Приватизацията на пощите: що е то мениджъриализъм?

България | Икономика и труд | feature Sunday, 09 January 2011, 18:34 by Бай Далай hamalla.galore at gmail dot com

“Една поща село не прави” е заглавието на една идеологическа статия в последния брой на бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ), която защитава правителствените планове за неолиберална реформа в пощенските услуги. Става въпрос за решението от миналия месец да се ”либерализира” част от дейността на “Български пощи” ЕАД и да се субсидират само клоновете в села и градове с над 800 души население. Решение e базирано на допускането, че малките населени места са ”нерентабилни”. Идеята е да се закриват по 100 пощенски клона годишно.

Managerialism

Модерният мениджмънт е измислен от Фредрик Тейлър при работата му във фабриките на Форд през 19 век. Той е първият, който систематизира по полунаучен начин различни пътища за повишаване на продуктивността на работниците. Това е същността на мениджмънта: как да изтискаме най-ефективно работната сила. От началото на неолиберализма мениджмънтът мутира в мениджъриализъм, познат като New public management, или трансферa на фирмения мениджмънт в публичните институции.

Инициативата, която ИПИ приветства пак е "Нов обществен мениджмънт", а именно вкарването на управленски практики от частния бизнес в обществения сектор. Както написах в предния пост, неолиберализмът не е само икономическа доктрина, а цялостен проект за колонизиране на всички обществени отношения от пазара. С други думи, това означава подчиняване на всичко на пазарни механизми (търсене и предалгане, cost-benefit, етц). Неолибералите така са представители на една нова универсалност – тази на Пазара, чиито принципи се смятат за универсално приложими навсякъде. Според неолибералите абсолютно всички социални отношения и услуги могат да бъдат управлявани според пазарната рационалност. Това ги прави представители на една (псевдо)унивесалност, чиито носители са пътуваща интернационална класа от мениджъри, които обикалят света, преструктуриращи институция след институция (независимо дали става въпрос за пощи, университети, болници и тн) по един и същи тертип. Тяхната идеология на преструктуриране (разбирай приватизация, ськращения) се основава на допускането one size fits all: един размер става на всички, т.е. едни и същи бизнес мерки се прилагат навсякъде, независимо дали става въпрос за пощенски станции в България, университети в Англия или болници в Руанда.

Универсализмът им е псевдо, понеже от една страна прецаква достъпността на услугите (за това след малко), a от друга, защото университетът или болницата не са като фирмите; базирани са на съвсем други идеи и правила, да не говорим, че всяка обществена институция си има до някаква степен собствена, индивидуална траектория на развитие. Hо вместо контрол върху институцията да се даде на служителите й, се дава на пътуващата класа от мениджъри, на носителите на фалшивия бизнес универсализъм. В Англия, например, висшият мениджмънт на университетите отдавна не е в ръцете на работещите в него, а се дава на ротационен принцип на външни на институцията мениджъри (които взимат до 10 пъти по-големи заплати от преподавателите). Тези мениджъри имат мандат спуснат отгоре (те са неизбираеми, следователно недемократични) от по 2-3 години да “преструктурират,” след което отиват в друга институция, където вършат същото. В България представителите на тази класа са обособени в т.нар. аналитични центрове и гастролират по медии и министерства с предложения за реформи (policy-papers).

Неолибералните идеолози разделят света на две. Oт една страна поставят техния крайно-десен пазарен фундаментализъм и всичко останало от друга, което бива заклеймявано като ”социалистическо”, “тоталитарно” и т.н., тоест извън легитимността.

Това означава, че според “експертите”, тоест според неолибералните фундаменталисти, няма нужда от обсъждане на истински различни обществени алтернативи. За тях абсолютно винаги решението е само едно - повече приватизация, по-малко обществени услуги, без значение в коя сфера на живота – комуникация, здраве, образование, култура. С други думи – постоянно поставяне на частния интерес над обществения. Казвам частния понеже реално “Пазарът” е сбор от компании, от фирми с различна големина и сила. В крайна сметка „освобождаването“ на пазара е освобождаване на дейността на най-силните компании за сметка на всички и всичко останало. „Интересите на пазара“ не са неутрални, а са интересите на пазарните играчи – местни и чужди олигарси, корпорации и подобни.

Както пишат фундаменталистите от ИПИ – “Единственият вариант за„Български пощи” е приватизация. Крайно време е мастодонтът Български пощи” да заработи както трябва.”

“Мастодонт” явно е всяка институция, която вместо максимална “рентабилност” за бизнеса цели истинска, а не псевдо  универсалност, т.е. да достигне до цялото общество, независимо, че това може да не донесе максимални печалби за капиталистите.

Разбира се, повечето хора се вбесяват от това и неолибералите постоянно трябва да се чудят как да объркат хората. Тук влизат всевъзможните антидемократични лозунги за “цивилизоване”, “модернизация”, ”европеизация”, вечната борба против “комунизма” и още. Точно това е и причината неолиберални вестници като Дневник и Капитал да се опитват да ни обясняват, че всъщност сегашното правителство не било дясно, а ”популистко”, ляво, cтигайки до напълно абсурдните твърдения, че всъщност АТАКА, фашисткият партньор на ГЕРБ, били “крайно-леви”. Макар и неолибералите да обичат да заклеймяват “популизма”, те са истинските популисти, замествайки рационалния дебат с празни и заблуждаващи лозунги.

Все пак екстремистите от ИПИ признават, че “За някои хора идеята за либерализацията означава влошаване на качеството и/или универсалността на пощенските услуги.” Уточнявайки, обаче, че “чуждият опит” показвал, ”че не това се е случило в страните, които са направили про-пазарни пощенски реформи.” Всъщност приватизацията на обществените услуги винаги среща широка съпротива от страна на синдкалисти и граждани. Тук едно важно уточнение. Според големите идеолози на неолиберализма синдикатите трябва да бъдат премахнати, защото “изкривяват пазарните закони” или казано по-друг начин – случайно могат да се намесят в бизнес плановете на капиталистите. Но фактът, че приватизацията на пощите среща големо недоволство точно поради това, че приватизацията на пощенските услуги означава повишени цени, влошено качество, загуба на работни места и затваряне на пощенските клонове в по-бедните райони. На ИПИ не им пука за разните му там пенсионери, които не могат да пътуват, за да си получат пенсиите. Всъщност ако можеха ИПИ биха разкарали цялата пенсионна система и да насилят пенсионерите да “допринесат за икономическия растеж”. 

Експертите от ИПИ не обичат да говорят за това какво нормалните хора и работниците мислят за приватизационните сделки. Те пропускат да отбележат съпротивите и широкото недоволство, които “чуждият опит” на приватизация на пощенските услуги предизвика. Като например безпрецедентни и супер мащабни стачки в пощенските служби във Великобритания от последните години против орязването на бюджетите, намаляването на заплати и работни места в обществените пощенски услуги. Както един пощенски служител казва “Те искат систематично да унищожат сектора, за да могат да заграбят активите на Royal Mail. Допускам, че това, което ще направят, както направиха и с British Gas и Електрическата компания, е да ги разпродадат на техните приятели.” А друг работник от същото филмче казва, че това е цялостна атака срещу обществената сфера, а правителствата продължават да харчат милиарди за войни и атомни бомби, давайки милиарди на банките за кризата, която точно същите банки предизвикаха. Същите работници смятат, че те са последните, които се опитват да запазят обществения характер на британските пощи, да запазят достъпна и качествена услуга за всички.

Макар и предишното ”ляво” правителство там да не успя изцяло да прокара приватизацията на пощите, сегашното открито супер дясно правителство има шанс да го направи и да сведе пощите до поредната бизнес възможност, лишавайки ги от социалната им роля.

Наблюдаваме една и съща тенденция в целия свят през последните 30-тина години: cистематичното разграждане на абсолютно всички обществени услуги и тяхното прехвърляне в частни ръце. В резултат на което огромни количества хора губят работата си, а качествените услуги остават само за тези, които имат пари да плащат.

В Германия държавните пощи се притватизират в хаоса след падането на стената (започвайки през 1995) , в синхрон с това, което Наоми Клайн нарича “шокова доктрина”. Това е възполването от различни обществени сътресения и кризи, за да се прокарат непопулярните реформи на навлизане на частния интерес в обществени сфери. В резултат пада качеството на услугите, повишават се цените, много станции затварят или са заменени с малки пощенски павилиони, предлагащи по-малко услуги. И в Австрия неолибералите закриха пощите в малките населени места и сключиха специални договори за публични-частни партньорства със собствениците на кафенетата в центровете на градчетата да изпълняват и ролята на базови пощенски станции: да приемат колети например. Т.е. тук пощата се запазва в някакъв осакатен вид, но не като достъпна услуга, а като бизнес дейност.

Интересното е, че затворите са подложени на подобни реформи: приватизират се, а затворниците биват третирани като евтина работна ръка, за да не тежи издръжката им на бюджета. ДХЛ и някои супермаркети в Англия например, използват затворническа работна ръка за пакетиране, като им дават само 30 пенса на час.

Важно е да се отбележи, че за прокарването на непопулярните мерки винаги се стига до насилие, просто защото са неискани от никой (освен от няколко пазарни талибани). Това едно на ръка. Второ, самата частна собственост изисква огромна доза насилие за институционализирането си (било то символично, структурно, а когато е нужно и съвсем директно като например Bарна първа линия), понеже се налага да бъдат преодоляни съпротивителните сили на хората, които не искат на мястото на парк, примерно, да се строят хотели. Всеки еко, миньорски, етц протест бива често удавян в насилие. Спомнете си съпротивата срещу циадните мини в Златица, например.

Ето няколко линка и за приватизацията на БДЖ. Забележете, че логиката на бизнес-универсaлизма я има и там и е напълно идентична с аргументите за приватизацията на пощите. Това е мениджъриализмът: абсолютно безкритичното приложение на едни и същи бизнес-мерки, логика, чиито абсурден апогей в България видяхме с идването на Симеон Сакскобурготски и неговите 800 дни. В бизнеса се смята, че 800 дни са нужни на една компания в криза да се изправи на крака и Симеон подходи към държавата точно като към фирма.

http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/10/03/970870_bdj_shte_se_prestrukturira_predi_da_se_privatizira

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=161963

Тук пък можете да видите пример за социалната цена на мениджъриализма.