За портретите и истините

България | Медии и манипулации | Коментар Sunday, 28 October 2012, 05:00 by Gavril fromozaportuenski at gmail dot com

етно-национализъм

Поредната истерия с "оскверняването портретите на националите герои" ни показа отново грозното лице на етно-национализма, потклаждан от верни другари, за кой ли път. На мен обаче ми е по-интересно кои са на портретите. Защото под митологизирането на исторически личности, лъсват някои нелицеприятни изводи и за управляващи и за народ. Какво символизират двамата средновековни владетели – баща и син? За майтап ще направя един импровизиран семиотичен или по-скоро психоаналичичен анализ. Ама първо малко исторически контекст. Княз Борис налага християнството в България чрез насилствена кампания, както м/у впрочем това става навсякъде в Европа, особено Скандинавието. Името на Борис си остава свързано с избиването на много хора в името на един гео-политически акт, с цел централизиране на властта. Но интересно защо медиите на родните ДС патриотари, които през останалото време обичат да ни заливат с чисто българска чалга, по Оруелиански наречена поп-фолк, гръмнаха, заради Симеон и Левски, а не Борис. И все пак нека към истерията за Симеон и Левски причислим и Борис. Това някак си ми напомня на един друг скандал, кедето истеричните крясъци на засегнатите са в тон с авторитарната власт на несменяем политик, там няколко млади жени си позволиха да осквернят “храма”. Та, не е ли всъщност тази поза на момчето от Добрич един неосъзнат неприличен жест с/у фалшивия морал на мазни политици – мутри, опияняващи се по чалга ритми и попове-сводници, крепящи тази клика на власт? А това, че на Симеон властта му е изяла главата или кукувица му изпила ума, няма и нужда от обяснения. Синът на Борис, за мен е по-скоро символ на мегаломания и несъобразяване с ресурсите на страната, изтощавайки ги до край, а не на величие. Не случайно след неговите изтощителни войни страната е в състояние на продължителен упадък, които коства политическата и независимостост.

А какво символизира Левски? Левски е революционер, той не стига до държавната политика, напротив той е символ на бунта и отпора с/у властта. Това го прави по близък до Богомилите появили се като реакция на тоталната власт на Симеон, отколкто до самия Симеон. Въпреки че Левски не е анархист, който отрича държавата като несправедлива власт, Левски не мечтае за корона, а за “чиста и свята република”, където всички ще са равни. Не е ли точно това, че Левски виси с главата надолу, жест на едно дискриминирано малцинство, сигнализиращ лицемерието и предателството на тия които се кланят по портретите и паметниците на революционера, докато всеки ден потъпкват мечтата му?

Ето такива въпроси ме кара да си задавам това “престъпление”.

И още: Когато едно общество има нормално самочуствие, то не става истерично при всяка проява на глупост на шепа индивиди. Защо така реват "патриотите"? Дали защото нищо не са направили за тази държава, че толкова ги е еня за героите й? Тези лумпенчета със сини шалчета стоят по близо до Мирчо Спасов, отколкото до Левски. Ако изобщо ви интересува, докъде се стига с такъв съмнителен "патриотизъм", можете да погледнете на запад от нас и да се позаинтересувате за връзаката м/у Аркан (агент на УДБА) и "патриотите" от "Червена Звезда". Тогава мита за патриотизъм и национализъм пада и лъсва финансовия интерес на мутри. Останалото е трагичната съдба на опиянени от етно-националистическата идеология Балкани. На мен такива "войводи" като ВМРО и АТАКА, фрашкани с ДС агентура не ми трябват и не ми трябва сценарий като Югославия, сега бивша. Историята не е фетиш или интструмент за пропаганда на идеологии. Ето едно изречение, което няма да загуби актуалност и ще се казва винаги и във всяка точка на планетата, докато има хора под нечия власт: "За едни терорист, за други борец за свобода"