За пореден път днес станахме свидетели на едно отвратително събитие: Луковмарш.

В този пост ще се опитам да обясня накратко както е фашизъм, кой е Луков, какво стана на марша и с какво е по-значим от останалите. Предупреждавам отсега, че ще бъде дълъг пост и благодаря сърдечно на тези от вас, които стигнат до края му:)

Шествие в солидарност с имигрантите и бежанците премина по централните улици на София. Инициативата е срещу новия Закон за чужденците в България, както и срещу неправомерното задържане на чужденци в "центъра за задържане" в столичния квартал Бусманци. Датата на демонстрацията бе избрана във връзка с европейския ден за солидарност с 300 имигранти в гладна стачка в Гърция. Протестиращите подкрепиха техните искания и поискаха незабавното им удовлетворение.

Протеста започна в 14:30 на площад Независимот пред Министерски Съвет. Един час преди протеста, района беше обграден от жандармерия и полиция. Около 30 човека дойдоха след призива на "Инициативен комитет за солидарност с имигрантите и бежанците". Най-хубавото беше, че дойдоха около 10-тина имигранти, които до скоро са били в центъра в Бусманци и които без страх изразиха гнева си от преживянато там. Няколкото разпънати транспаратни недвусмислено показваха за какво е този протест.

Днес, 7 февруари 2011г, около 25-30 човека, обединени в гражданска инициатива "ХоРа (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията" протестираха пред Столична община и внесоха протестно писмо, и декларация в деловодството на Общината, срещу провеждането на т.нар. "Луков марш", който от години правят т.нар. "патриотични организации" в чест на своя патрон ген. Христо Луков.

С транспаранти: "Фашизмът не е мнение, а престъпление", "СОС, Докога шествия на неонацисти?", "Да бъдем Хора, не нацисти", бе изразен гражданския протест и възмущение от толерирането на тези групи от страна на Столична Община, и от неразпознаването на символиката, пропагандата, и идеологията стояща зад групите, организиращи ежегодния "Луков Марш".

Египет се тресе от многохилядни улични демонстрации. Вчера и днес гледах драматчни кадри от протестите по телевизия Al Jazeera. Българските медии се надпреварват да обясняват, че причините зад революцията в Египет са “новите млади, ползващи интернет,” правещи абсудни сравнения между протестите в Молдова (2009) и сегашните революционни протести в северна Африка и Близкия изток. Стигна се до безумни твърдения от журналисти на Бтв, че “нито едно правителство не може да бъде сигурно за властта си докато в страната има интернет”. А снощи фашизиран експерт от същата телевизия ни обясни авторитетно, че египтяните не са готови за демокрация и имат нужда от “силна ръка.” Основен акцент в отразяването на революцията е положението на туристическия бизнес. Така възпроизвеждат неолибералната идеология, която поставя икономиката над всичко. Натрупването на капитал в туристическата индустрия се представя като по-важно от революцията. На революцията се гледа просто като на негативен фактор, който може да спре натрупването на печалби.

Това отразява традиционно консервативната позиция на българските медии, която не е способна да обясни случващото се в света и е вманичена в проблемите на бизнеса – стаблиността на световните пазари, икономическото развитие и т.н.

Солидарност с тяхната социална борба!

Обръщение на асамблеята на имигрантите в гладна стачка:

Ние сме имигранти и бежанци от цяла Гърция. Дойдохме тук, преследвани от бедност, безработица, войни и диктатури.Западните мултинационални компании и техните политически слуги в страните ни не ни оставиха друг избор, освен да рискуваме живота си отново и отново, за да стигнем до портите на Европа. Западът, който ограби домовете ни и постигна безкрайно по-добър жизнен стандарт, сега е единствената ни надежда да живеем като човешки същества. Дойдохме в Гърция (по един или друг начин), за да намерим работа, за да изхраним себе си и децата си. Все още живеем в унижението и мрака на беззаконието, а от нас се възползват работодатели, държавни агенции, които жестоко експлоатират нашия труд. Ние живеем с пот на чело и с мечтата един ден да имаме равни права с гръцките си колеги.

Без да претендирам за изчерпателност, позволявам си да смятам за най-важни моменти от първата календарна десетилетка на ХХІ век следните събития:
* Терористичните атаки на 11 септември 2001 година;
* Разширяването на ЕС и началото на кризата на този формат на Евросъюза;
* Разцветът на информационните технологии и изострянето на борбата за свободно разпространение на информация;
* Световната финансово-икономическа криза.

С един кратък преглед на всяко едно от тях и неговите последици ще се опитам да докажа извода, че десетилетието 2001–2010 е десетилетие на глобална контрареволюционна реакция спрямо рухването на тоталитарния социализъм под натиска на нежеланието на народите от бившия СССР и Източна Европа да живеят без свобода. Тази реакция се изразява в следното:
— общо настъпление срещу гражданските права, оправдавано с “наложителни мерки против тероризма”;
— общо настъпление срещу социалните завоевания на трудещите се, оправдавано с необходими “антикризисни мерки”;
— опити за ограничаване на достъпа и правото на разпространение на информация, мотивирано от “защита на авторски права”;
— общо настъпление срещу науката, образованието и технологичния напредък, който е в състояние да осигури материалната база за появата и утвърждаването на нов тип общество.

Всички тези аспекти на контрареволюционната реакция се съпровождат от разширяване на пълномощията на властта (в полза на политически и бизнес групировки), като широко използват метода на подмяната на понятията. Биват възраждани и реабилитирани исторически отхвърлени идеологеми чрез директни фалшификации, а където лъжите не постигат нужния ефект, се прибягва до удавяне на истината в потоци от маловажна и странична информация.

“Една поща село не прави” е заглавието на една идеологическа статия в последния брой на бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ), която защитава правителствените планове за неолиберална реформа в пощенските услуги. Става въпрос за решението от миналия месец да се ”либерализира” част от дейността на “Български пощи” ЕАД и да се субсидират само клоновете в села и градове с над 800 души население. Решение e базирано на допускането, че малките населени места са ”нерентабилни”. Идеята е да се закриват по 100 пощенски клона годишно.

Managerialism

Модерният мениджмънт е измислен от Фредрик Тейлър при работата му във фабриките на Форд през 19 век. Той е първият, който систематизира по полунаучен начин различни пътища за повишаване на продуктивността на работниците. Това е същността на мениджмънта: как да изтискаме най-ефективно работната сила. От началото на неолиберализма мениджмънтът мутира в мениджъриализъм, познат като New public management, или трансферa на фирмения мениджмънт в публичните институции.

Инициативата, която ИПИ приветства пак е "Нов обществен мениджмънт", а именно вкарването на управленски практики от частния бизнес в обществения сектор. Както написах в предния пост, неолиберализмът не е само икономическа доктрина, а цялостен проект за колонизиране на всички обществени отношения от пазара. С други думи, това означава подчиняване на всичко на пазарни механизми (търсене и предалгане, cost-benefit, етц). Неолибералите така са представители на една нова универсалност – тази на Пазара, чиито принципи се смятат за универсално приложими навсякъде. Според неолибералите абсолютно всички социални отношения и услуги могат да бъдат управлявани според пазарната рационалност. Това ги прави представители на една (псевдо)унивесалност, чиито носители са пътуваща интернационална класа от мениджъри, които обикалят света, преструктуриращи институция след институция (независимо дали става въпрос за пощи, университети, болници и тн) по един и същи тертип. Тяхната идеология на преструктуриране (разбирай приватизация, ськращения) се основава на допускането one size fits all: един размер става на всички, т.е. едни и същи бизнес мерки се прилагат навсякъде, независимо дали става въпрос за пощенски станции в България, университети в Англия или болници в Руанда.

През миналия месец (декември 2010 г.) в Тунис избухнаха масови протести, прерастнали в своеобразен бунт срещу властта, която е верен приятел на САЩ и хвърля много средства, за да помага в борбата срещу клетки на Ал Кайда в Северна Африка, като това включва множество безпричинни арести, цензура на интернет сайтове и липса на свобода на словото. Причина за протестите бе самозапалването на безработният Мохамед Буазизи. Дни по-късно той почина от раните си. Неговите действия на 17 срещу 18 декември, бяха разглеждани като олицетворение на тежкото положение на безработните в Тунис (особено младите) и насочиха вниманието към икономическата и политическа криза в страната. Протестите се насочиха главно към президента Бен Али. Страната бе обхваната и от национални стачки.  Междувременно група, известна като "Anonymous" започна успешни кибератаки срещу различни сайтове, свързани с властта в Тунис, с което изразяват съпричастие към бунта.

Междувременно, в началото на тази година Алжир също бе охванат от протести поради вдигането на цените и растящата безработица. В нощта на 5ти срещу 6ти януари столицата на страната бе блокирана от безредици, а студенти нападнаха полицейски участък и подпалиха редица магазини. Полицията е искала няколко пъти подкрепления, за да спрат няколко стотици протестиращи, влезли в сблъсъци с униформените.

"Страхувам се, че ситуацията е много тежка. Очаква се голям взрив.", смята социологът Мохамед Саиб. "Има основания да смятаме, че бунтовете в Тунис има ефекта на епидемията." Това, което разтърси Тунис, сега разтърсва и Алжир. Мароко е в същата ситуация и е въпрос на време да избухнат безредици и там.

Още по темата:
Затъмнената криза в Тунис - хиляди на бунт срещу властта | Бунтът в Тунис: протестите продължават, медийното мълчание също | Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той | Почина тунизиецът, започнал бунта в Тунис. Кибератаки удариха правителствени сайтове | Още линкове за бунта в Тунис (+видео за безработицата там) | Кибервойната в Тунис се разрасна | На прага на извънредно положение: Алжир обхванат от протести | Вълна от арести в Тунис | 10 убити при сблъсъци с полицията в Тунис