Октомври 1917: Руската Безвластническа Революция

В болшевишкия календар е общоприето Победоносната революция на работниците и селяните от 1917 да се нарича Октомврийска Революция. В това наименование има известна доза истина, но то не е изцяло правилно.

Революцията от февруари 1917 изненада различните "революционни" партии, които бяха разкъсвани от огромни противоречия; огромна изненада за тях бе и дълбокият социален характер на зараждащата се Революция. Първоначално никой, с изключение на анархистите, не искаше да повярва в него.

Друга не по-малко важна особеност се крие във факта, че октомври има две значения: това, което са му дали трудещите се маси, участвали в социалната Революция, а заедно с тях и анархо-комунистите; другото значение е това, което му е дала политическата партия, която завладя властта, използвайки този порив към социална революция, и която го предаде и задуши с насилие последвалите опити за развитие.

Поради самото си съществуване, мрежата от съвети и заводски комитети бе смъртна заплаха за държавната система. Трябва да се уточни, че раждането и развитието на съветите и заводските комитети по никакъв начин не бе свързано с властническите принципи. Напротив, те бяха, в пълния смисъл на думата, органи на социално и икономическо самоуправление на масите и не бяха в никакъв случай органи на някаква държавна власт. Те се противопоставяха на държавната машина, която претендираше да ръководи масите и се готвеха за решителна битка с нея.

Октомври 1917 видян от Пьотр Аршинов

Руската Безвластническа Революция

ОКТОМВРИ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ

В болшевишкия календар е общоприето Победоносната революция на работниците и селяните от 1917 да се нарича Октомврийска Революция. В това наименование има известна доза истина, но то не е изцяло правилно.

През октомври 1917, работниците и селяните от Русия се справиха с една колосална пречка, която спираше развитието на тяхната Революция: тогава те отмениха формалната власт на капиталистическите класи; още преди това обаче те осъществиха действия, чието значение за революцията бе поне толкова важно, а може би и още по-основно – те лишиха капиталистическите класи от икономическата им власт: отнета бе земята на едрите селски земевладелци, извоювано бе право на свободна и неконтролирана работа в града, а в някои случаи дори бе получен пълен контрол над заводите.

Поради това може да се каже, че работниците-революционери унищожиха основата на капитализма преди месец октомври. Оставаше единствено политическата супер-структура. Ако тази обща за цялата страна експроприация на капиталистите от страна на работниците не беше се осъществила, разрушавайки държавната буржоазна машина, политическата Революция не би успяла в такава степен, а може би и въобще не би се осъществила, защото в такъв случай съпротивата отстрана на имеющите класи щеше да бъде много по-силна.

От друга страна, целта на социалната революция през октомври не се ограничаваше до низвергването на капиталистическата власт. Пред работниците стоеше един дълъг период, в който да се приложат на практика социалното самоуправление и изграждането на социалистическо общество, но това се провали в последвалите години. Така, взимайки предвид цялостното развитие на руската социалистическа Революция, месец октомври е просто един от неговите етапи, етап важен и решителен. Ето защо октомври сам по себе си не представлява цялата социална Революция. Това историческо обстоятелство, определящо за руската социална Революция, трябва да се взима предвид, когато се разглеждат победоносните октомврийски дни.

Друга не по-малко важна особеност се крие във факта, че октомври има две значения: това, което са му дали трудещите се маси, участвали в социалната Революция, а заедно с тях и анархо-комунистите; другото значение е това, което му е дала политическата партия, която завладя властта, използвайки този порив към социална революция, и която го предаде и задуши с насилие последвалите опити за развитие.

Огромна пропаст дели тези две интерпретации на месец октомври.

Октомври на работниците и селяните – това е изличаването на властта на паразитните класи в името на равенството и самоуправлението. Октомври на болшевиките – това е заграбването на властта от партията на "революционната" интелигенция, установяването на нейния държавен капитализъм и на бюрократичните й тоталитарни методи за управление на масите.

Революцията от февруари 1917 изненада различните "революционни" партии, които бяха разкъсвани от огромни противоречия; огромна изненада за тях бе и дълбокият социален характер на зараждащата се Революция. Първоначално никой, с изключение на анархистите, не искаше да повярва в него.

Болшевишката партия, която претендираше, че винаги изразява най-радикалните пориви на работническата класа, не надхвърляше в плановете си границите на буржоазната Революция.

Едва на априлската конференция се поставя въпросът какво наистина става в Русия: дали се касае единствено за свалянето на царския режим или Революцията се стреми да отиде по-далеч, да низвергне капитализма?

Втората възможност поставяше пред болшевиките проблема да решат каква тактика да употребят. Ленин си беше дал сметка преди другите болшевици за социалния характер на Революцията и предвиждаше необходимостта да се вземе властта. Той очакваше решителна подкрепа от страна на движението на работниците и селяните, което подкопаваше все повече и повече основите на индустриалната и земевладелска буржоазия. По този въпрос няма единодушно съгласие до самото начало на месец октомври, през цялото това време партията лавираше между социалните идеи на масите и принципите на една социал-демократична революция, на базата на които тя се бе създала и развила. Без да се противопоставя на лозунга на дребната и средната буржоазия за Учредително Събрание, партията се стремеше всячески да контролира масите като си поставяше за цел да следва все по-бързия им бяг. В това време, работниците, които бяха изправили мощната си снага, вървяха стремително напред, след като бяха свалили царизма, сломяваха враговете си – били те от ляво или от дясно, вървяха дръзко към тяхната победа. Навсякаде едрите земевладелци започваха да бягат от селата, спасявайки се от въстаналите селяни и търсейки защита за самите тях и за имуществото им в градовете, тъй като селячеството осъществяваше директно разпределяне на земите и не искаше и да чуе за съжителство или съвместно съществуване със земевладелците. В града също се получи “рязка промяна на отношенията” между работниците и собствениците на предприятията. Благодарение на съвместните усилия на масите, се появиха работнически комитети във всички предприятия: заводи, тарнспорт, мини..., които взимат решително участие в производствения процес и отхвърляха негодуванията на собствениците като поставяха на дневен ред елиминирането им от производствения процес.

Така в различните райони на страната, работниците започнаха социализацията на предприятията. По същото време цяла трудова революционна Русия се покри с широка мрежа от работнически и селски съвети, които започнаха да функционират като органи на самоуправление. Те развиваха, продължаваха и защитаваха Революцията. Капиталистическите ред и власт продължаваха да съществуват формално в страната, но успоредно на тях една широка система за социално и икономическо самоуправление на работниците се зароди и започна да се развива.

Поради самото си съществуване, този режим на съвети и на заводски комитети бе смъртна заплаха за държавната система. Трябва да се уточни, че раждането и развитието на съветите и заводските комитети по никакъв начин не бе свързано с властническите принципи. Напротив, те бяха, в пълния смисъл на думата, органи на социално и икономическо самоуправление на масите и не бяха в никакъв случай органи на някаква държавна власт. Те се противопоставяха на държавната машина, която претендираше да ръководи масите и се готвеха за решителна битка с нея.

“Заводите за работниците, земята за селяните”. Това са лозунгите, с които революционните маси от градовете и селата участваха в разрушаването на държавната машина на имеющите класи – в името на една нова социална система базирана на основните клетки, които са заводските комитети и икономическите и социални съвети. Тези лозунги обикаляха от единия до другия край на трудова Русия, обуславяха прякото действие срещу правителството на социалистическо-буржоазната коалиция. Както бе изложено по-горе, работниците и селяните започнаха още преди октомври 1917 пълната реконструкция на индустрията и земеделието в Русия. Аграрният проблем почти бе решен от бедното селячество между юни и септември 1917. Работниците от градовете от своя страна изглаждаха органите за социално и икономическо самоправление, след като бяха отнели на държавата и на имеющите организаторските функции в производствения процес. Октомврийската Революция на работниците отстрани последната и най-голяма пречка за развитието на тяхната Революция: властта на държавата и на имеющите класи, които вече бяха победени и дезорганизирани. Тази последна еволюция разкри широк хоризонт за завършването на социалната Революция, насочвайки я по творческия път на социалистическата реконструкция на обществото, който работниците вече бяха избрали през предишните месеци.

Такъв е октомври на работниците и селяните.

Той представлява мощен опит на свръх-експлоатираните работници да унищожат напълно основите на капиталистическото общество и да изградят общество на работниците, основаващо се на принципите на равенство, независимост и самоуправление на пролетариата от села и градове. Този октомври не намери своето естествено продължение. Той бе насилствено прекъснат от болшевишкия октомври – партията постепенно разгръщаше диктатурата си над цялата страна.

ОКТОМВРИ НА БОЛШЕВИШКАТА ПАРТИЯ

Всички държавни партии, в това число и болшевишката, ограничаваха мащаба на руската Революция до установяването на социал-демократически режим. Чак когато работниците и селяните от цяла Русия започнаха да разтърсват сериозно аграро-буржоазния ред, чак когато социалната Революция се оказа невъзвратим исторически факт – едва тогава, болшевиките започнаха да обсъждат социалния характер на руската Революция и съответно да променят тактиката си. До самото начало на октомври месец в партийните редици нямаше единодушие по въпросите за характера и ориентацията на събитията, които се случваха.

От друга страна Октомврийската Революция, както и последвалите събития се случиха по време, когато централният комитет на партията бе разделен на две противопоставящи се крила. Докато едното крило на централния комитет, начело с Ленин, предвиждаше неизбежната социална революция и предлагаше да се готвят за взимане на властта, другата фракция, начело с Каменев и Зиновиев, отхвърляше като авантюристичен опитът за социална революция и не отиваше по-далеч от идеята за Учредително Събрание, в което болшевиките щяха да вземат най-левите кресла (виж Уроците от октомври на Троцки).

Гледната точка на Ленин надделя и партията започна да мобилизира силите си и да се готви за евентуалната решителна битка на масите срещу временното правителство. Партията се залови да създава партийни ядра в заводските комитети и съветите от работнически делегати, правейки всичко, което бе по силите й, за да получи възможно най-много мандати и така да контролира действието на тези до момента неекспериментирани органи на самоуправление. Трябва да се отбележи, че концепцията и подходът на болшевишката партия към съветите и заводските комитети бяха коренно различни от тези на масите. Докато множеството работници считаше съветите и заводските комитети, които самото то съставяше, за органи за своето социално и икономическо самоуправление, болшевишката партия просто гледаше на тях като начин, по който бе възможно да се изтръгне властта на губещата буржоазия и в последствие да използва тази власт съгласно партийната си доктрина.

Така се разкри се огромната разлика в принципите и перспективите, които носеше октомври за революционните маси и за болшевишката партия.

В първия случай, ставаше въпрос да се свали властта с цел да се засилят и разширят вече създадените органи на самоуправление на работници и селяни. Във втория случай ставаше въпрос, опирайки се на тези органи, да се вземе властта и всички революционни сили да бъдат подчинени на партията.

Както се вижда, различието бе огромно.

От там нататък то се разрастваше – по време на цялото последвало развитие на руската Революция – и изигра пагубна за нея роля. Успехът на болшевиките в Октомврийската Революция, тоест фактът, че те се оказаха на власт и в последствие подчиниха на партията си цялата Революция, се обяснява с това, че изполвайки разни фокусничества им бе възможно да заменят идеята за социална революция и за социална еманципация на класите с идеята за съветска власт.

По принцип, тези две идеи могат да не изглеждат противоречиви в случай, че под съветска власт се разбира власт на съветите; това улесни подмяната на идеята за Революцията с идеята за съветска власт.

Въпреки това тези идеи се противопоставяха непромиримо в тяхните реализации и последствия. Концепцията за съветската власт въплътена в болшевишката държава се превърна в най-обикновена буржоазна власт, съсредоточена в ръцете на шепа хора, които искат да подчинят всичко основно и най-силно от човешкия живот – в този конкретен случай това бе Социалната Революция. Така с помощта на идеята за “власт на съветите”, в която болшевиките си присвоиха болшинството постове, те действително постигнаха тотално владичество и прогласиха диктатурата си над цялата революционна страна. Това им даде възможността да задушат всички революцинни работнически течения, които бяха в противоречие с тяхната доктрина, да променят изцяло курса на руската Революция и да вземат от нейно име множество мерки, противоречащи на същността й.

Една от тези мерки бе милитаризацията на труда през годините на военния комунизъм – милитаризация на работниците, докато милиони хитреци и паразити живееха в спокойствие, лукс и леност. Друга такава мярка бе провокираната от партийната политика война между града и селото, тъй като селяните бяха считани за несигурни и чужди на Революцията елементи.

Такава мярка бе и задушаването на безвластническата мисъл и на анархисткото движение, чийто социални идеи и лозунги бяха дали силата на руската Революция и я бяха ориентирали към социална Революция. Други такива мерки се състояха в забраняване на независимо работническо движение, в задушаване на свободата на работническата преса и на свободата на словото като цяло.

Всичко бе сведено до един единствен център, от където се издаваха всички инструкции за по отношение на начина на живот, на мислене и на действие на трудовите маси.

Ето какво е болшевишкият октомври.

В него се въплъщава идеалът, който бе преследван в продължение на десетки години от социалистическата революционната интелигенция и който сега най-накрая бе реализиран чрез пълната диктатура на комунистическата пан-руска партия. Този идеал задоволява управляващата интелигенция, въпреки катастрофалните последствия за работниците; сега тя може да празнува с блясък десет годишния юбилей на своята власт.

АНАРХИСТИТЕ

Революционният анархизъм бе единственото политическо-социално течение, което изтъкваше идеята за социална революция пред работниците и селяните – както през Революцията от 1905, така и от първите дни на Революцията през 1917. Всъщност ролята, която той можеше да изиграе, както и начините за борба, използвани от самите маси, бяха колосални. Също така, никоя друга полит-социална теория не би могла толкова хармонично да се съчетае с духа и насоката на революцията. Думите на анархистките оратори през 1917 бяха слушани с рядко внимание и доверие от работниците.

Изглеждаше, че обединението на революционния потенциал на работниците и селяните и на идеологическата мощ и тактиката на анархизма представлява сила, на която нищо не би могло да се противопостави. За съжаление те не се съчетаха.

Понякога отделни анархисти водеха интензивна революционна дейност сред работниците, но не съществуваше анархистка организация с по-голям размах, която да води по-последователни и координирани действия (без да броим Набатската конфедерация и Махновщината в Украйна).

Единствено една такава организация щеше да може да свърже идеологически анархистите и милионите работници. Само че през този толкова важен и специален революционен период, анархистите в голяма степен се ограничиха до изолирани действия в малки групи, не излязоха от атомизираните си черупки, вместо да се ориентират към масови действия и призиви.

Те предпочетоха да се удавят в морето на техните вътрешни разпри и не опитаха дори един единствен път да поставят и да разрешат проблема за общи политика и тактика на анархизма.

Пьотр Аршинов
(Голос труда, 1927г.)

книга:
Феноменът Махно, Пьотр Аршинов,
(1 лв, Aнтикварна книжарница, пл.Славейков`7)



A 12 page pamphlet on the Russian revolution
Движение за Работническа Солидарност
Workers Solidarity Movement