За операция "Стълб на защитата", медиите и хората, които отказват да се "откъснат"

Международни | Медии и манипулации | review Saturday, 24 November 2012, 19:17 by Самуел

На 21.11 в 9:00 вечерта бе обявено официално примирие между бойните части на Хамас и Израел. Минути след това, в Газа бе „обезвреден” от израелската армия представител на Ислямски джихад, след което от Газа полетяха още десетина ракети към израелските градове Ашдод и Ашкелон, и към областния съюз Ешкол. Намиращият се все още в региона председател на ООН Бан Ки-мун се обърна към двете страни и им се скара като на малки деца, приканвайки ги да спазват подписаното от тях споразумение за примирие. Впоследствие всяка една от страните обяви, че „победата” е нейна, след което събитията позатихнаха. Остана само да си пожелсят „до нови срещи”, може би след още 4 години, колкото бе времето от предишната военна операция на израелската армия в Газа до настоящата. И какъвто е периодът от световно първенство по футбол до ново световно. Или от олимпиада до олимпиада. А защо не и от начало на предизборна кампания и парламентарни избори в Израел (последните се състояха в началото на февруари 2009) до нова предизборна кампания и нови парламентарни избори в Израел (насрочени за края на януари 2013).

 

Всичко споменато дотук можеше наистина да бъде смешно. Но то е жестоко. Защото това, което всички изпускаме, говорейки за политическите игри в Близкия изток е смъртта! Смъртта на невинни. Смъртта на деца.  

След като в неделя израелските ВВС атакуваха високопоставен „терорист” в Газа, но предизвикаха смърта на 10-те члена на семейство Далу и тази на още двама човека, извинение не последва. Последва окачествяване на този акт от израелските популярни медии като „катастрофа за ПиАра” на Израел, както и опит за неговото оправдаване, позовавайки се на международните закони за въоръжени конфликти. И никой в „еврейската държава” не си направи труда да потърси сметка от израелския премиер Биби Нетаняу за неговото изказване само два дена по-рано, в което той твърди, че „Израел ще направи всичко, което е по силите й”, за да избегне цивилни жертви в конфликта с Хамас.

 

Около всичко това си спомних за 10 годишното момче Ахмед Муса, убито от израелски войник по време на демонстрация в селцето Ниалин в Западния бряг, в края на юли 2009. Спомних си най-вече как ден след трагедията, в хумористично шоу на израелския втори телевизионен канал се каза „шегата”, че започва месец август, учебната година е приключила, приключили са и юлските летни лагери, на които майките записват децата си. И ако пред израелската майка стои проблемът какво да прави с детето си, то палестинската майка няма такъв проблем. И последваха кадри, на които палестински деца маршируват върху израелски национален флаг.

Израелските медии имат тенденцията да принизяват новините за смъртта дори и на деца. И да пренасочват вниманието на своята публика в друга посока. Това води до един вид емоционално откъсване от човешките трагедии. Откъсване, характерно не толкова за хора, колкото за психопати. Откъсване, водещо до изтъпяване, което се забелязва в „народно творчество” на руските еврейски имигранти като това:

ЗАГОВОР НА РАКЕТУ
от неизвестен автор
 
Ракета, ракета, лети на Ахмеда,
А с Ахмеда на Насраллу,
А с Насралльו на Рамаллу.
Сделай поворот крутой
И вернись себе домой.
И Ашдод и Ашкелон
Облетай ка стороной,
Над Беер Шеву не лети,
Прямо в Газа попади!

 

Но и откъсване, застрашаващо всяко останало чувство на емпатия у нас и изкривяващо нашите етика и морал!

Докато Втората ливанска война от 2006 и операция „Излято олово” от 2008/2009 завършиха без подписано споразумение от воюващите страни, в сряда станахме свидетели на такова. Не е тайна, че „международната общност” в лицето на Хилъри Клинтон и Бан Ки-мун, оказа натиск върху израелското правителство за сядане на масата за преговори. Би било наивно да повярваме, че този натиск е бил провокиран от висок морал и чуство за справедливост сред споменатите „лидери”. Още повече, че по време на предишната операция на израелската армия в ивицата Газа, тогавашният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс се въздържа от позиция ЗА или ПРОТИВ прекратяване на израелската военна агресия.

Страхът е мотива на „лидерите” на международната общност”, накарал ги да вземат позиция. Страхът от хората, които гледат снимките на убитите деца, слушат за поредната трагедия, предизвикана от израело-палестинския конфликт и отказват да видят във всичко това само лош ПиАр. Вън от Израел, това се нарича страх от разрастване на „проблема”. В Израел се казва страх от нова интифада. А в действителност – това е страх от хората, които отказват да се откъснат!

В излъчване на радио ЕРА от 20.11 си позволих да обсъждам близки и далечни планове за бъдещето на Израел и Палестина. И след като изразих всичките си виждания и надежди, вторият гост обърна внимание на нещо, което ми направи силно впечатление. Той вече бе изкритикувал и българските медии за „информационното затъмнение”, относно случващото се в Газа и Израел. И тогава, макар да не успя да се изрази добре (попречи му един малък беляджия), той каза, че преди всичко останало, ние трябва да се попитаме какво можем да направим, за да спрем убийствата на деца! Не само ние в региона, но и всички хора по света.

Това е най-близкият план, стоящ пред всеки, който отказва да се научи как да се откъсва емоционално от смъртта на невинни. Който отказва да бъде превърнат в идиот от медиите. Който отказва да погуби своята емпатия. И който е съхранил в себе си общочовешки етични принципи.