Загрижени за състоянието на родилните грижи в България, отчитаме следните ФАКТИ:
1. Родилните грижи, предоставяни от медицинските лица в българските болници, са далеч под нивото на добрите практики в повечето страни-членки на ЕС. Здравето по дефиниция на Световната здравна организация е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие на индивида. Раждането в българските болници е разглеждано само като физиологичен процес, без да се взима под внимание фактът, че начинът на протичането му оставя дълбока следа върху психическото и социално благополучие, а понякога и върху физическото състояние, както на майката, така и на детето.
2. В България не се отчитат важни медицински открития, прилагани от десетилетия на запад, като например необходимостта за по-успешното протичане на раждането от: движение по време на раждане, спокойна и тиха обстановка, възможност за избор на поза за раждане и др. Не се отчита и значимостта на неотделянето на майката и бебето след раждането. Същевременно се прилагат методи, които на запад отдавна са отречени (например масово у нас се прилага маневрата Кристелер (натиск върху корема на родилката), която е забранена в повечето западни държави).
3. Към раждаща жена, която желае да упражни правото си на информирано съгласие и да откаже някои от медицинските интервенции, отношението на медицинските лица обикновено е грубо и дискриминативно. Жената е принудена да търпи това отношение и да се откаже от правото си на информирано съгласие, тъй като се намира в безпомощно състояние.
4. Практическата липса на избор е причина за корупционни практики, някои от които са узаконени, като например плащане за избор на екип и плащане за присъствие на близък човек.
5. Наблюдава се негативна тенденция медицинските грижи по време на раждане да бъдат превръщани в обикновен бизнес. Системата принуждава лекарите да се борят за печалба като обикновени занаятчии, вместо да практикуват професията си като призвание и съобразно съвестта си.
6. В България са много жените, които се чувстват травмирани и недоволни от раждането в болница. В последните няколко години стремително нараства броят на жените, които избират да раждат извън болница. Някои от тях напускат България с тази цел.
7. В България липсват родилни къщи/центрове, каквито съществуват в много западни държави. Затова домашното раждане е единствената възможна в момента алтернатива на болничното.
8. Нормативната ни уредба не позволява на медицински лица да оказват медицинска помощ на родилки извън болнични заведения. С това на практика е отнета възможността на акушерката да упражнява реално традиционната си дейност: да подпомага родилката по време на естествения процес на раждане, когато липсват показания за необходимост от медицинска интервенция. От друга страна, това представлява органичаване на правата на акушерките относно практикуване на всички техни професионални компетенции, включително асистиране при раждане и наблюдение на родилката и новороденото в рамките на самостоятелна практика, гарантирано от Директива 2005/36/ЕС.
9. Същевременно всяка жена има право на избор на обстоятелствата, при които да роди, като част от фундаменталното й човешко право на личен и семеен живот, според Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от България през 1992 г. Държавата е длъжна да й предостави достъп до медицинска помощ по време на раждане, на мястото, където жената е избрала да ражда. (Терновски срещу Унгария, ЕСПЧ, дело номер 67545/09).
10 Една държава, която претендира, че насърчава раждаемостта, е длъжна да вземе мерки родилните грижи да бъдат синхронизирани с нуждите на раждащите жени и бебетата, да бъдат в крак с настъпилите дълбоки промени в обществото, със световните тенденции и с препоръките на Световната здравна организация. През май 2011 година проучване на Комисията по здравеопазване към хародното събрание показа, че 2% от жените биха искали да родят у дома при наличие на безопасни условия.
11. Научните изследвания и статистически данни относно броя на уврежданията и смъртните случаи в страните, където се допуска медицинска помощ при извънболнично раждане, показват, че нивото на безопасност е равностойно при раждане в домашни условия, в родилен (акушерски) център и в болница. Това ниво на безопасност се постига с осъществяването на риск-селекция на желаещите, спазване на показания за необходимост от трансфер до болнично заведение и а протокол за действие при усложнения.
Предвид на горното, считаме, че:
1. Съществува необходимост от промяна в правната уредба в България, така че да се даде възможност на медицински лица да оказват помощ при раждания извън болница.
2. Необходима е и промяна в образователните програми, така че и у нас да се придобиват необходимите знания и умения за водене на раждане извън болница.
Ето защо с тази позиция ние инициираме подписка за промяна в правната уредба, така че да се допуснат медицински грижи по време на раждане извън болница.
------
Българският хелзинкски комитет напомня, че в края на октомври заведе дело в Европейския съд по правата на човека заради рестриктивната правна уредба, която не позволява на майките да родят у дома си с медицинска помощ. Повече за това дело - тук: http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/presso...mosh/
България |
Образование и здравеопазване |
review
Sunday, 25 November 2012, 19:15
by ПОЗИЦИЯ
printable version
