настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Предстоящи събития

няма събития, отговарящи на Вашата заявка!

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

За Окупацията след "осана" и "разпни го"

category България | Активизъм и протести | feature author Friday, 08 November 2013, 00:11author by Peter - 1 of Индимедия България Editorial Group Докладвай тази статия на редакторите

okupaciq 1Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

На първо място е важно да си припомним, че една голяма част от Ранобудните са част от независимата група „Студентски глас“ в СУ, която още преди 3-4 години излезе с искане прякодемократични студентски асамблеи да заменят корумпирания Студентски съвет, символ и на представителната демокрация и нейната системна криза. По време на управлението на ГЕРБ те участваха в протестите през 2010 г. и 2011 г. срещу повишаване на семестриалните такси, протестираха и заедно с БАН, когато последните бяха наречени „феодални старци“. Същите тези хора на шествието си в Деня на будителите миналия петък излезнаха с плакати с имена и произведения на прогресивни български автори като анти-авторитарния Христо Ботев, автора на „Приказка за стълбата“ Христо Смирненски и други.

Важно е и да разберем, че окупацията не е монолитна група с единна визия и мнение, тя жива и динамична алтернатива на статуквото, която няколкостотин студента живеят всеки ден, тук и сега. Тя дори е по-скоро превъплъщение на сапатиското „докато питаме, вървим“, защото не задава готови формули, спуснати от горе, осъзнавайки че това е начина на действие на статуквото и неговите „експерти“.

okupaciq 2На следващо място е важно да разбием мита за „партийността“. На едната колона точно пред аула 272 в Ректората има плакат със задраскани БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ и РБ (Реформаторски блок). На другата колона има надпис "Партии", отново задраскан и ограден в кръг. Ето какво още имат да кажат самите студенти в декларациите си:

„Това не е вярно. Още в първата си декларация сме написали, че сме против партокрацията като такава и нито една партия не може да се надява на подкрепата ни. Няма да позволим да ни използва никоя партия...“
„Разпространява се слух, че сме щели да формираме партия и да се коалираме с други съществуващи партии, както и че се събирала подписка за това в Ректората.
Това е невярно. Разпространителите на подобни слухове и партийните агитатори нямат място в Ректората.
Ранобудните студенти и Окупацията са далеч от всякаква партийна обвързаност.“

Окупацията не иска никоя партия и стоящите зад нея икономически интереси и олигархични кръгове да паразитира на гърба й. Въпреки опитите на леви олигархично обвързани политици и журналисти да ги дискредитират, както чрез думи, така и чрез физически атаки, като тази от миналата неделя. Въпреки опитите и на десни журналисти и политици (също толкова олигархично обвързани) да си присвоят протеста им, включително и чрез организирани партийни митинги уж в тяхна подкрепа, като митинга на Реформаторския блок от миналия четвъртък (31 октомври). А всички тези опити са просто израз на отчаянието и страха на статуквото от факта, че алтернативи има, че няколкостотин студента са осъзнали това и доказват всекидневно, че един друг свят отвъд диктатурата на срастналата се държавна и икономическа власт е възможен тук и сега.

Между другото партийците от и симпатизантите на Реформаторския блок миналия четвъртък бяха изгонени от шествието на студентите от самите студенти. Така те на практика показаха това, което преди изразиха и на думи. Толкова по въпроса за партийната обвързаност.

Самите студентски асамблеи, провеждащи се всяка вечер в 22:00 в аула 272 на Ректората са пример за самоовластяване и автономия отвъд представителната демокрация. Те се провеждат по начините, по които се случват асамблеите в световното движение “Окупирай”, “Възмутените” в Испания, “Пряка демокрация сега” в Гърция и много други прогресивни движения из целия свят. С модератор, без право на никого да узурпира трибуната и правото на изказване, а както е изписано на черната дъска в аулата и „без алкохол и цигари, без оскверняваща реч, без политическа агитация, без агресия“.

anarres podkrepa site1В свободната библиотека в аулата все още може би могат да бъдат намерени издания на пазарни талибани като Лудвиг фон Мизес и Издателство МаК (трибуна на Института за радикален капитализъм „Атлас“). Но за разлика от свенливите и зле прикрити опити за фундаменталистка пропаганда тип „още от същото“, две български издателства най-открито изразиха подкрепата си за окупацията, дарявайки стойностна критична прогресивна литература за действие и мисъл – „Критика и хуманизъм“ и „Анарес“. Може би защото осъзнават, че именно прогресивната критичност и търсене са неразривно свързани с една автономна самоовластила се общност като всяка студентска окупация.

Асамблеите в аула 272 са жива прякодемократична алтернатива на доминиращия йерархичен модел, в която всеки студент има право на равно участие в отворената дискусия и във вземането и прилагането (!) на решенията. Окупацията изразява един различен модел на правене, на обществена организация отвъд олигархичността и кризата на представителството:

„[К]азаха, че нарушаваме студентската автономия, но това не е вярно: ние всъщност я съживихме и я живеем всеки ден. Ние не сме обекти в ръцете на тази или онази партия; ние сме субекти, които скъсаха всички връзки с обичайното.“

Разбира се, редно е да се споменат и някои потенциални бъдещи слабости, които могат да имат негативен ефект върху окупацията в Ректората. Години наред предавано, българското общество има проблем с доверието. Когато властимащите са унищожили всяка частица доверие на обществото, индивидите в това общество стават недоверчиви и помежду си. Инициаторите на окупацията са спечелили доверието на всички останали окупиращи студенти и на голяма част от гражданите. Възможно е това да доведе в даден момент до поява на неформална йерархия, което директно би ги дискредитирало в очите на всички участници и би довело до ерозия на чувството за сплотеност и доверие. Едва ли някой желае това в момента. В този смисъл тенденцията от последните дни по-скоро е все повече хора да се включват на хоризонтален принцип, като изграждат стабилни структури и се противопоставят на външния натиск.

Друга основна критика към окупацията е, че тя спира до лозунга „оставка“. Това също не е вярно. На една от асамблеите, в която бе обсъждана евентуална среща с Пламен Орешарски, участващите в окупацията единодушно бяха на мнение, че не желаят да водият диалог с властта, че исканията отвъд оставката са предназначени за всяко едно потенциално бъдещо правителство и власт. Това е ясно заявено и в една от декларациите:

„Според тях ние сме „антистуденти,“ защото не сме имали искания за университета. Това не е вярно – в момента разработваме такива искания по демократичен начин – в работни групи. Демокрацията е процес, който изисква време. За разлика от готовите решения, спускани от горе, по които действат провокаторите.“

Едно лирично отклонение: три други действия на окупацията също показват, че за тях нищо не се изчерпва с „оставка“, че те осъзнават свързаността си с всички останали прогресивни борби по света.

Когато на асамблеята в аула 272 се гласува дали евангелската църква да дари матраци и спални чували на студентите за определен срок, предложението се отхвърли с идеята, че няма нужда и че в момента в страната има много по-нуждаещи се хора като бежанците.

Второ, във връзка с нападението над тяхната колежка от 2ри курс „Политология“ Виктория Цолова от последните дни, в неделя (3 октомври) Ранибудните заявиха:

„С това искаме да изразим пълното си отвращение от всяка форма на насилие: както това срещу Виктория, така и онова, което проповядват екстремисти, псевдонационалисти, ксенофоби и всякакви хулигани. Във всеки случай на насилие има конкретни виновници, които трябва да бъдат издирени и спрени. Самите ние бяхме обект на опити за насилие в последните дни. Успехът ни да се предпазим само ни кара да заявим още по-рязко пълното си отхвърляне на насилието.“

Трето, днес (понеделник, 4 октомври) от 20:00 в аула 272 ще се проведе лекция и дискусия с участник в студентските борби, окупации и асамблеи в Гърция в периода 2006-2007 г. А междувременно примерите за осъзнаването на обвързаността с глобални протестни движения не само от последните години, а и от последните десетилетия, продължават - утре (вторник, 5 ноември) в окупираната 321 аудитория на Великотърновския университет ще се проведе публична лекция на тема "Студентските бунтове от 1968 г. в Париж."

Но нека се върнем на формиралите се в последните няколко дни работните групи, които са важен аспет от бъдещото развитие на окупацията. Те отново са израз на прякодемократичния грасруутс начин на действие „отдолу нагоре“. Чрез тях ще стане ясно, че огромна част от студентите мислят много по-дългосрочно и отвъд оставката. А точно това е големия проблем и страх на политиците и икономическите интереси зад тях, както от ляво, така и от дясно.

Тези работни групи са в процес на развитие, те са живи и динамични, защото както казват и Ранобудните студенти, и сапатистите в Чиапас (Мексико), и много други бунтовни прогресивни движения в глобален мащаб, демокрацията е бавен процес, в който заедно достигаме до решения, вървейки напред. В тях отново е очевидна връзката с принципите и начините на действие на толкова много прогресивни групи и движения по целия свят, базирани на общочовешки ценности като демокрация, достойнство, самоуправление, солидарност, свобода и справедливост. В съвременната историческа обстановка на глобализиран неолиберален капитализъм България не представлява изключение.

Докато пиша тези редове, окупацията не само на Ректората на СУ, но и в много други университети продължава. Аз бях и продължавам да бъда на асамблеите и в работните групи. А вие? Не? Ами може би е време да отидете... да спрете за малко да говорите и пишете какви били студентите и какво искали. И да ги чуете какво имат да кажат. И след това отново да си поговорим за окупацията. Всичко останало е преповтаряне на логиката на статуквото, на срастналата се държавна и икономическа власт, която окупацията вече отхвърли. А отвъд статуквото – докато питаме, вървим...

препратка: http://www.lifeaftercapitalism.info/analyses/316-okupac...ni-go
author by Истинатаpublication date Saturday, 09 November 2013, 12:40Докладвай тази статия на редакторите

Единствено "Призив" са истинска студентска организация. "Ранобудните студенти" са метежници и исканията им са анти-студентски!

author by твой приятел веченpublication date Saturday, 09 November 2013, 13:31Докладвай тази статия на редакторите

А може ли един въпрос: Защо на сайта на призив не могат да се правят коментари под статиите? Не би ли следвало като студентска организация да насърчава повече дискусията и демократичността... Да, знам има форума, но там нито другите четящи могат да ти виждат коментара, а и ти самия/ата докато стигнеш до там... Освен това тази претенция за изключителност звучи малко претенциозно, не намираш ли. "Ранобудните", не са съвсем организация и това е по-скоро медиен етикет, в асамблеите никой не говори за рано ставащи и късно ставащи, те така или иначе са в десет вечерта, а не в седем сутринта. Ти всъшност участвал ли си на някойя от тях? Наистина в Гърция или Франция примерно, това си е нормална практика, както се описва по-горе в статията, във Франция по-скоро по време на студентски движения и стачки, докато в Гърция е по-редовно и нормално и е жалко че Призив не съумя да инициира подобни общи демократични асамблеи. Освен това уважавам и ценя Призив като организация и това, което е правила за студентите до тука. Много ясно, че има провокатори и озурпатори от всякакъв характер, които се опитват да повлияят на двивението, да го отклонят или да го оцветят партийно. Това, което мога да ви кажа е да заповядате на асамблеите и да участвате в тях наравно с всички, вместо да се сърдите, но не като организация, защото това не е парламент (демек в превод говорилня), а като индивиди и това е начина по който ще можете да допринесете в хода на нещата и също да видите отвътре за какво става дума. Това също за което може да е полезна Призив като организация е със споделянето на опита си и помагането за изграждането на една по-трайна и действително демократична студенска мрежа от организации, пък даже и синдикални за някои от тят, защо не. Освен това хората участвали и участващи в Призив биха могли да помогнат настоящата мобилизация да отиде в правилната посока, включително и по отношение на студентските искания, свързани с образованието, пък може би да изостави също и някои твърде чисто политикански забежки, макар и движението да има право и дори дълг да има позиции по общо-обществени въпроси. Но това не може да стане, противопоставяйки се отвън на движението, като блок, с групово его и самомаргинализирайки се - има нещо смешно в това, едва ли не реакционно -, а включвайки се активно, като индивиди, наравно с останалите, в общия демократичен процес, учейки се как той се прави, питайки, както казва автора, обсъждайки задълбочено и взимайки решения колективно. Защото няма какво да се лъжем, така или иначе всичко е политика, и то не в мръсния смисъл на думата, а в благородния смисъл, този на общите дела, делата на полиса, които засягат всички ни и зависят от всичкини, защото, както е казал поетът, ако ние не се занимаваме с политика, тогава то тя се занимава с нас.

author by Стоян Аpublication date Wednesday, 27 November 2013, 18:12Докладвай тази статия на редакторите

Сред ранобудните има и партийни, но масово бяха колеги с чисти идеали и стремеж да се преборят за по-добър живот за ВСИЧКИ. Затова и след като Щаба се наложи по най-долния и гнусно авторитарен начин 80% от тях си тръгнаха оставяйки само "стимулираните" и най-крайните идеалисти.Призив са жалки болшевики, които историята отдавна изхвърли на бунището и единствената радост в живота им остана душевната чикия, която шайки маргинали им набиват издигайки болната им идеология на дневен ред в страни, които са се отървали на времето от нея и не са запознати каква чума е. И докато от едната страна на оградата повечето хора се бореха срещу всички партии от другата страна прикрити зад някакви псевдоидеали и неписани права 5-10 неадекватници защитаваха властта. Колко човека останаха с вас след като ви разбраха какви сте, болшевишки боклуци?Поздрав от един истински анархист, който от край време не намира място в овладяния от болшевики български портал на индимедия.

author by потенциален колективpublication date Saturday, 30 November 2013, 18:44Докладвай тази статия на редакторите

Спрямо последното не си прав Стояне. Индимедия не е овладяна от никой и това й е проблема, няма колектив, отворен и пряко демократичен, който да се грижи за нея. И това става чреж писане, преглеждане, поддръжка, между другото и техническа, както и обновление, но също така и с редовни срещи за обасаждане живота и политиката на медията, както и различни инициативи за набиране на средства, популяризиране и развитие, включително и географско на медията. Индимедия има нужда да се съживи, а това може да стане само от отворен и активен колектив и който има нужда от срещи наживо, защото, ако за момента медията е във виртуалното пространство, то нейните сюжети засягат действителния. Тук няма болшевики, нито меншевики. Имало едно време, може би. После имало сръдни и разделения около Натура 2000. А сега има само няколко ветерана, други носталгици, чат пат някой симпатизант и случайно минавасщи или имащи някакво вдъхновение или нещо важно да кажат. Индимедия би могло да се превърне в жива и креативна общност, представляваща и носеща промените. Може да е хубаво хора, изходящи от студентското движение, както и други радуващи и дерзаещи среди и личности, да се сезират даново с медията, защото тя не е в ръцете на някой, а именно на почти никой. Добре би било този никой да се събуди. Индимедия не е умрал или озурпиран проект, а спящ и сънуван. А за да не сънуваме и мечтаем нашата действителност, бихме могли да си дадем средствата да живэм и реализираме мечтите и вдъхновенията си. Тука няма мое, твое. Няма аз съм такъв, моето его, пък било то колективно, е по-нещо си от твоето. Време е да се надминат камбанарийте и чаршийте. Както и тези на другите, така и нашите, защото това дава смисъл на тези на другите и ако не си отворен към тях не като другите, а като себеподобни, то всеки си остава в своето. Освен това ми е странно как може хора с похвални подбуди и похвати да подкрепят Фейсбук и дори да не споменават за Диаспора. Крайно време е всички алтернативни медии и сайтова да включат и Диаспора към лайковете си, а да не продължават да правят пропаганда само за Фейсбук. Бъди промяната, която искш да видиш в този свят, не беше ли така? Да разбира, който може, да разбира, който ще.

author by Болшевикpublication date Wednesday, 04 December 2013, 17:02Докладвай тази статия на редакторите

Български и чужди кръволоци-"предприемачи" смучат кръвта на народа, но на вас най-големия проблем са ви шепата идеалисти, които вие подигравателно наричате "болшевики". Но не ме изненадва, Индимедия винаги е защитавала контрареволюционни възгледи и псевдо-права на животни/гейове/еко. Естествено, че западна Индимедия, хората ви видяха що за стока сте. Този сайт по-добре да бъде закрит. 

author by ~;ppublication date Thursday, 05 December 2013, 04:20Докладвай тази статия на редакторите

Народът е в ситуация на доброволно робство. Проблмът е и в системата, която не му позволява да определя как да се организира обществото. Именно не в хомосексуализма е проблема, но това е лесна черна овца за мизерстващиа духовно и физически народ. Също като ромите. А без природата просто сме изгубени. Ние просто сме част от нея. Естествено че има значение с какво и как се храним и в каква среда живэм. Унищожавайки природата, капитализма не само я експлоатира, а и ни подрязва тревата под краката. Един изгубен народ е много по-лесно да бъде манипулиран, отколкото хора, здаво стъпили на земята, здраво мислещи и здраво живеещи.

author by Леви мисли за десни дниpublication date Saturday, 04 January 2014, 15:44Докладвай тази статия на редакторите


  • Един от лозунгите на наистина ранобудните студенти от героичната 1968 във Франция беше: “Бъдете реалисти, искайте невъзможното!”

  • Мили другари, не позволявайте мечтите ви за един по добър свят да се свеждат до думата “Оставка”!

  • ...

препратка: http://levimisli.wordpress.com/2013/10/28/%D0%BE%D1%82-...0%BA/
Брой коменатри на страница
  
 
This page can be viewed in
English Български

дописки

Friday 31.10, 12:01

browse text browse image browse video browse audio

13907604040d1f77e2316df87dd0a4b94b5ea0f193.jpg imageАмнезията и реконструкциите на историческата памет 24.10 02:22 0 comments

textВъзможно ли е да има щастлив живот без пари? 18.10 03:54 0 comments

textАнти-анти-ТПТИ, или срещу "по-добрите" господари 17.10 18:04 0 comments

image_big_24789.jpg imageBalkan Express в София 09.10 23:32 0 comments

300051_148704428547899_113921055359570_291133_3191384_n.jpg imageКриминализиране на екологичния активизъм в Европа 05.10 19:57 0 comments

cartoon.jpg imageМагистралите – черна дупка за парите на данъкоплатците 02.10 05:32 0 comments

10616658_684288614995820_625358980545687757_n.jpg imageФестивал за Толерантност в Спорта 29.09 04:21 0 comments

textРеч на Президента на Палестина пред Общото събрание на ООН 26 септ 2014 29.09 03:29 0 comments

stop.jpg imageКак една мултинационалка организира социалния дъмпинг в транспортния сектор 29.09 00:57 0 comments

textЕнергетиката в партийните програми: "Искате на топло? Копайте си го!" 28.09 23:31 0 comments

textПредставяне на анализ на незаконния дърводобив в България 20.09 12:36 2 comments

dialog.jpg image"Образованието - диалог за бъдещето" 16.09 14:05 1 comments

9782330000189.jpg imageЕнергетика и климат 11.09 13:41 0 comments

weedliketotalk.jpg imageПромена: Човешките права остават потъпкани с действащия и проекта на нов Наказателен кодек... 07.09 20:15 0 comments

g18990.jpg imageЕвропейски протест: Да си върнем демокрацията – Хората и планетата – над печалбите! 06.09 18:30 0 comments

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

повече >>