Вече мина една година от както събитията в Гърция очароваха света. Студенти, работници, имигранти и безработни излязоха на улиците в основните градове в страната. Гръцкият декември видя широко разпространение на директни работнически действия: стачки, саботажи, окупация на училища, работни места и общински сгради. Тази статия разгледа основните тенденции, които се родиха във въстанието, значението на събитията и бъдещите им възможности.
15 годишно момче
Гръцкото въстание беше един шок. Виждали сме подобни работнически бунтове из Европа, във Франция и Италия, скалата и свирепостта на декемврийските събития бяха изненада за всички. Убийството на 15 годишното момче - Алексис Григоропулос, от страна на гръцката полиция, доведе на бума на гнева и подпали гръцкото общество. Полицейското насилие е ежедневието за много гърци - най-вече в централните части на градовете срещу имигрантите и анти-авторитарните младежи. Корупцията и злоупотребите са широко разпространени сред политиците и останалите обществени авторитети, като например църковните. Има тежка и много широка криза в общественото доверие в политиците. Икономическата криза доведе до намаляване на заплатите, безработица и несигурност. Въпреки това, че в началото бунтовете идваха от градските младежи, жестокото убийство на невинното 15 годишно дете разгневи обществото из основи и извади на показ общия гняв срещу социално-политическия ред. Въстанието обедини различни части на гръцкото общество по безпрецедентни начини.
Нямаме искания
Основна причина за спада на въстанието беше неспособността му да разпростре борбата сред работническата класа. Народните и кварталните съвети опитаха да популяризират борбата, окупацията на централата на GSEE (големия бюрократичен синдикат бел. прев.) един от най-посещаваните отворени съвети, също вървеше в тази посока. Въпреки това голямата част от уличните действия, независимо от това, че имаше голяма обществена подкрепа, не успя да се разпростре в работните места. Работниците в много от ключовите индустрии направиха и продължават да извършват много подривна дейност (стачките на докерите в Пирея струваха около 5 млн. европ на ден) срещу намаляването на заплатите и загубата на работни места, така и не свързаха изцяло борбата си с окупациите и уличните бунтове.
Позитивното развитие на бунтовете е, че благодарение на радикалното и тотално анти-капиталистическото си послание, акциите от декември нямаше как да бъдат канализирани в реформистка посока. Независимо от това, че сега социалистическата партия се опитва да се искара като "анти-авторитарните във властта", няма нови "лидери" или политически съюзи появили се от събитията. Много от народните инициативи загубиха скорост, но все още служат като положителен пример на сегашната работническа само-организация.
Надигането на крайната десница
През последните европейски избори имаше покачване за подкрепата на крайната десница (включително и във Великобритания) из целия континент. Така е и в Гърция, дясно-популистката партия ЛАОС (като идеи близка до АТАКА в България бел. прев.) спечели две места в европейския парламент със 7,14% от гласовете. Гръцката държава продължава да предприема анти-имиграционна политика. През май Министерството на обществения ред обеща да "прочисти" центъра на Атина от имигранти и се опита да превърне една стара НАТОвска база в център за задържане на изселени хора. През декември съдействието между полицията и пара-военни фашистки групировки като нео-нацистката "Златна зора" беше ясно доказано. ("Златна зора" и българските нео-нацисти от партията на Расате - БНС/Гвардия са много близки. бел. прев.) Имаше снимки на това как фашисти помагат на полицията в арестите, в нападения срещу протестиращите, дори и как ползват полицейска екипировка срещу демонстрантите. От декември фашистките групировки извършват нападение срещу това, което смятат за ключовите сили зад въстанието - основно емигранти и анархисти - включително и една атака с ръчна граната срещу обществен център. Въпреки това анти-фашистката и анти-расистката дейност продължава да е много силна, независимо от зачестилите репресии, анти-фашистите имат сериозен превес, през март главния щаб на "Златна зора" беше цялостно изгорен.
Традиционната левица и профсъюзите
Партиите от традиционната левица и профсъюзите скоро след началото на събитията показаха истинското си лице. Гръцката комунистическа партия бързо се дистанцира от бунтовете и твърдеше, че са дело на "мрачни чужди сили" и призова членовете си да стоят далеч от бунтовете. Членовете от младежкото й крило активно се опитваха да прекратят окупациите. Социалистическата партия, която сега е на власт, стартира масови държавни репресии срещу анархистите, включително и масови набези срещу скуотовете и социалните центрове в Екзархия (кварталът, в който Алексис беше убит). Лидерите на профсъюзите направиха всичко възможно, за да не позволят на членовете си да бъдат засегнати от духа на бунтовете. През декември те отмениха ключова демонстрация, за да не съвпадне с въстанието, а от тогава ръководството се опитва да ограничава дейността на работниците.
Съдбата на едно дърво
Образът на горящото коледно дърво на площад Синтагма беше могъщия символ на въстанието. Толкова силен, че на следващите демонстрации полицията хвърли огромни усилия да предпази новото коледно дърво, по-големи от колкото в това да пази банките и луксозните магазини! Но празничният сезон не се отрази добре на бунтовете. Традиционните чествания около Коледа са впримчили общностите и много инициативи не успяха да се възстановят след празниците. Безмозъчният консумеризъм на модерния "коледен дух" беше истинска бариера между исканията на въстанието и останалата част от обществото.
Завръщане на въоръжената борба?
Въоръжените групи винаги са били част от гръцката левица. Марскистите групата "17-ти ноември" извършиха дългосрочна кампания на убийства и бомбени атентати срещу гръцката полиция и висши държавни служители. Кампанията продължи 29 години преди групата да се разпусне през 2002 г. По време на събитията от декември се родиха и нови наследници на 17-ти ноември, "Революционна борба" пое отговорността за убийството на полицай пред Министерството на културата. Но въпреки това, 17-ти ноември никога не е имала широка обществена подкрепа. Събитията от декември подтикната появата други групи, които изглежда, че имат някаква популярност. Те включват "Народно действие" и "Ядро на огнената конспирация" (Nuclei of Fire Conspiracy - NFC). И двете групи поеха отговорността за серия от мало-мощни бомбени атентати. Комюникето на NFC, което беше разпространено в мейстрийм медията доби широка популярност сред новите вълни от окупации в гимназиите. Разбира се всичко това послужи като претекст на властта за преследването срещу анархисти и други активисти, които бяха активни във въстанието. Тежките набези в Екзархия се оправдават чрез препратки към анархистката партизанска дейност, а три 20 годишни момчета бяха вкарани в затвора по анти-терористичното законодателство с твърденията, че са били свързани с NFC. Те бяха затворени въпреки твърденията на обвинението бяха несъстоятелни, но затварянето им беше оправдано с това, че "се очаква да се появят" доказателства срещу тях. Мейнстрийм медията наблягаше на дейността на партизанските групировки като чрез това се опитваше да дискредитира цялото въстание.
Един, два, много пъти декември
Декември 2008 може би беше основен момент, но борбата продължава из цяла Гърция. Все още има широко разпространени обществени вълнения из големите гръцки индустрии, а 2009 г. беше свидетел на изключително радикални изражения на акции на работното място. Много активисти продължават да се борят срещу ответните реакции на декемврийското въстание, без значение дали това са държавния расизъм, повишените репресии срещу активистите или пък насоченото държавно насилие. Тази статия се пиша една седмица преди официалното начало на "сезона за бунтове" - 30-те дни между годишнината от въстанието през 1973 г. в Политехниката (17-ти ноември), годишнината от убийството на Алексис Григоропулос в началото на декемврийското въстание през 2008 г. (6-ти декември) и съдебния процес срещу убийците на Григоропулос (15-ти декември). Ситуацията изглежда много напрегната. Работниците от Организацията за обществена сигурност на само-назначените (AOEE) окупираха две сгради на организацията и изискват подновяване на временните трудови договори. Дори и профсъюза на баскетболните играчи обяви двудневна стачка изисквайки серия от реформи в трудовите условия! В момента не е ясно дали ще станем свидетели на повторение на събитията от миналата година. Едно нещо е сигурно: трябва да продължаваме да търсим вдъхновение от гръцката работническа класа, дори и сред най-тежките социално-икономически условия.