настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Краят на края на историята

category Международни | Политика | feature author Sunday, 20 November 2011, 16:56author by Ангел Григоровauthor email ang.grigorov at gmail dot comauthor address ж.к. "Света Троица" бл 317 Аauthor phone 0884 362 841, 0885 396 366 Докладвай тази статия на редакторите

Наоми Клайн vs. Франсис Фукуяма

Кратко представяне на книгата на канадската журналистка Наоми Клайн "Огради и прозорци" в противовес на тезата, развита от американския философ Франсис Фукуяма в "Краят на историята и последният човек".

След края на Студената война официализираният политико-медиен дискурс наложи представата за неолибералния модел като едва ли не безалтернативен. В този контекст голяма популярност придоби тезата на американския философ Франсис Фукуяма за „края на историята” с повсеместната победа на либералната демокрация. В издадената през 1992г. книга „Краят на историята и последният човек” Фукуяма пише:  „Днес, когато човечеството приближава края на хилядолетието, двойната криза на авторитаризма и социалистическото централно планиране е оставила на ринга само един състезател като идеология с потенциално универсална валидност: либералната демокрация, доктрината на индивидуалната свобода и народния суверенитет. Двеста години след като вдъхновяват най-напред Френската и Американската революция, принципите на свободата и равенството доказват не само своята трайност, но и способността си да се възраждат.”

Икономическата страна на либаралния модел Фукуяма резюмира така: „В икономическо отношение либерализмът представлява признаването на правото на свободна икономическа дейност, основаваща се на частната собственост и на пазара. Тъй като терминът „капитализъм” е придобил с течение на времето отрицателен оттенък, напоследък е станало модно да се говори за „пазарна икономика”. И двата израза са приемливи като алтернативни термини за икономически либерализъм”.

В „Джихад и Мак-свят” американският социолог Бенджамин Барбър обосновава тезата, че глобализирането на свободния пазар става без паралелното глобализиране на демократичните ценности, благодарение на които той е възможен. Барбър подчертава, че именно тези ценности пораждат свободния пазар, а не обратното, както твърдят идеолозите на laissez-faire.

Един от основните митове, свързани с наложената представа за всеобщна валидност и безалтернативност на либералния модел, гласи, че свободният пазар е гаранция за демократично развитие. Книгата, която ще се опитам да представя в резюме, разкрива несъстоятелността на въпросната представа. В „Огради и прозорци” канадската журналистка Наоми Клайн доказва, че свободният пазар не е задължително синоним на демокрация, че политиката на наднационалните финансови и институции като Международния валутен фонд и Световната банка не винаги е мотивирана от идеята за икономически просперитет и преодоляване на бедността, че частният интерес в повечето случаи вреди на обществения интерес. Наоми Крайн оспорва тезата на безалтернативността на либералния модел. Докато Фукуяма говори за „край на историята”, Наоми Клайн намира основания да заговори за „край на края на историята” В поредица от репортажи за протестите на алтерглобалистите тя разкрива механизмите, чрез които корпоративният капитализъм влияе върху обществото и показва разминаването между декларираните на думи от многонационалните компании и наднационалните финансови итституции намерения и реалните последици от тяхната политика върху живота на хората. „Преформулирането на СТО (Световната търговска организация) и самия глобален капитализъм като трагично неразбрана програма за премахване на бедността се откроява като отблъскващо наследство на Битката в Сиатъл . Като слушаме посланието от Женева, търговията без бариери е гигантски филантропичен план и мултинационалните корпорации използват своите стремително нарастващи дивиденти и заплати на ръководните си служители само за да маскират истинските си цели: да излекуват болните по света, да повишат минималните заплати и да спасят дърветата.

Но нищо не е по-подходящо за изобличаването на това благовидно приравняване на хуманитарните цели към дерегулираната търговия от делата на Световната банка и МВФ, които утежниха световната бедност с ревностна и почти мистична вяра в икономиката на процеждането”.

Зад основаващия се на употребата на изрази като „лебарална демокрация”, „свободен пазар”, „частна собственост” и пр. политически дискурс се крие нещо, което Клайн не се колебае да назове капитализъм. Подзаглавието на един от репортажите й за протест срещу Межуднародния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон през 2000г. е „Капитализмът излиза от килера”. По думите й, след десетилетие на ненакърним триумф именно капитализмът, а не евфемизми като „глобализация”, „годподство на корпорациите” или „растяща пропаст между бедни и богати” се превръща в предмет на легитимен публичен дебат.

Наоми Клайн пише, че двайсет години след падането на Берлинската стена отново сме обкръжени от огради и най-вече – откъснати един от друг, от земята и от способността ни да си представим, че е възможна промяна. Именно такъв е резултатът от налагането и безкритичното приемане на глобализацията в настоящия й вид като безалтернативна. Според Клайн глобализацията е преди всичко икономически процес, който преобразува всяка дейност и всеки природен ресурс в стока. Тя цитира изследователя по въпросите на труда Джерард Грейнфилд, според когото сегашният стадий на капитализма не е свързан само с търговията в традиционния смисъл, но и с „неутолимата потребност на пазара да расте, преопределайки като „продукти” цели сектори, които по-рано са били смятани за „обществени блага”, неподлежащи на продажба.” Може би една от най-съществените и видими характеристики на глобалния капитализъм е настъпателното и агресивно движение на частното към общественото. В резултат територията на обществения интерес все повече се свива за сметка на частния такъв. Това движение често пъти е прикрито зад обещания за „по-добро управление”, „инвестиции” и „развитие”, но резултатът обикновено е загуба на поминък, бедност и безогледна експлоатация на ресурси с цел бърза печалба. Наоми Клайн говори за „нашествие на частното в публичното” и за последиците от това нашествие в образованието, здравеопазването, селското стопанство.

Наоми Клайн опровергава настоятелно тиражираното твърдение, че глобализацията в настоящия й вид е едва ли не естествен и необратим процес, показвайки, че тя е планиран и насочван политически процес. „Ако трябва да водим истински дебати като този, това, което наричаме „глобализация”, трябва да се преформулира: то не е неизбежен стадий в човешкото развитие, а дълбоко политически процес – комплекс от съзнателни, подлежащи на обсъждане и обратими решения за начина на глобализиране”.

Паралелните форуми на алтерглобалистите, които съпътстват срещите на световните финансови институции, създават едно алтернативно пространство на общуване, обмяна на идеи и възможни решения на наболелите проблеми. Ако глобализиращият се капитализъм има свойството да изгражда огради и бариери, както реални, така и виртуални, които пазят частния интерес, то хората имат нужда от прозорци, през които да вдишват свеж въздух. Алтернативните пространства, за които пише Клайн, играят ролята на такива прозорци.

В контекста на събитията от 11.09.2001г. „Огради и прозорци” поставя въпроса за опасността както от религиозния, така и от икономическия фундаментализъм, следвайки концепцията на Бенджамин Барбър за “Мак-свят” и „Джихад”. „Джихад и Мак-свят” е книга за опасностите, които грозят свободата и демокрацията в наши дни. Тези опасности произтичат от две противостоящи една на друга, но същевременно намиращи се в диалектическа връзка групи сили. Първата група са силите на „разколническия трибализъм и реакционния фундаментализъм”, които Барбър обозначава с понятието „Джихад” като уточнява, че няма предвид само исляма. Втората са силите на „интегративната модернизация и агресивната икономическа и културна глобализация”, обозначени като „Мак-свят”. Тук авторът пояснява, че за тези сили не е отговорна само Америка. „В „Джихад и Мак-свят” предупреждавам, че демокрацията е притисната от тези движения, всяко от които по свои собствени съображения изглежда безразлично към съдбата на свободата, и може тежко да пострада. Сега, когато сме в началото на нова военна офанзива срещу Джихад (разбран не като ислям, а като воинстващ фундаментализъм), е очевидно, че демокрацията, а не тероризмът, може да стане главната жертва на битката, която се води.” .

За Наоми Клайн основната задача, по-належаща от всякога, е да се разкрият всички невидими светове между икономическия фундаментализъм на Мак-смят и религиозния фундаментализъм на Джихад. Силата на алтерглобалисткото движение, което тя нарича „движение на движенията” е, че предлага реална алтернатива на хомогенизацията и централизацията, представени от глобализацията. „Тъй като полицията може да обяви война на протестите, тя може да се научи да ги удържа, може да издигне по-високи огради. Но няма толкова висока ограда, че да удържи едно истински социално движение, защото то ще е навсякъде”.

Накратко, боравейки с множество конкретни факти, Наоми Клайн изважда наяве нелицеприятната страната на корпоративния капитализъм и на неговите съюзници в лицето на наднационалните регулаторни институции (Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация). Движението на алтерглобалистите не е против глобализацията изобщо, а против тази нейна версия, която е изградена за сметка на локалното човешко и екологично добруване, против това ограничени кръгова (например участниците в Световния икономически форум в Давос) да определят дневния ред на милиарди хора по света. Освен това Клайн доказва, че представяният като безалтернативен неолиберален модел всъщност съвсем не е такъв. Алтернативите са видими по улиците на Сиатъл, Вашингтон, Квебек, Генуа и Прага, в движението на сапатистите в Максико, в идеите, изказани по време на Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия. Докато символичните огради на глобалния капитализъм пречат на хората дори да си помислят, че е възможна промяна, Наоми Клайн ни казва, че промяната е не само възможна, но и наложителна, че в действителност имаме основания да говорим за „край на края на историята”.

 

 

 

author by alangpublication date Tuesday, 15 November 2011, 09:40Докладвай тази статия на редакторите

Кратко и добро представяне!
Фукуяма е от типажите социолози, които обичат да парадират с това, че са открили уникалната формула по която се движи света. Само, че колкото и апокалиптично да го раздава всичките му теории и твърдения биват опровергавани с течение на времето. В това отношение Фукуяма прилича много на Маркс.

author by Ивоpublication date Friday, 18 November 2011, 09:46Докладвай тази статия на редакторите

Това е точно така и неолиберализма е другата страна на медала на марксизма. Краят на историята не се случи, господа и другари, и няма и да се случи, защото историята представлява вечно движение и прогрес, а не застой и регрес!

author by red action - autonome bolshevikspublication date Monday, 21 November 2011, 15:09Докладвай тази статия на редакторите

Ти чел ли си философията на Маркс?

author by Маркс за комунизмаpublication date Tuesday, 22 November 2011, 01:20Докладвай тази статия на редакторите

http://www.youtube.com/watch?v=eSYczEWz1Q4

а между другото кога Маркс каза, че историята има край?

author by Ивоpublication date Friday, 02 December 2011, 09:09Докладвай тази статия на редакторите

Чел съм, моето момче, чел съм Маркс, когато ти си бил пода масата сигурон още.
Краят на историята се внушава навсяъкде в късното творчество на Маркс и казва, че с идването на "научиня комунизъм" историята ще свръши. Точно същото, което прави енолиберализмът с днес с Фукуяма например.

author by Ивоpublication date Friday, 02 December 2011, 09:11Докладвай тази статия на редакторите

Чел съм, моето момче, чел съм Маркс, когато ти си бил пода масата сигурон още.
Краят на историята се внушава навсяъкде в късното творчество на Маркс и казва, че с идването на "научиня комунизъм" историята ще свръши. Точно същото, което прави енолиберализмът с днес с Фукуяма например.

Брой коменатри на страница
  
 
This page can be viewed in
English Български

дописки

Wednesday 01.10, 19:15

browse text browse image browse video browse audio

10616658_684288614995820_625358980545687757_n.jpg imageФестивал за Толерантност в Спорта 29.09 04:21 0 comments

textРеч на Президента на Палестина пред Общото събрание на ООН 26 септ 2014 29.09 03:29 0 comments

stop.jpg imageКак една мултинационалка организира социалния дъмпинг в транспортния сектор 29.09 00:57 0 comments

textЕнергетиката в партийните програми: "Искате на топло? Копайте си го!" 28.09 23:31 0 comments

textПредставяне на анализ на незаконния дърводобив в България 20.09 12:36 2 comments

dialog.jpg image"Образованието - диалог за бъдещето" 16.09 14:05 1 comments

9782330000189.jpg imageЕнергетика и климат 11.09 13:41 0 comments

weedliketotalk.jpg imageПромена: Човешките права остават потъпкани с действащия и проекта на нов Наказателен кодек... 07.09 20:15 0 comments

g18990.jpg imageЕвропейски протест: Да си върнем демокрацията – Хората и планетата – над печалбите! 06.09 18:30 0 comments

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

textИкономическите корени на украинската криза 27.07 16:03 0 comments

adsc_0025300x273.jpg imageПоглъщането на „БДЖ-Товарни превози“ ли е цената на подкрепата на Мартин Шулц за БСП? 23.05 17:09 0 comments

logoelectingchampions.jpg imageМанифест на Европейската анти-бедност мрежа за евро-изборите 19.05 19:20 0 comments

97bf5bcb0496b227455efbc8b4934d6eb.jpg imageНоам Чомски: екология, етика, анархизъм 18.05 17:57 0 comments

ontheabolitionofallpoliticalparties.jpg imageДа станеш лява в България. Един експеримент 18.05 16:43 0 comments

повече >>