Село Бисер: създаването на едно природно бедствие

България | Разни | feature Thursday, 09 February 2012, 14:01 by Бай Далай

Ще кажете, че заглавието е оксиморон. Как може едно природно бедствие да бъде създадено, че нали природата е стихия, която действа на сляпо и човекът има малко влияние върху нея? Всъщност не е съвсем така. Природата винаги си произвежда стихии, но как ще ги преодолеем (или не) зависи изцяло от нас, хората. И по-специално, от държавата, на която сме делегирали (без да ни питат) права и задължения, имащи пряко отношение към оцеляването и добруването ни. Но аз избързвам малко. Да се върнем на трагедията.

Спукана язовирна стена, наводнение, 8 (по някои източници 11) загинали в селцето Бисер, десетки разрушени къщи, десетки бездомни семейства, удавен добитък, тотално разорение. А на върха на тази трагедия: един премиер-подигравка, който подкани оцелелите да са куражлии и сподели, че хеликоптерите Кугър, които трябва да спасяват хората от потопа не са пригодени за студени зимни условия, а само за летене в пустинята. Перките им замръзвали в студ. В България, обаче, пустини нямаме, имаме зими. При това сурови. Имаме и цели две военни мисии в пустинни държави, във войни, които не са наши, и които не разбираме, но за които плащаме от бюджета си. Значи хеликоптерите, за които Борисов споделя, че са плащани милиарди не са купувани за България, а за мисиите. Това значи, че държавата систематично отклонява средства, които биха могли да послужат за гражданска защита или местно развитие в името на външнополитически каузи като убийства на хора в чужбина за неясни цели и без перспектива това да свърши скоро.

Следният цитат от БНТ ми направи особено силно впечатление: “Пожарни вече са стигнали до селото, има и линейка, обяви пред БНТ Любомир Вълков, жител на селото, чиято къща се намира в най-високата част на селото.”

Имало линейка, хора!!! В единствено число! И хеликоптери, за които са плащани милиарди (вместо за линейки) които са повече в тежест отколкото в помощ. Пари за някакъв американски военен боклук има. Пари за хората обаче няма. 325 лв, според БНТ, ще бъдат изплатени на жертвите на скъсаната стена като еднократна компенсация. Толкова било по закон. Силно се надявам да хората да се преборят за пълни обезщетения, това е най-малкото, което може държавата да направи за тях като компенсация за последствията на трагедия, за които вина има само тя.

Защото никоя трагедия не е изцяло естествена. Да, заметресения, наводнения, зеледяване, суши и какво ли не се случват постоянно, но степента ни на подготвеност има по-голямо отношение към шанса за оцеляване от магнитуда, температурите и нивото на водата. Еднакви по сила земетресения в Хаити и Япония завършват с коренно различен брой жертви: респективно стотици хиляди и нула. Качествено строителство и драконовски мерки за сигурност в строителството не може да се сравняват с разпокъсаната, хаотична и “спонтанна” урбанизация в най-бедната държава в Западното полукълбо, чието селско население, губещо прехраната си заради вноса на субсидиран американски ориз се пренася масово към градовете и в процеса намира място като си го построи от подръчни материали.

Друг пример: минусови температури сами по себе си не убиват. Но има огромна вероятност да умрете, когато температурите паднат до -20, ако сте бездомни. Бездомността, обаче, за разлика от сезоните, не е природно, а социално-икономическо явление, с конкретна история (примерно увеличава се главоломно след 1989) и конкретни виновници (например, всички администрации, за които ангажиментите по външната политика, сигурността, полицейщината или субсидиите за корпорациите са приоритет, което се проявява като силно намален държавен харч за нуждите на гражданите.)

Да продължавам ли с примерите? Дигите на язовира щяха ли да се спукат, ако им беше правена адекватна профилактика, каквато не е била правена от години? Включително и когато от 2006 г. насам се знае, че стената на язовира е напукана. В България пари за инфраструкура се харчат само за магистрали, останалото се приватизира (но дори и приватизирано, инвестициите са нулеви. Пример: “Софийска вода”).

Да се върнем пак на цитата за линейката в ед. ч. Това е положението в общините: една линейка, нула специалисти, които да наблюдават язовирите, нула пожарни вече, нула екипи за гражданска защита. Обаче – децентрализация. Децентрализация в това положение значи само едно нещо: държавата прехвърля отговорността си върху общините, но не им прехвърля нужните средства, с които да посрещат новите си отговорности.

И хората интуитивно усещат, че държавата ги е отебала. Иначе не виждам логика, защо паникьосана жена от село Бисер веднага се обажда в БТВ, вместо в гражданска защита. Явно знае, че няма смисъл. Частната медия има по-голям авторитет от държавата (както и протестите около Кaтуница пред БТВ, с виковете “оставка” показаха).

Алекс Симов го е казал перфектно в поста си “Пламъци“:

Журналистите обичат пироманските метафори – икономиката пламва, Европа пламва, главите на премиерите пламват. Страниците на вестниците изобилстват от огън и пламъци. В такива случаи винаги се търси кой може да потуши бедствието, да влезе в ролята на още по-метафоричен пожарникар, който да реши проблема. Когато няма такъв, медиите пишат разтърсващи коментари и се чудят кой политически бог е пратил проклятието сред нас.Когато обаче пожарни наистина, а не литературно липсват, това сякаш не трогва много журналистите. Шокиращите данни, че в 40 общини няма противопожарни служби бяха обявени вчера. 40 общини стоят беззащитни пред реалната стихия, която може да се разрази. В други общини положението е на същия хал – дежурствата се давали само от една пожарна с шофьор и един пожарникар. Какво може да се каже за това?

Не е ли иронично – в държавата, в която премиерът е пожарникар, противопожарната помощ да е на умирачка? Вероятно Бойко Борисов е зает с планове за бъдещата си кинокариера и съвместни блокбастъри с Шварценегер и Сталоун, но можеше да обърне внимание на изнесените данни. Правителството постоянно се хвали, че прави и невъзможното държавата да бъде привлекатена за инвеститорите. Обаче май пропуска един малък факт – държавата никак не е привлекателна за нейните граждани. Освен бедни те се оказаха и беззащитни. МВР се занимава с изборите. Пожарна няма. Премиерът говори за кино и иска да става художник. Финансовият министър смята, че е смелост да държиш хората в бедност. Объркана работа. И ако чергата ни пламне, май няма кой да я гаси. И литературно.И наистина.

Е, на 06.02 чергата не пламна, наводни се. Характерът на бедствието обаче няма значение. Днес неводнение, утре пожар, вдругиден земетресение или епидемия от нещо си, да не дава господ. Значение има държавната неподготвеност и немърливост, която не е природна, а само-оказана. Защото сме се върнали в средновековието, когато държавническите приоритети са били само външнополитически: войни, династични бракове и подобни, а населението е служело само за екстракция на данъци и жива работна сила. Без да му се дава нищо в замяна.

И като се абстрахираме от дълбоките философски въпроси за променящата се роля на държавата в късния капитализъм, остава отворен въпросът къде ще идат хората от селото, които, по случайност оцеляха (а не благодарение на усилията на държавата). Ще бъдат ли настанени в нормални условия или ще ги зарежат в някой палатков лагер, както намеква Цветанов, докато въпросът с компенсациите се забатачи? Ще обърне ли курсът държавата ни към де-приоритизиране на външнополитическите ангажименти в името на повече грижа за гражданите? Ще подсигури ли линейки, хеликоптери (подходящи за всякакви сезони), екипи за адекватна гражданска защита, или ще пълним гушите на оръжейни концерни? Ще станем ли модерна държава, в която хората не са на милостта на природните (и пазарни) стихии, а са ги овладяли и животът е предсказуем и контролириуем? Цялата тази технология и прогрес за какво са ни, след като в 21 век все още е възможно хора да умират от измръзване, дъжд и лечими болести? Ще започнем ли да харчим повече за образование, здравеопазване и социална политика отколкото за полицейщина и безсмислени военни приключения? (Или за неща от сорта на скандални субсидии за най-печалившата авиокомпания в света Раянер. Просто не може 1 линейка и 1 пожарна кола да бъдат поделяни между десетки малки общини поради липса на средства, а каквито пари има да се заделят за подслушвателна и военна техника и антисоциална политика.)

Да се върнем на заглавието. Природното бедствие е повече социално и всъщност по-малко природно. Който твърди, че хората в с. Бисер са жертва на наводнение е апологет на една държава, която се е отказала от гражданите си и, в която в резултат все повече и повече дивата природа е започнала да изземва пространствата на реда и цивилизацията.

Поклон пред паметта на всички жертви на държавната немарливост и абдикация от отговорност.