настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Колапс и бунт в Европа: Правото на банкрут и освобождаване на потенциала на общия интелект

category Международни | Теория и практика | feature author Friday, 09 December 2011, 13:43author by Франко Берарди Докладвай тази статия на редакторите

Строгите мерки в Европа

„Германският работник не иска да плаща сметките на гръцките рибари“, твърдят фанатиците на икономическия фундаментализъм, докато настройват работниците едни срещу други и водят Европа към гражданска война.

Идеята за обединението „Европа“ възниква в резултат на Втората световна война като проект, който да превъзмогне модерния национализъм и да създаде неидентитарен съюз, основан на принципите на хуманизма, просвещението и социалната справедливост. Какво е останало от първоначалния проект след последния финансов колапс, който разгроми американската икономика и застраши еврозоната? От началото на Европейския съюз, конституционният профил на Европа е много слабо очертан. Поради това преследването на икономическо благополучие и монетаристките финансови принуди заеха мястото на конституцията. През 90-те години Договорът от Маастрихт беше повратната точка в този процес. Той отвори пътя пред конституционализацията на монетарното правило и съответните икономически последствия: намаляване на социалните разходи, намаляване на цената на труда и увеличаване на конкуренцията и продуктивността. Последствията от това ограничено прилагане на маастрихтските правила станаха очевидни през 2010г.: поразиха Гърция и Ирландия и застрашиха други държави, финансовата криза разкри противоречията между стремежа към икономически растеж, социалната стабилност и монетарната строгост. При това положение, маастрихтските правила се явиха като опасни, а цялостната концепция на ЕС, основана на централната логика на икономическата конкуренция, разкри своята слабост.

Ако ще се конкурираме с възникващите икономики, при които цените на труда са по-ниски от европейските, то би трябвало да намалим европейските надници. Ако ще се конкурираме с икономики, при които работният ден никога не свършва и при които условията на труд не са регулирани (безкрайни смени, опасни и несигурни работни места), то тогава трябва изобщо да премахнем ограниченията за работната седмица, да направим извънредната работа задължителна и да се откажем от безопасността на работното място в Европа. Еволюцията на капитализма изисква не само отмяна на принципите, произлизащи от социализма, но и отдръпване от просвещенческата традиция и хуманисткото наследство до момента, в който демокрацията не бъде унищожена. Ако изобщо този свят все още има значение.

Такава Европа ли искаме? Това ли е моделът, към който Европа е решила да се присъедини? Очевидно е, че вече не говорим за принципи, а за властови отношения. През последните години финансовата класа (преобладаващата група в световното икономическо правителство) използваше глобализиращите се технически сили, за да увеличи безкрайно богатството, което се озовава в ръцете на малка група хора под формата на печалба и финансова рента. Работническата класа и полиморфният когнитивен труд не могат да се противопоставят на нападението, последвало от глобализацията. Неравното разпределение на богатството е в конфликт с възможността за по-нататъшно развитие на капитализма: намаляването на надниците в световен мащаб със сигурност ще причини понижение в търсенето. Последиците от това са обедняване, което ще направи обществото още по-нестабилно и агресивно, както и дефлация, която ще доведе до невъзможност за подновяване на растежа.

Финансова власт и капиталистически нихилизъм

Европейският политически елит изглежда е неспособен да мисли в дългосрочен план. Те изпадат в паника и, уплашени от собствената си неспособност, се опитват да утвърдят и приложат мерки, които вече се провалиха.

Този колапс в Европа разкрива агонията на капитализма. Край с гъвкавостта на тази система; вече не останаха възможности. Ако обществото трябва да плати дълга на банките, то търсенето ще спадне, а ако търсенето намалее, то растеж няма да има.

Днес е трудно да открием логичен проект в безумните действия на управляващата класа. Културата на „Без бъдеще“ е превзела мозъците на капиталистите. Произходът на този капиталистически нихилизъм може да бъде открит в последиците от детериториализацията, която е свойствена на глобалния финансов капитализъм. Връзката между капитала и обществото е дотолкова детериториализирана, че икономическата власт вече не е основана на собствеността на физически неща. Буржоазията е мъртва, а новата финансова класа съществува само виртуално: фрагментирана, разпиляна, безлична.

Буржоазията, която беше превзела икономическата сцена в модерна Европа, беше една силно териториална класа. Тя беше обвързана с материални придобивки, не би могла да оцелее без връзка с определени територия и общност. Финансовата класа, която управлява европейската политическа машина, не е привързана към никаква територия или материално производство. Нейните власт и богатство са основани на завършената абстракция на дигиталните финанси. Тази дигитална финансова хипер-абстракция унищожава живото тяло на планетата и социалното тяло на работническата общност.

Колко дълго може да продължи това? Без да се интересува от общественото мнение, европейското управление, което възникна след гръцката криза, потвърди своя монопол върху вземането на решения, свързани с икономиките на всички държави през 2011г. То отне властта на правителствата и замени демокрацията на ЕС със изпълнителната власт на бизнеса, начело на която бяха най-големите банки. Способно ли е управлението на ЕЦБ-МВФ-ЕС да наложи система от автоматизми, която да подсигурява съгласието на страните-членки на ЕС със процеса на намаляване на надниците в публичния сектор, съкращенията на една трета от всички учители и т.н.? Това не може да продължи безкрайно дълго, защото последният колапс на Съюза е моментът, в който се появява спиралата дълг-дефлация-рецесия-още дълг и която вече беше разкрита при гръцката агония.

Реакцията на обществото закъсня, колективната интелигентност беше лишена от социално тяло, а самото социално тяло беше изцяло покорено и потиснато. В края на 2010г. в училищата и университетите избухна вълна от протести и бунтове. Сега тази вълна се издига по цял свят. Но протестите, демонстрациите и бунтовете изглежда са неспособни да предизвикат промяна в политиката на Съюза.

Нека да се опитаме да разберем защо и да потърсим нова методология на действието, нова политическа стратегия за движението.

Движение за повторно активиране на социалното тяло

Протестните движения се умножиха през последната година. От Лондон до Рим, от Атина до Ню Йорк, без дори да споменаваме северноафриканските работници, които бяха част от скорошните резки политически промени в Арабския свят, това движение се прицели към финансовата власт и се опита да се противопостави на последиците от финансовото покушение над обществото. Проблемът е, че мирните демонстрации и протести не са способни да променят дневния ред на Европейската централна банка, така както националните правителства на държавите-членки на ЕС са заложници на правилата от Маастрихт, финансовите автоматизми, които служат за материална конституция на Съюза. Мирните демонстрации са ефективни в демократичната рамка, но демокрацията приключи, когато техно-финансистките автоматизми заеха мястото на политическите решения.

Насилие избухва на различни места. Четирите нощи на ярост в английските предградия, както и насилствените бунтове в Рим и Атина, показаха, че социалните протести могат да станат агресивни. Но насилието също не е подходящо средство за промяна на хода на нещата. Запалването на банка е абсолютно безполезно, тъй като финансовата власт не е във физическите сгради, а в абстрактни връзки между числа, алгоритми и информация. Затова, ако искаме начини на действие, които да се противопоставят на настоящата форма на власт, то трябва да започнем от разбирането, че когнитивният труд е основната производителна сила, създаваща технолингвистичните автоматизми, в чиито плен попадаме ние.

Социалната субективност изглежда слаба и фрагментирана, когато е изправена пред финансово нападение. Трийсет години прекаризация на труда и конкуренция са застрашили самата тъкан на социалната солидарност и са отслабили психическата способност на хората да споделят време, стоки и въздух. Виртуализацията на социалното общуване е разяла съчувствието между хората.

Въпросът за солидарността винаги е бил ключов при всяка борба и социална промяна. Автономията е основана на способността да се споделя всекидневния живот и да се признава, че това, което е добро за мен, е добро и за теб, както и че това, което е лошо за теб, е лошо и за мен. Солидарността се изгражда трудно, особено когато трудът е превърнат в разпиляна група от комбиниращи се времеви клетки, а в следствие от това процесът на субективация е станал още по-фрагментарен, несъчувствен и отслабен. Солидарността няма нищо общо с алтруистичното себеотрицание. В материалистични термини, солидарността не се отнася до теб; тя се отнася до мен. Както при любовта, не става въпрос за алтруизъм, а за удоволствието от споделянето на въздуха и на пространството на другия. Любовта е способността да се наслаждавам на себе си, благодарение на твоето присъствие, благодарение на твоите очи. Това е солидарността. Тъй като солидарността е основана на пространствената близост на социалните тела, тя не може да бъде изградена между фрагменти време.

Смятам, че английските и италианските бунтове, и испанската acampada не трябва да бъдат възприемани като предхождащи революцията форми, защото те са неспособни да засегнат същността на властта. Те трябва да бъдат разбирани като вид психо-емоционално реактивиране на социалното тяло. На тях трябва да се гледа като опит за активиране на живата връзка между социалното тяло и общия интелект. Само когато общият интелект е способен да се свърже отново със социалното тяло, ние ще можем да започнем процеса на истинско освобождаване от хватката на финансовия капитализъм.

Право на банкрут

От мъглявостта на сегашната ситуация се появява нова концепция: правото на банкрут. Няма да платим дълга.

Европейските държави бяха задължени да приемат изнудването за дълга, но хората отрекоха идеята, че ние трябва да изплатим дълг, който не сме искали. Антропологът Дейвид Грейбър в своята книга „Дълг, първите 5000 години“ и философът Маурицио Лазарато в „Създаването на човека в дълг“ са сложили началото на интересно размишление върху културния произход на идеята за дълга, както и за психическите последствия на чувството за вина, до което води идеята за дълг. В своето есе „Recurrring Dreams The Red Heart of Fascism” англо-италианският млад мислител Федерико Кампаня открива аналогията между годините след Версайския конгрес и настоящето във вманиачаването с дълга:

Последният път му бяха нужни десетилетия, за да се появи. Първо беше войната, а след като тя свърши, се появи дългът и всички последици от него. Беше времето на индустриализацията, времето на модерността и всичко идваше в огромни количества. Масово обедняване, масова безработица, хипер-инфлация, хипер-популизъм. Нациите се пропукваха под натиска на това, което марксистите наричаха 'противоречия', докато капиталистите се придържаха към периферията на своите цилиндри, чакайки небето да падне на земята. И когато то падна, те скочиха след него, десетки от тях скочиха от своите небостъргачи и офис сгради. Въздухът се наелектризира, площадите се изпълниха, дърветата се превърнаха в плакати и палки. Беше междувоенният период и в утробата на социалното тяло все още се криеше нацизмът, течен и нарастващ, точно като зародиш.

Този път всичко се случва по почти същия начин като последния път, но по-малко синхронизирано, както се случва при повтарящите се сънища. Още веднъж, властовият баланс в света се променя. Старата империя потъва, меланхолично, а новите сили се впускат в надпревара към върха. Точно както преди, техните атлетични викове са силните викове на модерността. Растеж! Растеж! Растеж! Техните армии са могъщи, техните зъби блестящи, техните надежди смъртоносни и истински. Старите сили гледат към тях ужасени, слушайки техните неразбираеми езици, както старите хора слушат музиката на младите. (1)

Бремето на дълга преследва европейското въображение за бъдещето, а Съюзът, който беше обещание за благоденствие и мир, се превръща в някакъв вид изнудване и заплаха.

В отговор на това, движението измисли лозунга „Няма да платим дълга“. В момента тези думи заблуждават, защото ние вече изплащаме този дълг: образователната система е вече недофинансирана, или приватизирана, закриват се работни места и т.н. Но тези думи целят да променят социалната представа за дълга, създавайки съзнание за неговата произволност и морална нелегитимност.

Появява се правото на банкрут като нова ключова дума и идея, заредена с философски смисли. Концепцията за правото на банкрут предполага не само отказа да се плати финансовия дълг, но, също така, и по по-умел начин, отказа да се преотстъпи живия потенциал на обществените сили на официалното господство на икономическия код.

Връщането на правото на банкрут предполага радикално оспорване на отношението между капиталистическата форма (Gestalt) и конкретния производствен потенциал на обществените сили, особено потенциала за общ интелект. Капиталистическата форма е не просто набор от икономически правила и функции; тя е и интернализацията на определен набор от ограничения, от психически автоматизми, от правила за подчинение.

Опитайте се за секунда да си представите, че цялата финансова семиотизация на европейския живот изчезва. Опитайте се да си представите, че изведнъж спрем да организираме всекидневния живот чрез идеята за пари и дълг. Нищо от способността на обществото да бъде полезно не би се променило, нищо не би се променило в съдържанието на нашето знание, в нашите умения и способност да произвеждаме. Трябва да си представим (и след това да организираме) освобождаването на живия потенциал на общия интелект от капиталистическата форма – замислено преди всичко като психически автоматизъм, направляващ всекидневния живот. Правото на банкрут означава отричането на икономическия код на капитализма като транслитерация на реалния живот; като семиотизация на обществения потенциал и изобилие. Конкретната полезна производителност на социалното тяло е принудена да приеме обедняването, без да очаква нищо в замяна. Конкретната сила на производствения труд е предоставена на непродуктивната и всъщност разрушителна задача за рефинансиране на вече провалилата се финансова система. Ако парадоксално премахнем всяка следа от финансовата семиотизация, нищо не би се променило в социалния механизъм, нито пък в интелектуалната способност да си представяме и да изпълняваме. Не е нужно да извикваме комунизма от утробата на бъдещето, той е тук, в нашето същество, в иманентния живот на общото знание.

Но сегашната ситуация е парадоксална – едновременно вълнуваща и отчайваща. Капитализмът никога не е бил по-близо до крайния колапс, но социалната солидарност никога не е била по-отдалечена от всекидневния опит. Трябва да започнем от този парадокс, за да можем да изградим един пост-политически и пост-революционен процес на освобождаване на възможното от хватката на съществуващото.

Franco "Bifo" Berardi
franberardi@gmail.com

Бележка
1. http://kafca.eu/articles/en/recurring-dreams-the-red-he...scism

препратка: http://muse.jhu.edu/journals/theory_and_event/v014/14.4....html
author by берардиpublication date Friday, 09 December 2011, 15:55Докладвай тази статия на редакторите

Това "Идеята за обединението "Европа"" би трябвало да е всъщност "Европейския съюз днес", за да бъде по-ясно.

author by neam dumipublication date Monday, 12 December 2011, 00:41Докладвай тази статия на редакторите

publikuvaneto nevuzmojno...

author by Петър - Индимедия Българияpublication date Monday, 12 December 2011, 10:41author email peter at aresistance dot netДокладвай тази статия на редакторите

Знаем за проблема и в момента работим по-въпроса. Надявам се да бъде отстранен възможно най-скоро :)

author by Мислещpublication date Wednesday, 04 January 2012, 19:03Докладвай тази статия на редакторите

Удавили сте се във философска терминология, уважаеми авторе. Написали сте една статия за почти лично ваша употреба и с почти никакъв обществен принос. Ако сте мислили да просветите някого, не сте успяли.

Виждам, че имате комунистически идеи, но те няма как да станат по-възможни от терминологията в която завоалирано ги поднасяте. Проведеният в последния век неуспешен експеримент даде твърде много доказателствен материал против вашата теза, за да не се съобразите с него.

В разсъжденията си по никакъв начин не сте формулирали някаква реална алтернатива на това което (не) се случи в бившия социалистически лагер. Без съмнение социалните държави от западен тип дадоха обнадеждаващо добри резултати, но причината за това беше:
1. Правилната пропорция в амалгамирането на капитализъм и социализъм
2. Високият постколониален старт, позволяващ междудържавна експлоатация на евтина работна ръка и ресурси от Третия свят.
3. Тежко пристрастяване към прогресивното задлъжняване, достигнало в наше време предела си за рефинансиране.

 
This page can be viewed in
English Български

дописки

Tuesday 16.09, 14:22

browse text browse image browse video browse audio

dialog.jpg image"Образованието - диалог за бъдещето" 16.09 14:05 0 comments

9782330000189.jpg imageЕнергетика и климат 11.09 13:41 0 comments

weedliketotalk.jpg imageПромена: Човешките права остават потъпкани с действащия и проекта на нов Наказателен кодек... 07.09 20:15 0 comments

g18990.jpg imageЕвропейски протест: Да си върнем демокрацията – Хората и планетата – над печалбите! 06.09 18:30 0 comments

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

textИкономическите корени на украинската криза 27.07 16:03 0 comments

adsc_0025300x273.jpg imageПоглъщането на „БДЖ-Товарни превози“ ли е цената на подкрепата на Мартин Шулц за БСП? 23.05 17:09 0 comments

logoelectingchampions.jpg imageМанифест на Европейската анти-бедност мрежа за евро-изборите 19.05 19:20 0 comments

97bf5bcb0496b227455efbc8b4934d6eb.jpg imageНоам Чомски: екология, етика, анархизъм 18.05 17:57 0 comments

ontheabolitionofallpoliticalparties.jpg imageДа станеш лява в България. Един експеримент 18.05 16:43 0 comments

textАвтономията като труд и теория 16.05 02:58 0 comments

catalog_seminte_traditionale_eco_ruralis_1.jpeg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:38 0 comments

movilizacion_al_congreso_por_el_asesinato_miguel_cuellar_del_mocase_via_campesina_movimiento_nacioanl_campesino_indigena_1.jpg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:35 0 comments

tampon28e96f.jpg imageЕвропа или Путин? ...или защо социална Европа е възможна! 15.05 13:58 0 comments

bm9qkezcaaaa1cb.jpg imageПропагандата убива! 12.05 20:22 0 comments

повече >>