В следствие от изборния фарс от 29-ти ноември 2009, предназначен да избели военния преврат от 28-ми юни срещу президента Мануел Зелая, "медиякрацията" добре свърши работата си: с благословията на САЩ и на Европа, Хондурас си бил възвърнал демокрацията.
При все това, ето че маските на претендираното "правителство на национално помирение" падат. Както през 80-те, властта е предприела кампания за селективно ликвидиране на активистите и водачите на Националния фронт за народна съпротива (НФНС/FNRP), посредством ескадрони на смъртта, вилнеещи при пълна безнаказаност. На 23-ти март учителят Мануел Флорес бе екзекутиран в своето училище, Сан Хосе де Педрегал, пред очите на учените и колегите си. Синдикален лидер на Съсловието на учителите от средното образование, той бе също и член на Централноамериканската социалистическа партия. На 26-ти март журналисти от Канал 4 на Ютикалпа, Белардо Майрена и Мануел Хуарес, бяха надупчени с куршуми от въоръжени мъже, които им бяха подготвили засада. Тези две убийства се прибавят към петте журналисти, убити за няколко месеца от режима на президента Профирио Лобо.
На 25-ти март единайсет синдикални представители на Висшето образование от Националния автономен университет на Хондурас (UNAH) са били арестувани, вързани и оковани като престъпници. В департамента Атлантида, пет селяни са били екзекутирани от началото на годината, сред които Хосе Антонио Кардоса и Хосе Кариас, от Обедиденото движение на селяните от Агуан (Muca). Горският защитник Франциско Кастийо също е бил ликвидиран.
На 15-ти март висшият комисар по правата на човека на Обединените нации (ООН), Г-жа Нати Пилай (Naty Pillay), изиска отварянето на разследване по "случаите с потъпкване правата на живот, изтезанията, произволните арести и изнасилванията" в Хондурас.
Превентивният преврат от 28-ми юни 2009 беше красносречиво предупреждение към всички народи от Латинска Америка, опит за възпиране, за сплашване на Боливарския алианс за народите от нашата Америка (ALBA) и целеше също да направи от Хондурас американския жандарм в Централна Америка.
Подсилена, множествена, изобретателна, не-насилствена, хондураската опозиция, обединена в недрата на НФНС, не сваля гарда. От април до юни тя организира голямо национално допитване, за да събере подписите на 30% от избирателите, така че да изиска Учредително сабрание, водещо до новото осоновополагане на страната, съпатствано с изработването на конституция, за която да гарантира народът, а не армията или олигархията.
Европейският съюз си трае; той е възобновил както отношенията си с Тегусигалпа, така и търговските преговори с всички страни от Централна Америка, от които е част и Хондурас, за да може през идния май да подпише договор за свободна търговия.