Репортаж от стачката в "Любимец"

България | Имиграция | Новини Saturday, 18 August 2012, 14:56 by Индимедия България

Новината за гладна стачка в Любимец дойде, докато бяхме на вечеря с някои от мигрантите, които са "настанени" в така наречения отворен лагер в Пъстрогор. Те я приеха, все едно нищо не се е случило. Гладни стачки в лагера, както се оказва, са често явление. Разбира се, Министерството на вътрешните работи се грижи за това да потули новините. Медиите не намират за необходимо да докладват, че хората  в лагера протестират, при това толкова често. 

Мигранти, които в момента са затворени в Любимец, ни казват "Нашето искане е просто: не искаме да сме в Любимец." Тяхното разочарование идва от своеобразния Параграф 22 на ситуацията на бежанците в България, която е била широко критикувана  от адвокати на човешките права и организации (за повече информация: http://sofiaecho.com/2010/02/26/864702_the-bousmantsi и http://lcribg.wordpress.com). Ситуацията в България е такава, че след като човек пресича границата, той бива  арестуван и обвинен в "незаконно преминаване". След няколко дни от държавните органи, мигрантите се изпращат в Бусманци или Любимец, затворени лагери за чужденци. В тези места се очаква да останат хората, на които е бил отказан статут на бежанец в очакване на депортация в родните им страни. Това, което се случва обаче, е, че лицата, търсещи убежище, остават там за период до 6 месеца, докато чакат да бъдат преместени в един от центровете на Държавната агенция за бежанци, където трябва да започне процедурата за получаване на статут. Въпреки уверенията на държавата, че това незаконно задържане ще престане веднъж след като "транзитният център" в Пъстрогор отваря врати, това не се случва. Пъстрогор отвори врати на 3 май 2012 и практиката на задържане на лицата, търсещи убежище, до ден днешен продължава. 

Докато говорим за лишените от свобода в гр. Любимец, които са в стачка, те ни казват, че на тях им е било казано, че в Пъстрогор е пълно с хора. Това изявление е най-малкото изненадващо, тъй като капацитетът на центъра е за 350 души,а в момента там са "настанени" между 90 и 100 души . 

Когато стигаме до портите на лагера, виждаме около 40 души, висящи на прозорците на затвора, размахващи тениските си извън прозореца. На тях се чете СВОБОДА, написано с големи черни букви. С наближаването на бодливата тел ги чуваме да крещят "Свобода!" "Помогнете ни!". За щастие, заедно с нас са Ахмад, Радан и Аши[1], и те започват да викат обратно на ​​хората в затвора. Започваме да говорим по телефона и те ни разказват много истории около стачката. 

Стачката навлиза в своя 3-ти ден на 17.08.2012. Хората са уморени, но те все още се държат. Според тях няма физическо насилие, упражнявано върху тях, но от историите им вече знаем, че психологическо такова не липсва. "Това не е мой проблем, че не се яде. Ако умреш, с теб ще се нахранят рибите. Това е България. Ако търсиш човешки права тук, няма да ги намерите!" Ахмад предава, думите на" големия шеф ", които той е казал само преди няколко часа. Органите на реда в центъра са заплаши бежанците, че ако те не започнат да се хранят, никога няма да получат статут в България. 

Хора, които се подвизават в Любимец, се оплакват, че те трябва да плащат за преводачи. Услугата се заплаща средно 40 евро на човек и 100 евро на семейство. Ахмад ме пита: "И така, какво означава това? Който е беден, не е човек? " 

На 17.08 получихме новини от Любимец, че ще прекраят стачката за два дни. Ако държавата не намери решение, ще я продължат в понеделник. 

--- 

[1] Всички имена са променени