързо излязох от залата. Негрин и другите студенти видяха гърба на детето от класната стая през 1988; на момичето от барикадите и сините митинги, скачало, защото „кой не скача е червен". Докато вървях по коридора, в мен се бореха доволството, че съм запазила позицията си, и опасението, че съм отсъдила преждевременно...

Горичка.бг организира "Корпоративно обучение за екологична устойчивост и тим билдинг с кауза", финансирано от престъпници като една от най-големите нефтени корпорации Shell. На сайта си обясняват, цитирам - “бизнесът ще спаси света”.
http://www.gorichka.bg/index.php?p=147&l=1

Toва е типичен пример за greenwash, но какво означава това по-точно:

Природозащитното движение в България вече се е установило като значим фактор, който държавата и бизнеса трябва да неутрализират. Единият начин това да стане е чрез заклеймяване и откровени лъжи. Единствената природозащита, която е приемлива за корпоративната медия е тази, която носи пари на бизнеса. Не случайно еко-секцията във вестник Дневник се нарича “екобизнес”. Когато природозащитниците стоят зад принципите си и защитават хората и природата, тогава корпоративната медия ги представя като назадничави, против развитието, хипари или екстремисти.

Проблемът за бизнеса е в това, че повечето хора не се ловят на тази пропаганда. Това е и причината капиталистите да се опитват да представят дейността си като социално-отговорна и екологично съобразна. Тази пропаганда се нарича greenwash (зелена измама, зелена пром ивка) и тя е феномен, който се наблюдава в цял свят, а през последните години все повече и в България