настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Блясък и упадък на гаровите чакални

category Другата преса | Граждански и човешки права | review author Saturday, 12 January 2013, 00:01author by Монд дипломатик Докладвай тази статия на редакторите

Комерсиализиране на обществените пространства

КАТО се изключи вярата им в устойчивото развитие и екологичните предимства на железниците, хората на ръководни постове във Франция сякаш не обичат нито гарите, нито влаковете. Във всеки случай нищо от онези обикновени, достъпни и практични неща, които железопътният транспорт въвежда в ежедневието. От две десетилетия техният истински модел е самолетът със системата му за задължителна резервация (прословутата система „Сократ“, купена от „Американ Еърлайнс“), с цените, които варират според търсенето и предлагането, с все по-тесните пътнически салони и седалки, със задължителното маркиране на багажа с етикет (докато дойде моментът за всеки багаж да се заплаща)... Една от най-очевидните прояви на тази промяна се състои вероятно в изграждането на нови гари насред полето – конструкции от стъкло и бетон, гордост на местните народни представители. Преди гарите свързваха центровете на градовете благодарение на мрежата за смяна на линиите и за обществен транспорт. Сега са разположени далеч от агломерациите, също като летищата. Повечето от тях, като гарата Екс TGV, вече дори не са свързани с второстепенната железопътна мрежа (която не представлява особен интерес за Френската компания за железопътен транспорт – SNCF), а около тях са изградени огромни паркинги. За да се стигне до гарите или да се тръгне оттам, трябва да се мине през задръстванията и да се увеличи замърсяването – влакът в услуга на автомобила. Не сме си и представяли, че нашите управляващи ще успеят да решат това уравнение!

Flash mod Trad à Paris 1 - Gare de l'Est - 13 juin 2012 - Adieu Belle & Last Chance Bourrée
http://www.youtube.com/watch?v=ZxMkjn4OP30

accident_train_gare_ouest.jpg

Основният недостатък на гарите в центъра на града, с оглед на новите стандарти за печалба, очевидно е площта, която заемат – огромно пространство с висока пазарна стойност. Френската компания за железопътен транспорт и Железопътната мрежа на Франция (RFF) разрешиха част от проблема, като пуснаха на пазара хиляди хектари, заемани от стари разпределителни гари, работилници, депа, следи от които все още може да се видят в близост до гарите „Лион“ или „Сен Лазар“ в Париж. Тази златна мина за урбанистите и предприемачите придава облика на новия квартал „Аустерлиц“. Колкото до самите гари, новата перспектива, ако не ги преместят извън града, е да ги превърнат в търговски и бизнес центрове. Като преструктурират цялостно сградите и като поверят експлоатацията им на частни дружества, френските железници се надяват да увеличат печалбата си. Под претекст за гостоприемство и естетичност, те се вдъхновяват от ултралибералния английски модел, пример за който е гарата „Сейнт Панкрас“ в Лондон. Все по-многобройните търговски пасажи са последният щрих, който превръща старите железни конструкции в чакални на летище, предразполагащи към харчене. Пример за това е преобразената гара „Сен Лазар“, новооткрита през 2012 г., със своите 80 магазина и 10 000 м2 търговски площи.

Дългогодишните ремонти, скрити зад брезенти и прегради, трябваше да събудят недоверието ни. Но след години на частични ремонти, последвани от постепенното занемаряване на сградата, не изглеждаше излишно едно освежаване. Всички пътници очакваха откриването на новата гара „Сен Лазар“ с наивността на зрителя, който дебне вдигането на завесата. Предвид всекидневните неприятности, причинени от строежа, разрушаването на помещенията за различни услуги, на кафенетата и будките за вестници, в крайна сметка си дадохме сметка, че Френската компания за железопътен транспорт не се ограничава само до обновяване на сградата, а я превръща в сериозна сделка. Какъв ли модерен храм ще заеме мястото на старата метална чакалня от времето на индустриалната революция? Какъв декор ще замени декора с локомотивите, запечатали се в съзнанието ни от картините на Клод Моне? Какъв облик ще придобие тази чакалня, където от поколение на поколение милиони жители на предградията са хващали влака, пиели са кафе на бара, чели са вестник, докато слушат обявяването на влаковете?

НАЙ-НАКРАЯ, на 21 март 2012 г., завесата се вдигна. Погледнахме с блеснал поглед и под единодушните аплодисменти на пресата видяхме онова, което вече всеки може да види – абсолютно обикновен търговски център, каквито има навсякъде във Франция и по света, с ескалатори, прозрачни витрини и маркови магазини. „Solaris“, „Esprit“, „Starbucks Coffee“, „Swatch“ и други подобни вече заемат цялата площ на сградата, от пасажите на метрото чак до пероните. Техните съкращения препращат към шепа световно известни марки, които свеждат пътуването до безлична поредица от фирмени марки. Ескалаторите са разположени така, че да не може да се стигне до Плас дю Авър, без да се мине през търговските пасажи. Предишният бърз изход е затворен. Най-учудващи обаче са ентусиазираните коментари, както на „десницата“, така и на „левицата“, които приветстват като голям напредък преобразяването на гарата в хипермаркет и приканват жителите на предградията да превърнат времето за чакане във време за пазаруване. Аз лично, бидейки несъмнено прекалено привързан към предишната представа за гара, напразно търсих поцинкованите тезгяхи в чакалнята, където имах навик да спирам; търсих кафенето, където човек можеше да поседне за миг до куфара си, докато чака сервитьора да донесе поръчката, търсих скромните будки за вестници, от които си купувах набързо дневната преса...

НИЩО от този архаичен живот не е запазено на новата бляскава гара. За да се отбележи окончателното скъсване с миналото, са махнати дори големите висящи часовници, които биха смущавали пазаруването. За сметка на това, понеже вече не става дума само за хващане на влак, а за преминаване през „гостоприемно“ пространство, са се погрижили да сложат тук-таме някое произведение на съвременното изкуство, като например голяма топка от многоцветни найлонови пликчета, която напомня, че културата е навсякъде, дори в хипермаркетите. Поцинкованият тезгях в чакалнята се е превърнал в ресторант, където нито един клошар няма да посмее повече да стъпи. Бюфетът на гарата се стопанисва от веригата „Starbucks Coffee“ и вече няма персонал, който да ви обслужи на масичките извън кафенето. Изгладнелият пътник трябва да се нареди на безкрайната опашка от чакащи. С багажа в ръка той сам си сервира храната и напитките, преди да плати сметката на единствения служител – касиера.

Онези, които предпочитат да хапнат на крак, могат да се съберат около малки тезгяхи близо до перона, където също трябва да се чака на опашка и не е предвидено място спокойно да седнеш, да хапнеш или да пийнеш нещо. Някои вериги за бързо хранене като „Pains à la ligne“ са запазили типичния френски стил със сандвичите си с шунка и масло. Те обаче също пренебрегват местните привички и по тези бистра не можеш да си вземеш вино, но пък в изобилие се продава бира, кола, „Редбул“, а за десерт – американски курабии. Това изглежда напълно естествено за място, където всеки детайл сякаш е замислен така, че да ни доближи до американските стандарти. В отделението за продажба на билети има още по-малко гишета, обслужвани от хора, за сметка на гората от автомати. И трябва да се чака на опашка в заграждението с ленти, докато се стигне до прословутата линия, която не бива да се престъпва. Има по-малко будки за вестници, които са се превърнали в „Relay“... но пък можете да се пошляете в някоя по-шикозна „книжарница“, в която се продават бестселъри, списания, лакомства и др. При условие че потърпите на касата, защото и тук като навсякъде другаде властва принципът за минимален персонал. Можете също да посетите магазина „Daily Monop“ на партера, отворен до късно и практичен за пазаруване, преди да се приберете вкъщи. Не всичко е лошо в новата „Сен Лазар“, но законите на търговските площи са превърнали всеки квадратен метър в платена, охранявана, рентабилна площ. Единствените свидетели на стар Париж са старите стъклени декори, които изобразяват западните градове и които архитектите грижливо са обновили като ценни мебели в модерен апартамент.

След гара „Изток“ и гара „Сен Лазар“, гара „Север“ и гара „Монпарнас“ също скоро ще бъдат преобразувани. За гара „Монпарнас“ грандиозният проект предвижда „тотално преобразяване“ и благоустройство на 18 000 квадратни метра. Строежът ще усложни ежедневието в периода 2015-2019 г. Пътниците ще се превърнат в клиенти, а Париж почти ще е забравил спомена за това как изглежда една гара. Новата „Сен Лазар“ е вид продължение на обновените градски квартали и по този начин съпътства бума на пазара за недвижими имоти. Сградите са излъскани, улиците са по-чисти, малките магазинчета със стоки от първа необходимост са отстъпили място на банкови клонове и маркови дрехи. Всичко излъчва комфорт и смърт, сякаш градът вече е само декор на град, а гарата е декор на гара, който оставя малко място на градския живот с неговите навалици, случайни срещи, несъвършенства и отклонения. В тази гара на бъдещето вече няма да четем вестник, докато чакаме влака, а ще извличаме максимална рентабилност от времето си и от това на предприятията, вместо да се „шляем безцелно“.

http://www.sudrail.fr/

препратка: http://bg.mondediplo.com/article986.html

sncf_breakup.jpg

h423795021295682240.jpg

Синдикатът - това сме ние!
Синдикатът - това сме ние!

This page can be viewed in
English Български

дописки

Monday 20.10, 20:56

browse text browse image browse video browse audio

textВъзможно ли е да има щастлив живот без пари? 18.10 03:54 0 comments

textАнти-анти-ТПТИ, или срещу "по-добрите" господари 17.10 18:04 0 comments

image_big_24789.jpg imageBalkan Express в София 09.10 23:32 0 comments

300051_148704428547899_113921055359570_291133_3191384_n.jpg imageКриминализиране на екологичния активизъм в Европа 05.10 19:57 0 comments

cartoon.jpg imageМагистралите – черна дупка за парите на данъкоплатците 02.10 05:32 0 comments

10616658_684288614995820_625358980545687757_n.jpg imageФестивал за Толерантност в Спорта 29.09 04:21 0 comments

textРеч на Президента на Палестина пред Общото събрание на ООН 26 септ 2014 29.09 03:29 0 comments

stop.jpg imageКак една мултинационалка организира социалния дъмпинг в транспортния сектор 29.09 00:57 0 comments

textЕнергетиката в партийните програми: "Искате на топло? Копайте си го!" 28.09 23:31 0 comments

textПредставяне на анализ на незаконния дърводобив в България 20.09 12:36 2 comments

dialog.jpg image"Образованието - диалог за бъдещето" 16.09 14:05 1 comments

9782330000189.jpg imageЕнергетика и климат 11.09 13:41 0 comments

weedliketotalk.jpg imageПромена: Човешките права остават потъпкани с действащия и проекта на нов Наказателен кодек... 07.09 20:15 0 comments

g18990.jpg imageЕвропейски протест: Да си върнем демокрацията – Хората и планетата – над печалбите! 06.09 18:30 0 comments

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

повече >>