настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Предстоящи събития

няма събития, отговарящи на Вашата заявка!

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Блясък и упадък на гаровите чакални

category Другата преса | Граждански и човешки права | review author Saturday, 12 January 2013, 00:01author by Монд дипломатик Докладвай тази статия на редакторите

Комерсиализиране на обществените пространства

КАТО се изключи вярата им в устойчивото развитие и екологичните предимства на железниците, хората на ръководни постове във Франция сякаш не обичат нито гарите, нито влаковете. Във всеки случай нищо от онези обикновени, достъпни и практични неща, които железопътният транспорт въвежда в ежедневието. От две десетилетия техният истински модел е самолетът със системата му за задължителна резервация (прословутата система „Сократ“, купена от „Американ Еърлайнс“), с цените, които варират според търсенето и предлагането, с все по-тесните пътнически салони и седалки, със задължителното маркиране на багажа с етикет (докато дойде моментът за всеки багаж да се заплаща)... Една от най-очевидните прояви на тази промяна се състои вероятно в изграждането на нови гари насред полето – конструкции от стъкло и бетон, гордост на местните народни представители. Преди гарите свързваха центровете на градовете благодарение на мрежата за смяна на линиите и за обществен транспорт. Сега са разположени далеч от агломерациите, също като летищата. Повечето от тях, като гарата Екс TGV, вече дори не са свързани с второстепенната железопътна мрежа (която не представлява особен интерес за Френската компания за железопътен транспорт – SNCF), а около тях са изградени огромни паркинги. За да се стигне до гарите или да се тръгне оттам, трябва да се мине през задръстванията и да се увеличи замърсяването – влакът в услуга на автомобила. Не сме си и представяли, че нашите управляващи ще успеят да решат това уравнение!

Flash mod Trad à Paris 1 - Gare de l'Est - 13 juin 2012 - Adieu Belle & Last Chance Bourrée
http://www.youtube.com/watch?v=ZxMkjn4OP30

accident_train_gare_ouest.jpg

Основният недостатък на гарите в центъра на града, с оглед на новите стандарти за печалба, очевидно е площта, която заемат – огромно пространство с висока пазарна стойност. Френската компания за железопътен транспорт и Железопътната мрежа на Франция (RFF) разрешиха част от проблема, като пуснаха на пазара хиляди хектари, заемани от стари разпределителни гари, работилници, депа, следи от които все още може да се видят в близост до гарите „Лион“ или „Сен Лазар“ в Париж. Тази златна мина за урбанистите и предприемачите придава облика на новия квартал „Аустерлиц“. Колкото до самите гари, новата перспектива, ако не ги преместят извън града, е да ги превърнат в търговски и бизнес центрове. Като преструктурират цялостно сградите и като поверят експлоатацията им на частни дружества, френските железници се надяват да увеличат печалбата си. Под претекст за гостоприемство и естетичност, те се вдъхновяват от ултралибералния английски модел, пример за който е гарата „Сейнт Панкрас“ в Лондон. Все по-многобройните търговски пасажи са последният щрих, който превръща старите железни конструкции в чакални на летище, предразполагащи към харчене. Пример за това е преобразената гара „Сен Лазар“, новооткрита през 2012 г., със своите 80 магазина и 10 000 м2 търговски площи.

Дългогодишните ремонти, скрити зад брезенти и прегради, трябваше да събудят недоверието ни. Но след години на частични ремонти, последвани от постепенното занемаряване на сградата, не изглеждаше излишно едно освежаване. Всички пътници очакваха откриването на новата гара „Сен Лазар“ с наивността на зрителя, който дебне вдигането на завесата. Предвид всекидневните неприятности, причинени от строежа, разрушаването на помещенията за различни услуги, на кафенетата и будките за вестници, в крайна сметка си дадохме сметка, че Френската компания за железопътен транспорт не се ограничава само до обновяване на сградата, а я превръща в сериозна сделка. Какъв ли модерен храм ще заеме мястото на старата метална чакалня от времето на индустриалната революция? Какъв декор ще замени декора с локомотивите, запечатали се в съзнанието ни от картините на Клод Моне? Какъв облик ще придобие тази чакалня, където от поколение на поколение милиони жители на предградията са хващали влака, пиели са кафе на бара, чели са вестник, докато слушат обявяването на влаковете?

НАЙ-НАКРАЯ, на 21 март 2012 г., завесата се вдигна. Погледнахме с блеснал поглед и под единодушните аплодисменти на пресата видяхме онова, което вече всеки може да види – абсолютно обикновен търговски център, каквито има навсякъде във Франция и по света, с ескалатори, прозрачни витрини и маркови магазини. „Solaris“, „Esprit“, „Starbucks Coffee“, „Swatch“ и други подобни вече заемат цялата площ на сградата, от пасажите на метрото чак до пероните. Техните съкращения препращат към шепа световно известни марки, които свеждат пътуването до безлична поредица от фирмени марки. Ескалаторите са разположени така, че да не може да се стигне до Плас дю Авър, без да се мине през търговските пасажи. Предишният бърз изход е затворен. Най-учудващи обаче са ентусиазираните коментари, както на „десницата“, така и на „левицата“, които приветстват като голям напредък преобразяването на гарата в хипермаркет и приканват жителите на предградията да превърнат времето за чакане във време за пазаруване. Аз лично, бидейки несъмнено прекалено привързан към предишната представа за гара, напразно търсих поцинкованите тезгяхи в чакалнята, където имах навик да спирам; търсих кафенето, където човек можеше да поседне за миг до куфара си, докато чака сервитьора да донесе поръчката, търсих скромните будки за вестници, от които си купувах набързо дневната преса...

НИЩО от този архаичен живот не е запазено на новата бляскава гара. За да се отбележи окончателното скъсване с миналото, са махнати дори големите висящи часовници, които биха смущавали пазаруването. За сметка на това, понеже вече не става дума само за хващане на влак, а за преминаване през „гостоприемно“ пространство, са се погрижили да сложат тук-таме някое произведение на съвременното изкуство, като например голяма топка от многоцветни найлонови пликчета, която напомня, че културата е навсякъде, дори в хипермаркетите. Поцинкованият тезгях в чакалнята се е превърнал в ресторант, където нито един клошар няма да посмее повече да стъпи. Бюфетът на гарата се стопанисва от веригата „Starbucks Coffee“ и вече няма персонал, който да ви обслужи на масичките извън кафенето. Изгладнелият пътник трябва да се нареди на безкрайната опашка от чакащи. С багажа в ръка той сам си сервира храната и напитките, преди да плати сметката на единствения служител – касиера.

Онези, които предпочитат да хапнат на крак, могат да се съберат около малки тезгяхи близо до перона, където също трябва да се чака на опашка и не е предвидено място спокойно да седнеш, да хапнеш или да пийнеш нещо. Някои вериги за бързо хранене като „Pains à la ligne“ са запазили типичния френски стил със сандвичите си с шунка и масло. Те обаче също пренебрегват местните привички и по тези бистра не можеш да си вземеш вино, но пък в изобилие се продава бира, кола, „Редбул“, а за десерт – американски курабии. Това изглежда напълно естествено за място, където всеки детайл сякаш е замислен така, че да ни доближи до американските стандарти. В отделението за продажба на билети има още по-малко гишета, обслужвани от хора, за сметка на гората от автомати. И трябва да се чака на опашка в заграждението с ленти, докато се стигне до прословутата линия, която не бива да се престъпва. Има по-малко будки за вестници, които са се превърнали в „Relay“... но пък можете да се пошляете в някоя по-шикозна „книжарница“, в която се продават бестселъри, списания, лакомства и др. При условие че потърпите на касата, защото и тук като навсякъде другаде властва принципът за минимален персонал. Можете също да посетите магазина „Daily Monop“ на партера, отворен до късно и практичен за пазаруване, преди да се приберете вкъщи. Не всичко е лошо в новата „Сен Лазар“, но законите на търговските площи са превърнали всеки квадратен метър в платена, охранявана, рентабилна площ. Единствените свидетели на стар Париж са старите стъклени декори, които изобразяват западните градове и които архитектите грижливо са обновили като ценни мебели в модерен апартамент.

След гара „Изток“ и гара „Сен Лазар“, гара „Север“ и гара „Монпарнас“ също скоро ще бъдат преобразувани. За гара „Монпарнас“ грандиозният проект предвижда „тотално преобразяване“ и благоустройство на 18 000 квадратни метра. Строежът ще усложни ежедневието в периода 2015-2019 г. Пътниците ще се превърнат в клиенти, а Париж почти ще е забравил спомена за това как изглежда една гара. Новата „Сен Лазар“ е вид продължение на обновените градски квартали и по този начин съпътства бума на пазара за недвижими имоти. Сградите са излъскани, улиците са по-чисти, малките магазинчета със стоки от първа необходимост са отстъпили място на банкови клонове и маркови дрехи. Всичко излъчва комфорт и смърт, сякаш градът вече е само декор на град, а гарата е декор на гара, който оставя малко място на градския живот с неговите навалици, случайни срещи, несъвършенства и отклонения. В тази гара на бъдещето вече няма да четем вестник, докато чакаме влака, а ще извличаме максимална рентабилност от времето си и от това на предприятията, вместо да се „шляем безцелно“.

http://www.sudrail.fr/

препратка: http://bg.mondediplo.com/article986.html

sncf_breakup.jpg

h423795021295682240.jpg

Синдикатът - това сме ние!
Синдикатът - това сме ние!

This page can be viewed in
English Български

дописки

Wednesday 23.07, 12:50

browse text browse image browse video browse audio

adsc_0025300x273.jpg imageПоглъщането на „БДЖ-Товарни превози“ ли е цената на подкрепата на Мартин Шулц за БСП? 23.05 17:09 0 comments

logoelectingchampions.jpg imageМанифест на Европейската анти-бедност мрежа за евро-изборите 19.05 19:20 0 comments

97bf5bcb0496b227455efbc8b4934d6eb.jpg imageНоам Чомски: екология, етика, анархизъм 18.05 17:57 0 comments

ontheabolitionofallpoliticalparties.jpg imageДа станеш лява в България. Един експеримент 18.05 16:43 0 comments

textАвтономията като труд и теория 16.05 02:58 0 comments

catalog_seminte_traditionale_eco_ruralis_1.jpeg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:38 0 comments

movilizacion_al_congreso_por_el_asesinato_miguel_cuellar_del_mocase_via_campesina_movimiento_nacioanl_campesino_indigena_1.jpg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:35 0 comments

tampon28e96f.jpg imageЕвропа или Путин? ...или защо социална Европа е възможна! 15.05 13:58 0 comments

bm9qkezcaaaa1cb.jpg imageПропагандата убива! 12.05 20:22 0 comments

a_world_without_money.jpg imageСтуденти от 19 страни протестират срещу начина на преподаване на икономика 12.05 02:53 0 comments

marchofprogressipp.jpg imageТрансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС – основен залог з... 12.05 00:22 0 comments

textПиснА ми от тия колоездачи, чесно 07.05 19:37 0 comments

toknowoneselfistostudyoneselfinactionwithanotherperson2.jpg imageРозово-то положение 01.05 15:34 0 comments

poupee.jpg imageКонстантина Кунева на Евроизборите със СИРИЗА 28.04 18:37 1 comments

imperialisme720x500.jpg imageНаоми Клайн за Путин и американския газ 26.04 17:17 0 comments

pogo.jpg imageБосна и Херцеговина: записки по пътя на солидарността 26.04 14:24 0 comments

farming4.jpg imageБосна най-накрая се обедини… срещу приватизациите 13.04 19:23 0 comments

181620_b.jpg imageДемократични форми на гражданското участие 10.04 16:42 0 comments

mtctg2o.jpg imageСп. Радикална педагогика: "Разговор с Ноам Чомски" 09.04 16:35 0 comments

1557646_10152359176190229_1455271599_n.jpg imageРобство в ЕС – нелегални работници от Балканите в Италия 06.04 19:52 0 comments

повече >>