Любов към шистов газ – не сме сами

Другата преса | Медии и манипулации | review Sunday, 25 November 2012, 13:18 by култура - Трябва ли да ни е страх от капитализма? - Не и докато го храним...

Когато се отвори дума за икономическата и финансова страна на въпроса, дебатът за шистовия газ трябва да стане сериозен. Тоновете ругатни, които изсипва геохимикът Клод Алегр[1], само карикатурят абсурдния аргумент, че експлоатирането на шистовия газ ще възвърне френския икономически растеж.
Петролното и газовото лоби облъчва медиите с този нов мит: ако експлоатираме шистовия газ като американците, растежът ще се появи отново. Което е абсурдно по три причини. Първо, като хронология. В най-добрия за лобито случай, експлоатацията може да започне към 2020 г., тя няма да има никакъв ефект върху линеещата френска икономика през 2012-2013 г.
Второ, Франция не е Съединените щати. Другояче казано, физическите условия на експлоатацията и юридическите условия там създават съвсем различни параметри и като следствие от това цената на барел или на BritishTermalUnit(BTU, англосаксонска единица за енергия) биха били напълно несравними и не биха представлявали никакъв интерес, сравнени с цената, на която плащаме нашия газ.
И накрая, в най-добрия случай, добиването на шистов газ ще има за бюджета тежест от 4 до 5 милиарда долара, т.е. по-малко от 10% от сметката ни за енергия или от търговския дефицит. Не е малко, но не може да обърне нещата.

Тогава защо се разпространяват тези неразумни цифри за резерви, които не се знаят какви са, и за някакви възможни работни места – тези, които ги лансират, са абсолютно наясно, че са необосновани.
Защо е този луд натиск на лобитата на европейско ниво да забранят на Европейския парламент да законодателства, да създаде законодателство, което да налага изследването на последиците върху околната среда, което, впрочем, се налага от общностното право?
Първо, защото златната ера на шистовия газ в Съединените щати приближава края си – освен промененото законодателство, излиза наяве и драматичният характер на щетите, причинени на хората и на околната среда. Опитите да се скрият характерът на използваните химикали, последиците за въздуха и водата са неуспешни. Но експлоатиращите находищата дружества са заплашени преди всичко от фалит, защото продават извлечените продукти на много ниска цена, тъй като масово се отварят петролни кладенци благодарение на американското право, според което собственикът на земята е собственик и на подземните залежи.
Така че, европейският пазар (при условие, че е без правила) може за бъде интересен, най-малкото преди да настъпи времето, когато европейските граждани ще си дадат сметка за щетите, като ги видят в естествен мащаб. Оттук идва и много силният натиск на американските компании.
Освен това, находищата имат стойност. Знаейки, че добивът няма да започне утре, целта е все пак нашите подземни залежи да бъдат купени „на зелено”, за да бъдат остойностени като резерви в балансите. И наистина, тъй като този, който е титуляр на разрешителното за проучване, е и бъдещият титуляр на разрешителното за експлоатация, целта е да се получат възможно най-бързо разрешенията за проучване. В действителност, това е скрита експроприация на колективното ни благо.
Приемайки, че освен хидравличното разбиване, в бъдеще ще е възможна и друга технология, че тази технология ще икономисва вода и няма да замърсява, интересът на Франция е естествено да чака. Ако имаме газ, той ще си е там и по-късно; и стойността му ще расте.
Ако е изнамерена чиста технология, то в никакъв случай не трябва да отдаваме права, които по-късно ще стават все по-ценни. Ако не е изнамерена, в такъв случай е ирационално и неразумно да жертваме нашата околна среда и нашето селскостопанско и пейзажно богатство, да поставяме под заплаха хората, живеещи в съседство с находищата, създавайки едно необратимо състояние на нещата заради един временен добив на шистов петрол и газ. Добив, чиито вредни последствия и икономическа цена са по-важни от ползите от него.
Така че, спрете дезинформацията и признайте реалните си мотиви, които нямат нищо общо с добруването и икономическия интерес на французите. А в случай, че шистовият газ представлява стратегически залог за Франция, то проучванията и обявяването на находищата и резервите трябва да се правят само от държавата.

Корин Льопаж, евродепутат, АЛДЕ
Le Monde

[1] Бивш министър на образованието (1997-2000), известен с публично изказваното си съмнение, че затоплянето на климата се дължи на човешкия фактор, както и с позицията си, че Франция трябва да разработва находищата на шистов газ.