настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Предстоящи събития

няма събития, отговарящи на Вашата заявка!

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Деменцията – дълъг път към умирането

category Другата преса | Изкуство и култура | review author Thursday, 20 December 2012, 05:07author by Ханс Хаслер - Антропософско общество в България Докладвай тази статия на редакторите

Oт семинара "Живот и смърт. Култура на умирането"

Ще повторя, че е много трудно да се каже каква е причината за деменцията – дали е това наследствено, има такива хипотези, но дали е така? Възможно е обаче, тъй като ние живеем във време, което ни зализа с огромен поток от информация – всичко това ни повлича, както информацията, така и впечатленията. Можем да си зададем въпроса дали ставайки по-възрастни това не е една защитна реакция, с която искаме да се отбраняваме от всичко това, което ни носи рекламата, телевизията, интернета и ни повлича. Ние искаме да го отстраним, да го махнем от себе си. И може би това ще се окаже най-вярното, най-правилното, защото по-голямата част от този информационен поток е абсолютно ненужен. От по-висша гледна точка, целият този информационен поток няма абсолютно никакво значение. Има много по-важни неща, като например връзката с хората около нас. А тази връзка се унищожава, когато започнем да си пишем ес-ем-ес-и с приятелите и т.н., усещането, което остава е, че изобщо не стигаме до другия човек. Може би деменцията е една такава реакция – „Аз не искам да имам нищо общо с това!” А може би това е реакцията на един мъдър мъж, стъпил здраво в живота, в кариерата, работил неуморно 40 години и изведнъж на 65 години го пенсионират. Известно е, че мъжете имаме повече трудности с остаряването.

Освен това, в миналото не е имало толкова много деметно болни, защото хората преди не са остарявали дотолкова. През последните години продължителността на живота със сигурност е нараснала. Въпреки че заради алкохола животът на мъжете в Русия се скъсява, по принцип доживяваме до все по-голяма старост. Не се знае дали това не се дължи и на многото медикаменти, които вземаме през целия си живот, многото химически добавки в храните, които поглъщаме, защото не знаем как си взаимодействат те и дали не допринасят за това. Не е изследвано и до каква степен ни влияят електрическият, магнитният и атомният смог. Сигурно е, че в близост до атомните централи хората остаряват по-бързо, това е доказано, например в района на Чернобил. Там телесните процеси на остаряване напредват много по-бързо. Може би за този проблем допринася и загубата на голямото семейство. Колко от дядовците и бабите днес виждат своите внуци и колко често ги виждат? А само преди няколко поколения всички са живеели заедно.

Много и най-различни причини могат да бъдат причина за болестта и това остава едно голямо изследователско поле за науката. Има обаче едно много важно изследване върху болни от Алцхаймер, което е важно да знаем в по- нататъшната ни работа. Един американски изследовател получава от монахините на един манастир разрешение да изследва мозъците им, когато починат. Това са монахини, доживели до дълбока старост. Той сравнява резултатите от тези изследвания с тъй наречените обикновени хора. Интересната констатация е била, че в мозъците на тези 90-95 годишни монахини са установени симптоми на Алцхаймер, но докато са били живи, те са били енергични, пъргави, работещи жени. Те са участвали в бдения, шиели са ръкоделия, провеждали са общи занимания и очевидно в манастира е имало много силна воля, която ги е поддържала. Естествено, и при тях е имало някоиелементи на деменция, забелязвали са се. От друга страна, мозъците на дементно болни хора са показали много по-малко елементи на болестта. Интересното е, че в духовно-душевния живот се проявяват повече симптоми, а в телесния живот – по-малко. Това означава, че изключително много зависи от това как подхождаме от душевно-духовна гледна точка към тази ситуация, какво правим. Няма сигурно средство да се избегне деменцията, но има много голяма разлика в това какво правим във всеки конкретен случай. От една страна, какво предприема остаряващият човек, за да може да отложи настъпването на този процес. От друга страна, какво правим ние с дементно болния, как общуваме с него в семейството, в старческия дом или там, където се полагат грижи за него. На първо място е много важно да разберем, че притакъв дементен човек можем да постигнем повече на душевно-емоционалнониво, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Защото по принцип,срещите ни с хората имат силен интелектуален отпечатък. Ние водиминтересни разговори. Предполагаме, че другият си спомня нашето име, че също се ориентира във времето и пространството. За хората, които стават по-възрастни и по-дементни важното е какво сърдечно чувство мога да развия аз спрямо него. За това може би на жените им е малко по-лесно да общуват с лелята или съседката, която е развила деменция, защото мъжката душевност е по-скоро ориентирана към интелектуалността. Аз самият също доста трябваше да уча, жена ми много пъти ми казваше: „Така просто не се прави”.

Ай, ай, ай...
Ай, ай, ай...

Деменцията е феномен в нашето общество и аз съм убеден, че всеки, който сега
присъства в залата има по някакъв начин опит с деменцията – независимо дали
става въпрос за баща, майка, леля, някой наш съсед или друг човек, който в
края на живота си по някакъв начин е стигнал до деменция. Трябва да знаем,
че този феномен и проблемите, свързани с деменцията много бързо навлизат в
цивилизованите страни, в цивилизования свят. Демографският ръст показва, че
на много места в света над 1/3 от населението съвсем скоро ще бъде над 65
години. Част от присъстващите в тази зала вече спадаме към тази 1/3. Нещо
повече, 1/4 от тези 65 годишни за кратко или за по-дълго време ще развият
дементен синдром. Огромно количество хора, много повече отколкото досега
ще попаднат в тази ситуация и това е едно изключително предизвикателство
пред обществото. Много е важно да се научим да ги разбираме по-добре, много
неща зависят от това. Освен че както беше казано в увода темата за смъртта
за много хора е табу, тя е свързана и с много страхове. По същия начин темата
деменция е един ужасен призрак за много хора. И то до такава степен, че много
хора предварително заявяват: „Ако стигна до подобна ситуация, ще сложа край
на живота си”. Може да се каже, че обществото все още не е намерило
позитивно отношение към въпроса по какъв начин можем да се приближим до
края на живота си.

Всъщност, този въпрос е свързан с факта, че в нашето общество битува
идеала на младежкото излъчване. Вижте рекламите – млади момичета, които
са почти анорексички, които си показват лицата и телата като идеал за млади и
красиви хора, и същевременно възниква усещането, че старостта е болест.
Наскоро чух как един психиатър говори за този обърнат идеал в нашето
общество. В повечето случаи, появи ли се един симптом, който е признак на
здравословното остаряване, лекарят веднага бърза да изпише рецепта за
лекарства. Например, когато човек на 60 или на 65 години дълго време през
нощта е буден и не може да заспи, лекарят веднага казва: „А, нещо не е наред!
Трябва хапче за сън!” Вместо да се замисли, че това е част от правилното
остаряване и че ние не се нуждаем вече от 8 часа сън. В Америка например в
старческите домове са въвели един индекс за броя различни медикаменти,
които взема един възрастен човек. Индексът показва, че при не много добра
грижа от страна на докторите се стига до 16 различни хапчета на ден на
пациент. Старчески дом, в който този показател е 8 хапчета средно на ден на
обитател се счита за много добър. Разбира се, в такава ситуация се проявяват
и огромните интереси на фармацевтичната промишленост. Тук вече става
въпрос за един израз на погрешните идеали, които носим със себе си.
И сега да пристъпим към феномена деменция по-подробно. В началото
бих искал да направя сравнение между начина по който подхождаме към едно
новородено дете и към един дементно болен човек. Когато става въпрос за
малкото дете, ние поздравяваме родителите, радваме му се и разбира се
пожелаваме на този новодошъл земен обитател всичко най-добро – любов,
здраве и късмет. Ние се отнасяме с радост към едно 3 годишно дете и
наблюдаваме с голямо вълнение и интерес неговото развитие, развитието на
неговите способности и как то се подготвя в себе си да извърши големи дела в
света. С едно такова дете имаме прекрасно настроение. Когато става въпрос за
малки деца, ние сме ориентирани изцяло към бъдещето.

При деметните хора ние знаем, че нещата вървят само надолу. И
всъщност, с тях ние преживяваме само миналото, можем единствено да
споделяме спомени. Тези спомени стават все по-малко и ние знаем, че в един
момент и те ще пресъхнат, и все по-малко ще можем да изживеем с тях.
Настроението е напълно различно. Много по-трудно е в тази ситуация е да
повикаме това радостно настроение, за което говорихме преди малко.
Възрастният човек, който няма деменция е едно прекрасно преживяване. Ако
сравним детството или юношеството на този младеж изпълнен с планове за
бъдещето, макар и още незрял, от другата страна виждаме узрелия,
възрастния човек. Най-ясно можем да усетим разликата, когато осъзнаем, че
именно възрастният човек може да благославя. След това обаче идват и други
наблюдения: много възрастни хора не могат да си спомнят какво са ни казали
преди един час или започват да ни разказват едни и същи истории, и ги
разказват непрекъснато. Отначало това може да е дори приятно, няма никакъв
проблем, особено ако присъства някой, който още не е чул тази история. Но
след това си казваме: „Защо ни разказва пак тази история?” В началото
краткотрайната памет не функционира както трябва. Но нещата се
задълбочават, и изведнъж дядото отива в града и не знае как да се върне,
обикаля, търси пътя и се загубва. При малкото дете също наблюдаваме как то
овладява пространството, как то постепенно го изпълва, как се научава да се
ориентира, докато се учи да ходи. Това е един дълъг процес, който продължава
много време. В един момент, детето изведнъж открива, че заобикаляйки
къщата отново стига пред вратата на дома, това става истинско преживяване и
наскоро го наблюдавах при моя внук. Човекът, който придобива дементен
синдром също изведнъж започва да се губи. Подобен феномен се случва и с
чувството за времето – не е много ясно какво е днес, вчера и утре. Времето е
нещо, което малкото дете в един определен момент в своя живот започва да
проумява и то най-често, когато се учи да говори, с развитието на езика. Да
можеш да проумееш в съзнанието си какво е вчера, днес и утре, това е
изключително постижение. Всеки лечебен педагог, а аз виждам трима тук сред
нас, знае, че това не настъпва при деца с увреждания. И това нещо, когато ние
се намираме насред живота си, нещо, което знаем и ценим като голямо
постижение, изведнъж просто изчезва, изпарява се при дементно болния.
Една трета способност, която също се развива при детето е паметта.

Всички ние от един момент нататък в нашия живот можем да имаме спомени.
Това е свързано с определена степен на азовото развитие. Когато започваме
да казваме „аз” на себе си, думата, която никога не може да стигне до нас отвън
и да означава мен самият, да се отнася за мен. Хората, които наблюдават
развитието на човека, който става дементен знаят, че тази способност на
паметта също намалява. Тя върви назад. Първо, 80 годишните започват да си
спомнят докъм 60-та си година, а след това изведнъж в спомените им много
живо застават изживяванията от студентските му години, от младостта. А какво
е било след това – то е изчезнало. Така паметта се връща все по-назад и по-
назад – до училището, после детството, докато накрая вероятно остава само
споменът за майката. Човекът може би си спомня къде е живял като малко дете
или изчезва чуждия език, който е научил в по-късен етап от живота. Познавах
една дама, която от 20 годишна живееше и работеше в Швеция и затова
знаеше много добре шведски – беше го говорила в продължение на 40-50
години. Накрая се оказа, че загуби способността си да говори на шведски и
може да говори само на майчиния си език – на немски.

И трите способности са свързани с нашата интелектуална способност.
Случват се и други такива феномени – например, дементно болният човек стои
и изведнъж не знае какво да прави с тази чиния и с тази лъжица, които стоят
пред него, не знае за какво са там. Разбира се, този процес се задълбочава и
може да се стигне до такива моменти, че трябва дори да бъде хранен, за да не
умре от глад. Може да се стигне дори до пълна загуба на говора, или да не
може да стане от леглото, да не може да се движи и да прави каквото и да е
било, до пълна загуба на инициативната енергия. Може и да загуби контрол
върху телесните си функции и да се стигне до там, че да има нужда от
памперси. Но това са различни възможности и всеки дементно болен върви по
своя индивидуален път. Всеки е отделен случай. Формите на деменция са
много и различни.

Една от формите на деменция, за която много се говори напоследък е
болестта Алцхаймер. Това е една определена форма, която може да бъде
констатирана с изменения в мозъка. Има и други форми на деменция, които не
са свързани само с промени в мозъка, а например с веществообмена или с
кръвообращението. За нас е важно да знаем, че различните форми могат да
бъдат констатирани и от медицинска гледна точка. Но тъй като аз не съм лекар,
аз се интересувам повече от самата среща с човека и какво можем да
направим за него. Много важно е да се знае, че хората, които придобиват
деменция понякога за определено време започват да се държат странно с
другите хора и често стават изключително агресивни. Времето, в което
деменцията се задълбочава и човек осъзнава, че това е така става много
трудно за общуване. Съпругата ми и аз имахме една леля Рут, която след 90-та
си годишнина разви деменция и за която се грижехме. Тя беше семейна и
двамата с мъжа си бяха на една и съща възраст, но съпругът й почина. Ние
често се срещахме с тях, а веднъж, малко преди да умре мъжът й ни се извини,
че не може да си спомни името на един човек, когото бил срещнал преди 60
години в Прага. Иначе помнел всичко. При тази семейна двойка, изживели
заедно целия си живот, двамата бяха противоположни – мъжът помнеше
всичко, жената разви деменция. Докато той се грижеше за съпругата си и беше
до нея, в социалното общуване не можа да се усети ни най-малко, че там вече
нараства една деменция. След като съпругът й почина, леля Рут разбра какво
се случваше със самата нея и започна да се ядосва: „Ето, това го забравих!”,
„Сега не знам за какво става дума”. Това много я измъчваше и подтискаше. Но
когато деменцията напредна до такава степен, че тя вече не осъзнаваше
своята дементност, леля Рут отново стана един много мил и много приятен
човек.

Как помогнахме на тази наша леля Рут?
В продължение на 3 месеца й давахме много леко психо-успокоително
лекарство, което да й помогне по-лесно да преодолее този период. След това с
нея се общуваше прекрасно. Ние я посещавахме непрекъснато, в началото тя
ни познаваше, но от един момент нататък престана да ни познава. В
различните фази на болестта се получават и халюцинации. Ако проследим
внимателно какво се случва, можем да потърсим решение на проблема от
гледна точка на човекознанието. Междувременно леля Рут започна да има
халюцинации – струваше й се, че около къщата обикалят деца, тичат и свирят
на флейта. Нямаше да помогне, ако кажем „Чакай малко, не виждаме никакви
деца, няма деца”. Но когато съпругата ми й каза: „Ей сега ще отида и ще си
поговоря сериозно с тези деца”, леля Рут отвърна „Много хубаво ще направиш”.
И проблемът беше решен за една седмица.

Въпросът е как се държим в такива ситуации. Защото с напредването на
деменцията, у болните възниква един стремеж да скитат, искат да ходят, да
излизат. И във всички старчески домове е проблем, че болните от деменция
бягат в резултат на този дълбок вътрешен стремеж да се движат. Като го
свържем със загубването на ориентация и факта, че ако човек живее на село
всички се познават, ние можехме да разчитаме, че все някой ще доведе леля
Рут, защото всички я познаваха и знаеха къде живее. И така, най-различни хора
я довеждаха вкъщи, защото знаеха, че има проблем. Но е много трудно да се
каже каква е причината за деменцията! Нещо се променя в структурата на
отделните тела. Променя се нещо във връзката между етерното и физическото
тяло, защото всъщност здравата връзка между етерното и физическото тяло е
основата на добрата памет. Става нещо аналогично на процеса, който се
случва при смъртта. Тогава етерното тяло се оттегля от физическото – нещо,
което то не се случва през целия живот на човека. Ще повторя, че е много
трудно да се каже каква е причината за деменцията – дали е това
наследствено, има такива хипотези, но дали е така? Възможно е обаче, тъй
като ние живеем във време, което ни зализа с огромен поток от информация –
всичко това ни повлича, както информацията, така и впечатленията. Можем да
си зададем въпроса дали ставайки по-възрастни това не е една защитна
реакция, с която искаме да се отбраняваме от всичко това, което ни носи
рекламата, телевизията, интернета и ни повлича. Ние искаме да го отстраним,
да го махнем от себе си. И може би това ще се окаже най-вярното, най-
правилното, защото по-голямата част от този информационен поток е
абсолютно ненужен. От по-висша гледна точка, целият този информационен
поток няма абсолютно никакво значение. Има много по-важни неща, като
например връзката с хората около нас. А тази връзка се унищожава, когато
започнем да си пишем ес-ем-ес-и с приятелите и т.н., усещането, което остава
е, че изобщо не стигаме до другия човек. Може би деменцията е една такава
реакция – „Аз не искам да имам нищо общо с това!” А може би това е реакцията
на един мъдър мъж, стъпил здраво в живота, в кариерата, работил неуморно 40
години и изведнъж на 65 години го пенсионират. Известно е, че мъжете имаме
повече трудности с остаряването.

Освен това, в миналото не е имало толкова много деметно болни,
защото хората преди не са остарявали дотолкова. През последните години
продължителността на живота със сигурност е нараснала. Въпреки че заради
алкохола животът на мъжете в Русия се скъсява, по принцип доживяваме до
все по-голяма старост. Не се знае дали това не се дължи и на многото
медикаменти, които вземаме през целия си живот, многото химически добавки
в храните, които поглъщаме, защото не знаем как си взаимодействат те и дали
не допринасят за това. Не е изследвано и до каква степен ни влияят
електрическият, магнитният и атомният смог. Сигурно е, че в близост до
атомните централи хората остаряват по-бързо, това е доказано, например в
района на Чернобил. Там телесните процеси на остаряване напредват много
по-бързо. Може би за този проблем допринася и загубата на голямото
семейство. Колко от дядовците и бабите днес виждат своите внуци и колко
често ги виждат? А само преди няколко поколения всички са живеели заедно.
Много и най-различни причини могат да бъдат причина за болестта и това
остава едно голямо изследователско поле за науката. Има обаче едно много
важно изследване върху болни от Алцхаймер, което е важно да знаем в по-
нататъшната ни работа. Един американски изследовател получава от
монахините на един манастир разрешение да изследва мозъците им, когато
починат. Това са монахини, доживели до дълбока старост. Той сравнява
резултатите от тези изследвания с тъй наречените обикновени хора.
Интересната констатация е била, че в мозъците на тези 90-95 годишни
монахини са установени симптоми на Алцхаймер, но докато са били живи, те са
били енергични, пъргави, работещи жени. Те са участвали в бдения, шиели са
ръкоделия, провеждали са общи занимания и очевидно в манастира е имало
много силна воля, която ги е поддържала. Естествено, и при тях е имало някои
елементи на деменция, забелязвали са се. От друга страна, мозъците на
дементно болни хора са показали много по-малко елементи на болестта.
Интересното е, че в духовно-душевния живот се проявяват повече симптоми, а
в телесния живот – по-малко. Това означава, че изключително много зависи от
това как подхождаме от душевно-духовна гледна точка към тази ситуация,
какво правим. Няма сигурно средство да се избегне деменцията, но има много
голяма разлика в това какво правим във всеки конкретен случай. От една
страна, какво предприема остаряващият човек, за да може да отложи
настъпването на този процес. От друга страна, какво правим ние с дементно
болния, как общуваме с него в семейството, в старческия дом или там, където
се полагат грижи за него. На първо място е много важно да разберем, че при
такъв дементен човек можем да постигнем повече на душевно-емоционално
ниво, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Защото по принцип,
срещите ни с хората имат силен интелектуален отпечатък. Ние водим
интересни разговори. Предполагаме, че другият си спомня нашето име, че
също се ориентира във времето и пространството. За хората, които стават по-
възрастни и по-дементни важното е какво сърдечно чувство мога да развия аз
спрямо него. За това може би на жените им е малко по-лесно да общуват с
лелята или съседката, която е развила деменция, защото мъжката душевност е
по-скоро ориентирана към интелектуалността. Аз самият също доста трябваше
да уча, жена ми много пъти ми казваше: „Така просто не се прави”.
Когато ви разказах за леля Рут и за халюцинациите й с децата, които
свирят на флейта и обикалят около къщата, проблемът е, че човекът, развиващ
деменция много трудно може да се справи с една конфронтация. Например,
когато имат този подтик да искат да скитат навън, ако тръгнат направо и
стигнат до една затворена врата, такъв човек много се нервира. Но ако
коридорите в старческия дом са такива, че той да тръгне по единия, да
продължи наляво, после пак наляво, като винаги върви напред и обикаля
коридорите, което може да се направи и с пътеката в градината – с леки
отклонения, така че минава покрай храсти и върви така и обикаля, и ето че
след 10 минути се връща на същото място, и това вече не е проблем за него.
Този пример с ходенето по тези пътища важи за всичко – дори в ситуация, в
която дементно болният ви казва нещо и го твърди, а вие не можете да му
отговорите „Това не е вярно!”. Това е първото, което можем да направим.
Второто е, по какъв начин можем да активираме, да съживяваме този дементно
болен. Аз например познавам един мъж, който на 64 години започна да учи
китайски. Прекрасно! Това го въодушеви, това го стимулира. И ако при него е
имало опасност от деменция, това определено е отложило настъпването й.
Човек може да помисли и да започне да се занимава с някакво изкуство,
например да пее в някой хор, за да влезе в един художествен поток. Мога да
дам пример с една възрастна дама, която развива деменция и то с видими
прояви на болестта, но през живота си е пяла много както в хор, така и като
солистка. Независимо от забравянето обаче, песните още живеят в нея. До
пианото тя е в състояние да изпее много куплети. Един следобед тя изнесе цял
концерт със своите песни и беше много вълнуващо.

Как можем да задействаме отново нещо, което все още е останало и
какви са тези ситуации, в които можем отново да събудим нещо? Например,
грижата за спомените. Ето, внучето ми идва и изслушва всички спомени, които
му разказвам, а това реактивира нещо в мен. Или четенето заедно, или
разказването на приказки на болния от деменция – изненадващо е, че те дълго
време разбират приказките. Дори ако нищо не разбират от това, което пише във
вестниците, прекрасно разбират приказките, които им се разказват. Защото
така ние се обръщаме към душата на едно друго ниво. С приказките човек се
връща стотици и дори хиляди години назад в човешкото развитие, когато в него
още не е съществувал този интелектуализъм. Човек се връща във времето на
епосите – на Омир и т.н., където се разказва в образи. Има изключително много
възможности преди да се стигне до деменцията, како и след това, разбира се.
Още преди да се стигне до този момент, важно е човек да извършва смислени
дейности. По какъв начин можем да изработим, да развием една смислена
култура на живот на възрастния човек? Доброволната работа например може
да се включи тук. Толкова много неща биха могли да бъдат извършвани в
обществото, ако пенсионираните или безработните правят нещо, или ние
правим нещо за тях. Винаги има някой, на който да се помогне – например,
някой помага на съседа си при ремонта на къщата, друг отива в старческия дом
и придружава възрастните хора на разходка, трети попълва данъчната
декларация на страдащия от деменция, има безкрайно много възможности да
бъдеш активен с доброволен труд. Трябва да сме наясно, че в тежките
икономически времена много от нещата няма да могат да се извършват срещу
заплащане, а само с доброволен труд.

Мислейки за тези неща, когато говорим за нашата активност, става
въпрос не само за нашите действия, но и за това да можем активно да
приемаме, защото то също е важно. Наскоро прочетох много хубав криминален
роман. В него една жена вкарва майка си, която ослепява в старчески дом. Там
тя се запознава с един глух възрастен мъж. Тя чува какво той говори, а той
чете. И става така, че двамата участват в разгадаването на едно престъпление.
Детективът разчита на тяхната помощ. Има много такива ситуации, при които
точно това остаряване и преминаване към деменция могат да бъдат изпълнени
с радост. Гледах един филм за един старчески дом, където двама мъже и две
жени с малко пари решават да си прехвърлят парите от сметка в сметка. Този,
който получава всичките пари по своята сметка отива в банката и казва: „Имам
нужда от заем”. И след като получава този заем, парите му стават повече и се
прехвърлят по сметката на следващия. И той отива и иска кредит от своята
банка. Взема още по-голям заем. Те правят този трансфер, докато и
четиримата вземат някакъв заем. След това с парите накуп отиват на
околосветско пътешествие. Нищо не може да им се случи, защото кой ще ги
изгони от старческия дом. Жизнен оптимизъм и радост, това са неща, които
могат да бъдат развивани и съхранявани колкото е възможно по-дълго.
Нека сега да погледнем какво означава това – да развием деменция или
да се грижим за такъв болен? Това е нещо дълбоко заложено в съдбовните
въпроси на всеки един човек. И в двата случая ние можем или да отхвърлим
този въпрос, т.е. да не го приемем. Той е като всички други съдбовни задачи,
застанали пред нас. Ние ги срещаме отново в живота след смъртта. И когато в
живота си сме избягали от една съдбовна задача, която ни е била поставена,
не можем да кажем, че сме се справили с нея, че сме я решили. Тя отново ще
се върне към нас. Това, че около нас, в нашата цивилизация има толкова много
хора, страдащи от деменция може да има дълбок смисъл. То ни подтиква, и то
по много специален начин, да развием в себе силите на любовта, силите на
чувствата. Защото само по този начин ние можем да общуваме с нашите
дементни хора. При възрастните хора не може да се говори за прилагане на
възпитание. Това е голямата разлика със ситуацията при детето. Няма нищо
по-лошо от това да се опитваме да възпитаваме възрастните хора, или да ги
караме да бъдат такива, каквито ние искаме да бъдат. Важно е да ги приемем
такива, каквито те са.

Рудолф Щайнер дава един много специален съвет на лечебните
педагози – да развиват преклонение пред малкото, пред дребното. Ако при
малките деца ние обръщаме внимание на такива подробности, като например
как им растат ноктите, или как или защо едно дете не може да изговаря
правилно буквата „р”, или как някой се движи. Това преклонение, това
внимание както при малкото дете, така и при възрастния човек (например
покривката да бъде красива и много внимателно поставена) е нещо много
важно по пътя към познанието, защото е обучение на волята. Това много ще ни
помогне и във връзката ни с дементните хора. Защото както при тях, така и при
детето с увреждане нещо се е разместило в телата им.

Това е една от възможностите да бъдеш човек. Много ми се иска накрая
точно тази с мисъл да завърша, защото това е едно огромно
предизвикателство към нас, подкана към нас да развием силите на любовта.
Преди години в човечеството се появиха много деца със синдрома на
Даун и това беше едно ново предизвикателство към хората. В средата на
миналия век се появи и аутизмът, който преди това не съществуваше в тази
форма. А в края на миналото столетие възникна деменцията, която дотогава не
беше позната.

Брошурата от семинара "Живот и смърт. Култура на умирането" е качена в рубрика Литература. Можете да я свалите и от тази пряка връзка.
http://www.aobg.org/files/lectures/2012.11%20-%20Semina...e.pdf

препратка: http://www.aobg.org/
This page can be viewed in
English Български

дописки

Wednesday 03.09, 05:08

browse text browse image browse video browse audio

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

textИкономическите корени на украинската криза 27.07 16:03 0 comments

adsc_0025300x273.jpg imageПоглъщането на „БДЖ-Товарни превози“ ли е цената на подкрепата на Мартин Шулц за БСП? 23.05 17:09 0 comments

logoelectingchampions.jpg imageМанифест на Европейската анти-бедност мрежа за евро-изборите 19.05 19:20 0 comments

97bf5bcb0496b227455efbc8b4934d6eb.jpg imageНоам Чомски: екология, етика, анархизъм 18.05 17:57 0 comments

ontheabolitionofallpoliticalparties.jpg imageДа станеш лява в България. Един експеримент 18.05 16:43 0 comments

textАвтономията като труд и теория 16.05 02:58 0 comments

catalog_seminte_traditionale_eco_ruralis_1.jpeg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:38 0 comments

movilizacion_al_congreso_por_el_asesinato_miguel_cuellar_del_mocase_via_campesina_movimiento_nacioanl_campesino_indigena_1.jpg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:35 0 comments

tampon28e96f.jpg imageЕвропа или Путин? ...или защо социална Европа е възможна! 15.05 13:58 0 comments

bm9qkezcaaaa1cb.jpg imageПропагандата убива! 12.05 20:22 0 comments

a_world_without_money.jpg imageСтуденти от 19 страни протестират срещу начина на преподаване на икономика 12.05 02:53 0 comments

marchofprogressipp.jpg imageТрансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС – основен залог з... 12.05 00:22 0 comments

textПиснА ми от тия колоездачи, чесно 07.05 19:37 0 comments

toknowoneselfistostudyoneselfinactionwithanotherperson2.jpg imageРозово-то положение 01.05 15:34 0 comments

повече >>