За протеста на 3ти март, 2013

България | Активизъм и протести | Коментар Friday, 08 March 2013, 02:52 by Един от протестиращите

Протестът на 3 Март в София ме озадачи твърди много. Това вече не е моят протест. Ванове с музика на Слави Трифонов, деца рецитиращи стихотворения по микрофона, състави за народни танци, цветя и молитви към Левски, клетви че ще се лагерува докато не бъдат приети исканията – най-вече за промяна на избирателният закон – и…раздаване на хиляди безплатни фланелки с надпис „Затвор за Мутро-олигарха Борисов”. 

 Вярвах в този протест, дори облепих цял квартал на София с призиви хората да се присъединят. Но след шоуто на трети март не разпознавам този протест като мой. Моят протест беше срещу корпорациите, докарващи си сериозни доходи от това, което не са създали и което е било създадено за благото на всички в тази страна, а не за тяхна частна печалба.

 Моят протест беше надежда, че най-накрая ще можем да се погрижим за бедните, пенсионерите, безработните, болните, задлъжнелите, майките, сираците и всички мачкани безмилостно от официалната държавна идеология, твърдяща че на хората не трябва да се дава, от тях трябва само да се взема.

  Смятах, че най-накрая ще успеем да вземем собствената си страна в собствените си ръце. Че ще намерим начини , чрез който да можем да вземаме решенията всички и заедно. Вярвах , че най-накрая ще кажем истината такава каквато е, за прехода, за новата официална държавна идеология, за приватизациите, за парламентарната демокрация, за всичко.  Този протест обаче стана твърде националистически. Патриот съм и мисля, че отричането от патриотизма не е здравословно. Национализма обаче ме тревожи. Национализма е консервативен и обича лидерите. И обича да изключва – всички които не са като нас, които са различни. Аз не съм консервативен, не обичам лидери и предпочитам различието и различните да бъдат включени в обществото.

 Вярвах , че този протест ще се отвори широко за да приеме всички съвременни идеи, търсещи позитивен изход, търсещи нов път, какъвто е необходим в съвременният свят. Той обаче предпочете да се затвори в тесните рамки на национализма. Идеология предпочитаща да изключва. Предпочитаща да се затваря в тесни граници и да търси лидери. Идеология която обича да се крие в добре познатото, вместо да изобретява нещо ново.

 Също така не заставам зад искане за мажоритарна избирателна система. Нека тези, които издигат такова искане, поне да обяснят защо. И не заставам зад искане за 50% гражданско участие. Заставам зад 100% гражданско участие.

 А и какво означава това, че се раздаваха безплатни фланелки с надписи „Затвор за Мутро-олигарха Борисов”? Защо не затвор за всички мутро-олигарси?

 Но въпреки всичко това ще продължа да участвам в протестите и да опитвам да ги променя, защото не искам да оставям моето бъдеще в ръцете на други. Моята критика е призив, не за апатия, а за повече активност, промяна и критична мисъл!