Наоми Клайн за израелската окупация и антисемитизма

Международни | Теория и практика | feature Tuesday, 06 April 2010, 10:04 by превод

Превод на статия на Наоми Клайн. Малко е старичък, но е актуален. Клайн е може би най-популярната журналистка, отразяваща развитията на така нареченото (от корпоративната медия) “антиглобалистко” движение. Това е движението, което се оформи около протестите срещу Световната търговска организация през 1999 г. в Сиатъл. Клайн настоява на това, че всъщност би следвало да наричаме Движението именно глобалистко. Истинският антиглобализъм идва от корпоративните, държавните, националистическите и фашистките елити, защото точно те са тези, които се опитват да разделят хората на измислени принципи. Те са тези, които унищожават истинската солидарност между хората. Докато глобалисткото движение се опитва да обедини хората отдолу нагоре и да създаде един свят, който е справедлив и свободен за всички човешки същества, а не само за богатите. Истинските антиглобалисти – държавните, корпоративните и фашистките елити се страхуват от борбата на глобалисткото движение. Това е така, защото те искат бедните и потиснатите хора да страдат, за да може един богат елит да живее охолно на гърба на останалите.

Пускам превода по повод това, че миналата седмица антисемити надраскаха еврейското училище. Това бе действие, което явно е насочено срещу деца от расистки подбуди. Подобни расистки акции нямат място в едно движение против милитаризма като цяло или против израелската окупация в частност. Фашистите се опитват да използват справедливия гняв на хората срещу окупацията в Израел и да го пренасочат към расизъм и антисемитизъм. По този начин фашистите легитимират окупацията, защото пропагандата на корпоративната медия ги ползва, за да изкара всяка съпротива - расистка, фашистка, антисемитска и абсолютно неадекватна.

Една разумна, прогресивна и адекватна позиция не приема антисемитските и фашистките извращения. Такава е и позицията на Движението за глобална справедливост. Това е и позицията изразена от Наоми Клайн в тази статия. Всъщност тя показва, че борбата за глобална справедливост, борбата против окупацията в Палестина и съпротивата срещу антисемитизма са свързани.

Залгавие: Шарон, Льо Пен и Анти-семитизма
Автор: Наоми Клайн
Дата: 24 април 2002 г.
Източник: http://www.naomiklein.org/articles/2002/04/sharon-le-pe...itism

Прочетох от репортажите по имейл, че нещо е ставало във Вашингтон миналия уикенд. Една демонстрация против Световната банка и МВФ, бе подкрепена от анти-военна демонстрация, както и от демонстрация против израелската окупация на Палестина. В края на краищата всички протести се сляха в едно цяло, описано от организаторите като най-голямата демонстрация за солидарност с палестинците в историята на САЩ - 75 000 протестиращи, според твърденията на полицията.
Неделя вечерта пуснах телевизията в къщи, надявах се, че ще пуснат нещо за това историческо събитие. Но вместо това видях нещо друго: триумфиращият Жан Мари Льо Пен, който празнуваше новополучения си статут на втори по популярност политик във Франция. От тогава се чудя дали новият съюз, който беше изграден на улицата, може да се справи и с токущо надигналата се заплаха.

От гледна точка на критик на израелската окупация и на корпоративно-контролираната глобализация, ми се струва, че съюзът, който беше изграден във Вашингтон миналата седмица идва с голямо закъснение. Независимо от опростенческите етикети като "анти-глобалистки", протестите, от последните 3 години, свързани със световната търговска политика, в основата си бяха протести за самоопределение: за правото на хората навсякъде по света сами да решават относно това как е най-добре да организират обществата и икономиката си. Без значение дали това означава поземлена реформа в Бразилия, производството на лекарства против СПИН в Индия или е съпротивата срещу окупацонните сили в Палестина. Когато стотици глобалистки активисти започнаха да се тълпят в Ramallah, за да застанат като "жив щит" между израелските танкове и палестниците, теорията, която се развиваше пред вратите, зад които се водеха световните търговските срещи, се приложи и на практика. Насочването на този смел дух към Вашингтон, мястото където се изгражда огромна част от политиката на Близкия изток, е логичната стъпка.

Но когато видях Льо Пен на телевизионния екран, вдигнал победоносно ръце, част от ентусиазмът ми се изпари. Няма абсолютно никаква връзка между френския фашизъм и демонстрантите застанали под лозунга "свободна Палестина" във Вашингтон (всъщност привържениците на Льо Пен мразят арабите повече и от евреите). Но все пак не можех да спра да мисля за скорошните събития, където напълно справедливо се отхвърляха анти-ислямското насилие и политиката на Ариел Шарон, но за сметка се пропускаше да се спомене за атаките срещу еврейски синагоги, гробища и общински центрове. Не можех да спра да мисля и относно това, че всеки път като вляза на сайт като Индимедия, където се практикува "отворено публикуване', се сблъсквам сцяла серия анти-еврейски конспиративни “теории” относно 11-и септември, както и цитати от Протоколите на мъдреците от Цион.[1]

Глобалисткото движение не е анти-семитско, но все още не е достатъчно наясно с това какво означава да се гмурнеш в конфликта от Близкия изток. Повечето хора от левицата просто избират страна в конфликта, а при Близкия изток, където едната страна е окупирана, а зад другата стои САЩ, изборът изглежда прост. Но е възможно да критикуваш Израел, като в същия момент безкомпромисно заклеймяваш надигането на анти-семитизма. Също толкова възможно е да подкрепяш палестинската независимост, без да приемаш опростенческа "про-палестнинска/анти-израелска" дихотомия, позиция, която е просто огледалното отражение на плоски политически виждания от типа - доброто-срещу-злото, толкова обичани от Президента Джордж Буш.
Защо се занимавам с тези проблеми, когато в момента се вадят затрупаните тела в Jenin? Защото всеки, който иска да се бори против фашизма в стила на Льо Пен или бруталността в стила на Шарон, то трябва да се изправи срещу реалността на анти-семитизма.

Омразата срещу евреите е ефективна политическа маша в ръцете на десницата в Европа и в Израел. За г-н Льо Пен анти-семитизмът е от огромна полза, защото от повишаването му идва и надигащата му се популярност, която се вдигна от 10 до 17 процента само за седмица.
За Ариел Шарон полезността идва от страха от анти-семитизма, както от реалния така и от въображаемия. Г-н Шарон обича да казва, че се бори срещу терористите, за да покаже, че го е страх. Всъщност неговата политика е задвижвана от страха. Огромният му талант идва от това, че напълно разбира дълбочината на еврейския страх от възможността за още един Холокост. Той знае как да направи паралел между еврейските страхове относно анти-семитизма и американските страхове от тероризма. Също така той е експерт в опитомяването на всичко това и канализирането му за политически цели. Основният и познат страх, който Шарон употребява, този, който му позволява да оправдае всички агресивни действия като самозащита, е страхът от това, че съседите на Израел искат да изтикат евреите в морето. Вторият страх, който г-н Шарон манипулира е страхът сред еврейската диаспора, относно това, че един ден ще им се наложи да търсят убежище в Израел. Този страх кара милиони евреи по света, много от които са отвратени от агресията на Израел, да си мълчат и да пращат чековете, в подкрепа на бъдещото си убежище.

Уравнението е просто: колкото повече се страхуват евреите, толкова повече власт ще има Шарон. Той спечели изборите чрез платформата "мир, чрез сигурност", неговата администрация едвам скрива радостта си от победите на Льо Пен. Надигането на Льо Пен само по себе си вече призовава френските евреи да си събират багажа и да бягат към обетованата земя.
За Шарон еврейският страх е гаранция, че няма какво да се изпречи на властта му, давайки му възможността да прави немислимото: да праща войски в Палестинското образователно министерство, да унищожава архиви, да погребва живи деца в домовете им, да пречи на линейки да спасяват умиращи хора.

Евреите извън Израел сега се намират в изключително противоречива ситуация: действията на страната, която би трябвало да подсигурява бъдещата им сигурност, всъщност намалява сигурността им там където се намират. Г-н Шарон умишлено размива границата между термините "евреин" и "израелец", като твърди, че той не се бори за територията на Израел, а за оцеляването на еврейския народ. А когато анти-семитизмът се надигне, отчасти заради неговите действия, пак Шарон обира политическите дивиденти.
И това действа. Повечето евреи се страхуват толкова много, че са готови на всичко, за да защитят израелската политика. Именно за това, когато скромната фасада на синагогата в квартала ми бе опожарена, на табелата на вратата не пишеше "Нямаме за какво да ти благодарим, Шарон". А вместо това пишеше "Подкрепяй Израел... Сега повече от всякога."

Има изход. Нищо няма да изтрие анти-семитизма, но евреите извън Израел могат да бъдат малко по-сигурни ако има кампания, в която да разграничат различните еврейски позиции и действия спрямо израелската държава. Именно тук едно интернационално движение може да изиграе ключова роля. Вече има съюз между глобалистки активисти и израелски "refuseniks", войници, които отказват задължителната военна служба в окупираните територии. А най-силните картини от демонстрацията в събота бяха тези на палестинци и равини протестиращи рамо до рамо.

Но трябва да се направи и още. На активистите за социална справедливост им е лесно да си казват, че щом евреите имат толкова силни защитници във Вашингтон и Йерусалим, то има кой да води битката срещу анти-семитизма. Това е смърнотносна грешка. Именно поради това, че анти-семитизмът се ползва от хора като г-н Шарон е абсолютно наложително да си върнем борбата срещу анти-семитизма.

Когато анти-семитизмът спре да бъде третиран като еврейски проблем, за който се грижи израелското и ционисткото лоби, то тогава г-н Шарон ще загуби най-силното си оръжие в тази жестока окупация. А пък като бонус на това, когато омразата срещу евреите намалее, подобните на Жан Мари Льо Пен ще изчезнат с нея.

_____________

[1] Фалшификат от началото на 20-и век, създаден от анти-семити, за да се опитват да докажат конспиративната си “теория” за “еврейската конспирация”. Текстът по-късно е използван и от много нацисти и симпатизанти на нацистите, като Хенри Форд например. Представлява фалшификат на протокол от несъстояла се среща, в която тайнсвена група евреи планира да завлядее Земята. Да банално и тъпо е, и ако не беше толкова жалко, би било доста забавно, но анти-семитите никога не са блестяли с интелект. Този безумен текст все още се ползва от най-различни 'теоритици' на конспирацията, анти-семити и (нео-)нацисти, за 'доказателство' за глупостите им. виж още http://en.wikipedia.org/wiki/The_Protocols_of_the_Elder..._Zion бел. прев.