настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Предстоящи събития

няма събития, отговарящи на Вашата заявка!

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Мълчалива битка за времето

category Другата преса | Изкуство и култура | review author Wednesday, 16 January 2013, 04:57author by Мона Шоле - Монд дипломатик Докладвай тази статия на редакторите

СПОРЕД Роза историческият феномен на забързването първоначално засяга западните общества, които го предизвикват със своите желания, съзирайки в него обещание за прогрес и независимост. Впоследствие обаче той се разпростира извън институциите и политическите рамки, благодарение на които съществува. Превръща се във „вътрешна тоталитарна сила на модерното общество“, в смисъл на абстрактен, вездесъщ принцип, който никой не би могъл да избегне. Във всекидневието си индивидът има чувството, че постоянно „гаси пожар“, без никога да може да обхване с поглед собствения си живот. А на колективно равнище политическите общности губят контрол над собствената си участ. Парадоксално, това лудо препускане е придружено от чувство за инерция и фатализъм.

9782913927452.jpg

„Левицата трябва отново да повдигне решително въпроса за работното време“, заявява в „Либерасион“ от 30 октомври социалистът Пиер Ларутюру, радетел за четиридневна работна седмица. Но дали с борбата за законово установената продължителност на труда се изчерпва въпросът за проблематичното отношение на съвременните западни общества към времето?

ИСПАНСКИЯТ икономист и писател Фернандо Триас де Бес съзнава добре, че хората разполагат със също толкова малко време да четат, с колкото и самият той да пише. Преди няколко години той публикува разказ, който има качеството да бъде едновременно кратък и изобилстващ със съкращения [1]. В него се проследяват премеждията на обикновен човек, кръстен ОТ, съкратено от „обикновен тип“. Като служител в мултинационална компания ОТ изпълнява отговорна длъжност – той има задачата да крие по чекмеджетата фактурите на доставчиците, така че последните да бъдат заставени да ги пращат отново. Тази отговорна задача, както и погасяването на кредита за закупуване на семейното жилище поглъщат цялото му време (В) и той не може да се посвети на тайната си страст, обзела го още в детството – изучаването на червеноглавите мравки (Червгл Мрав).

След като един ден пресмята, че за негово голямо съжаление ще му бъдат необходими още тридесет и пет години, за да изплати кредита и да се върне най-сетне към свидните си Червгл Мрав, ОТ решава да напусне работа и да забогатее. И тогава му хрумва гениалната идея да продава онова, от което съвременниците му най-силно се нуждаят, а именно В. Първоначално започва да пласира на пазара флакони с по пет минути време, които тутакси са разграбени. Тогава разширява асортимента и предлага кутии, съдържащи по два часа… Търговският му усет предизвиква социални и политически вълнения, които той изобщо не е предвиждал.

Историята на Триас де Бес има заслугата да илюстрира механизма на паричния дълг като „кражба на време“ [2] и в по-широк смисъл „глада за време“ [3] – състояние, което съвременните западни общества добре познават. Възможно ли е тези общества, заслепени от престижа, който френетичният ритъм на живот дава, пленници на определено схващане за човешката участ и дейност, да подценяват такова основно благо, каквото е времето, и то дотам, че безсрамно да го деградират? Германският социолог Хартмут Роза подчертава, че зад това, което всеки най-често възприема като естествена даденост или като променлива част от индивидуалното си съществувание, все пак съществува един „времеви режим“, който съвсем не е случаен.

В съвремието той разграничава три форми на забързване, които се съчетават: забързване в техническо отношение (Интернет, високоскоростните влакове, микровълновата печка); забързване в социално отношение (през живота си човек по-често сменя работата и партньора си, по-често заменя предметите); и забързване на ритъма на живота (човек спи по-малко, говори по-бързо, общува по-рядко с близките си, глади, докато говори по телефона и гледа телевизия). По пътя на логиката техническото забързване би трябвало да осигури на всички спокойно и безгрижно всекидневие. Само че, макар да съкращава времетраенето на процесите, то увеличава броя им. Изисква се много по-малко време, за да напишеш електронно съобщение, отколкото обикновено писмо, но хората пишат много повече електронни съобщения, отколкото някога са писали писма върху хартия. Колата позволява да пътуваме по-бързо, но тъй като благоприятства увеличението на броя на пътуванията, тя не съкращава времето, отделено за транспорт… Главоломното нарастване на изкушенията и възможностите – потребление, развлекателна индустрия, Интернет, телевизия… – изисква също така постоянно взимане на решения и загуба на време.

Часовникът – „дяволската мелница“

СПОРЕД Роза историческият феномен на забързването първоначално засяга западните общества, които го предизвикват със своите желания, съзирайки в него обещание за прогрес и независимост. Впоследствие обаче той се разпростира извън институциите и политическите рамки, благодарение на които съществува. Превръща се във „вътрешна тоталитарна сила на модерното общество“, в смисъл на абстрактен, вездесъщ принцип, който никой не би могъл да избегне. Във всекидневието си индивидът има чувството, че постоянно „гаси пожар“, без никога да може да обхване с поглед собствения си живот. А на колективно равнище политическите общности губят контрол над собствената си участ. Парадоксално, това лудо препускане е придружено от чувство за инерция и фатализъм.

Макар че прогресивните среди невинаги идентифицират ясно времето като залог на една стратегическа битка, все пак може да се установи, че то се е превърнало в твърде оспорван и неравномерно разпределен ресурс. Във Франция законите „Обри“ от 1998 и 2000 г. за съкращаване на работното време предоставиха допълнителни отпуски за кадрите, но нарушиха ритъма на нискоквалифицираните наемни работници, които бяха принудени да проявяват повече гъвкавост. Агенциите за т. нар. грижи за човека, една от които се нарича чисто и просто „Време за мен“, позволяват на заможните класи да се освободят от домакинските задължения или гледането на децата, предоставяйки една неблагодарна и зле платена работа на главно женска работна ръка, състояща се от бедни и/или имигранти [4]. Времето на тази „помощна работна ръка“ е третирано с крайно пренебрежение, както и това на получаващите социални помощи, принудени да чакат на опашка пред гишетата [5]: „Елате утре“. Същото неравенство е налице и по отношение на правото да изключиш телефона си. Един наемен работник твърди: „Шефът, отговорник за поддръжката на сградите, си позволява да си изключва телефона, когато си поиска. Ала неговите подчинени, работниците, биват смъмряни, когато изключат своя“ [6].

Като цяло жените са подложени на особен натиск. През юли 2012 г. белгийското феминистко движение „Женски живот“ посвещава на този проблем ежегодната си седемдневна научна среща. В обосновката под надслова „Да станем отново господари на времето си!“ (www.viefeminine.be) се отбелязва, че жените, освен че поемат основните домашни задължения, играят и ролята на „времеви амортисьори“ в предприятието, където често работят със съкратено работно време (вж. статията „Обяснения и лоши сметки за женския труд“ на Маргарет Маруани и Моник Мерон), и в частната сфера, където носят „психическия товар на организацията на времето в семейния живот“. Те са също жертви на „сексисткия манталитет, който свързва женствеността с отдаденост на другите“. Една медицинска сестра споделя във връзка с това: „Когато правя нещо за себе си, винаги имам чувството, че съм изоставила някого“ [7].

Въпреки че през последните десетилетия трудът стана по-интензивен и при определени категории трудещи се проявява тенденция да завладее личната сфера, официалната му продължителност постоянно спада от началото на модерната епоха. Следователно хората разполагат с повече свободно време, но са все така въвлечени в адския ритъм на колективния живот [8]. Роза подчертава, че освен това те често прекарват свободното си време в дейности, които имат ниска стойност в собствените им очи, например гледат телевизия. Те страдат от своеобразни задръжки да правят това, което наистина искат.

Нищо чудно. Защото проблемът с времето не е само количествен (то никога не стига), но и качествен – хората не знаят как да живеят във времето, как да го опитомят. Представата им за него е наложена от капиталистическата етика, вдъхновена от протестантството, но до голяма степен извън религията [9] – времето е абстрактен ресурс, от който трябва „да се възползваме по възможно най-интензивния начин“ [10]. Британският историк Едуард Палмър Томпсън описа подробно бунта на първите поколения работници, на които беше наложено работно време, определено от часовника, сирената или контрольора, а не от задачата, която следва да изпълнят [11]. С това регулиране се губи спонтанният навик да се редуват периодите на интензивен труд и периодите на покой, което Томпсън разглежда като „естествен“ ритъм на човешкото същество.

Именно строгото разпределение на времето определя дисциплината в завода, но също така в училището – институция, която цели да подчини отрано бъдещата работна ръка. През 1775 г. в Манчестър преподобният Дж. Клейтън е обезпокоен при вида на улиците, изпълнени „с дрипави деца безделници, които не само си губят времето, но освен това придобиват навика да играят“. Репресивното измерение на предприятието става очевидно, когато пуританският теолог Ричард Бакстър предлага на всички, преди масовото разпространение на джобните часовници, да се допитат „до своя вътрешен морален часовник“. В по-ново време, през 2005 г., един християндемократ в Германия, министър на правосъдието на провинция Хесен, предлага „да се наблюдават безработните“ чрез „електронни гривни“, за да бъдат приучени отново „да живеят в нормалните часове“ [12]...

Логиката на рентабилността и конкурентоспособността, свойствена за икономическата дейност („конкуренцията никога не спи“), се разпростира в всички области от живота. Свободното време – още по-ценно поради факта, че е извоювано – също трябва да бъде ефикасно организирано. Колебанието да се поеме рискът времето да бъде пропиляно има сериозни последици. В резултат се появява едно неизгодно положение, което се споделя както от върховете, така и от най-ниските стъпала на социалната стълбица: „И експлоататорът, и експлоатираният нямат възможност да се отдадат безрезервно на удоволствието от мързелуването“, пише Раул Ванейгем. Или „под привидната апатичност на съня се пробужда едно съзнание, което всекидневната монотонност на труда изключва от своята рентабилна действителност“ [13]. Роза казва същото – според него, ако хората искат да си възвърнат властта над хода на индивидуалната и колективната история, трябва преди всичко да си освободят „значителни времеви ресурси“ за игра и безделие и отново да се научат да използват „неправилно“ времето.

Става дума, добавя той, за възможността „да си присвоим света“, иначе той става „безмълвен, студен, безразличен и дори враждебен“. Авторът говори за „пълния провал на резонанса в късната модерност“. Изследователката Алис Медиг също вижда едно „явление на отказ от индивидуалността“, което поддържа съвременния субект в състояние на отчужденост спрямо света и собственото му съществувание [14]. Преди господството на часовника (по думите на Пиер Бурдийо през 50-те години на XX в. кабилските селяни го наричали „дяволската мелница“), начините за измерване на времето са свързвали съвсем естествено човешките същества с техните тела и конкретната околна среда. Томпсън разказва, че монасите в Бирма се събуждали в часа, „когато има достатъчно светлина, за да зърнат вените на ръцете си“. В Мадагаскар един миг се измервал с „времето, необходимо, за да се изпържи скакалец“…

Тъй като кризата с времето има дълбоки корени в модерната история, тя няма да се разреши с повърхностни решения. Оттук и сдържаността, с която следва да разглеждаме инициативи като европейското движение slow – „бавно“. Бавно хранене в гастрономията [15], бавни медии в журналистиката, бавен градски живот в градоустройството… В САЩ мислителят Стюарт Бранд ръководи в Тексаската пустиня построяването на „Часовник на дългото настояще“. Той трябва да функционира десет хиляди години и по този начин да върне на човечеството чувството за дълговечност. Проектът обаче губи част от поезия си, когато става ясно, че е финансиран от Джеф Бесос, основателя на „Амазон“ – съмняваме се, че неговите служители, които са принудени да тичат по цял ден в задушни складове, ще получат екзистенциална утеха от часовника…

LE MONDE DIPLOMATIQUE

- Превод Калоян Праматаров
Бележки под линия

[1] Fernando Trias de Bes, Le Vendeur de temps (Продавачът на време), Hugo&Cie, Париж, 2006.

[2] Вж. Маурицио Лазарато, „Задлъжнелият човек или откраднатото време“, Монд дипломатик в Дума, 16 февруари 2012.

[3] Hartmut Rosa, Aliénation et accéleration. Vers une théorie critique de la modernité tardive (Отчуждение и забързване. Към една критическа теория на късната модерност), La Découverte, поредица „Критическа теория“, Париж, 2012.

[4] Вж. статията „Mirage des services à la personne“ (Миражът на грижите за човека), Le Monde diplomatique, септември 2011.

[5] Alice Médigue, Temps de vivre, lien social et vie localе. Des alternatives pour une société à taille humaine (Свободно време, социални връзки и местен живот. Алтернативи за едно общество по човешка мярка), Yves Michel, поредица „Гражданско общество“, Gap, 2012.

[6] Цит. от Francis Jauréguiberry, Les Branchés du portable. Sociologie des usages (Любителите на мобилен телефон. Социология на навиците), Presses Universitaires de France, поредица „Социологията днес“, Париж, 2003.

[7] Цит. от Paul Bouffartigue, Temps de travail et temps de vie. Les nouveaux visages de la disponibilité temporelle (Работно време и време за живот. Новите лица на разполагането с времето), Presses Universitaires de France, поредица „Човешкият труд“, 2012.

[8] Вж. Серж Алими, „Вече няма време“, Монд дипломатик в Дума, 4 октомври 2012.

[9] Вж. „Моралните патерици на строгите икономии“, Монд дипломатик в Дума, 1 март 2012.

[10] Hartmut Rosa, Accélération. Une critique sociale du temps (Забързване. Социална критика на времето), La Découverte, Париж, 2010.

[11] Edward P. Thompson, Temps, discipline du travail et capitalismе industriel (Време, трудова дисциплина и индустриален капитализъм), La Fabrique, Париж, 2004 (първо изд. 1993).

[12] Le Canard enchaîné, Париж, 4 май 2005.

[13] Raoul Vaneigeim, Eloge de la paresse affinée (Възхвала на изтънчената леност), Editions turbulentes, www.infokiosques.net.

[14] Alice Médigue, Temps de vivre, lien social et vie local, цит. съч.

[15] Вж. Карло Петрини, „За каузата на гастрономията“, Монд дипломатик, август 2006.


„Календарът за биодинамични посеви” – настолна книга на фермерите в цял свят
http://bulgaria.indymedia.org/article/38376

препратка: http://bg.mondediplo.com/
This page can be viewed in
English Български

дописки

Thursday 31.07, 00:13

browse text browse image browse video browse audio

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

textИкономическите корени на украинската криза 27.07 16:03 0 comments

adsc_0025300x273.jpg imageПоглъщането на „БДЖ-Товарни превози“ ли е цената на подкрепата на Мартин Шулц за БСП? 23.05 17:09 0 comments

logoelectingchampions.jpg imageМанифест на Европейската анти-бедност мрежа за евро-изборите 19.05 19:20 0 comments

97bf5bcb0496b227455efbc8b4934d6eb.jpg imageНоам Чомски: екология, етика, анархизъм 18.05 17:57 0 comments

ontheabolitionofallpoliticalparties.jpg imageДа станеш лява в България. Един експеримент 18.05 16:43 0 comments

textАвтономията като труд и теория 16.05 02:58 0 comments

catalog_seminte_traditionale_eco_ruralis_1.jpeg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:38 0 comments

movilizacion_al_congreso_por_el_asesinato_miguel_cuellar_del_mocase_via_campesina_movimiento_nacioanl_campesino_indigena_1.jpg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:35 0 comments

tampon28e96f.jpg imageЕвропа или Путин? ...или защо социална Европа е възможна! 15.05 13:58 0 comments

bm9qkezcaaaa1cb.jpg imageПропагандата убива! 12.05 20:22 0 comments

a_world_without_money.jpg imageСтуденти от 19 страни протестират срещу начина на преподаване на икономика 12.05 02:53 0 comments

marchofprogressipp.jpg imageТрансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС – основен залог з... 12.05 00:22 0 comments

textПиснА ми от тия колоездачи, чесно 07.05 19:37 0 comments

toknowoneselfistostudyoneselfinactionwithanotherperson2.jpg imageРозово-то положение 01.05 15:34 0 comments

poupee.jpg imageКонстантина Кунева на Евроизборите със СИРИЗА 28.04 18:37 1 comments

imperialisme720x500.jpg imageНаоми Клайн за Путин и американския газ 26.04 17:17 0 comments

pogo.jpg imageБосна и Херцеговина: записки по пътя на солидарността 26.04 14:24 0 comments

повече >>