Краят на края на историята

Международни | Политика | feature Sunday, 20 November 2011, 16:56 by Ангел Григоров ang.grigorov at gmail dot com ж.к. "Света Троица" бл 317 А 0884 362 841, 0885 396 366

Наоми Клайн vs. Франсис Фукуяма

Кратко представяне на книгата на канадската журналистка Наоми Клайн "Огради и прозорци" в противовес на тезата, развита от американския философ Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек".

След края на Студената война официализираният политико-медиен дискурс наложи представата за неолибералния модел като едва ли не безалтернативен. В този контекст голяма популярност придоби тезата на американския философ Франсис Фукуяма за „края на историята” с повсеместната победа на либералната демокрация. В издадената през 1992г. книга „Краят на историята и последният човек” Фукуяма пише:  „Днес, когато човечеството приближава края на хилядолетието, двойната криза на авторитаризма и социалистическото централно планиране е оставила на ринга само един състезател като идеология с потенциално универсална валидност: либералната демокрация, доктрината на индивидуалната свобода и народния суверенитет. Двеста години след като вдъхновяват най-напред Френската и Американската революция, принципите на свободата и равенството доказват не само своята трайност, но и способността си да се възраждат.”

Икономическата страна на либаралния модел Фукуяма резюмира така: „В икономическо отношение либерализмът представлява признаването на правото на свободна икономическа дейност, основаваща се на частната собственост и на пазара. Тъй като терминът „капитализъм” е придобил с течение на времето отрицателен оттенък, напоследък е станало модно да се говори за „пазарна икономика”. И двата израза са приемливи като алтернативни термини за икономически либерализъм”.

В „Джихад и Мак-свят” американският социолог Бенджамин Барбър обосновава тезата, че глобализирането на свободния пазар става без паралелното глобализиране на демократичните ценности, благодарение на които той е възможен. Барбър подчертава, че именно тези ценности пораждат свободния пазар, а не обратното, както твърдят идеолозите на laissez-faire.

Един от основните митове, свързани с наложената представа за всеобщна валидност и безалтернативност на либералния модел, гласи, че свободният пазар е гаранция за демократично развитие. Книгата, която ще се опитам да представя в резюме, разкрива несъстоятелността на въпросната представа. В „Огради и прозорци” канадската журналистка Наоми Клайн доказва, че свободният пазар не е задължително синоним на демокрация, че политиката на наднационалните финансови и институции като Международния валутен фонд и Световната банка не винаги е мотивирана от идеята за икономически просперитет и преодоляване на бедността, че частният интерес в повечето случаи вреди на обществения интерес. Наоми Крайн оспорва тезата на безалтернативността на либералния модел. Докато Фукуяма говори за „край на историята”, Наоми Клайн намира основания да заговори за „край на края на историята” В поредица от репортажи за протестите на алтерглобалистите тя разкрива механизмите, чрез които корпоративният капитализъм влияе върху обществото и показва разминаването между декларираните на думи от многонационалните компании и наднационалните финансови итституции намерения и реалните последици от тяхната политика върху живота на хората. „Преформулирането на СТО (Световната търговска организация) и самия глобален капитализъм като трагично неразбрана програма за премахване на бедността се откроява като отблъскващо наследство на Битката в Сиатъл . Като слушаме посланието от Женева, търговията без бариери е гигантски филантропичен план и мултинационалните корпорации използват своите стремително нарастващи дивиденти и заплати на ръководните си служители само за да маскират истинските си цели: да излекуват болните по света, да повишат минималните заплати и да спасят дърветата.

Но нищо не е по-подходящо за изобличаването на това благовидно приравняване на хуманитарните цели към дерегулираната търговия от делата на Световната банка и МВФ, които утежниха световната бедност с ревностна и почти мистична вяра в икономиката на процеждането”.

Зад основаващия се на употребата на изрази като „лебарална демокрация”, „свободен пазар”, „частна собственост” и пр. политически дискурс се крие нещо, което Клайн не се колебае да назове капитализъм. Подзаглавието на един от репортажите й за протест срещу Межуднародния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон през 2000г. е „Капитализмът излиза от килера”. По думите й, след десетилетие на ненакърним триумф именно капитализмът, а не евфемизми като „глобализация”, „годподство на корпорациите” или „растяща пропаст между бедни и богати” се превръща в предмет на легитимен публичен дебат.

Наоми Клайн пише, че двайсет години след падането на Берлинската стена отново сме обкръжени от огради и най-вече – откъснати един от друг, от земята и от способността ни да си представим, че е възможна промяна. Именно такъв е резултатът от налагането и безкритичното приемане на глобализацията в настоящия й вид като безалтернативна. Според Клайн глобализацията е преди всичко икономически процес, който преобразува всяка дейност и всеки природен ресурс в стока. Тя цитира изследователя по въпросите на труда Джерард Грейнфилд, според когото сегашният стадий на капитализма не е свързан само с търговията в традиционния смисъл, но и с „неутолимата потребност на пазара да расте, преопределайки като „продукти” цели сектори, които по-рано са били смятани за „обществени блага”, неподлежащи на продажба.” Може би една от най-съществените и видими характеристики на глобалния капитализъм е настъпателното и агресивно движение на частното към общественото. В резултат територията на обществения интерес все повече се свива за сметка на частния такъв. Това движение често пъти е прикрито зад обещания за „по-добро управление”, „инвестиции” и „развитие”, но резултатът обикновено е загуба на поминък, бедност и безогледна експлоатация на ресурси с цел бърза печалба. Наоми Клайн говори за „нашествие на частното в публичното” и за последиците от това нашествие в образованието, здравеопазването, селското стопанство.

Наоми Клайн опровергава настоятелно тиражираното твърдение, че глобализацията в настоящия й вид е едва ли не естествен и необратим процес, показвайки, че тя е планиран и насочван политически процес. „Ако трябва да водим истински дебати като този, това, което наричаме „глобализация”, трябва да се преформулира: то не е неизбежен стадий в човешкото развитие, а дълбоко политически процес – комплекс от съзнателни, подлежащи на обсъждане и обратими решения за начина на глобализиране”.

Паралелните форуми на алтерглобалистите, които съпътстват срещите на световните финансови институции, създават едно алтернативно пространство на общуване, обмяна на идеи и възможни решения на наболелите проблеми. Ако глобализиращият се капитализъм има свойството да изгражда огради и бариери, както реални, така и виртуални, които пазят частния интерес, то хората имат нужда от прозорци, през които да вдишват свеж въздух. Алтернативните пространства, за които пише Клайн, играят ролята на такива прозорци.

В контекста на събитията от 11.09.2001г. „Огради и прозорци” поставя въпроса за опасността както от религиозния, така и от икономическия фундаментализъм, следвайки концепцията на Бенджамин Барбър за “Мак-свят” и „Джихад”. „Джихад и Мак-свят” е книга за опасностите, които грозят свободата и демокрацията в наши дни. Тези опасности произтичат от две противостоящи една на друга, но същевременно намиращи се в диалектическа връзка групи сили. Първата група са силите на „разколническия трибализъм и реакционния фундаментализъм”, които Барбър обозначава с понятието „Джихад” като уточнява, че няма предвид само исляма. Втората са силите на „интегративната модернизация и агресивната икономическа и културна глобализация”, обозначени като „Мак-свят”. Тук авторът пояснява, че за тези сили не е отговорна само Америка. „В „Джихад и Мак-свят” предупреждавам, че демокрацията е притисната от тези движения, всяко от които по свои собствени съображения изглежда безразлично към съдбата на свободата, и може тежко да пострада. Сега, когато сме в началото на нова военна офанзива срещу Джихад (разбран не като ислям, а като воинстващ фундаментализъм), е очевидно, че демокрацията, а не тероризмът, може да стане главната жертва на битката, която се води.” .

За Наоми Клайн основната задача, по-належаща от всякога, е да се разкрият всички невидими светове между икономическия фундаментализъм на Мак-смят и религиозния фундаментализъм на Джихад. Силата на алтерглобалисткото движение, което тя нарича „движение на движенията” е, че предлага реална алтернатива на хомогенизацията и централизацията, представени от глобализацията. „Тъй като полицията може да обяви война на протестите, тя може да се научи да ги удържа, може да издигне по-високи огради. Но няма толкова висока ограда, че да удържи едно истински социално движение, защото то ще е навсякъде”.

Накратко, боравейки с множество конкретни факти, Наоми Клайн изважда наяве нелицеприятната страната на корпоративния капитализъм и на неговите съюзници в лицето на наднационалните регулаторни институции (Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация). Движението на алтерглобалистите не е против глобализацията изобщо, а против тази нейна версия, която е изградена за сметка на локалното човешко и екологично добруване, против това ограничени кръгова (например участниците в Световния икономически форум в Давос) да определят дневния ред на милиарди хора по света. Освен това Клайн доказва, че представяният като безалтернативен неолиберален модел всъщност съвсем не е такъв. Алтернативите са видими по улиците на Сиатъл, Вашингтон, Квебек, Генуа и Прага, в движението на сапатистите в Максико, в идеите, изказани по време на Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия. Докато символичните огради на глобалния капитализъм пречат на хората дори да си помислят, че е възможна промяна, Наоми Клайн ни казва, че промяната е не само възможна, но и наложителна, че в действителност имаме основания да говорим за „край на края на историята”.