РБГ: България - Примирение или съпротива, предадената преса преценява следващите стъпки

Доклад на "Репортери Без Граници":

Последният индекс за свобода на пресата, определян от “Репортери без граници” (Reporters Without Borders) отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС, към който страната се присъедини през януари 2007 г.

Ситуацията около свободата на словото се влоши значително за последните две години. Убийството на журналиста и писател Георги Стоев в центъра на София през април 2008 г. и жестоката атака върху Огнян Стефанов – издател на сайта Frog News. Нападнат от неизвестни мъже с чукове миналия септември, случката много напомня мрачните мутренски времена от периода 1990-1995 г. и дойде, за да накара журналистите да разберат, че не бива да атакуват основите на една система, която е интегрирала организираната престъпност в пазарната икономика.

Разкритията, направени през август 2008 г., че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) подслушва телефони на журналисти, разкри новите техники, които се ползват от политиците и организираната престъпност, които заменят бруталната сила на “мутрите” с една по-дискретна форма на корупция и манипулация на медиите. В тесния смисъл на думата няма табута върху определени теми в България, но политически или бизнес материали не е лесно да се пишат. Журналистите в столицата все още устояват да се противопоставят на цензурата, но често капитулират пред нея в провинцията. Това беше основната тема, която провокира визитата на Репортери без граници и ги накара да се срещнат с представители на пресата и с тези, които все още не са изоставили опитите си да накарат България да се съобразява с демократичните стандарти, така желани от народа. [продължава...]

ДОКЛАДЪТ В .PDF НА БЪЛГАРСКИ
THE REPORT IN .PDF IN ENGLISH

България
Примирение или съпротива, предадената преса преценява следващите стъпки

Януари 2009
Разследване: Оливие Базий
Европейско бюро
Репортери без граници
47, rue Vivienne - 75002 Paris
Tel : 32 2 235 23 31
E-mail : rsf_eu@rsf.org
Web : www.rsf.org

Последният индекс за свобода на пресата, определян от “Репортери без граници” (Reporters Without Borders) отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС, към който страната се присъедини през януари 2007 г.

Ситуацията около свободата на словото се влоши значително за последните две години. Убийството на журналиста и писател Георги Стоев в центъра на София през април 2008 г. и жестоката атака върху Огнян Стефанов – издател на сайта Frog News. Нападнат от неизвестни мъже с чукове миналия септември, случката много напомня мрачните мутренски времена от периода 1990-1995 г. и дойде, за да накара журналистите да разберат, че не бива да атакуват основите на една система, която е интегрирала организираната престъпност в пазарната икономика.

Разкритията, направени през август 2008 г., че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) подслушва телефони на журналисти, разкри новите техники, които се ползват от политиците и организираната престъпност, които заменят бруталната сила на “мутрите” с една по-дискретна форма на корупция и манипулация на медиите. В тесния смисъл на думата няма табута върху определени теми в България, но политически или бизнес материали не е лесно да се пишат. Журналистите в столицата все още устояват да се противопоставят на цензурата, но често капитулират пред нея в провинцията. Това беше основната тема, която провокира визитата на Репортери без граници и ги накара да се срещнат с представители на пресата и с тези, които все още не са изоставили опитите си да накарат България да се съобразява с демократичните стандарти, така желани от народа.

БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА – НЕДОСТАТЪЦИ И ОСОБЕНОСТИ

България изплува след повече от четири десетилетия изпод централизирания контрол над медиите и цензурата, когато про-съветският режим на Тодор Живков се срина през 1989 г. Двадесет години по-късно, страната има много национални и регионални издания. “Труд” и “24 часа” са двата най-популярни и широко разпространявани всекидневника. Всекидневникът “Сега” е с нарастваща значимост, но все още заплашван от значимостта на всекидневника “Дневник” и седмичния “Капитал” – два вестника с добра атестация. Останалите вестници са таблоиди, базирани на германски ли британски модел. Най-четените от тях са “Експрес”, “Монитор” и “Политика”. В София започнаха да се появяват и безплатни вестници като “19 минути” и “За града”. България има един обществен ТВ канал – “Канал 1”. Той има малко зрители и страда от липсата на технически ресурси, които му пречат да се конкурира с двата основни комерсиални канала – Нова ТВ, собственост на Модърн Таймс груп (MTG) и Би Ти Ви, собственост на Рупърт Мърдок Нюз интернешънъл. Групата “Икономедия” лансира нов канал Риплей Ти Ви (Replay TV или RE:TV), в края на 2008 г. Зад тази относително обичайна фасада, българските медии са обект на постоянен натиск. Влиянието на паралелната икономика, организираната престъпност и често корумпираната политическа класа се съчетават с липса на професионална подготовка.

Влияние на политиката и сивата икономика

Разпадът на Съветската система не беше свързано с разпад на неговия елит. Отварянето на архивите от комунистическата ера, одобрено през 2006 г., за да се улесни влизането на страната в ЕС, показа, че българската политическа класа е широко компрометирана от предишните власти и наследниците на живковия режим. Връзките между политиците и пресата продължава да бъде белязано от това наследство, което е в услуга на секретността и културата на мълчанието. Политиците в по-голямата си част изглежда още смятат, че пресата е все още в “услуга” на държавата и националната идентичност. Разследващата журналистика се приветства само тогава, когато на прицел е даден опонент, но се превръща в клеветническа когато е засегнат собствения политически лагер.

Въпреки, че се правят опити в това да бъде убедено обществото във възможностите на услугите, които може да осигури, държавата продължава да бъде слаба. Постепенно тя дава път и отстъпва място на посреднически организации ад изпълняват нейните функции и техните мрежи прехвърлят обществени фондове, предназначени за реконструкции към личната изгода. България се превърна от страна на силен комунистически режим в система на моделен феодализъм, но без реална смяна на действащите лица. Бившите олигарси инвестират масово в приватизацията на българската икономика в началото на 90-те и слагат контрол върху всички ключови сектори като енергетика, строителство, управление на природните ресурси, транспорт, телекомуникации и недвижими имоти.

Медиите не правят изключение. Закон от 1998 г. забранява на бивши функционери на службата за национална сигурност да заемат мениджърски позиции в медиите, в управителните им съвети и органи или в новинарски агенции като например държавната БТА. Реалността е малко по-различна и не е нещо странно да се открият новинарски медии, управлявани от предишни директори на Националната сигурност, бивши висши функционери на силови министерства или бивши офицери от разузнаването, които финансират инвестициите си от контрабанда. Голяма част от тях не крият в тайна миналото си и дори го изтъкват като доказателство за своя патриотизъм. Тези нови магнати гледат на медиите като на още един начин за бъдещо лично забогатяване, чрез възможностите, които предлагат за влияние и изнудване. Новите медия собственици са сега част от привилегированите силови кръгове, чиито членове често повеждат битки едни срещу други със средствата на медийни кампании. Често разпространена форма на изнудване сред популярните издания е да се иска заплащане за благоприятните материали и статии. Рекламните пакети включват и възможност за отразяване в благоприятна светлина на рекламодателя и това е съществен компонент и неразделна част от практиката на някои медии. Това обяснява как определени известни личности или компании могат да бъдат хвалени и заклеймявани с еднакъв патос и убедителност през една и съща седмица в едно и също издание. Някои вестници използват заплахи с публикации, за да изнудват видни личности да купуват рекламна площ на топ тарифи, за да избегнат изваждане на показ или критики в бъдещи материали. Подобни практики са особено разпространени по време на избори.

ДАНС губи позиции по операция “Галерия”

Ако трябва да характеризирате влиянието на политическата класа и организираната престъпност върху свободата на словото в България, скандалът,засягащ Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС) от септември 2008 г. би бил пример по учебник. Създадена през януари 2008 г. за борба с корупцията и организираната престъпност и приветствана от европейските официални власти като един от малкото примери за прогрес, направен от страна на българското правителство в борбата му срещу корупцията, ДАНС в момента е в центъра на скандал, който я дискредитира.

В директен отговор на Премиер министъра Сергей Станишев, ръководената от Петко Сертов и заместника му – Иван Драшков, ДАНС започна мащабно разследване през август 2008 г., за да проследи произхода на важни изтичания на информация, по-голяма част от тях към европейските власти. ДАНС също така искаше да идентифицира отговорните за уебсайта “Опасните” (http://opasnite.net63.net), на който бяха публикувани редица класифицирани документи, някои от които отнасящи се до основни политически фигури и членове на ДАНС. ДАНС арестува Йорго Пецас – младият администратор на Frog News (Frognews.bg) на 5 септември 2008 г. по подозрение в постването на документи в “Опасните”. Освободен след с7-часови разпити, Пецас отказа да даде коментар. Уебсайтът “Опасните” бе затворен в деня на ареста, но различни блогъри и Асоциацията “Анна Политковская” (http://politkovskaya-bg.blogspot.com) реактивираха сайта на ново място (../www.opasnite.eu), ползвайки гугъл кашове и информацията от няколко български блога, които бяха съхранили информация, поствана на оригиналния сайт. Но скандалът не опираше само до разследване на сайта “Опасните” Парламентарната Комисия по вътрешна сигурност изнесе разследване по случая ДАНС, публикувано на 30 септември 2008 г., изнасящо разкрития, че агенцията е подслушвала телефоните на много парламентаристи и журналисти като част от операцията “Галерия”, стартирана през август по поръчка на нейния директор Сертов. Всичко това бе подкрепено от твърденията на някои негови подчинени и от докладите за некласифицираните подслушвания, които бяха публикувани на уебсайта на “Дневник” (http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=559302) и в ежедневника “Труд”. Някои от източниците твърдят, че българското правителство, стреснато от нарастващия брой на изтичане на информация към Европейската служба за борба с измамите (OLAF), наредило на ДАНС да проведе “възможно най-мащабно разследване”. Далеч неприключил, скандалът с ДАНС остави много въпроси без отговор. Дали ДАНС подслушва журналистически телефони в търсене на източника на изтичане на информация? Ако това е така, дали целта на тези подслушвания е да бъде идентифицирани източниците и да им се затвори устата? Могат ли телефони да бъдат подслушвани без получаване на съгласие от ръководството на ДАНС? Ако това е така, как подобна агенция може да избяга от контрола на отговорните за това? И накрая, защо ДАНС толкова много се интересува от информацията публикувана на сайта “Опасните”, щом тя е толкова “невярна и безинтересна”?

Пазарът на труда за журналисти в София търпи бум, но като цяло те се доста зле платени, което прави някои от тях по-предразположени да получават “бизнес подаръци”. Поръчковата журналистика не е общо правило, но тя не е нещо необичайно. Журналистиката не е престижна професия, на журналистите често се гледа като на нещо малко повече от говорители на бизнес интересите на техните работодатели, а повечето от тях все още имат слаба подготовка. Някои университети имат журналистически факултети, но малка част от хората, понастоящем работещи като журналисти, са ги завършили.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) – официален съюз, възприе код на професионална етика с международна подкрепа. Но прилагането му на практика фактически не съществува, а съюзът има слаб авторитет срез медиите. От там твърдят, че имат 4500 активни члена, плащащи членския си внос, но основният източник за финансирането му са хотелските комплекси по Черноморието и планинските курорти, завещание от комунистическата епоха. Също така той публикува седмичника “Поглед”, който няма широко разпространение.

Юрген Рот е германски журналист, публикувал няколко книги за организираната престъпност. Той посвещава последната си творба – “Новите български демони” (издателство “Слънце”, София, 2008 г.) на българския подземен свят и начините, по които различните елементи на т.нар. сива икономика се напасват един към друг. Когато той идва в София да представи книгата си през ноември 2008 г., той бе посрещнат със заплахи за преследване от депутата на БСП Васил Антонов и бившия вътрешен министър Румен Петков. Последният не само заплашва със съдебно преследване. Изданието от 11 ноември на “24 часа” цитира Петков в изказването му за Рот: “Лъжецът, клеветникът, безгръбначният мошеник трябва да бъде ударен през устата, ръцете и по всички части на тялото му”.По-учудващо е, че най-върлите критики на книгата идват от журналиста във водещата държавна медия (тук авторът навярно бърка, визирайки проправителствената политика на изданието - Б.пр.) “Труд” – Кеворк Кеворкян, който казва, че Рот би следвало да бъде “залят с катран и овалян в пера”. Георги Коритаров – водещ на сутрешното предаване за злободневни теми по Нова ТВ, пренебрегна същността на книгата, а само отправи към автора предизвикателство да разкрие своите източници, напомняйки му, че той “се намира в студиото на сериозна телевизия, в сериозна страна членка на ЕС, а не в някоя отдалечена провинция на другия край на света”. Коментарът подтикна Петков да отправи към Коритаров своите “поздравления” за това, че е “спасил честта на страната”.

Правната рамка, в която оперират медиите, продължава да е много зле определена. Тя все още е белязана от съветската ера и съдиите, които черпят изгода от системата на ендемична корупция, показват слаб интерес към разкритията на разследващата журналистика.

Все пак някакъв значителен прогрес бе постигнат благодарение на Програмата за достъп до информация (ПДИ). Създадена като фондация в София през октомври 1996 г., ПДИ е коалиция от журналисти, прависти, икономисти и социолози, които успяха да прокарат няколко закона, гарантиращи достъп до публичната информация – една немалка крачка за страна, ръководена от корумпиран държавен апарат. ПДИ води също кампании за свобода на словото, а на всеки 28-и септември награждава журналисти и граждани, които са направили значителен принос към свободното слово в неговото използване вновото законодателство.

Директорът на програмата Александър Кашумов с право се гордее то постигнатото от организацията, но също изявява загриженост за ограничените приложения на тези закони. “Правителството и неговите институции продължават да се противопоставят на политиката за прозрачност,” казва той. “Съдилищата също се противопоставят на това, коетоо иб представлявало реална революция в техните навици. В крайна сметка, прилагането на тези закони е възможно само в София. Непознати или зле прилагани, те не са в обръщение в останалата част от страната, където съдилищата имат малка независимост. Аз самият понякога също се чудя за липсата на интерес от страна на новинарските медии, тъй като тези закони ще им позволят да напредват в своите репортажи. Успехът, който беше постигнат, може да бъде приписан повече на решителността на няколко личности, отколкото на цялата гилдия, която трябва да бъде водеща в тази битка”.

ДВЕ НИВА НА СВОБОДА НА ПРЕСАТА

Относителна свобода в София

Както твърди докладът на Transparency International за 2008 г., България е най-корумпираната страна членка на ЕС. Темата не е табу в пресата. Журналистката Мария Николаева, която работеше за “Политика”, а сега пише за “Експрес”, проведе едно проучване върху корупцията. Но не без рискове. Тя често получава заплахи по телефона и на мейла си. Преди няколко седмици тя получила писмо то някой, който се намира в затвора, където й се казва много ясно да спре да се интересува от бизнеса му. Един грубо нарисуван меч оставя малко съмнения за последствията ако тя не се съобрази със заплахата.

Николаева била шокирана от убийството на Георги Стоев – завеждащ рубрика и автор на няколко книги за организираната престъпност в България. Той писал материали за “Експрес” и позволил на медията да публикува откъси от книгите му. Той бе застрелян на 7 април 2008 г. в едни от активните райони на София. Стоев бил бивш член на банда, който изоставя криминалната дейност и се посвещава на писането за своя опит в подземния свят, като често назовава поименно лидерите на престъпни групи. Николаева казва, че убийството му е сигнал за повишаване нивото на насилие. “До неотдавна обезобразяваха журналистите, заливайки ги с киселина,” каза тя пред Репортери без граници. “Сега започнаха да прибягват до убийства. Все още не се е превърнало в обща практика и аз се надявам нещата да спрат до тук. Но това е твърде ясен знак”.

Интернет стана място, където хората свободно могат да се изразяват, но така стана и по-лесно изпращането на анонимни закани, каквито Николаева често получава на мейла си. “Било то писмено съобщение или някаква картинка, посланието е ясно – млъквай!” споделя тя. Николаева сподели, че временно е преустановила работата си по 15-ина репортажа поради страх от саморазправа. “Работя върху тях от време на време с идеята някой ден да бъдат публикувани. Дълбоко съжалявам заради тази импотентност. За нещастие, получи се така, че се самоцензурирам. Сама се улавям как вече внимавам за това какво пиша и го правя почти несъзнателно”. Въперки това тя добавя, че не може и да си представи, че някога ще изостави това, което за нея е “повече от работа”.

Тонът е по-малко алармиращ и по-уверен в седмичника “Капитал”. Издателят Станка Тошева е представител на по-старата генерация. Тя веднага признава, че практикуването на журналистическата професия е било невъзможно по времето на Живков. “Но от 1989 г. винаги съм се чувствала свободна да пиша каквото искам,” казва тя. “Вярно е, че имаше някои трудни моменти през 1995 г., когато телефонните заплахи станаха по-чести и по-настоятелни. Подобни “мъдри съвети” се предлагаха най-често във връзка с материали за сивата икономика и големите криминални дела”.

Когато”Капитал” публикувал материал за доказаните връзки между бившият вътрешен министър Румен Петков и членове на организираната престъпност, Тошева била привикана за разпит в полицията, но нещата спрели до там. “Подобен вид реакция е част от работата и често доказва, че ние сме били прави,” казва тя. В цялост, екипът на “Капитал” има възможност да работи свободно и без задръжки. Седмичникът е събрал екип от млади журналисти. Изборът бил нарочно такъв и вестникът се гордее с него.

Росен Босев покрива ресора вътрешна политика в “Капитал”. Той е млад, може би прекалено млад в очите на онези, които са свикнали да виждат по-стара генерация, натоварена с отразяването и писането на политически материали. Но той е уважаван от своите колеги по ресор и във вестника си и е носител на няколко журналистически награди. Също спечелил наградата на Програма за достъп до информацията за използването на свободата в информационните закони. Подобно на колегата си Иван Михалев, Росен е на мнение, че няма теми, които де не могат да бъдат атакувани, освен тези, засягащи основните криминални босове, въвлечени в трафика на наркотици и проституция. “Капитал” му дава пълна свобода на действие и той я използва.

Босев има три мобилни телефона. Но в неговия случай това не е екстравагантност, а професионална необходимост. “Не се чувствам заплашен, но не съм глупав,” каза той за Репортери без граници. “Подслушването на телефоните е част от трудностите в моята работа. Смяната на номерата е начин да си покрия следите. Това също ми дава възможност за разнообразяване на източниците и ми дава различни канали за комуникация.”

Между две позвънявания, той признава, че липсата на интерес, който читателите показват към някои истории буди у него някакво тягостно чувство. 4може да звучи изненадващо, но хората са загубили интерес към този вид неща, към корупцията и политическите скандали. Ние често потвърждаваме онова, което те вече знаят, но също така разкриваме и много нови случаи. Въпреки че са ключови примери, те не винаги будят интереса на нашите читатели, които правилно или неправилно смятат, че те не биха могли да променят нещо”.

“Капитал” е на само няколко метра от сградата на “Дневник”, където работи Христо Христов. Именно той разкри как бе убит Георги Иванов Марков – български журналист и писател, избягал на Запад и работил за “Дойче Веле”, Би Би Си и Радио “Свободна Европа”, прострелян в Лондон от българските тайни служби с помощта на чадър с отровен връх на 7 септември 1978 г. Христов започва търпеливо да реконструира случая през 1999 г.и го описва в две книги (http://hristo-hristov.com). Христов смята, че отварянето на архивите от времето на бившия про-съветски режим и класифицираната информация трябва да бъде приоритет за българските журналисти. “Не става дума за това да се започне лов на вещици, а за това да стане ясно, че настоящите лидери, министри, съдии и бизнес собственици имат минало, което може да повлияе, и то не винаги позитивно, на важни решения в ключови сфери на нашето общество,” казва той.

“Вестниците имат склонност да се фокусират върху по-сензационния аспект на скандалите и не проучват причините за тези скандали, противоречията в човешките поведения. Анализите и обзорите са рядкост”.

Съвсем логично Христов много реакции от страна на властите, които разследва. “Не съм обект на какъвто и да е вътрешен натиск в “Дневник”,” казва той. “Пиша каквото искам и така, както искам. Отвън духа насрещният вятър. Но очевидно, първо откривам това как хората, за които се каня да пиша, са склонни да реагират. Някои се ограничават до заплахи. Други са склонни да продължат и по-нататък. Жилището ми беше разбивано три пъти от 1999 до 2001 г. И всеки път това се случваше в различни апартаменти. Последният път разбиха дома ми три дни след като предаване за документите по случая Георги Марков бе излъчено по една национална телевизия. Откраднаха компютъра ми, телефоните и друго оборудване”.

Христов винаги прави бекъп архив на работите си на няколко места, но взломовете са му причинили значителни финансови загуби, което му наложило определени лишения.

Заплахите към него станали по-специфични преди няколко месеца. Хората, които живеят на етажа в апартамента срещу него били посетени от непознати персони, които посъветвали да предадат на Христов да престане да се появява по телевизията или в противен случай входът ще бъде взривен. 4Издателите на “Дневник” бяха много притеснени и ме подкрепиха,” разказва той. “Искаха да ме изпратят извън града за няколко дни. Спря да пиша за период около седмица и занижих активността си. Но така е невъзможно да се живее и работи. Тези рискове са си част от занаята. Трябва да се справяте с тях”.

Христов взел предпазни мерки. Понастоящем е наел магазин, разположен над денонощно работещ магазин. Стационарният му телефон е прекъснат, така че не могат да го притесняват посред нощ от хора, желаещи да му дадат “съвет”. Той е предприел е и други мерки, за да си осигури някакво спокойствие.

Безплоден хинтерланд

Докато журналистите малко или много могат да работят свободно в София, ситуацията за техните колеги от провинцията е далеч по-тежка. Те могат да се радват на значително по-малка свобода на словото.

Съществува множество местни регионални вестници, но те са директно контролирани от мощни индивиди, които поддържат тесни връзки с местните власти. Провинциалните градове обикновено са напълно под властта на една партия или коалиция, която почти никога не се сменя. Не е необикновена гледка да бъдат видени кметове, местни политици, съдии, прокурори, шефове на полицията и лидери на организираната престъпност да седят заедно на една маса в ресторант.

Нито един от софийските ежедневници нямат реална мрежа от местни кореспонденти, нито дори “Капитал” и “Дневник”. Това не е заради предпочитания или поради финансови ограничения, но просто е много трудно или невъзможно да се намерят местни кореспонденти, готови да атакуват един или друг случай, който по принцип би бил покрит в София. Методите да се оказва натиск върху местната преса са модернизирани. Глобите за клевета в пресата са по-високи отколкото тези за пране на пари. Местните съдии, които поддържат тесни връзки с големите бизнесмени или с политическите барони не се колебаят да наложат на един журналист глоба от 4000 или 6000 евро в случаите по клевета. Лесно е да се разбере, че това не е особено окуражително за разследващите журналисти със средна месечна заплата от 300 или 400 евро. Както това е и в много други страни, рекламата играе огромна роля за финансовата жизнеспособност не местните и регионални издания. Един вестник може бързо да банкрутира, ако няколко компании решат, дори и временно, да оттеглят поръчките си за реклама. Ресурсите на местната организирана престъпност са диверсифицирани, а техните мрежи – много влиятелни. Трудно е при тези обстоятелства ясно да се определи кои случаи е по-добре да бъдат отбягвани.

Работа на правителството е да се бори с корупцията и да провежда реформите, изисквани от ЕС може и трябва да играе в този процес съществена роля. Някои от журналистите в страната се опитват да изпълняват тази роля ида изваждат на показ недостатъците на системата. Абсолютно наложително е опитите им да получат подкрепа от европейските институции. Също те имат нужда и от подкрепата на европейските медии, които отделят малко място на отразяването на България.

Журналистиката като професия трябва да скъса със съществуващата система на патронаж и да се бори срещу това медиите да се използват като оръжие в услуга на бизнес интересите - нещо напълно несъвместимо с мисията й да осигурява новини и информация. Основната ревизия на съдебната система изисква при влизането в ЕС също така да се прилага и закона за медиите. Защитата на поверителността на журналистическите източници и декриминализацията на заплахите срещу пресата би следвало да бъдат приоритет за правителството. Налага се постоянен диалог по тези въпроси, въвличащ всички засегнати страни. Ива спешна нужда от прилагането на тези реформи в провинцията, където нещата не могат повече да бъдат отлагани. Позволената свобода на Интернет трябва да бъде поддържана и гарантирана. Затварянето на уебсайтове и тормозът върху тези, които постват онлайн съвсем не са окуражителни знаци е ни бива да бъдат толерирани в една европейска държава.

България все повече притеснява европейските си партньори до степен такава, че бяха затворени или замразени някои от програмите за помощ. Политиците в страната трябва да използват възможността за изборите за европарламент през юни 2009 г., когато може да се направи ясен обществен принос и на пресата да бъде позволено да работи в среда, която отговаря на демократичните стандарти. Медийното отразяване на тези избори ще направи проверка на реалността на този принос и на волята да бъдат проведени реформите.

Най-накрая, властите трябва да хвърлят светлина върху практиките на Държавната агенция за национална сигурност. Подслушването на телефоните на журналисти е недопустимо, особено когато това цели да подтисне източниците им на информация. Само ако това бъде направено, България ще се измъкне от настоящата парадоксална ситуация, в която политическият и бизнес елит работи единствено, за да запази собствените си интереси, докато населението иска да скъса с миналото.

ИНТЕРВЮТА

Разследващата журналистика не е много окуражена в българската провинция и на някои хора им се ще да видят последните, практикуващи това дело, да започнат да се самоцензурират, както това правят всички останали. Асен Йорданов е един от малкото, които държат фронта. Той е нещо като извънземно в медийния свят на Черноморския град Бургас, човек който превъзмогва политическия натиск, юридическите капани и посегателствата на гангстерите.

Репортери без граници (РБГ): Какво е виждането Ви върху настоящата ситуация със свободата на пресата в България?
Асен Йорданов (А.Й.): Парадоксално, но смятам, че ситуацията е много по-тежка сега, отколкото през 90-те години. Тя се влошава в последните 15 години. Не смятам, че има някои наистина свободни и независими новинарски медии, освен може би изключая “Капитал” и “Дневник”, които са като слънчев лъв сред иначе оловно мрачните небеса. Задачата на повечето медии е или да обслужват бизнес и политическите интереси на техните собственици, особено в случая на националното радио и телевизия, които изпълняват редакторска политика, наложена директно от правителството.

РБГ: Как може да работи един журналист в подобна ситуация?
А.Й.: (Усмихва се) Да правиш журналистика в България е като да правиш супер-G слалом със сноуборд... въртиш и сучеш и се опитваш да избегнеш препятствията! В България има силно централизирана медийна политика, но понякога се откриват някакви пространства. Предпочетох да не се присъединявам към екипа на която и да е новинарска организация. Аз съм журналист на свободна практика. Това позволява моята независимост. Опитвам се да публикувам разследванията си в различни медии, в зависимост от възможностите. Това е избор, който ми позволява да имам определено ниво свобода и да имам многостранни и все повече източници. Но от финансова гледна точка, този избор е много по-тежък и несигурен. Но аз не правя журналистика, за да стана богат. Това е страст, посвещение. Моята независимост е моят лукс и това е рядка привилегия (усмихва се).

РБГ: Как се отнасяте към факта, че щатните репортери не правят същия вид разследваща журналистика каквато правите Вие?
А.Й.: Причините са три.Този вид разследвания изискват достъп до специфични източници. Принадлежността ви към някой вестник ви отрязва достъпа до чест от тях. Вие имате нужда от тях и така те могат по-лесно да бъдат поддържани. Второ, нужна ви е практика. Разследващата журналистика е търговия. Имате нужда от опит и определено ниво професионална етика. И най-сетне, трябва ви желание и смелост да го правите.

РБГ: Журналист сте повече от 20 години. Какви видове заплахи сте получавал?
А.Й.: Ще ви дам три примера. Докато работех в “Политика” (през февруари 2007 г.) работех с Мария Николаева върху много голям случай на корупция свързан със строежа на апартаментни комплекси в най-големия екологичен резерват на България Странджа (по Черноморското крайбрежие). Отделно от финансовата печалба от тези комплекси, строителството е един от предпочитаните сектори за перачите на пари. Основните строителни дейности в резервата започнаха без каквото и да е разрешително. Те покриваха площ от 110 кв км. Строителството изведнъж стана законно, защото така пожелаха регионалните съдии. След като бе публикувана първата част на нашето разследване, няколко “мутри” дойдоха в редакцията на “Политика” и носеха копие на вестника, носещо специалния печат на Парламента (само вестници, разпространявани в Парламента имат такъв печат “Не се продава”). Те заплашиха Мария, че ще я залеят с киселина, ако се появи втората част на публикацията. Аз също получих своята доза “мили думи”. Много ясни фотоси на лицата на нашите посетители бяха извадени от охранителните камери на пропуска от входа на “Политика”. Имахме и регистрационния номер на автомобила им. Случаят беше предаден на полицията. Но нита Мария, нито аз бяхме извикани да дадем показания. Връщах се в дома ми в Бургас на 20 декември 2007 г. към 7 вечерта, когато на разстояние от 10 метра от дома забелязах насреща ми да идва мъж. Направи всичко възможно да блокира пътя ми. Когато се опитах да го заобиколя, той ме сръчка. Успях да го хвана за ръката и да го принудя да се махне. Тогава ми бяха нанесени няколко удара по гърба със стоманен прът. Борих се доколкото можах и най-накрая моите нападатели се отказаха.

РБГ: Знаете ли защо Ви нападнаха?
А.Й.: Не, не е толкова лесно да се отгатне заради кой именно случай. Пиша за много хора. Доста от тях са ми ядосани....По онова време разследвах един случай, който още не бях публикувал. Може би това беше “предупреждение” да спра. Това често е единствената цел. Полицията започна разследване, но то не доведе до никъде. Знаете, в същност не се правят истински опити да се открият извършителите на подобни атаки. Тези, които прибягват до подобен сорт процедури, имат достатъчно ресурси, за да осигурят това, че хората от властта да спрат разследване от подобен сорт и то бива определено като обикновена “кавга”. Ненаказуемостта е норма в България. И не само що се отнася до пресата.

РБГ: Кои са чувствителните теми, тези, които не могат да бъдат отразявани или поне не без последствия?
А.Й.: Много са, за съжаление. Двете най-чувствителни са корупцията, касаеща висши съдии и прокурори и корупцията сред представители на вътрешното министерство. Но броят на такива теми непрекъснато расте в нео-феодалното общество, в което по настоящем живеем. Имам няколко разследвания по тези теми, но не знам кога ще успея да ги публикувам.

РБГ: Често срещате големи трудности пир публикуване на случаите. Защо не прибегнете до ползването на уеб сайт ?
А.Й.: Интернет може да е алтернатива, но само по себе си това не води до никъде. В България Интернет е предимно средство за общуване между младите хора, а техните интереси са насочени към други неща. И още нещо – има много региони, в които интернет все още не съществува. Не отричам възможната му роля за в бъдеще, но не мисля, че той има достатъчно влияние да промени българското общество. Тази промяна все още има нужда от телевизия, радио и печатни медии.

РБГ: Картината е по-скоро негативна. Как може да се подобри ситуацията?
А.Й.: Най-големият ни шанс беше влизането ни в Европейския съюз. Това е може би най-хубавото нещо, което ни се случва от век насам. ЕС значи задължително въвеждане на европейските закони и стандарти в нашата правна система, контрол над изпълнението и приложението им. Най-голямото предизвикателство е реформата на нашата съдебна система, която безспорно е най-корумпираният сектор. 80 на сто от нея днес е свързана с бизнеса и политическата олигархия. Но Европейският съюз трябва да разнообрази източниците си на информация. Ние сме готов и имаме желание да помагаме в тази насока. За много от нас, ЕС е единственият начин България да се освободи от връзките с бившия Съветски съюз и Русия. Все още твърде активните влияния на тези връзки не могат да се подценяват. Съществува дори риск от внедряване на руски Троянски кон в ЕС.

ФОКУС - АФЕРАТА FROG NEWS

Лоши времена настъпиха за сайта Frog News. И то не финансовата ситуация притеснява 15-ината служители, а опитът за убийство на редактора му Огнян Стефанов и скандалът с “Опасните”.

Александър Иванов става член на екипа на Frog News на 38, след като дълги години е работил в печатните медии и в телевизията (7 години в националната ТВ и две години за Нова ТВ). Той сега е заместник редактор. Когато се срещна с Репортери без граници бе още под полицейска закрила. Беше наблюдаван от полицай, който стоеше в съседната стая по време на интервюто. Други бодигарди бяха обкръжили къщата и семейството му. Властите му бяха осигурили охрана по негово искане. На Иванов ме се наложило да промени начина си на живот. Ограничава движенията си до минимум и почти не излиза от офиса си. Когато това става, навсякъде го придружава полицай.

Репортери без граници (РБГ): Под полицейска охрана сте от нападението над Огнян Стефанов. Получавал ли сте заплахи?
Александър Иванов (А.И.): Да. Трима мъже, облечени в черна с шапки на главите позвъниха на вратата ми около полунощ на 15 октомври. Посъветваха ме да бъда “благоразумен”. През деня “24 часа” публикуваха първото интервю с Огнян Стефанов от момента на атаката. Не мисля, че имаше връзка, но на това можеше да се погледне като на втора заплаха към уебсайта. Никога не е лесно да се разбере точната причина за подобен род заплахи. Поисках полицейска закрила и тя ми бе осигурена. Надявам се това да бъде временно и скоро да мога да продължа да живея нормално.

РБГ: Много хора свързаха нападението над Огнян Стефанов и заплахите над вас като нещо общо с аферата “Опасните”. Вие какво мислите?
A.И.: Никога нищо не може да се изключи, но не мислете, че това, което сега ни се случва е директно свързано с този случай. Видяхме, че през август 2008 г. се появи много опасен уебсайт с името “Опасните”. – “Опасни информации”. Сайтът публикува топ секретни документи със странна информация. Въпреки това някои безспорно бяха интересни и дори ако това е 10, 20 или 30 на сто истина, тези 30 на сто са опасни. Информация засягаща служби като ДАНС (Държавната агенция за национална сигурност), президента и корупционните връзки в компаниите. На форума на нашия сайт няколко дни по-късно се появи писмо, за което се твърдеше, че е подписано от собствениците на Frog News Огнян Стефанов и Владен Мутайфчийски. В писмото пишеше, че двамата мъже “съжаляват”, за това, че са създали “Опасните”. Същото писмо се появи и на сайта “Опасните”. Беше смешно. Това измислено писмо започна да циркулира по сайтовете, така че ни се наложи да публикуваме формален отговор, че нямаме нищо общо със създаването на Opasnite. Това с нищо не промени нещата, а след три седмици жена му ми се обади, за да ми каже, че е била нападната.

РБГ: Ако Огнян Стефанов и Frog News не стоят зад “Опасните”, как тогава си обяснявате нападението?
A.И.: Ако можехме да знаем... Журналистика е единственото нещо, с което се занимава Огнян. Законът допусна, че нападението е свързано с работата му, но нямаме доказателства. Публикуваме доста неща и разследваме доста случаи. От къде можем да знаем? Нападението над жена му се случи на 22 септември 2008 г. – национален празник, отбелязващ 103-ата годишнина от Независимостта. Значи ли това, че този акт е знаково предупреждение към всички журналисти? Не знам.

РБГ: Аферата “Опасните”. и заплахите срещу Frog News повдигнаха много въпроси за ДАНС. Този случай изглежда покруси доста хора. Какво мислите?
A.И.: Да. Нещата са комплексни и около тях има много странни неща. Докладът на Европейската комисия за България бе доста критичен. Предполага се, че Комисията получава информация и о т други канали, които не се харесват на правителството. Президентът нареди на ДАНС да разбере от къде ОЛАФ получават източници за своите доклади. Например, докладът на Комисията посочва имената на двама души, финансирали президентската кампания, които явно умишлено са злоупотребили с европейските фондове.

Някои от информациите, публикувани на сайта “Опасните” спадат към класифицираната информация, но никой не знае коя информация и защо е класифицирана. ДАНС се впусна в операция, за която бавно разкриваме истината и която поставя много въпроси.

ОГНЯН СТЕФАНОВ

Цяло чудо е, че Огнян Стефанов – редакторът на уебсайта Frog News, оцеля. След като излиза от столичен ресторант на 22 септември 2008 г., той е зверски нападнат и бит с желязни пръти. Резултатът са два счупени крака и една ръка. Оставят го едва мъртъв близо до колата му. Един от ударите засяга каротидната артерия и той губи много кръв. Лежи в кома три дни в болница.

Въпреки, че все още се лекува, Стефанов продължава със започнатите разследвания и няма намерение да спре до тук. Рехабилитационната терапия и лечението продължават, но той намери време да говори с Репортери без граници.

РБГ: Спомнихте ли си какво се случи? Видяхте ли нападателите си?
Огнян Стефанов (О.С.): Не много добре. Напуснах ресторанта и се отправих към колата, когато някой ме извика по име. Обърнах се и получих силен удар в главата, който ме зашемети. Опитах се да се защитя, но не си спомням нищо след това. Свидетели, които излезли от ресторанта, твърдят, че нападателите били седем или осем. Но нищо повече не си спомням.

РБГ: Преди нападението получавал ли сте заплахи?
О.С.: Не, не и директни. Няколко дни преди това името на Frog News беше свързано с публикации на класифицирани документи на сайта “Опасните”. Пуснахме писмо на нашия сайт, в което обяснихме, че нямаме нищо общо с въпросния сайт или с документите поствани на него. Бях разпитван в ДАНС, но интервюто се проведе по много спокоен и професионален начин. Не мога да установя директна връзка между нападението и тази афера. Пиша по много различни случаи – повечето свързани с корупция в различни сфери. Трудно е да се каже кой стои зад нападението върху мен. Но “мисията” постигна целта си. Интервюираха ме много журналисти, които ми казаха, че сега още повече се притесняват за семействата си и за свои колеги. Мисля, че като резултат от нападението върху мен сега ще има повече самоцензура за известно време във вестниците. Как да ти обвиниш? Няма много герои по света и мога да разбера избора им. Но ние трябва да сме обезпокоени от последиците.

РБГ: Оказван ли ви е голям натиск във връзка с работата ви?
О.С.: (Усмихва се).При първото издание на Frog News пуснахме един материал, базиран на чуждестранен източник, който ни съобщи, че български министри, посетили Виена били засечени в ресторант в компанията на добре известни босове на организираната престъпност от Централна Европа, което не е нормално. Получиха се много реакции и много “настойчиви” молби да се свали статията. Вече бяхме решили, че на хората, които са предизвикани от акуратността на даден материал, ще им бъде давана възможност да отговорят на сайта. Това го пише в началото на почти всяка моя статия. Но навярно те смятат, че за тях е по-естествено да отговарят на статиите ми с други средства.

Проблемът в България е, че политиците и другите водещи фигури имат две лица – едно за обществения, едно за личния живот. Общественото лице се култивира така, че да накараш да те заобичат. Нищо не бива да грози портрета. Не всеки приема идеята да свърже в едно тези две лица.

Когато френският президент Никола Саркози прави частно посещение в Египет, той го обявява и фотографите са там. Българските политици предпочитат да крият всичко, дори когато там няма нищо нередно и нищо за криене. Климатът на подозрение, който се поражда от всичко това, не е добър. Това от което се нуждаем, е хората в крайна сметка за започнат да търсят правото си да получават отговори.

РБГ: Още ли сте под полицейска охрана?
(О.С.)М (Усмихва се) Да, посъветваха ме. Властите не искат да получат обвинение в това, че не са ми осигурили подкрепа. Оценявам го, но какво могат да направят двама души срещу подобен род насилия? Ако тези, които искаха да ме убият все още го искат, как може човек да ги спре? Но предпочитам да остана оптимист. Докторите, които ме лекуват, извършиха чудо и не мога да им се отблагодаря достатъчно. И най-сетне поне има една положителна страна от всичко това – вашето пристигане и вашата морална подкрепа. Ако организация като вашата продължи да се интересува от проблема, за втори път ще излезем победители.