Мигът на мечтателите

България | Активизъм и протести | Коментар Sunday, 24 February 2013, 22:43 by Шевек shevek.bg at mail dot ru

Мигът на реалистите.

Крещя, танцувам, скачам, пея! Не съм сам. Хиляди сме! Тълпа сме, множество сме, индивиди сме, народ сме, много сме, едно сме!

Гледам народът на улицата. Като да гледаш дете да прохожда. Идеологии се раждат и умират за минути. Либерали, анархисти, комунисти, фашисти, демократи. Хора живеещи в катун, в гето, в панелка, на село, в махала, в предградие, в центъра, в провинцията, в столицата. Многообразие, не сивота. Включване, не изключване.

Десетилетия наред никой не го е слушал, докато е тънал в мизерия. Той иска да бъде чут. Иска някой да се вслуша. "Тя е права! Той е крив!" А дали пък всички не са прави? Бедността на един по-маловажна ли е от бедността на друг?

"Единство!", викна някой.

И си мисля, бабичката с червената кърпа защо я заплюхме? Защото не знае що е неолиберализъм, инвестиция, макрорамка, еврофонд? Носталгията я тресяла ... Но нима тя не знае как се умира от глад, от студ? И тя простестира както може, с думите, които знае, със спомените, които има. Защо я съдихме? Защо мълчахме? Защото не е модерна, няма фейсбук, не пие коктейли в бара? Не носталгията е проблема, мизерията е проблема.

Друг крещи срещу циганите, срещу бедните, срещу необразованите. Но какво го чака след още някоя година? Децата си ли ще може да нахрани или образова тогава, токът ли ще може да си плаща?

Друг крещи за образователен ценз. Но кой ще определя кой е образован? Игнатов? Борисов? Станишев? Дянков? Сидеров? "Професор" Вучков или Гюров? Юпито? Мутрата с две висши? Манекенката с три? Финансистчето? Колко чиновници ще са нужни, и колко томове ще се изпишат, за да се определи дали Гошо е "правилно" образован, за да гласува? Образованието гарантира ли разсъдливост, справедливост, човещина? Не ни ли трябват човечни същества, които да виждат отвъд закона, отвъд жаргона, отвъд пазарната логика. Които да се събуждат не веднъж на четири години. Хора, които да се трогнат от нищетата на бедните и да я нарекат "мизерия", а не "заслужена мизерия", или "неизбежна мизерия, която е нужна за стабилизиране на макропараметрите". Включване, не изключване. Многообразие, не сивота.

Друг тръгва да говори уж от името на народа. Аз, наивника, си мислех, че народът има милиони имена! Или е останал само един?

Да променяме конституцията, викат други? Нека тя гарантира покрив над главите ни, храна, топлина, достойни старини, образовани и сити деца. И дори тогава пак ще знам, че "гаранцията" е само кухо обещание ... , докато си кротувам.

Медиите ми казват, че опозицията ми била платила, че монополите ми били платили, че мутрите ми били платили ... Гледам, джоба ми празен. Но може би на Пешо са платили те? Или на Яна, или на Митко? Хора с имена. Не лумпени, а приятели. Не наивници, а реалисти. Защото кой е по-големия наивник? Този, който казва, че ще оцелеем ако си мълчим, или този който се опитва да разгърне мечтите си?

Политици, мафиоти, мутри, хитреци ... всички те строго мъмрят народа. "Народът е прост!", викат те. "Народът е необразован! Народът е безпомощен без нас! Трябваме ви! Ние знаем по-добре от вас, как да управляваме животеца ви!"

Но казанът ври. Чучелото пламна ...

Дойде мигът на мечтателите. Дойде мигът на реалистите.