настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Анархизмът: Какво е и какво не е

category Международни | Политика | Коментар author Friday, 19 October 2012, 14:04author by Чаз Буфе Докладвай тази статия на редакторите

Кратко обяснение за това какво предтавлява анархизма и най-вече опровергаване на стереотипните определения.

Има много популярни мисконцепции за това какво е анархизмът и това е причината много хора да отхвърлят анархистите с лека ръка.
Погрешните схващания се зараждат от мас медиите, в които терминът „анархия” обикновено се използва като синоним на „хаос”, а терористи, без значение с каква политическа идеология, често са наричани „анархисти”. Освен това, когато се говори за анархизъм, винаги се представя единствено като безсмислена форма на млади бунтари. Тези схващания, разбира се, са широко разпространени в обществото и това позволява на медиите да действат все в тази насока.
По-лошото е, че има такива, които се наричат анархисти, без дори да знаят значението на думата. Обикновено тези хора спадат към две категории. Първата, както отбелязва преди повече от един век великият италиански анархист Луиджи Фабри в Influencias burguesas sobre el anarquismo, се състои от тези, които са привлечени от лъжите на масовите медии. В най-общия смисъл те търсят кичозно определение за собственото си асоциално поведение. Добрата новина е, че повечето ‘порастват’ и се отдръпват от това, което наричат „анархизъм”. Лошата новина е, че преди да настъпи този момент, те дават лошо име на анархизма. Както е казал Фабери:
 „[Това са] индивиди, които абсурдът не отблъсква, а напротив, мотивира ги. Привлечени са от проекти и идеи, именно защото са абсурдни; така анархизмът се слави точно за нелогичния си характер и нелепостта, които невежите и клеветите на буржоата налагат на анархистките доктрини.” (1)

Втората група се състои от тези, които приравняват анархизма с някаква друга идеология, която всъщност няма нищо общо с анархизмът. В съвремието най-бележитите такива са примитивизмът и аморалния еготизъм. Идентификацията с такива вярвания отново петни името на анархизма първо заради абсурда на примитивизма и второ – заради явната антисоциална природа на аморалния еготизъм. И така идентификацията на анархизма с всичко изброено по-горе има три основни нежелани ефекта:
1) Позволява на хората лесно да отричат анархизма и анархистите
2) Прави опитите за обяснение какво всъщност е анархизмът трудни, защото те мислят, че вече знаят какво е и са го отрекли и
3) Привлича стабилно количество „празноглави и повърхностни типове” както ги нарича Фабри, както и явни социопати, чийто думи и действия още повече дискредитират анархизма.
 Така че, ако искаме да постигнем нещо, трябва да отбележим ясно какво е анархизмът и какво не е. Нека първо се справим с мисконцепициите.

anarchy_is_order1.jpg

КАКВО НЕ Е АНАРХИЗМЪТ

Анархизмът не е тероризъм. Огромна част от анархистите винаги са се обявявали против тероризма, защото са били достатъчно интелигентни да осъзнаят, че методите определят резултатите и че тероризмът винаги е бил авангарден и дори когато е ‘успешен’ почти винаги води до лоши резултати. Анонимните автори на „You Can’t Blow Up a Social Relationship: The Anarchist Case Against Terrorisme” казват следното:
„Не можеш да взривиш една социална връзка. Тоталният срив на това общество не може да гарантира какво ще го замени в последствие. Ако няма мнозинство от хора с идеи и достатъчна организация за създаването на алтернативно общество, е вероятно бъдем свидетели на възстановяването на стария свят, защото хората са свикнали с вярванията си, които са съществували без предизвикателства в собственото им съзнание.
Защитниците на тероризма и партизанските войни трябва да бъдат конфронтирани, защото действията им са авангардни и авторитарни, защото идеите им са или грешни откъм същественост или несвързани с резултатите от техните действия (особено ако се наричат либертарианци или анархисти), защото убийствата им не могат да бъдат оправдани и последно защото действията им предизвикват репресия или авторитарен режим„ (2)
Десетилетия на правителствено и корпоративно злословие не могат да променят реалността; повечето анархисти отричат тероризма по практически и етически причини. В края на 90-те списанието Тайм нарича Тед Казински „кралят на анархистите”, но това не го прави такъв. Думите на Тайм са просто типичните и може би умишлено нечестни опити да се свържат анархистите с терористи.
Не бива да се твърди, че въоръжената съпротива никога не е подходяща. Ясно е, че има ситуации, в които човек няма голям избор, както при изправяне срещу диктатура, която подтиска човешки свободи и пречи на човек да действа отворено, което се е случвало неведнъж в много държави. Дори тогава въоръжената съпротива трябва да се избягва до последния момент, защото в основата си насилието е нежелано, заради страданието, което причинява, заради фактът, че служи като оправдание за още по-големи репресивни режими, заради това, че им дава възможността да извършват жестокости срещу цивилни и да обвиняват ‘терористите’ и последно, защото историята показва, че шансът за успех е прекалено малък.
Дори понякога въоръжената съпротива да се налага при репресивни ситуации, то съвсем различно е да се отдадем на оръжието и да започнем градска партизанска война в сравнително отворени общества, в които правата на човека като цяло се спазват и в които човек няма масова подкрепа от началото на насилствената кампания. В такива случаи насилието не прави нищо освен да хвърли обществото в „защитата” на правителството; да стесни политическия диалог; да превърне политиката в зрелищен спорт за мнозинството (3); да даде оправдание на правителството да подтисне човешките права и да приложи репресивните режими, които да се справят с „терористичния” проблем ‘по-добре’ от предшествениците си. Заслужава си да се отбележи, че шансовете за успех на такава насилствена и авангардна кампания са микроскопични. Те са просто арогантни, недомислени пътища към разруха.(4)

Анархизмът не е примитивизъм. През последните няколко десетилетия групи от мними религиозни мистици са започнали да приравняват примитивизмът, който проповядват (отричане на науката, рационалното, технологията – често слагани под общ знаменател ‘технология’) с анархизма (5). Всъщност двете нямат нищо общо както ще видим, когато определяме какво е анархизмът – редица философски/етически наставления и организационни принципи, разработени да максимизират човешката свобода. За сега е достатъчно да се каже, че заличаването на технологията би означавала неимоверната смърт на буквално билиони човешки същества в свят, напълно зависим от технологии за всичко от производство/транспорт на храна до комуникации и медицинско лечение. Този горещо желан резултат – разрухата на технологията, би могъл да се достигне единствено чрез методи, които са в тотален разрив с анархизма:
„употребата на принуда и насилие в голям мащаб, тъй като е невероятно мнозинството от хората доброволно да се откажат от течаща вода, канализация, модерна медицина, електрически лампи и топли домове през зимата.” (6)

Анархизмът не е хаос; анархизмът не е отхвърляне на всякакви форми на организация. Това е друго популярно схващане, повтаряно до безкрай от мас медиите и политическите противници на анархизма, най-вече марксисти. Дори само кратък поглед към водещи теоретици и писатели на анархистична тематика, потвърждава, че такива вярвания са грешни. В работите на Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокър, Уорд, Букчин и др. човек намира не отхвърляне на формите на организация, а по-скоро главно фокусиране върху тях. Фокус върху това как обществото трябва да се организира посредством анархистките принципи на индивидуална свобода и социална справедливост. От век и половина анархистите спорят, че принудителната, йерархическата организация (в лицето на правителствата и корпорациите) не са единствената организация (която те виждат като необходима) и че насилническата организация трябва да бъде заменена от децентрализирана, не-йерархична организация, основана на доброволни начала и съвместна помощ. Това въобще не е отричане от формите на организация.

Анархизмът не е аморален еготизъм. Както всяко авангардно социално движение анархизмът привлича своя дял парцали, паразити. явни социопати, хора, които търсят добро оправдание за често патологичната си себичност, незачитането на правата и достойнството на другите, както и патетичното им желание да са център на вниманието. Такива индивиди петнят името на анархизма, защото дори да нямат нищо общо с истинските анархисти – хора, загрижени за етично поведение, социална справедливост и на собствените си права и тези на другите – често имат екзибистични прояви и непочетените им действия понякога биват забелязвани от обществото. По-лошото е, че тези екзибиционисти понякога публикуват собствените си себични виждания и умишлено ги наричат ‘анархистки’ виждания. За пример може да послужи издателят на един американски ‘анархистки’ журнал, който наскоро публикува книга на колега еготист, която съдържа най-вече лични нападки срещу анархисти с пълното знание, че авторът е известен доносник на полицията, който неведнъж е издавал тези, с които е имал спорове, на правителствените служби. Действията на този доносник (които явно се е опитвал да скрие) са изцяло в а акорд с идеологията на аморалния еготизъм („пост ляв анархизъм”), но нямат нищо общо с истинския анархизъм. Такива аморални еготиси може да използват ‘етикета’, но са анархисти не повече отколкото Немската демократична република (Източна Германия) е била демокрация или република.
Пълният абсурд на идентифицирането на аморалния еготизъм („ще правя каквото си искам и ще го начукам на всички останали”) с анархизмът ще се проличи, когато обсъждаме какво всъщност е анархизмът. Анархизмът не е „либертарианизъм”. Доскоро полезният термин „либертарианец” се е използвал по света като синоним на ‘анархист’. И наистина употребата му в САЩ е била масова до 1970-та, когато се появява Либертарианската партия, която няма нищо общо с анархистките виждания за свобода, особено тези за равна и положителна свобода т.е достъп до ресурсите, необходими за свобода на действие. (Равна свобода и положителна свобода се обсъждат по-нататък в брошурата.). Вместо това тази „либертарианска” партия се занимава изцяло с отрицателните свободи, преструвайки се, че свобода съществува само в негативен аспект, докато в същото време напълно отказва положителната и равна свобода на мнозинството от хората по света.
Тези „либертарианци” не само възхваляват капитализма – механизмът, който отказва на обществото равна и положителна свобода, но също иска да запази репресивния апарат на държавата, докато елиминира функциите на социално благополучие, още повече разширявайки границата между бедни и богати и давайки още повече свобода на богатите и по-малко на бедните (докато държавата здраво затяга синджира на вратовете им). И така този полезен термин ‘либертарианец’ бива ограбен от еготисти в САЩ, които всъщност са врагове на свободата в пълния смисъл на думата и нямат почти нищо общо с анархистите.
Всичко това не е анархизъм.

КАКВО Е АНАРХИЗМЪТ

В най-общ смисъл анархизмът е отхвърляне на държавата и отричането от подтисничеството на правителство. В това тясно определение са възможни дори абсурди като ‘анархо-капитализъм’ и религиозен анархизъм (7).
Повечето анархисти обаче използват термина ‘анархизъм’ в много по -широк смисъл, определяйки го като отхвърляне на всякакви форми на подтисничество и доминация. Така освен правителството, те отричат религията и капитализма, защото виждат в тях същите образи. Отричат религията, защото я възприемат като една от най-големите форми на доминация, в която всемогъщ бог нарежда „прави” и „не прави” на стадото си. По същия начин отхвърлят капитализма, защото е предназначен да прави богати и бедни и създава репресивна система, в която някои дават заповеди, а други нямат голям избор освен да ги следват. По сходни причини почти всички анархисти отричат сексизма, расизма и хомофобията, които създават изкуствено неравенство и съответно господство.
С други думи анархистите вярват в отрицателната, както и в положителната страна на свободата. В тази страна (бел.пр.– САЩ) тя се представя само в отрицателната си страна – да не си ограничен. По този начин повечето хора сравняват свободата със неща като свобода на словото, свобода на връзките и свобода на (от) религията. Но освен това има и положителна страна на свободата, за която анархистите изрично настояват (8).
Ема Голдман нарича свободния аспект „свободата да”. Тази свобода – свободата да действаш, свободата да се наслаждаваш или да използваш е силно зависима от достъпа до световните ресурси. В този смисъл богатите наистина са в голяма степен по-свободни от останалите. За пример относно свободата на словото мога да дам Доналд Тръпм, който лесно би могъл да си купи десетки вестници и телевизии, за да разпространява възгледите си и да влияе на публиката. Колко работници могат да си позволят това? Колко работници могат да си купят дори един вестник или една телевизия? Отговорът е ясен. Работниците не могат да правят такива неща – вместо това им се налага да правят брошури с няколкостотин читателя или да качват по някоя страница в интернет в малкото си свободно време.
Има предостатъчно примери за по-голямата свобода на богатите в нашето всекидневие. В общи линии, тъй като не се налага на богатите да работят, не само имат повече пари (т.е достъп до ресурси), но и много повече време да преследват интересите и желанията си, за разлика от останалите. Примерно богатите могат да изпратят децата си в най-добрите колежи с най-добрите преподаватели, докато другите просто не могат да си го позволят. Ако въобще можем да си позволим колеж, то той ще е обществен, приемайки експлоатирани, нископлатени студенти. Щом започнат колеж, децата на богатите са напълно свободни да се отдадат на образованието си, докато повечето студенти трябва да работят поне почасово, за да се издържат, което ги лишава от часове наред учене. Всъщност е много лесно да се дадат примери за по-голямата свобода на богатите в сферите на медицината, жилищата, храненето, пътуването и т.н. – общо взето във всички сфери на живота.
Тази по-голяма свобода на богатите е за сметка на всички останали, ограничавайки тяхната свобода на действие, тъй като тя зависи най-вече от ограниченият достъп на ресурси. Анатоли Франс добре илюстрира разликите в ограниченията на бедните, поставени от богатите: „Великолепното равенство на закона забранява и на богатите и на бедните да спят под мостове, да просят по улиците и да крадат хляб.”
Тъй като основната цел на анархизма е възможно най-голяма свобода за всички, анархистите настояват за равни свободи с положителен и отрицателен аспект: в отрицателен индивидите трябва да са свободни да правят каквото искат, стига да не нараняват директно другите и в положителен – да имат равноправна свобода да действат и да имат равноправен достъп до световните ресурси. Това е анархизмът на теория.
В Испания, Куба и още няколко държави е имало сериозни опити теорията да се превърне в реалност чрез движение, наречено анархосиндикализъм. Основната му цел е замяната на насилническото правителство с доброволно сътрудничество под формата на профсъюзи, контролирани от работниците, които ръководят цялата икономика. Това не само би елиминирало основното ограничение от отрицателните свободи (правителството), но и би било голяма стъпка към положителна свобода. Най-близо до това се стига по време на Испанската революция (1936-1939), когато огромни територии на Испания, включително най-индустриализирания й район падат под контрола на анархосиндикалистката „CNT”. Джордж Оруел описва постиженията в Почит към Каталуния:
„Анархистите все още контролираха Каталуния и революцията се движеше с пълна сила... ситуацията в Барселона беше нещо стряскащо и изумително. За първи път бях в град, където работническата класа управлява. Практически всяка сграда с всякакви размери беше превзета от работниците и провесена с червени знамена или червено-черните знамена на анархистите;... Всички магазини и кафенета бяха маркирани като „колективизирани”; дори ваксаджиите бяха колективизирани и кутиите им бяха боядисани в черно и червено. Сервитьори и касиери те гледаха в очите и се държаха с теб като с равен. Робските и дори учтивите форми на речта бяха временно изчезнали... Революционните плакати бяха навсякъде, искрящи върху стените с изчистени червено и синьо. До тях, малкото различни плакати приличаха на купчини кал... Всичко това беше странно и трогващо. Не разбирах голяма част и в един смисъл даже не го харесвах, но веднага ми стана ясно, че е нещо, заради което си заслужава да се бориш.”

Това е анархизъм. И Оруел е бил прав – борбата си заслужава.(9)

Бележки
1. Bourgeois In uences on Anarchism, by Luigi Fabbri. Tucson, AZ: See Sharp Press, 2001, p. 16.
2. You Can’t Blow Up a Social Relationship. Tucson, AZ: See Sharp Press,
1998, p. 20.
3. Може би е така заради апатията, но при насилствени/репресивни ситуации почти всички, които не участват директно във въоръжената съпротива, не остават с голям избор.
4. За повече по този въпрос погледнете You Can’t Blow Up a Social
Relationship: The Anarchist Case Against Terrorism and Bourgeois Influences on Anarchism.”

5.От една страна Тед Казински е доста типичен представител на тази порода романтици. Различава се от повечето заради факта, че е действал от собствени предубеждения (но в плах, насилствен маниер) и че всъщност е живял относително примитивистко в горите на Монтана за разлика от повечето си религиозни съратници, които са живели удобно в градска среда и използвали технологиите, които твърдят, че ненавиждат.

6. За повече информация по въпроса вижте Anarchism vs. Primitivism, by
Brian Oliver Sheppard. Tucson, AZ: See Sharp Press, 2003. See also the
“Primitive Thought” appendix to Listen Anarchist!, by Chaz Bufe. Tucson,
AZ: See Sharp Press, 1998

7. Наистина е имало сравнително голям брой, достойни за уважение религиозни анархисти като Лев Толстой и Дороти Дей (и членовете на нейните групи на Католическите работници като Амон Хенаси), въпреки че за повечето анархисти защитаването за свобода на Земята, докато се кланяш на небесен тиранин (независимо колко въображаем) изглежда като неподкрепимо противоречие. Доколкото знам не е имало такива знаменити примери из анархо-капиталистите.

8. Ако трябва да бъдем честни има марксисти, които наблягат на положителната свобода, но повечето време са изключително безчувствени и често враждебни към ‘отрицателната’ свобода – свободата от ограничения (особено когато имат оръжията и хората да налагат ограниченията)

9. Разбира се е необходимо дискусията за анархизма да е схематична като се има предвид, че листовката е предназначена за 10-минутно представяне. За разширяване на тези теми вижте „Анархизъм и Анархо-синдикализъм” от Р.Рокър; „Какво е комунистически анархизъм?” от Александър Беркман (част от която сега се публикува от Freedom Press като АБВ-то на анархизма. ); „Ниви, фактори и ателиета” от Петър Кропоткин и „Анархия в действие” от Колин Уорд

препратка: http://www.seesharppress.com/anarchismwhatis.html

anarchy_is_order.jpg

author by Стоянpublication date Tuesday, 23 October 2012, 16:38Докладвай тази статия на редакторите

"... абсурди като ‘анархо-капитализъм’ и религиозен анархизъм "

Единственият абсурд е марксист да раздава присъди кой е и кой не е анархист ;) Интересно ми е авторът как предлага да се третират хората, които не са съгласни с условията на комуната му- да се унищожават (марксизъм), да се отстраняват, дори и с цената на физическата им цялост (фашизъм) или да се оставят на мира като от тях не се иска да допринасят за комуната и съответно не се ползват от благата й (анархо-капитализъм). Един анархист като например Ноам Чомски лесно може да бъде различен от неосъзнатия/прикрития марксист по това, че осъзнава елементарния факт, че различните анархистки школи могат да съществуват съвместно под едно небе, което не може да се каже за анархизма и марксизма. Авторът е ясно от кои е....

 
This page can be viewed in
English Български

дописки

Thursday 27.11, 23:46

browse text browse image browse video browse audio

text"Словото на любовта срещу езика на омразата" 22.11 18:00 0 comments

textСреща по проект за социално фермерство "ИНКЛУФАР" в София 17.11 17:44 0 comments

textГеорги Марков: към една археология на отсъстващото 17.11 17:23 0 comments

text„Пчеларството в наши дни – нови предизвикателства и възможни решения” 08.11 04:35 0 comments

textЗа Студентски град 07.11 02:36 0 comments

photographia_2_13.jpg imageГърция: Ученическите протести изостриха конфронтацията между правителството и опозицията 06.11 23:40 0 comments

textПървите мейли изпратени от Сноудън с които представя „епохалния“ си теч на информация 03.11 01:13 2 comments

13907604040d1f77e2316df87dd0a4b94b5ea0f193.jpg imageАмнезията и реконструкциите на историческата памет 24.10 02:22 0 comments

textВъзможно ли е да има щастлив живот без пари? 18.10 03:54 0 comments

textАнти-анти-ТПТИ, или срещу "по-добрите" господари 17.10 18:04 0 comments

image_big_24789.jpg imageBalkan Express в София 09.10 23:32 0 comments

300051_148704428547899_113921055359570_291133_3191384_n.jpg imageКриминализиране на екологичния активизъм в Европа 05.10 19:57 0 comments

cartoon.jpg imageМагистралите – черна дупка за парите на данъкоплатците 02.10 05:32 0 comments

10616658_684288614995820_625358980545687757_n.jpg imageФестивал за Толерантност в Спорта 29.09 04:21 0 comments

textРеч на Президента на Палестина пред Общото събрание на ООН 26 септ 2014 29.09 03:29 0 comments

stop.jpg imageКак една мултинационалка организира социалния дъмпинг в транспортния сектор 29.09 00:57 0 comments

textЕнергетиката в партийните програми: "Искате на топло? Копайте си го!" 28.09 23:31 0 comments

textПредставяне на анализ на незаконния дърводобив в България 20.09 12:36 2 comments

dialog.jpg image"Образованието - диалог за бъдещето" 16.09 14:05 1 comments

9782330000189.jpg imageЕнергетика и климат 11.09 13:41 0 comments

повече >>