Репортаж от протеста в с. Бусманци 06. 06. 2010г. и снимки

Днес пред пред затвора за чужденци в квартал Бусманци се състоя протест, иницииран от комитет в състав: Иван Кулеков, писател, Виктор Лилов, музикален продуцент, Светла Енчева, блогър, Яна Бюрер Тавание, активист. Протеста събра около 60-70, политически различно определящи се хора: леви, десни либерали, еколози, неутрални идеологически, блогъри, артисти, интелектуалци, майки с децата си , семейства на хора от различни народности, професори от университета / имаше и такъв, чийто студент, бил вътре в лагера/, още много други се обединиха в името на човешките права.

Протеста започна около 11 часа. Постепенно се събраха около 60-70 човека, като този път имаше много транспаранти, листовки, хората бяха закичени с мотото на протеста “Нелегални хора няма”. Първият протест за правата на емигрантите в България беше организиран от инициативен граждански комитет, но участваха открито и активисти на ФАБ и “АнархоСъпротива”. Това не попречи тогава той да бъде посетен от неутрални хора. Още тогава се присъединиха Иван Кулеков, и Светла Енчева, част от организаторите на настоящия протест. Този път имаше много журналисти от всички видове медия и протестта беше отразен на място - какво ще видим довечера в новинарските емисии е друг въпрос. Дано този път българските журналисти са вникнали в проблема, каузата и посланието както на хората отвън, така и на тези зад дебелите зидове.

Протестиращите скандираха през цялото време и дадоха изявления пред медията, че скоро ще имат добри новини, като например да бъде даден шанс на човешките съдби да се случат истински. Съдби на хора, като нас, всички ние - потенциални емигранти, погребани зад тоновете бюрокрация, корупция и лоша “координация” между институциите..

Какви бяха исканията на протеста?! Нищо повече освен спазване на ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА, така както са приети от декларацията за правата на човека и Женевската конвенция, която България е подписала. Всеки човек има право на придвижване, има право на образование, има право на обежище, нима не го знаем?! Абсурдно е, когато всеки един българин / без преувеличение/ ако не пряко, то косвено познава емигранти българи, да не се асоциираме с бегълците търсещи помощ у нас. В затвора в момента освен задържаните без съд и присъда, невинни хора, бягащи от кошмарни условия, има бременни жени и болни. Пример за брутално отношение и бюрократщина е нашумелия случай с влюбеното момиче Аревик, което се очертава да роди в лагера.

Митингът призова за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутa на нелегалните имигранти (повече тук - http://bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index....html ), така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

Активистите настояват за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци. Ще се иска и предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им; както и гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.

На първия протест видяхме през прозорците ръцете на хората, държащи снимки на децата си. Хората бяха подготвени. Носеха ленти, имаха трансперант. Информацията е, че след протеста активистите вътре в затвора са били лишени от храна и тормозени, но има и пуснати хора с вече уреден статут. Протестът е имал ефект. Този път, пленниците, виновни в това, че са потърсили нормален живот далеч от войните и мизерията, просто махаха и викаха – Човешки права, Свобода...

Всеки Човек се ражда свободен и равен с другите. Всеки Човек има право да живее живота си. Щастливи сме, че толкова разнородни Човеци се събраха за да потвърдят, че самите те са свободни и ще се борят за свободата на останалите. Свободата на другите гарантира и личната свобода.

Колко е важно да сме солидарни и единни се “доказа” от нападението на група неонацисти над четирима младежи и едно момиче, идващи на неутралния граждански протест посветен на правата на чужденците в България.

Случката вече е отразена от медията. Макар и тъжно, е нужно да констатираме, че “трябва” да се случи “нещо такова” за да бъдат “патриотите” наречени с истинското им име от официалната ни журналистика – а именно неонацисти. “Трябваше” ли за да видим ситуацията със своеволията на маргинални фашизоиди по този начин, та всеки един гражданин да види, че не е застрахован от тези процеси на легитимиране на омразата?! Не е приоритет на “левите”, “анархистите”, “по-мургавите” и тн. да бъдат атакувани. Атакувано е свободното общество и всички хора.