Краят на демокрацията в София?

На 19 ноември 2009 г. в Столичен общински съвет бе гласуван Общия устройствен план на град София. На същото заседание на група граждани им бе забранено да говорят…. Правото на изказване бе отнето на гражданите, които години наред участваха в изработването на същия Общ устройствен план, за който съветниците гласуваха. Беше им “забранено” да говорят три минути и да прочетат декларацията си, за това, че техният труд да опазят зелената система и културното наследство на столицата е бил напразен, тъй като експертните им предложения и документите, които са изработили са били извадени в последния момент от крайната редакция на плана. Вижте как стана това.

Дори общинските съветници изглеждат малко гузни и се стремят да претупат по-набързо и тихомълком погазването на основни граждански права и на крехкото ни гражданско общество на заседанието:

В същото време главният архитект на столицата арх. Петър Диков се хвалеше как работил с граждани и граждански сдружения - същите, на които не им бяха дадени дори 3 минути за изказване…

Дали на тези граждани щяха да им запушват устата, ако и те бяха толкова очаровани, колокто главният архитект, от работата си със столичната администрация по Общия устройствен план на София?

Точно сега, след като години наред всеки гражданин при депозирано искане можеше свободно да се изкаже на заседанията на столичния парламент, внезептно председателят на СОС откри, че това било “така да се каже незаконосъобразно”. За спарвка в Закона за местното самоуправление пише (все още) май нещо друго:

Чл. 17. (1) Местното самоуправление се

изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от

тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение,

които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:

1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси,

данъци и такси, общинската администрация;

2. устройството и развитието на територията на общината и на

населените места в нея;

3. образованието;

4. здравеопазването;

5. културата;

6. благоустрояването и комуналните дейности;

7. социалните услуги;

8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

10. развитието на спорта, отдиха и туризма.

(2) Гражданите участват в управлението на общината както чрез

избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо

събрание на населението.

А пък в конституцията ни пише:

Чл. 1.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Чл. 2.

(1) Република България е единна държава с местно самоуправление.

….

Чл. 4.

(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Чл. 5.

(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

…….

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

…….

Чл. 6.

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7.

Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

……..

Чл. 15.

Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

……..

Чл. 19.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

……..

Чл. 23.

Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

………

Чл. 26.

(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

………

 

 

Чл. 34.

(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

……..

Чл. 39.

(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

……….

Чл. 40.

(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

……….

Чл. 41.

(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

……….

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

………..

Чл. 43.

(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

Чл. 44.

(1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

…………….

Чл. 45.

Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

…………..

Чл. 136.

(1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

……..

Това са текстовете на родните ни закони, а има и Европейски конвенции, в които свободата и волята на гражданското общество.. ех…

Но да продължим след лиричното отклонение….

С това погазването на гражданските ни права на същото заседание на Столичния общински съвет не приключи. Много гузно и на бълзо бе гласувана точка 9 от дневния ред, без изобщо да се прочете текста й, според който “гражданите могат да наблюдават откритите заседания на Столичния общински съвет на видео екран”, при това не в сградата на Столична община, а в друга сграда. Текстът на предложението е написан по византийски маниер така, че да не е забранителен - никъде не се казва, че се забранява на граждани да наблюдават заседанията в залата на живо, нито че не се допускат да влизат в собствената си община, затова може да се тълкува и като допълнителна възможност повече граждани да видят какво решава местния парламент и на друго място на видео. Това тълкувание става малко съмнително предвид допълението към предложението, целящо ограничаването на още една свобода - свободата на словото. Това допълнение изхвърля от сградата на общината и свободната журналистика (ако още е останала такава или превантивно, ако някога се появи) като постановява специални акредитации за присъстващите журналисти, за да е сигурно, че те са именно “правилните” журналисти, а не критичната журналистика. Дали нещо подобно се е случвало и през 1947 г.? Толкова безобидно и неразбираемо изглежда на пръв поглед. Сякаш съветниците дори не разбират за какво гласуват единодушно (само с един въздържал се):

Но от следващите кадри се вижда ясно, че нашите избранници много добре са разбрали какво са гласували. Изборите свършиха и им е време да се отървят от тези, които са ги избирали. Става още по-интересно. Забранява се на конкретен гражданин изобщо да посещава сградата на общината. Не знам дали на юридически език подобно своеволие не се наричаше “самоуправство”. Ако гражданин нарушава обществения ред в общината, то там има полицаи, които трябва да се погрижат да го глобят и да въведат ред. А ако гражданин е обидил някого персонално - било то корумпиран партиец или покварена институция, за това има съд. Забраната да се влиза в двореца не е за граждани, а за селяни и поданици на феодална монархия, която не е подписвала европейски конвенции и няма никакво намерение да се съобразява с права, с либерални или с демократични принципи, с основни положения в закони и конституция, с “алабализми” като правова държава и гражданско общество.

От следващите кадри ясно може да видите как бившат “буден гражданин” Атанас Черешаров, който толкова апелираше преди няколко години граждните не само да присъстват, но и да се изказват на заседанията на общинския съвет, днес като общински съветник предпочита всъщност да е дворцов съветник и да има работа не с граждани, а с поданици и крепостни, които да могат да бъдат грабени, но да не не смуят дори да се приближат до СОС-овите палати:

По този повод Черешаров апелира гражданите не само да не се допускат до откритите заседания, а изобщо да не се допускат и до сградата на общината. Ето точните му думи:

Апелите на небезисвестният Черешаров се реализираха още на следващото заседание на местния ни парламент. Гражданите не бяха допуснати да влязат на заседанието от охраната. Писмена заповед или изрично решение на общината за това самоуправство нямаше.

От днес 14 януари всеки четвъртък всеки жител на град София, който все още се чувства свободен гражданин е поканен да се опита да влезе на ОТКРИТИТЕ заседания на общинския съвет. Присъединете се да проверим експериментално как се осъществява местното самоуправление в държава от Европейския съюз през 2010 година и как родните ни избраници си общуват с техните принципали - ние, които сме ги опълномощили да се грижат с любов и с отговорност за града ни и за общите на всички ни интереси. Всеки четвърът в 10,00 часа - пред (или във?) Столична община.