Кривата истина около сплашването на Доган

България | Активизъм и протести | Коментар Monday, 21 January 2013, 23:34 by частна теория на НЕвероятностите

Всъщност мисля си, че случилото се на конференцията на ДПС не е театър, цирк или постановка, а логичен акт – последица от политиката на ДПС и нейната върхушка, в частност Доган. Но на някои би им било по-добре случилото се да бъде възприето като театър, цирк или постановка, защото не се оказаха подготвени за това събитие, бяха изненадани и разголени, видяха се истинските им лица, макар и за миг. Показа се целият фарс на водената от тях политика.

Не се съмнявам, че мотивите на нападателя са лични и те се крият в начина, по който лидерите в ДПС осъществяват това, което наричат борба за права и свободи. Всъщност той е осъзнал, че те се борят за власт и пари. Те са създали една авторитарна партия и са окупирали до живот правото да се разпореждат с надеждите на тези, които се определят като етнически турци. Дори и да потърсят помощ за своите проблеми извън ДПС, тези хора, именно поради съществуването на ДПС, са пренебрегвани и връщани обратно в обятията на тази авторитарна структура. За тях няма друг изход, освен да създадат алтернатива на въпросното движение, но явно нямат сили за това и в резултат гневът напира в тях. За да осъществят това свое намерение, те трябва да свалят ореола, изграден около образа на Доган, и да го направят публично – това според мен е мотивът за представлението, което наблюдавахме.

Наричам случилото се представление, защото то е замислено като такова от тези, които са планирали неговото осъществяване. За съжаление то не постигна целите си и никой не разбра същността му. Доган трябваше да бъде унизен, да бъде осмян, да бъде развенчан, да бъде низвергнат от своята позиция на единствен гуру на това малцинство, да бъде принизен в очите на своя електорат до един обикновен смешник. Тази атака срещу образа на Доган свари неподготвени всички, защото тя дойде оттам, откъдето най-малко очакваха: дойде отвътре, от низините, от недоволните вътре в самото малцинство. Този акт разкрива процеси, течащи вътре в електората на ДПС, процеси неудобни и плашещи, потулвани и потискани от върхушката на партията, за да не станат достояние на широката общественост в страната и чужбина.

Жал ми е за тези европейски представители, които, без да са запознати със случващото се в това бутафорно движение за права и свободи, станаха част от театъра и реагираха първосигнално, така както би било правилно да реагират, ако инцидентът бе това което те смятаха, че е, и ако партията ДПС беше демократична, а не авторитарна структура. Жал ми е, защото те защитиха демократичните ценности там, където те не съществуват.

Но да се върнем на сцената и да погледнем фактите:

1. Главният герой, Октай Енимехмедов е от малцинството.

2. Той не е имал намерение да убие Ахмед Доган, а да го унизи. Затова и оръжието на престъплението е заредено с безопасни патрони.

3. Никой не е очаквал, че на националната конференция може да се случи подобно произшествие. За това говори начинът, по който е организирана охраната на събитието. Никой не е мислил и не е вярвал в подобна възможност.

4. Реакцията на Лютфи Местан е реакция на човек, който е убеден, че извършителят не е от малцинството. Той не предполага, че вътрешни хора могат да извършат подобно нещо. Той вярва, че партията държи здраво своя електорат, държи го в сляпо подчинение и пълна зависимост.

5. Реакцията на делегатите е в резултат на тяхната увереност, че извършителят е от етническото мнозинство, в това съм убеден. Не е за изхвърляне мнението, че опитът да бъде съблечен беше именно за да докажат това пред камерите, досещате се как.

6. След инцидента конференцията продължи, без да се проверят останалите делегати и  залата, и без да се усили охраната на събитието. Защо?

Какво би трябвало да видим:

1. Реакцията на Лютфи Местан е показна за това, как се насажда страх, несигурност и злоба в редиците на едно измъчено малцинство, как се държи подобно малцинство в пълна зависимост и подчинение.

2. Реакцията на делегатите, ни разкрива колко дълбоко са насадени омразата, страхът и несигурността, и колко лесно омразата може да бъде възпламенена. Безсилието ражда насилие.

3. Реакцията на европейските представители ни показва колко лесно могат да бъдат водени за носа и колко е важно да не разчитаме на тях, за да оправяме проблемите в собствената ни страна.

4 Интересна е и личността на нападателя, неговата злоба поради неосъществените му амбиции, забелязана в редица негови противообществени прояви, намира отдушник не в представител на етническото мнозинство, а напротив – в този, който се титулува лидер  на собствената му етническа група. Той вижда причината за провала на собственото си съществуване именно в начина, по който функционира ДПС.

5. Не етническото малцинство на хората с турско самосъзнание представлява заплаха за етническият мир в държавата, а политиката на затваряне и насаждане на страх, водена от ДПС.

Какво трябва да се предприеме:

1. Да се изземат функциите на ДПС, като единствен говорител на въпросното малцинство. Да се даде на това малцинство реална алтернатива, да се намери път да се общува с него, да се разберат проблемите и да се успокоят страховете им, и това не бива да става чрез посредника ДПС, защото този посредник е калпав, прогнил и няма нищо общо с европейските ценности.

От какво трябва да се предпазим:

От първосигналните си реакции. Това не е театър, а процес, който търси възможност да бъде забелязан и осмислен. Дано да го разберем . . .

Revolutionary nonviolence http://beautifultrouble.org/theory/revolutionary-nonvio...ence/