Антропологическата криза на капитализма и нуждата от хоризонтални структури днес

Международни | Теория и практика | Коментар Friday, 02 November 2012, 14:10 by Янис Билас

 Капитализмът, дори преди да ни покаже своята безизходица, вече беше успял да унищожи психиката на хората, да създаде самотен антропологичен тип, невротичен, несигурен, страхлив, конкурентен, агресивен, аморален и кариерист, припознаващ себе си с "Аз", но не и с "Ние", което дори до днес запазва илюзията за личното бягство. Образованието и оформянето на хората от консумеристки общества е най-голямата пречка, според мен, пред перспективата за смаляване(de-growth) и пряка демокрация, тъй като постоянният растеж е почти религиозно убеждение на съвременното общество. Но капитализмът не може да продължи да съществува, ако самите хора не са съгласни и не вярват в ценностите, на които той се основава. Също така трябва да имаме предвид, че капитализмът вече е започнал да изгражда икономика от нов тип, при която надделяват паразитния морал на обществото от консуматори, хазарта, лесната печалба, тежкото заемане, корупцията и т.н. От тази гледна точка капиталистическата система унищожава всяка антропологическа основа, на която би могло да се изгради нов тип общество.

Във връзка с пряката демокрация и смаляването (de-growth), нуждата от създаване на нов антропологичен тип изглежда очевидна, защото не е възможно да се създаде едно автономно, демократично и екологично общество, което да се основава на днешния тип човек!

Социална и солидарна икономика - нов антропологичен тип

Тук идва нуждата от създаване на нов антропологичен тип днес. В днешно време почти навсякъде по света се появяват колективи, групи, движения и граждани, които приемат други значения и други искания в своите животи, за които си заслужава някой да живее, а не да чака по почти метафизичен начин "великата революция" да дойде.

Обществото, за което мечтаем, не може да бъде открито между апатията и личния живот, а между шумните асамблеи и дейности, в които ежедневно преоткриваме един друг и красотата от креативния и колективен живот, обръщайки нашето "Аз" в "Ние". Това поставя икономиката в позицията на средство, а не в цел на живота, обгръщащо изоставени от капитализма ценности като колективност, солидарност, радост от свободното време, сдържаност, хранителна и енергийна самостоятелност, гражданин - създател, а не пасивен консуматор (на продукти и политици). Това създава общности, които обменят време и продукти, наистина свободни пазари, банки за семена, колективни самоорганизирани овощни градини, работнически и потребителски кооперативи, солидарна търговия, самоуправляващи се социални пространства, граждански движения за социализация на вода и енергия, мрежи от еко общности, граждани срещу златодобива. Организират се социални клиники, социални аптеки, колективни кухни, радиостанции по интернет и много нови анти-капиталистически, самоуправленчески, анти-йерархични колективи. Всички те се формират от възприятията на социалната и алтернативна икономика чрез искането за смаляване (de-growth) и пряка демокрация и създават друг антропологичен тип и придават нов смисъл на живота.

Провокират ли тези структури премахването на статуквото или го допълват?

Всички изброени по-горе движения са креативни дейности и самостоятелни институции на потенциалните нови общности. Те не се задоволяват само с обвинения към капитализма и банкерите за всичко, избирайки по този начин своята виктимизация като приемат пасивно поведение или като насочват своите надежди към политическите партии на представителната демокрация. Точно обратното, те изискват време за любов, да играят с децата си, да бъдат небрежни, да създават, да подновят следобедния сън, изграждайки в същото време нова форма на социализация и икономика. Такива общности функционират паралелно и против капитализма(например солидарността на движението на картофите в Гърция накара пазарните правила да изглеждат глупаво). Ако добавим към всички тях и окупацията на работните места, самоорганизираната болница в Киклис и новите усилия за създаване на банка, която да подпомага еко проекти и самоуправляващи се пространства, тогава виждаме по-добре пукнатините, които формите на социална и солидарна икономика отварят в капитализма. Тези пукнатини, които понякога могат да бъдат малки, а понякога могат да се разширяват, не са със сигурност отговори на капитализма. Точно както твърдят Сапатистите: "докато питаме, вървим".

Но аз мисля, че те предефинират живота на хората, които живеят в тях. Те провокират радикален политически конфликт със системата и дълбока антропологическа трансформация. Тази трансформация не е нито вторичен субект, нито риторична схема. Тя е основна и интегрална част от необходимата трансформация на обществото. Създаването на такъв антропологичен тип днес се превръща в наложително, тъй като едно автономно и наистина демократично общество не може да съдържа и да бъде създадено от типа хора, които консуматорското общество създава. Клетката на обществото, която бихме се радвали да видим са тези общности от хора, които тъкмо описахме, със значенията и ценностите, за които се борят. Нашето очакване е на мястото на днешната централизирана държава да започнем да издигаме пряко-демократичните общности на хората.

Моето мнение по въпроса дали всички тези инициативи са допълнение към статуквото и дали системата може да ги "абсорбира" и да накара тези структури да не изглеждат "опасни" е, че тези въпроси трябва да се задават постоянно от самите участници в такива общности, които постоянно да бъдат предефинирани на базата на тези въпроси. По този начин се изключва възможността за повторно появяване на този тип, на който образователната система, армията, съдебната система, икономическата система и функциите на държавата старателно се опитваха да ни научат през всичките тези години, винаги "за добро". Някой бе казал: "не знаем дали можем да променим капитализма, но нека поне се опитаме да не изглеждаме като него".

 Янис Билас

Източник: http://apokoinou.com/?p=1257

Превод: Mechanic955