Не само нацистите бият

българия | престъпност и корупция | новина сряда, 23 юни 2010, 23:02 от Zlatko zearendil at gmail dot com

Професорът по право Янко Янков e бил нападнат пред съдебната палата. Бил е съборен на земята и удрян със желязо. Резултатът е счупване на раменните кости на пет места. В случая убийците може би не са преследвали екзекуцията му, а "сплашването" и изваждането му от строя като правозащитник.

Споменаването на няколко факта от биографията на жертвата ще дадат достатъчно информация, за да си направи човек извода каква е причината да бъде бит професора:

• През 1979-1980 г. Янко Янков започва изграждането на нелегална организация, имаща за цел да бъдат събирани и прецизно анализирани различни практически правни казуси, отнасящи се до нарушаване на човешките права.
• На 22 май 1984 г. Янко Янков е арестуван и са му предявени три обвинения за:
  • създаване и ръководене на противодържавна организация;
  • извършване на противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите страни-членки на военния блок „Варшавски договор”;
  • подстрекаване на чужди държави към враждебни действия против България. Още от момента на арестуването му той издига и обосновава тезата, че е „невинен поради липса на доказателства” (а не на деяние).

• През декември 1989 г. Янко Янков е амнистиран със закон, но отказва да признае амнистията, като обосновава тезата, че „може да бъде амнистиран само законно, но не и незаконно осъденият”, и предявява официално искане за ново съдебно разглеждане на делото.

• На 30 март 1990 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд издава решение, съгласно което Янко Янков е признат за напълно невинно осъден. Един от особено емблематичните факти във връзка с неговото противозаконно осъждане е, че в последния и най-висш съдебен състав, който го е признал за невинно осъден, са участвували повечето от съдиите, които по-рано, при разглеждането на делото в различните предходни инстанции, са участвували в признаването му за виновен и осъждането му; тези съдии никой никога не ги попита: „-В кой от двата случаи са действували в съответствие със суверенната си съвест и в кой – като лакейничещи за паница леща долни и безсъвестни агенти на тайните служби?”.

• Депутат в Седмото Велико Народно Събрание

• Десет месеца преди куршумите да повалят Луканов проф. Янков е е бил отвлечен от шофьора на таксито, в което се е качил. Близо до руското посолство колата се е блъснала в едно дърво, а правозащитникът е излязъл от нея със счупена ръка. Вероятно това е спасило живота му тогава. Янков предполага, че атентатът срещу Луканов е трябвало да стане на същия ден. А той самият да бъде убит като „терористът”, застрелял бившия премиер.

• Янко Янков е основател и Председател на: Партия Либерален Конгрес; Съюз на юристите демократи в България; Базисен Институт за проучване и защита на човешките права; Както и на още няколко други обществени организации.

• Занимава се с научно-изследователската си работа в Института за правни науки при Българската академия на науките и с университетска лекционна преподавателска дейност в Юридическия факултет на Пловдивския университет.

• През 2005-та година, след интервю за турска телевизия относно ролята на тайните служби у нас, е уволнен неправомерно от БАН.

• От излизането си от затвора Янков не престава да пише писма до „западните“ и българските държавни институции с искания за изобличаване на „ченгеджийската“ (по негови думи) власт и разследване на престъпленията на старите и новите служби.
• На 20 май т.г. Янков получава „добронамерено предупреждение“ от директора на правния институт към БАН, че ако продължава да си търси правата от институциите по съдебен път, ще бъдат извършени специални наказателни акции срещу него и семейството му.
• На 10 юни е извършен нерегламентиран обиск във вилата на Янков. Къщата е обърната с главата надолу от неизвестни лица, без нищо да бъде изнесено.

Трябва да отбележим, че побоят над Янков практически не предизвика реакции по медиите. С изключение на „Съюза на юристите демократи в България“, чийто основател е самият той, никоя правозащитна организация не обърна внимание на случая. Явно вече България се счита официално за демократична страна и на „Амнести Интърнешънъл“, която го е обявила за „Политически затворник №1“ по време на управлението на БКП. Затова днес, въпреки че по думите на Янков все още у нас управляват бившите „партийци“, „Амнести“ и другите правозащитни организации не обръщат особено внимание на репресиите срещу него. По този повод от „Съюза на юристите демократи“ пишат:

Не се обръщаме към българските власти – те са заложници на мафията. Питаме горепосочените западни институции: „- Искрени ли бяхте, когато преди четвърт век се обявихте в защита на Политзатворник №1 на комунизма в България? Или го защитихте само от конюнктурни съображения?“

Любопитното в случая е, че Янков (като истински „либерал“) вярва в институциите на държавата (ако не на нашата, то поне на чуждите) и се опитва да реши проблемите си чрез тях. За съжаление никоя от тези институции няма интерес да му помогне, а те рядко правят нещо в името на голата справедливост. Медиите, лицето на така нареченото гражданско общество, също няма да обърнат внимание на перипетиите професора - той не е сензация, няма опасност да набие някого и да създаде екшън за вечерните новини. Затова най-вероятно побоят на Янко Янков ще влезе в списъка на жалбите, които той напразно подава от 20 години.
Тук ще си позволя да цитирам декларацията, с която „Федерация на анархистите в България“ се обяви в подкрепа на професора. Нейните думи може да звучат малко претенциозно, но честния човек, който не слага розови очила на съвестта си, би приел истината в тях: