Това е първата информация за развитието на ситуацията в Атина, където 36-тата годишнина от възстанието в Политехническия институт против хунтата на полковниците беще отбелязана с дълги и упорите боеве с полицията с, в хода на които десетки хора бяха задържани. Към момента на писането на тази дописка, целия център на Атина е блокиран.
21:30 17 ноември 2009. В момента, когато пишем това, целия център на Атина е блокиран и отцепен от хиляди полицаи, във връзка с избухналите боеве между участници в протестите и полицията след края на марша, който беше посветен на 36-тата годишнина от възстанието през 1973 г.
Това изглежда като най-мащабния протестен марш в памет на възстанието през последните 25 години. И независимо от гаранциите на правителството, в Атина се наблюдаваше масово присъствие на полиция. Тя се държеше толкова провокационно, че официалните организатори на протеста отказаха да започнат своето дълго шествие покрай Парламента и американското посолство (което, както се твърди, подпомагаше 7 годишното управление на фашистката хунта), ако силите на полицията не си отидат. След 16:00 полицията арестува млад човек, в който имало коктейл Молотов, а в течение на няколко часа преди марша десетки протестиращи, отправили се към Политехниката, бяха задържани за носене на противогази. Полицейските блокади преградиха големи зони в центъра на Атина, и целия ден провеждаха масови проверки и претърсвания даже и в най-отдалечените северни и западни предградия на града.
Марша започна в 16:30, и скоро се установи на площад Синтагма в памет на убийството от полицията на двама демонстранти по време на марша от 1980 г., посветен на годишнина от възстанието в Политехниката. Някакво напрежение възникна и по-натам, на кръстовището при атинския клон на "Хилтон" в 18.15, когато Спец-части пуснаха сълзотворен газ срещу марша, докато те се опитваха да се отърват от анархистския блок. Напрежението бързо ескалира. Първия блок от участници в марша стигна до американското посолство около 18:00, и десетки сътрудници на Спец-частите вече бяха направили кордон. След дългата, традиционна спирка там, марша започна да се разделя на големи блокове. В това време анархистския блок, включващ от 2500 до 4000 човека (числото още не е проверено), решиха да се върнат към Екзархия през булевард Alexandras, където е разположена кулата на щаб-квартирита на атинската полиция и Върховния съд. Стигайки до там, големия блок от анархисти беше разцепен от спец-части, което принуди протестиращите да контраатакуват и за замерят с камъни този стъклено-железен символ на репресии и изтрели от сигнални пистолети. Първоначално това принуди полицията да отстъпи, и схватките продължиха до сградата на Върховния съд.
След 19:00 при неясни обстоятелства, блок от демонстранти, около100 човека беше обкружен на кръстовището на Alexandras и улица Спирос Трикуписа от големи спец-части, които ги спряха и арестуваха с насилие. Има съобщения за тежко ранени, а също и за двама задържани или арестувани журналисти (единия работи за френската преса, а другия - за радиостанция Коккино). Буржуазните средства замасова информация твърдят, че задържаните нямат отношение към насилието около случката.
През това време протестиращите, които успяха да стигнат площад Екзархия, попаднаха на полиция, блокираща пътят към Политехниката и влязоха в бой с камъни и коктейли молотов и да строят барикади. Района е обкръжен от полиция и затворен даже за държавните и буржуазни журналисти. В същото време, местните жители от Екзархия се събраха на демонстрация, с искане за незабавно изтегляне на полицията от района. По думите на местни жители, полицията е много агресивна е не носят никакви знаци за идентификация.
До този момент има около 250 задържани, властите сега решават дали те ще бъдат държани за 24 часа. Вече се събират хора пред полицията с искане за тяхното освобождаване.
В същото време, главния прокурор възбуди дело против ректора и тримата вице-ректори на Атинската Политехника за разрешение на Атинската Индимедия да използова свой сървър. Това се възприема като безпрецедентно нарушение на академичната свобода.
В Солун се състояха три различни протеста в памет на възстанието от1973 г, с масово участие. След края на марша протестиращи атакуваха Спец.силите пред Университета Аристотел, изграждайки и барикади на улица Egnatia.
В Ираклион, на остров Крит, марша започна на площад Свобода и скоро попадна на обкръжаващи го Спец-части. Бяха задържани 5 човека. Повече от 100 протестиращи завзеха площада с искания за освобождаване на всички.
Марш протеста в Лариса завърши без никакви стълкновения, задържани или арести.
Американското посолство, "(което, както се твърди, подпомагаше 7 годишното управление на фашистката хунта)" --това е доказано, а именно, че САЩ и неговите "институти" за манипулация налагане на терор като ЦРУ, ФБР, Държавния департамент etc., участваха активно във въздигането на власт и поддържането чрез зверско насилие и кръвопролития на тая власт, като за изпълнението на тези цели бяха подпомогнати и чрез наличните в Гърция военни бази на САЩ, както и от някои концерни на САЩ
от na krivata krusha i krushite i prechat - svobodna zonaпетък, 20 ноември 2009, 18:49
Sorry, Veline, ama e dosto udobno da vijdash kakvo stava samo ot ednata strana. Tamushnoto i tukashnoto sa kato edna vezna. Taka e bila prekarana granicata. No si prav che do niakakuv moment rejimut v susedska Gurcia e bil ne po-malko korav ot tozi v Bulgaria i che neminuemo tova e bilo podpirano otvun - i v dvata sluchaia. Niama dobrite i loshite, stiga s teia westurni. V Gurcia primerno problema e bil kogato suprotivata, nai-silnata v Evropa, kapetaniosite ot planinata, vupreki chislenoto si i strategichesko prevuzhodstvo, se suglasiavat da predadat orujiata si po iniciativa na blizkite do Stalin deici na "kom"partiata ot grada, koito i haber si niamat za deistvitelnostta i voennata obstanovka, no iskat da uchastvat v izborite i tova e osnovnoto uslovie - da vurnat orujiata. No kakto e kazal narodut, vsiako zlo - za dobro ili pone da se nadiavame. V Gurcia pone e imalo istinska suprotiva na okupatorite za razlika ot partizanskata "mitologia" v Bulgaria. Balkanskata istoria i moje bi sushto i nastoiashteto ne moje da se razbira razdrobeno ili selektivno, kakto i vsiakakva druga vprochem. Hubavo e da se poznava dobre istoriata na balkanskite narodi, no v paralel, a ne izolirano i po vuzmojnost bezpristrastno, s izvestna otstranenost. Zashtoto razdroblenieto ne pomaga na nikogo, dori i na upravnicite, koito vupreki che se barat za po-stoka, dalech ne padat po-dalech ot krushata. Da razbira koito moje, da razbira koito shte.
международни |
активизъм и протести |
новина
сряда, 18 ноември 2009, 23:19
от LGB
версия за печат
Покажи само заглавията на коментарите
save preference
Коментари (2 of 2)
Към коментарите 1 2Американското посолство, "(което, както се твърди, подпомагаше 7 годишното управление на фашистката хунта)" --това е доказано, а именно, че САЩ и неговите "институти" за манипулация налагане на терор като ЦРУ, ФБР, Държавния департамент etc., участваха активно във въздигането на власт и поддържането чрез зверско насилие и кръвопролития на тая власт, като за изпълнението на тези цели бяха подпомогнати и чрез наличните в Гърция военни бази на САЩ, както и от някои концерни на САЩ
Sorry, Veline, ama e dosto udobno da vijdash kakvo stava samo ot ednata strana. Tamushnoto i tukashnoto sa kato edna vezna. Taka e bila prekarana granicata. No si prav che do niakakuv moment rejimut v susedska Gurcia e bil ne po-malko korav ot tozi v Bulgaria i che neminuemo tova e bilo podpirano otvun - i v dvata sluchaia. Niama dobrite i loshite, stiga s teia westurni. V Gurcia primerno problema e bil kogato suprotivata, nai-silnata v Evropa, kapetaniosite ot planinata, vupreki chislenoto si i strategichesko prevuzhodstvo, se suglasiavat da predadat orujiata si po iniciativa na blizkite do Stalin deici na "kom"partiata ot grada, koito i haber si niamat za deistvitelnostta i voennata obstanovka, no iskat da uchastvat v izborite i tova e osnovnoto uslovie - da vurnat orujiata. No kakto e kazal narodut, vsiako zlo - za dobro ili pone da se nadiavame. V Gurcia pone e imalo istinska suprotiva na okupatorite za razlika ot partizanskata "mitologia" v Bulgaria. Balkanskata istoria i moje bi sushto i nastoiashteto ne moje da se razbira razdrobeno ili selektivno, kakto i vsiakakva druga vprochem. Hubavo e da se poznava dobre istoriata na balkanskite narodi, no v paralel, a ne izolirano i po vuzmojnost bezpristrastno, s izvestna otstranenost. Zashtoto razdroblenieto ne pomaga na nikogo, dori i na upravnicite, koito vupreki che se barat za po-stoka, dalech ne padat po-dalech ot krushata. Da razbira koito moje, da razbira koito shte.