настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Най-после мир в Колумбия?

category Другата преса | Медии и манипулации | review author Sunday, 06 January 2013, 02:01author by Ignacio RAMONET - Монд дипломатик Докладвай тази статия на редакторите

¿Paz en Colombia?

Освен това някои неприемливи методи, използвани от FARC, като отвличания, разстрел на затворници и слепи атентати, настроиха срещу тях голяма част от обществото [10]. FARC не са победени, нищо подобно, и биха могли да продължат войната още много години, но сигурното е, че те не биха могли да победят. Вече не съществува перспективата за военна победа и това променя всичко. Ако преговорите за мир стигнат до едно достойно споразумение, FARC биха могли да кажат сбогом на оръжията с вдигната глава и да се включат в политическия живот.

Президентът Сантос реши да започне, за всеобща изненада, мирни преговори с бунтовниците не само защото FARC са по-слаби във военно отношение [11]. Това се дължи до голяма степен на факта, че земевладелската олигархия, която от 65 години се противопоставя на аграрната реформа в Колумбия (тази страна е практически единствената в Латинска Америка, в която поради твърдоглавието на земевладелците не се е осъществило преразпределението на земята), вече не държи основната власт. През последните десетилетия се утвърди една нова градска олигархия, много по-силна и по-влиятелна от земевладелската.

206_temporal.jpg

ДРУГ въздух се диша по улиците и площадите на Богота. Въздух, наситен с надежда, не както преди – оловен, мрачен, изпълнен със страх, въздуха на вечното насилие, на безкрайния конфликт. Войната в Колумбия е една от най-старите в света [1]. Започна или по-скоро се засили, когато на 9 април 1948 г. олигархията уби Хорхе Елиесер Гайтан, обичан от народа водач, който се бореше за социална справедливост, реформа на финансовата система и аграрна реформа [2]. Оттогава жертвите наброяват стотици хиляди [3]. Днес, в един доста умиротворен подконтинент, тази последна партизанска война в Латинска Америка изглежда като остатък от друга епоха.

Когато пътуваш из страната и разговаряш с дипломати, интелектуалци, социални работници, журналисти, академици или жители от бедните квартали, стигаш до извода, че този път нещата са сериозни. Изглежда, че нещо наистина се раздвижва, откакто в началото на септември президентът Хуан Мануел Сантос заяви публично, че правителството и бунтовниците ще започнат мирни преговори [4]. Първо в Осло, а после в Хавана, с подкрепата на правителствата на Венецуела и Чили като „подгласници“. Хората вярват в този процес. Чувстват, че се е стигнало до положение вътре и вън от страната, което позволява да се мечтае, умерено, за нещо друго.

За 65 години война не за първи път властта и бунтовниците сядат на масата за преговори. Този конфликт премина през много етапи. След убийството на Гайтан се развихри истинска гражданска война, наречена „Насилието“, която причини смъртта на десетки хиляди души. В защита на селяните и средните класи се появиха партизанските армии с чисто либерална насоченост (Гайтан беше лидер на Либералната партия). Най-голямата от тях завзе Източната равнина. Като се облегна на армията, обучавана от американски инструктори, консервативната олигархия разгърна истинска вълна от терор и репресии. Либералните въоръжени отряди сложиха оръжията и се включиха в политическия живот. По-малки партизански съединения, някои от които с течение на времето се превърнаха в комунистически, в областите Толима, Уила и Кундинамарка, основаха през 1964 г. Колумбийските революционни въоръжени сили (FARC) под ръководството на Мануел Маруланда с прякор „Точен изстрел“.

Година по-късно, през 1965 г., под влиянието на кубинската революция се създаде Армията за национално освобождение (ELN), партизанска армия, в чиито редици воюваше и загина Камило Торес, свещеник партизанин, превърнал се за прогресивните християни в символ на ангажимента на Църквата към бедните. В тази армия беше и испанският свещеник Мануел Перес. Пак през 1965 г. се роди и друга партизанска армия – Народната освободителна армия (EPL), въоръжената ръка на маоистката Колумбийска марксистко-ленинска комунистическа партия PC(ML), ръководена от Педро Васкес Рендон и Педро Леон Арболеда.

През 1973 г. се създаде нова партизанска бригада – „Движение 19 април“ (М-19). То бе израз на протеста на част от градската средна класа срещу измамата, която отне победата на генерал Густаво Рохас Пиниля на президентските избори на 19 април 1970 г. С годините тази въоръжена групировка се радикализира политически.

Също така през 80-те години изникна „третият фактор“ (извън правителствената армия и партизанските движения) – т. нар. паравоенни, финансирани от големите земевладелци и обучавани от армейски инструктори. Тяхната задача беше да тероризират селската социална база на партизаните чрез дива жестокост. И от тази епоха трябва да се добави „четвъртият фактор“ – контрабандистите на наркотици [5], които имат свои въоръжени банди, купуват съучастничеството на паравоенните и плащат „данък“ на бунтовниците.

Това беше накратко картината на колумбийския конфликт до 80-те години. Към нея трябва да се прибави друг социален елемент, т.е. милионите селяни, принудени да напуснат селата поради насилието. Те се натъпкаха в скалъпени от тях жилища и квартали в периферията на големите градове [6]. Най-вече около столицата Богота, която днес, с околностите, наброява 9 милиона жители, или 20% от населението на страната.

Какво се промени през последните три десетилетия? Имаше няколко опита да се прекрати войната. През 1984 г. президентът консерватор Белисарио Бетанкур постигна примирие с FARC и с M-19, като се ангажира да проведе реформи и да подпомогне приобщаването на партизаните към политическия живот. Тогава FARC създадоха Патриотичния съюз (UP), който участва в изборите през 1986 г. и спечели 6 места в Сената, 23 депутати и над 300 общински съветници. Този успех на изборите обаче предизвика вълна от атентати и убийства на членове на Патриотичния съюз. За кратко време бяха избити 3000 негови кадри и ръководители. Този факт остави дълбока следа в Колумбийските революционни въоръжени сили (FARC), които засилиха въоръжената борба. М-19 обаче сложи оръжията и се включи в цивилния политически живот.

През 1988 г. президентът Андрес Пастрана се срещна неочаквано с Мануел Маруланда, поднови преговорите с FARC и въпреки критиките в собствения му лагер обяви за неутрална зона селската област Кагуан, за да се улеснят контактите с бунтовниците. Същото направи спрямо ELN. Но паравоенните саботираха отново тези мирни усилия, като увеличиха двойно убийствата на селяни. Колумбийските революционни въоръжени сили подновиха борбата [7]. Обидено и разочаровано, правителството подписа военно споразумение със САЩ, наречено „План Колумбия“, чиято цел бе да се справи с партизаните по пътя на войната. След като бе избран за президент през 2002 г., Алваро Урибе заложи изключително на военното решение на конфликта. Офанзивите на армията нараснаха, използваха се усъвършенствани оръжия, доставени от Вашингтон. Няколко ръководители на Колумбийските революционни въоръжени сили – Раул Рейес, Алонсо Кано, Хосе Брисеньо „Моно Хохой“, бяха убити [8].

Защо новият президент Хуан Мануел Сантос, избран през август 2010 г., който бе безмилостният министър на отбраната в правителството на Урибе, предпочете преговорите [9]? Защото този път „планетите са в една линия“, казва той. Тоест, вътрешната и външната конюнктура са благоприятни.

Преди всичко, защото FARC вече не са същите. Очевидно продължават да бъдат най-забележителното партизанско движение в Латинска Америка със своите 20 хиляди бойци, които се бият на десетки фронтове. И са единствената партизанска армия (след кубинската), която не е била побеждавана със сила в Латинска Америка. Но сателитният контрол и масовото използване на безпилотни самолети позволяват днес на правителствените въоръжени сили да следят движенията и комуникациите на партизаните. Джунглата, където те намираха прикритие, стана прозрачна и оцеляването стана все по-трудно. От друга страна, последователното обезглавяване на движението чрез израелската техника на „избираеми убийства“ усложнява реорганизацията на партизаните.

Освен това някои неприемливи методи, използвани от FARC, като отвличания, разстрел на затворници и слепи атентати, настроиха срещу тях голяма част от обществото [10]. FARC не са победени, нищо подобно, и биха могли да продължат войната още много години, но сигурното е, че те не биха могли да победят. Вече не съществува перспективата за военна победа и това променя всичко. Ако преговорите за мир стигнат до едно достойно споразумение, FARC биха могли да кажат сбогом на оръжията с вдигната глава и да се включат в политическия живот.

Президентът Сантос реши да започне, за всеобща изненада, мирни преговори с бунтовниците не само защото FARC са по-слаби във военно отношение [11]. Това се дължи до голяма степен на факта, че земевладелската олигархия, която от 65 години се противопоставя на аграрната реформа в Колумбия (тази страна е практически единствената в Латинска Америка, в която поради твърдоглавието на земевладелците не се е осъществило преразпределението на земята), вече не държи основната власт. През последните десетилетия се утвърди една нова градска олигархия, много по-силна и по-влиятелна от земевладелската.

В разгара на войната големите селища бяха откъснати от селото. Беше невъзможно да се отиде по земя от един град до друг и Колумбия се превърна в „архипелаг от градове“. В градовете, където се събраха милиони бежанци от войната, се разви една все по-силна икономика – индустрия, услуги, финанси, износ и внос и т.н. Днес тя управлява страната и президентът Сантос е донякъде неин представител, докато предшественикът му Алваро Урибе представляваше големите земевладелци, които се противопоставяха на мирния процес.

Градската олигархия е заинтересувана от мира по икономически причини. Първо, цената на мира ще я платят земевладелците с една най-вероятно ограничена аграрна реформа. Не земята, а това, което е под земята, я интересува повече. В днешния международен контекст умиротворителният процес ще позволи да се използват огромните подземни богатства на Колумбия, които очаква ненаситният Китай. От друга страна, градските предприемачи смятат, че ако се установи мир, извънмерните военни бюджети ще могат да се посветят на намаляването на безкрайното неравенство. Индустриалното градско съсловие си дава сметка, че скоро Колумбия ще достигне 50 милиона жители. Това представлява важна критична маса по отношение на потреблението, ако се увеличи средната покупателна способност на населението. В този смисъл виждат, че политиката на преразпределение, практикувана в някои страни на Латинска Америка, като Венецуела, Бразилия, Боливия, Еквадор, Аржентина и други, стимулира националното производство и облагодетелства експанзията на местните предприятия.

Към тези причини трябва да се добави друг, областен аспект. Латинска Америка се намира във важен етап на интеграция. Показателно е неотдавнашното основаване на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) и на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), в които Колумбия играе важна роля. При това развитие на нещата войната е анахронизъм, както много пъти подчерта президентът на Венецуела Уго Чавес. FARC знае това. Удари часът да замлъкнат оръжията. Освен това днешната действителност в Латинска Америка показва, че въпреки пречките прогресивните организации могат да вземат властта по мирен път. Това се доказа във Венецуела, Боливия, Никарагуа, Еквадор, Уругвай, Бразилия и прочие.

Много опасности дебнат още. Противниците на мира – ястребите от Пентагона, най-крайните елементи в армия¬та, земевладелците и паравоенните, ще се опитат да саботират този процес [12]. Но както изглежда, всичко сочи, че докато продължават преговорите в Хавана, развръзката на конфликта наближава. Най-после!

LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание
- Превод Венко Кънев
http://bg.mondediplo.com/article980.html

Бележки под линия

[1] Заедно с конфликта за Кашмир, където от 1947 г. се противопоставят Пакистан и Индия, и конфликта в Близкия изток, където Израел и Палестина се бият от 1948 г.

[2] Вж. Luis Emiro Valencia, Gaitán. Antología de su pensamiento social y économico (Гайтан. Антология на социалната и икономическата му философия), Desde Abajo, Богота, 2012.

[3] Marco Palacios, Violencia política en Colombia 1958-2010 (Политическо насилие в Колумбия 1958-2010), Fondo de cultura económica, Богота, 2012.

[4] Разговорите за решение на конфликта бяха започнали тайно в Куба на 23 февруари 2012 г. Вж. „Qué se sabe del proceso de paz“ (Какво се знае за мирния процес), Semana, Богота, 3 септември 2012.

[5] Колумбийските картели за наркотици загубиха властта, която имаха по времето на Пабло Ескобар (през 80-те години), днес мексиканските картели контролират контрабандата на наркотици в Латинска Америка.

[6] Вж. Raúl Zibechi, „Cerros del sur de Bogotá. Donde termina el asfalto“ (Планините на юг от Богота. Където свършва асфалтът), Programa de las Américas, 18 февруари 2008, http://www.pensamientocritico.org/r....

[7] Вж. Fidel Castro, La Paz en Colombia (Мирът в Колумбия), Cubadebate, Хавана, 2008, http://www.cubadebate.cu/reflexione....

[8] Мануел Маруланда почина на 26 март 2008 г.

[9] Вж. Hernando Calvo Ospina, „Juan Manuel Santos, de halcón a paloma“ (Хуан Мануел Сантос, от ястреб в гълъб), Le Monde diplomatique на испански, март 2011.

[10] FARC са включени от 2003 г. в списъка на терористичните организации на Вашингтон.

[11] Вж. Christophe Ventura, „La nouvelle donne qui explique les pourparlers de paix“ (Новото положение, което обяснява преговорите за мир), Mémoire des luttes, 28 септември 2012, http://www.medelu.org/Colombie-la-n...

[12] Вж. Carlos Gutierrez, „La Mesa de Oslo. Las complejidades del proceso“ (Кръглата маса в Осло. Сложността на процеса), Le Monde diplomatique, колумбийско издание, октомври 2012.

препратка: http://www.monde-diplomatique.es/?url=editorial/0000856...ccc7f
author by Permaculture Magazinepublication date Thursday, 17 January 2013, 03:29Докладвай тази статия на редакторите

In Colombia, 32% of households are headed by women and depend on their work as the main source of income. A startling 72.5% of homes with women as heads of households are below the poverty line. Giovanni Ciarlo visits Nashira Ecovillage in urban Columbia, a community that demonstrates how the poorest of single-parent families can turn their lives around with just a little help. ...
http://www.permaculture.co.uk/articles/womens-ecovillag...shira
Help spread the permaculture word...

препратка: http://www.permaculture.co.uk/articles/womens-ecovillag...shira
 
This page can be viewed in
English Български

дописки

Monday 20.10, 11:03

browse text browse image browse video browse audio

textВъзможно ли е да има щастлив живот без пари? 18.10 03:54 0 comments

textАнти-анти-ТПТИ, или срещу "по-добрите" господари 17.10 18:04 0 comments

image_big_24789.jpg imageBalkan Express в София 09.10 23:32 0 comments

300051_148704428547899_113921055359570_291133_3191384_n.jpg imageКриминализиране на екологичния активизъм в Европа 05.10 19:57 0 comments

cartoon.jpg imageМагистралите – черна дупка за парите на данъкоплатците 02.10 05:32 0 comments

10616658_684288614995820_625358980545687757_n.jpg imageФестивал за Толерантност в Спорта 29.09 04:21 0 comments

textРеч на Президента на Палестина пред Общото събрание на ООН 26 септ 2014 29.09 03:29 0 comments

stop.jpg imageКак една мултинационалка организира социалния дъмпинг в транспортния сектор 29.09 00:57 0 comments

textЕнергетиката в партийните програми: "Искате на топло? Копайте си го!" 28.09 23:31 0 comments

textПредставяне на анализ на незаконния дърводобив в България 20.09 12:36 2 comments

dialog.jpg image"Образованието - диалог за бъдещето" 16.09 14:05 1 comments

9782330000189.jpg imageЕнергетика и климат 11.09 13:41 0 comments

weedliketotalk.jpg imageПромена: Човешките права остават потъпкани с действащия и проекта на нов Наказателен кодек... 07.09 20:15 0 comments

g18990.jpg imageЕвропейски протест: Да си върнем демокрацията – Хората и планетата – над печалбите! 06.09 18:30 0 comments

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

повече >>