настройки

  • - Езици [Languages] - bg | en

Предстоящи събития

няма събития, отговарящи на Вашата заявка!

Търсене


Search comments

Advanced Search

Медийни центрове

Г-н Президент, кога ще кажете “демокрация”?

category Международни | Активизъм и протести | feature author Saturday, 29 January 2011, 22:04author by Бай Далайauthor email hamalla.galore at gmail dot com Докладвай тази статия на редакторите

Египет се тресе от многохилядни улични демонстрации. Вчера и днес гледах драматчни кадри от протестите по телевизия Al Jazeera. Българските медии се надпреварват да обясняват, че причините зад революцията в Египет са “новите млади, ползващи интернет,” правещи абсудни сравнения между протестите в Молдова (2009) и сегашните революционни протести в северна Африка и Близкия изток. Стигна се до безумни твърдения от журналисти на Бтв, че “нито едно правителство не може да бъде сигурно за властта си докато в страната има интернет”. А снощи фашизиран експерт от същата телевизия ни обясни авторитетно, че египтяните не са готови за демокрация и имат нужда от “силна ръка.” Основен акцент в отразяването на революцията е положението на туристическия бизнес. Така възпроизвеждат неолибералната идеология, която поставя икономиката над всичко. Натрупването на капитал в туристическата индустрия се представя като по-важно от революцията. На революцията се гледа просто като на негативен фактор, който може да спре натрупването на печалби.

Това отразява традиционно консервативната позиция на българските медии, която не е способна да обясни случващото се в света и е вманичена в проблемите на бизнеса – стаблиността на световните пазари, икономическото развитие и т.н.

Друга стратегия, която десните се опитват да ползват е да криминализира движението, обявявайки го за ислямистко, талибанско и пр. С безумни аргументи, че единственото оръжие срещу ислямизма е про-американската дясна диктатура. Това естествено не е гледна точка, която е ограничена до някои български журналисти, а е като цяло идеологията, целяща да оправдае десните диктаторски режими в името на “свободата”.

Имаше още куриози от вчера и днес.. Вместо да кажат за жертвите от вчера, например, по Бтв новините ни съобщиха, че туроператорите са решили да не отказват екскурзии до пирамидите… В друга българска тв казаха, че жертвите от последните 2 дни са около 20. По Ал Джазийра се говори за над 100 души, а 20 тела видях само в една снимана от Ал Джазийра морга в Александрия. Според същата българска телевизия “Европа”, Мубарак, който свали правителството и назначи вице-президент (за пръв път в историята на Египет) и нов министър-председател (и двамата от армията) е “изпълнил исканията” на протестиращите и всичко се нормализирало. Просто е невероятно колко глупави и мързеливи могат да бъдат нашите журналисти! Как 5 мин не искат да прекарат да разберат за какво наистина протестират хората (част от исканията: ефективно разпределение богатството на страната и унищожаване на бедността, сваляне на 30-годишният режим на Мубарак, край на политическите репресии, повече прозрачност, свобода на изразяването и т.н. Т.е. искат радикално скъсване с режима, а не просто да се смени министър-председателя и кабинета.)

Като цяло, консервативната и дясна гледна точка на български и чуждестранни медии и анализатори не е способна да разбере случващото се. Диктатурата в Египет е представена като приятел на “международната общност,” хвалена от институции като МВФ за конкурентноспособността на динамичната й икономическа среда и привличането на външни инвеститори. Египет е не само благоприятен за развития неолиберален капитализъм, но е и близък политически сътрудник на САЩ в региона. Участва активно в нелегалната окупация на Газа и е на второ място след Израел по получаване на военна помощ от САЩ.

С други думи за дясно-консервативната гледна точка Египет е перфектната държава. Тази гледна точка не може да разбере революционното недоволство от диктатурата, от полицейския терор, гневът срещу неравенствата предизвикани от добре развития неолиберален капитализъм. За това се налага до прибягване до абсурдни обяснения на революцията чрез youtube и twitter?! Естествено имаше и по-гнусни обяснения от сорта, че арабите са едва ли не неспособни на демокрация. Това е по същество колониалистка гледна точка, оправдаваща столетия имперски проекти на Европа и САЩ в Египет.

Българските медии не са способни да регистрират най-интересното нещо в случая. А то е абсурдната позиция на САЩ. Един след друг лидерите на САЩ приказват празни приказки за това, че подкрепят “реформа”, “човешките права”, призовават за “ненасилие” и т.н., но никой не смее да каже, че е за демокрация.

“Демократизацията” може да е удобен аргумент, когато става въпрос за окупационните проекти на САЩ в Ирак и Афганистан, както и за подкрепата на десните студентски движения в Източна Европа – “цветните революции”. Но демокрацията изведнъж става много неудобна, когато става въпрос за еманципация от една дясна и проамериканска диктатура в Близкия изток. САЩ се страхуват да подкрепят демокрацията, защото това може да е лош сигнал към всички десни диктатори, които са подкрепяни от тях. Авторитарните лидери, които са близки до САЩ може да загубят доверието си в САЩ и да мислят, че вече няма кой да ги пази от собствения им народ. Назряващите революционни движения в Йемен и Йордания против други про-САЩ диктаторски режими показва точно това и ще продължи да осветлява шизофреничното отношение на “най-свободната и демократична” страна към grassroots демокрациите.

Вчера Обама произведе една истински абсурдна реч как “администрацията му винаги ще подкрепя египетските власти и египетския народ.” Обама не гледа ли телевизия? Не вижда ли, че хората са срещу властите? Как може да твърди, че подкрепя и двете, когато и двете са един срещу друг.

Обама не е най-абсурдисткият президент обаче. Снощи вечерта Мубарак най-сетне даде изявление по повод протестите и най-нахално си ги присвои: според него ако нямаше политически свободи в Египет, такива протести не биха били възможни. Той използваше същата тактика като на Буш преди инвазията в Ирак, когато попитан как ще коментира едномилионния протест в Лондон срещу окупацията, Буш отговори “ето затова отиваме в Ирак. Искаме иракчаните да имат същите свободи да протестират както британците.” Несъмнено умен ход, но не достатъчно.

Нахалната реч на Мубарак, която си присвои успехите на протестите и подмени исканията им (като каза, че е съгласен да смени кабинета, като че ли хората наистина искаха това) всъщност усили гнева на египетските граждани и днес протестите са дори още по-буйни. Полицията е убила минимум 70 души днес. Според Ал Джазийра в Кайро, Александрия и други градове са започнали да върлуват банди от мародери, част от които са разпознати като бивши и настоящи ченгета от свидетели. Несъмнено при такъв хаос излизат всякакви лумпени да се възползват от ситуацията и да крадат (детската ракова болница е била разбита и ограбена, това нормален човек не може да го направи..), но не бива да се подценяват данните за агенти-провокатори, които искат да саботират и делегитимират протестите. Включително и като пускат затворници, за да вилнеят и плашат хората, както стана в Тунис, когато полицаи пуснаха на свобода супер много затворници, за да внасят хаос и предизвикат носталгия по Бен Али.

В момента всякакви хора са формирали виджиланте групи, за да се пазят от мародери и да подсигуряват някаква сигурност в 20-милионния Кайро.

Само искам да кажа, че за пръв път виждам такова брутално изригване на чистата народна воля, неопосредствена от никакви институции, партии, лидери и тн. Анархия в най-чист вид (а не в медийния смисъл на хаос, въпреки че изглежда хаотично по тв). Ужасяващо страшно е и нямам никаква представа до какво ще доведе. Елбарадей днес каза, че трябва веднага Мубарак да се маха и да се състави правителство на “националното обединение,” което да включва и марксисти, и либерали и ислямистите от Мюсюлмански братя и всички. Манджа с грозде, но да видим. Тази демокрация между ислямисти, комунисти и либерали се очертава доста абсурдна, но дългата история на колониализъм и подкрепени от “демократичните” режими диктатури в Египет доведоха до сегашната ситуация. Самите ислямисти са продукт и реакция срещу колонизирането на Северна Африка, изригване отдолу нагоре на съпротива срещу европейците, обусловена от нежеланието и невъзможността на местните елити да се справят с колониалистите. Ислямизмът е европейски продукт, обратно на това, което всички европатриоти и атака/герб гласуващи лумпени си мислят. Но за ислямизма ще пиша друг път.

Въпреки наложения за втори по ред ден вечерен час, на никой от 50-хилядната протестираща тъпла не му пука и изглежда положението е достигнало тази точка, от която няма връщане назад. Точка, в която властта е толкова универсално делегитимирана, че не остава нищо друго освен да изчакаме Мубарак да си подаде оставката.

Аз спирам до тук и давам думата на Марк Ливайн, чиято страхотна статия преведох за блога.

***

Г-н Президент, кога ще кажете “демокрация”?

Невероятно е, наистина. Президентът на Съединените щати не може да се насили да говори за демокрация в Близкия изток. Той се върти около думата, ползва евфемизми, подхвърля думи като “свобода” и “търпимост” и “ненасилствен” и особено “реформа,” но не може да каже единствената дума, която наистина има значение: демокрация.

Как стигнахме дотам след като в известното си обръщение към Мюсюлманския свят през 2009 г Обама изрече думата силно и ясно поне веднъж.

“Четвъртото нещо, за което искам да говоря е демокрацията”, обяви той преди да поясни, че докато САЩ никога не биха наложили своята собствена система на други, те се обвързват с правителства, които “отразяват народната воля…. Имам непоколебимото убеждение, че всички хора искат определени неща: възможността да казват, това което мислят, да имат влияние върху начините на управление , доверие във върховенството на закона и равноправното правораздаване; искат да имат прозрачни правителства, които не крадат от хората; както и свободата да живеят както намерят за добре. Това не са американски идеи, това са човешки права и заради това ние ги подкрепяме навсякъде.”

“Без значение къде се установява,” заключи президентът, “правителство от хората за хората полага единен стандарт за всички властимащи.”

Просто реторика?

Естествено, това бе просто възвишена реторика в момент, в който никой не се съпротивляваше срещу недемократичните правителства на ‘нашите съюзници’ – поне не явно и по начин, изискващ международно медийно отразяване.

Сега е наистина.

И “демокрация” е дума, рядко излизаща от устата на президентa или на неговите съветници. Всъщност, последните разкрития от Уикилийкс доказват, че откакто дойде на власт, администрацията на Обама съзнателно смекчи публичното разкритикуване към Мубарак. Американският посланник в Египет съветваше държавния секретар Хилъри Клинтън да избягва дори споменаването на бившия кандидат за президент Айман Нур, затворен и измъчван с години след като опонираше на Мубарак, подкрепян от Щатите.

Не е изненада тогава, че когато протестите започнаха, Клинтън обяви, че Египет е “стабилен” и важен съюзник на САЩ, давайки ясно да се разбере, че САЩ няма да подкпрепят протестиращите, ако се опитат да свалят режима. По същия начин, президентът Обама отказа да заеме ясна позиция в подкрепа на растящото про-демократично движение и е не по-малко избирателен в официалната окачествяване на американската подпрепа за египетския “съюзник.”

Мубарак все още е възхваляван като решаващ партньор на САЩ. Дори по-важно, все още няма абсолютно никакъв призив за истинска демокрация.

Обратно, “реформи” биват предлагани на египетското правителство, така че по думите на самия Обама “хората да получат механизми, чрез които да изразяват легитимното си недоволство.”

“Винаги съм му казвал, че наистина да има тласък напред към реформи – политически и икономически – е от централна важност за дългосрочното благодетелстване на Египет”, посъветва президентът. И въпреки това вице-президентът Джо Байдън отказва да нарича Мубарак диктатор, карайки ни да се чудим колко лош трябва да е един държавен глава, за да заслужи тази титла??

Дори по-лошо, президентът и висшите му помощници не спряха да отъждествяват протестиращите и правителството като равностойни партньори в растящия конфликт, карайки и двете страни да “се въздържат.” Уеднаквяването непрекъснато бива преповтаряно от висши държавни чиновници в Америка.

Номерът, опитан и изпитан в американския дискурс обкръжаващ Израело-палестинския конфликт е също толкова безсмислен и тук. Тук няма две движения, борещи се за политическа власт. По-скоро имаме наличие на огромна държава с масивен полицейски и военен апарат, поддържана от световната суперсила в порядъка на милиарди долари годишно срещу едно основно младолико, маргинализирано, обедняло и политически безсилно население, изстрадало десетилетия бруталности в ръцете на режима.

Фокусът върху “реформите” представлява силно кодирана препратка, защото историята е показала, че когато западни лидери настояват за “реформи” из целия развиващ се свят, това винаги е означавало либерализация на икономиката, позволяваща  по-дълбоко проникване на западни корпорации, ерго контрол над местните ресурси и концентрация на богатство в ръцете на последните, а не формата на политическа демократизация и преразпределяне на богатството, каквито са основните искания на протестиращите в региона.

Едно интервю на Ал Джазийра показа всичко.

Едно интервю на Ал Джазийра в четвъртък с говорителя на държавния секретар Пи Джей Кроули перфектно обобщи устойчивостта на позицията на Обама. В едно от най-директните и безмилостни интервюта на висш американски чиновник в историята, водещият на новините Шибаб ар-Ратанси на няколко пъти накара Кроули да признае лицемерието и абсурдността на позицията на президента да подлага Мубарак на мека критика докато го отрупва с милиарди долари и политическа подкрепа.

Когато бе накаран да каже не е ли време Америка да спре помощта за репресивния апарат на режим, който подлага на мъчения и убива протестиращи и опоненти, Кроули отвърна, че “ние не разглеждаме тази задача като “или-или” (минута по-късно той употреби израза “zero-sum”); Египет е приятел на САЩ и опора на стабилност, която ни помага да работим за мир в Близкия изток.”

Всяка частица от неговото изказване е очевидно фалшива; фактът, че по средата на усилващи се протести висши чиновници чувстват, че могат да завъртят събитията извън открити призиви за истински демократичен преход открива невероятна необразованост или арогантност, или и двете. И все пак, това е точно момент “или-или.” Също както бившият американски президент Буш декларира след атаките от 11/09/2001, и сега се оказва, че можем да бъдем или с, или срещу египтяните. Да откажеш да вземеш страна всъщност е акт на взимане на страна, но на грешната.

Освен това, Кроули, също както висшестоящите му, отказа да изрече думата “демокрация,” отговаряйки на нейната употреба от водещия ар-Ратанси с думата “реформа,” докато обясняваше колко непродуктивно е да свързваме събитията в Египет с протестите в други страни като Тунис и Йордания, защото всяка страна си има своите собствени ‘аборигенни’ сили и причини за неудовлетворение. Това е една доста удобна сингуларизация на демократичните движения, която игнорира огромния брой прилики в исканията на протестите из целия регион, техните тактики и стратегии за протест, а също и широкото недоверие и неприязън към Америка заради нейната безусловната подкрепа на диктаторските режими.

Систематична тишина

Удобно разположен в система, построена върху липсата на демокрация – не само в чужбина, а дори и в САЩ както стана видимо от последното десетилетие – вероятно Обама усеща, че не може да си позволи лукса да натиска за демокрация, особено когато нейната поява би застрашила толкова много политики на администрацията му. Вместо това, “стабилност” и “реформи” са оставени да запълнят вакуума, въпреки че двете неща имат малко общо с демокрация, в истинския й смисъл.

Вероятно Обама иска да каже думата, започваща с Д. Може би в сърцето си той се надява, че Мубарак просто ще си тръгне и ще остави демокрацията да разцъфне. При всички случаи, президентът не е идеолог като предшественика си. Той не идва от политико-икономическите-стратегийни елити като Буш и няма вътрешно желание да им служи и предпазва интересите ми.

Чувствайки се уловен в капана на система извън неговия контрол и власт да промени, може би президентът Обама се надява, че младите хора на арабския свят ще поведат промяната и ще бъдат удовлетворени от поздравленията на администрацията след като приключат делото. Но дори и верен, този сценарай на тихо изчакване най-вероятно няма да се развие. С египтяните готови да умрат на улицата, просто да си стоиш в ъгъла отдавна не е алтернатива.

Подарък, който няма да бъде поднесен пак

Най-депресираща и плашеща част на срамежливия отговор към протестите на САЩ е липсата на  адекватна оценка на невероятния на вид подарък, който Западът получи от демократичните движения. Самото им съществуване доведе до нечувани надежди и плодотворен активизъм в региона, представлявайки директно отхвърляне на властта и престижа на Ал Кайда. Вместо да прегърнат тласъка за истинска демократична промяна, обаче, повърхностни реформи, които биха запазили системата е всичко, което се препоръчва. Вместо да декларират явна подкрепа за един истински демократичен дневен ред, президентът говори само за “подривни планове и осигуряване на американското небе и градове” и “повеждане на борба срещу Ал-Кайда и съюзниците им,” както обяви в речта си за “За състоянието на съюза.”

Обама изглежда не разбира, че Америка няма нужда да “повежда борбата” с Ал Кайда, нито дори да изстреля и един патрон, за да си подсигури най-великата победа във “войната с тероризма.” Подкрепа за истинска демократизация ще бъде много по-ефективнa в минимизирането на възможностите на Ал Кайда отколкото биха били какъвто и да е брой военни атаки.

Но за Обама е по-добре, ако разбере тези неща колкото може по-бързо, защото в следващите часове и дни египетската революция ще се сблъска с мигът на истината. А точно зад Египет са Йемен, Йордания, Алжир и кой знае още колко страни, търсещи да се освободят от режими, които Америка и нейните европейски съюзници безкритично подкрепят от десетилетия.

Ако президентът Обама има кураж да подкрепи една истинска демокрация, дори и това да застраши непосредствените американски интереси, той ще бъде запомнен от историята като един от героите на ‘жасминовата зима’ на Близкия изток. Ако ли пък избере баналностите на статуквото, ще трябват десетилетия за поправяне вредата, която ще понесе американската позиция в региона

Марк Ливайн е професор по история в UC Irvine.

препратка: http://baidalai.org/?p=1212
author by Sleeplesspublication date Sunday, 30 January 2011, 09:39Докладвай тази статия на редакторите

Солидарност!

Embedded Video Description: Embedded video Youtube Video


author by @@publication date Sunday, 30 January 2011, 11:32Докладвай тази статия на редакторите

BEAUTIFUL video of Egypt's protests!

Embedded Video Description: Embedded video Youtube Video


 
This page can be viewed in
English Български

дописки

Wednesday 03.09, 02:44

browse text browse image browse video browse audio

social_farming_across_borders.jpg imageСоциалното фермерство 19.08 03:30 0 comments

text"Картинката" във Фукушима се оказва по-грозна, от заявяваното до сега! 12.08 03:17 0 comments

textВ подкрепа на унгарските организации тормозени от правителството на Виктор Орбан 12.08 02:30 0 comments

textСпрете! Хората се нуждаят от мир 30.07 21:11 0 comments

ahraf_dehghani.jpg imageОПАСНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ФЕМИНИСТКИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК 28.07 01:25 0 comments

rewallscom_18519.jpg imageСумрак се спуска над Системата 27.07 20:49 0 comments

textИкономическите корени на украинската криза 27.07 16:03 0 comments

adsc_0025300x273.jpg imageПоглъщането на „БДЖ-Товарни превози“ ли е цената на подкрепата на Мартин Шулц за БСП? 23.05 17:09 0 comments

logoelectingchampions.jpg imageМанифест на Европейската анти-бедност мрежа за евро-изборите 19.05 19:20 0 comments

97bf5bcb0496b227455efbc8b4934d6eb.jpg imageНоам Чомски: екология, етика, анархизъм 18.05 17:57 0 comments

ontheabolitionofallpoliticalparties.jpg imageДа станеш лява в България. Един експеримент 18.05 16:43 0 comments

textАвтономията като труд и теория 16.05 02:58 0 comments

catalog_seminte_traditionale_eco_ruralis_1.jpeg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:38 0 comments

movilizacion_al_congreso_por_el_asesinato_miguel_cuellar_del_mocase_via_campesina_movimiento_nacioanl_campesino_indigena_1.jpg imageКръгла маса на тема "Семейно земеделие и заетост" 15.05 15:35 0 comments

tampon28e96f.jpg imageЕвропа или Путин? ...или защо социална Европа е възможна! 15.05 13:58 0 comments

bm9qkezcaaaa1cb.jpg imageПропагандата убива! 12.05 20:22 0 comments

a_world_without_money.jpg imageСтуденти от 19 страни протестират срещу начина на преподаване на икономика 12.05 02:53 0 comments

marchofprogressipp.jpg imageТрансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС – основен залог з... 12.05 00:22 0 comments

textПиснА ми от тия колоездачи, чесно 07.05 19:37 0 comments

toknowoneselfistostudyoneselfinactionwithanotherperson2.jpg imageРозово-то положение 01.05 15:34 0 comments

повече >>