Днешната доза ужасии по интернет достига до вас благодарение на общите усилия на управляващи и опозиция. Визирам следните новини:

БСП работи за дееманципация на бедните, необразованите и ромите чрез нов законопроект, с който се предвижда въвеждане на образователен и имуществен ценз за упражняване на конституционно гарантираното на всички граждани право на глас. Първо реших, че халюцинирам, че точно уж лявата партия е способна на такава по същество нацистка стъпка, но не, ето тук си пише черно на бяло.

Другата щуротия от днес е свързана най-интимно с първата, но връзката може да не е толкова очевидна. Става въпрос за плановете на правителството да субсидира частните училища по методa на делегираните бюджети “парите следват ученика,” въведен за пръв път именно от БСП, когато прекършиха най-голямата учителска стачка в новата ни история.

Вижте човека на снимката: този, който размахва брадва в лявата си ръка. Това е Макис Воридис, новият министър на инфраструктурата, транспората и мрежите. Снимката е от 80-те години, когато той ръководи фашистката студентска група "Студентска алтернатива" в Атинския юридически университет. Годината е 1985 г., министър Воридис, облечен като някакво наци от групата Kajagoogoo, е заснет как броди из университета с неговите съратници фашисти, търсещи да хванат и да пребият някой студент, който са нарочили за левичар. През същата година Воридис е изритан от университета и е съден от националния студентски съюз на Гърция заради участието си в нападения срещу студенти по право, които не са фашисти.

Покрай сегашната пропаганда относно новите "орязвания" в Гърция, правителството се представя като съставено от някакви не-идеологически "технократи". Учудващо е, че вече фашистите се смятат за "технократи" от мейнстрийм медиите и от западните банкерски интереси. Още веднъж историята показва, че фашистите винаги са били предпочитани от онези в единия процент, за да могат по-лесно да прокарат орязванията. (http://exiledonline.com/all-pain-no-gain-a-brief-histor...ters/).

Строгите мерки в Европа

„Германският работник не иска да плаща сметките на гръцките рибари“, твърдят фанатиците на икономическия фундаментализъм, докато настройват работниците едни срещу други и водят Европа към гражданска война.

Идеята за обединението „Европа“ възниква в резултат на Втората световна война като проект, който да превъзмогне модерния национализъм и да създаде неидентитарен съюз, основан на принципите на хуманизма, просвещението и социалната справедливост. Какво е останало от първоначалния проект след последния финансов колапс, който разгроми американската икономика и застраши еврозоната? От началото на Европейския съюз, конституционният профил на Европа е много слабо очертан. Поради това преследването на икономическо благополучие и монетаристките финансови принуди заеха мястото на конституцията. През 90-те години Договорът от Маастрихт беше повратната точка в този процес. Той отвори пътя пред конституционализацията на монетарното правило и съответните икономически последствия: намаляване на социалните разходи, намаляване на цената на труда и увеличаване на конкуренцията и продуктивността. Последствията от това ограничено прилагане на маастрихтските правила станаха очевидни през 2010г.: поразиха Гърция и Ирландия и застрашиха други държави, финансовата криза разкри противоречията между стремежа към икономически растеж, социалната стабилност и монетарната строгост. При това положение, маастрихтските правила се явиха като опасни, а цялостната концепция на ЕС, основана на централната логика на икономическата конкуренция, разкри своята слабост.

Този пост продължава серията, целяща да разобличи greenwash пропагандата в България. Greenwash е когато една компания харчи милиони, не за да изчисти причинено замърсяване, а да изчисти имиджа си чрез PR, представяйки се за зелена. Предишната част от поредицата беше за Горичка.бг. Фокусът на този пост е WWF, един друг важен стожер на корпоративната екология и зеления капитализъм у нас. Но пак се налага кратко припомняне относно това какво представляват Горичка, за да може по лесно да се съпоставят с WWF и да се види какви са разликите с “класическия” greenwash.

В период на икономически бум всички исторически различия избледняват и хората се съгласяват да живеят заедно в името на общото забогатяване. Така могат да се обединят хора от различни култури, религии и политически убеждения, както бе направено в Америка, Италия, голяма част от Западна Европа. Но когато богатството започне да пропада под тежестта на огромен дълг и хората осъзнаят, че не ги очаква благоденствие, а упадък – всичките грозни исторически, политически и културни различия започват да излизат наяве. Първите жертви на финансовата криза в Европа бяха оприличени със свине (PIGS) от по-богатите си съюзници, цели народи бяха вкарани в стереотипи, а европейският елит днес води жестока борба за контрол над националните бюджети на по-малките членки. От най-ниските до най-високите етажи на европейската бюрокрация не е тайна, че бъдещето на ЕС зависи от икономическата криза. Не от дълбоките културни и исторически отношения между европейските народи. Не от общата политическа структура, градена педантично повече от 60 години. Не от правното, полицейско, търговско и външнополитическо съгласуване. В основата на разпада на ЕС стои икономиката.

Неправителствената организация "Прозрачност без граници", която вчера излъчи "на полза роду" новия правосъден министър Диана Ковачева силно е диверсифицирала компетенциите си и вече разработва експортни стратегии за много сектори в промишлеността.

Според регистъра за обществени поръчки през октомври организацията е спечелила в тандем с още една НПО европроект за близо 500000 лв. Списъкът с дейности, в които "Прозрачност без граници" и партньорите им от "Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление" имат експертиза може да впечатли дори "философът-хидрогеолог" Ахмед Доган.

Кратко представяне на книгата на канадската журналистка Наоми Клайн "Огради и прозорци" в противовес на тезата, развита от американския философ Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек".

След края на Студената война официализираният политико-медиен дискурс наложи представата за неолибералния модел като едва ли не безалтернативен. В този контекст голяма популярност придоби тезата на американския философ Франсис Фукуяма за „края на историята” с повсеместната победа на либералната демокрация. В издадената през 1992г. книга „Краят на историята и последният човек” Фукуяма пише:  „Днес, когато човечеството приближава края на хилядолетието, двойната криза на авторитаризма и социалистическото централно планиране е оставила на ринга само един състезател като идеология с потенциално универсална валидност: либералната демокрация, доктрината на индивидуалната свобода и народния суверенитет. Двеста години след като вдъхновяват най-напред Френската и Американската революция, принципите на свободата и равенството доказват не само своята трайност, но и способността си да се възраждат.”

  Вчера и днес (24.09.2011г.) загинаха две деца, на съответно 18 и на 16 години. Te станаха жертва на безчинствата на известна мутра от пловдивско село. Става въпрос за Кирил Рашков, т.нар. от медиите "Цар" Киро, известен с алкохолния си бизнес. Едното дете е загинало след като е прегазено от негови биячи. След това местните хора излизат на протест срещу въпросния престъпник. Родителите на загиналото дете многократно са се оплаквали в полицията, че Рашков ги заплашва, но полицията не е реагирала. Убийството отключва натрупания гняв на гражданите и те излизат на протест срещу г-н Рашков. Намесват се над 200 въоръжени жандармеристи, за да защитят собствеността и сигурността на мутрата. По време на протестите, които продължават от вчера през нощта, загива и другото дете. Било е със слабо сърце и не успява да издържи на стреса, който преживява. Изключително показателно за цялата ситуация е намереното в скъпия автомобил (който местните хора опожаряват в гнева си) на Рашков разрешително издадено от общинската полиция, позволяващо му да се движи свободно, откъдето реши и както реши, без да се съобразява със закона.

hora_plakat.jpg 0.2 Mb