Реформата се случва твърде бавно в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия - където хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот, и употребата на физически имобилизации и високи дози лекарства с цел контрол на поведението, продължават да са рутина.
Този репортаж от мястото на събитията започва от първия ден на Срещата на Г20 в Питсбърг, ознаменувани с въодушевена съпротива и конфронтации – възможно най- силните за последните пет години, случили се в анархистското движение в Северна Америка. В този хаотичен и съвсем нов текст ние ще се опитаме да предадем атмосферата на тези дни и да повдигнем няколко основни въпроса.
На 04.09.2009 г., петима млади дейци на "Анархо-синдикалистка Инициатива" (ASI-IWA) Тадей Курепа, Иван Вулович, Саня Дойкич, Ратибор Тривунац и Никола Митрович, бяха арестувани от сръбските власти по нелепото обвинение в "международен тероризъм", което според сръбските закони е равносилно на "геноцид". Няколко дни по-късно бе арестуван и шести човек - Иван Савич. Обвинението е повдигнато само по подозрение, което се състои в това, че задържаните евентуално са били замесени в скорошна акция, при която от неизвестно лице, са били хвърлени два коктейла "Молотов" срещу сградата на гръцкото посолство в Белград (в солидарност с гръцкия анархист Тодорос Илиполос, който все още беше в затвора и в гладна стачка към 25-ти август. Тодорос беше арестуван по време на продължаващия със седмици бунт, последвал убийството на 15 годишния Алексис в Гърция и бе държан без повдигнати обвинения или присъда повече от половин година!), което шестимата категорично отричат. Държавният прокурор определи 30 дни арест за тях, а в случай, че съдът ги признае за виновни за действието, ги очакват от 3 до 15 години затвор. На 5ти септември Анархо-синдикалистка Инициатива" излезе с изявление относно арестите на техни членове.
В петък, 18.09.2009 в пред сръбското посолство в София се проведе протест, организиран от Федерация на анархистите в България (ФАБ), автономна група "АнархоСъпротива", симпатизанти и поддръжници на каузата, под наслов "Свобода за сърбските синдикалисти!". Въпреки дъждовнoто време около 35-40 души дойдоха, за да изразят своята солидарност с арестуваните сръбски приятели и съидейници.
Поради тежките обвинения, аресуваните сръбски активисти се нуждаят и от финансова помощ, след като разходите по процеса вече надвишават 10 000 евро.
Широко движение от защитници на гражданските права призовава всички хора да се присъединят към действията срещу продължаващото разширяване на мерките за наблюдение, провеждано от правителства, администрации и бизнес компании.
На 12 септември 2009 г. (събота) всички заинтересовани граждани по целия свят ще се съберат да протестират под мотото “Свобода, а не страх 2009 – Да спрем манията за подслушване”.
Ден: 12 септември (събота) Начало: 10.30 часа Място на събиране: Градинката между Александър Невски и Парламента Маршрут на движение: От градинката между Софийски университет и Народното събрание, по бул „Цар Освободител“, по бул „Г.С Раковски“, по ул. „Гурко“, по ул. „6 септември“ до градинката пред МВР.
Манията за наблюдение и подслушване нараства. Наблюдението се увеличава особено много на работното място. Служителите са наблюдавани в работната им среда, а понякога дори и личният им живот не е пощаден. В същото време държавните институции не пропускат възможността да ни регистрират и наблюдават. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности. Произтичащата липса на поверителност застрашава нашето общество. Хора, които постоянно усещат, че ги наблюдават и следят, губят желание да се борят независимо и смело за правата си и за едно справедливо общество.
Елементарният принцип на влияние на търговската реклама изхожда от това, че рекламата разчита на нерационалните потребители. Колкото по-елементарно разсъждава зрителя, колкото по-неосъзнат е в социално отношение, толкова по-лесно става жертва на рекламата. Съответно огромната част от рекламите не се правят за онези, които искат да мислят – не че те са малко, просто е трудно да им вземеш парите за глупости. Но рекламата не е сама за себе си, тя не се прави, за да стои в рекламния свят, рекламата е по телевизията, по радиото, във вестниците, в новинарските емисии, във филмите, на улицата, край магистралата... Рекламата е все по-голяма част от света, в който живеем. Тя е придатък към този свят, създаден от корпорациите. В този придатък хората, които задават много въпроси нямат място. Но онези, които бързат да си оставят парите, се чувстват у дома. В действителност изборът ни човека не е да купуваме разумно или неразумно, а да бъдем консуматори или аутсайдери.
В последните месеци стачките и окупациите от страна на работници по целия свят значително нараства. Причините за тези действия са настъпващите съкращения поради световната икономическа криза, причинена от богатите, но плащана за пореден път от бедните.
Френската работническа революция достигна също експлозивен етап... Работниците във Франция продължават да протестират срещу уволненията, като след отвличанята на шефове, станали известени като "bossnapping", те заплашват и с взривяване на фабрики, ако не им бъдат изплатени обезщетения. Още за протестите във Франция: 1 | 2.
От два месеца в перуанска Амазонка местното индианско население протестира мирно и с преки действия. Те са насочени срещу новоприетия декрет на социал-демократическото управление на Алан Гарсия, който отнема фундаментални права и прокарва интересите на транснационални петролни фирми в областта. Още през 2008 година президентът Гарсия прие серия от укази, с които разчисти пътя за транснационалните инвестиции в перуанска Амазонка. Указите позволяваха на чуждите компании да разработват ресурсите там (Перу е водеща страна в региона по добива и преработката на сребро, мед, цинк и злато), без да се допитват до местното население - само с договореност с правителството в Лима...
В неделя военни арестуваха
президента на Хондурас Мануел Селая. Секретарят на президента обяви, че
сътрудниците му подготвят протест. Президентът Селая смяташе да
организира народно допитване, въпреки несъгласието на армията,
парламента и Върховния съд, който обяви допитването за незаконно. С
допитването държавният глава искаше избирателите да отворят пътя за
промяна на конституцията, която да му позволи да се кандидатира за
втори мандат на 29 ноември. В Хондурас президентът има право на един
мандат.
Това е версията на dnes.bg относно случващото се в Хондурас. Същата версия се повтаря от
световните медии вече седмици. Колко от нея обаче е истина?
Пак
дойдоха изборите. Време е да
упражним правото си на вот. Да изберем сините (реститутки), зелените
(хипари), червените
(бабички), оранжевите (селяни) или в краен случай кафявите (патриоти),
а може би ("турските") бацили. Наистина ли това е изборът?
Истинският избор е дали да си пасивен електорат или достоен човек. Ако
избереш да си овца, да си пуснеш бюлетинката и да си седнеш у дома пред
телевизора, ще ти пожелаем приятен сън, макар че няма да е много
щастлив. Ако искаш да си вълк и да живееш от нещастието на другите, ще
се борим с теб! Но ако избереш да решаваш проблемите, да търсиш
съмишленици и да се бориш за по-добър живот, да пишеш за борбата си в
Индимедия, да организираш срещи и протести, да живееш като смел и
щастлив човек, ще ти кажем „Здравей!“.
За голяма част от българското население бунтовете в Stonewall Inn и по улиците на Ню Йорк не означават нищо. Но за нас - гей, лесбийки, бисексуални, транссексуални, братя, майки, бащи и поддръжници - тези бунтове означават всичко.
Наближава 27 юни, денят, в който ЛГБТ обществото и техните поддръжници ще излезнат по улиците на София, за да отпразнуват 40 годишнината от победата на Stonewall бунтовете в Ню Йорк. 40 години изминаха откакто ЛГБТ обществото на Америка каза “Стига вече!” На 27 юни ЛГБТ хората в България ще кажат “Никога повече!” Борбата на гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални продължава и до ден днешен.