Нови форми на съпротива, нов сценарий в Аржентина

международни | икономика | анализ четвъртък, 20 април 2006, 15:45 от чарли музика ZonesWithout at hotmail dot com

Статия-анализ на Мари Тригона относно работническите протести в Аржентина

“Работници, оставете сечивата си, време е за битка”
Популярна песен от Испанската Гражданска война



Контекстът и сценарият

От Декември 2001 формите на масова съпротива в Аржентина смениха сценария на действие. След политическата и икономическа криза от 2001 и последвалото въстание, повечето социални движения заеха отбранителна позиция спрямо усилията на новото правителство за легитимиране на властта. Кризите сред работническите организации се засилиха след управлението на президента Нестор Кирхнер. Бившият временен президент Едуардо Духалде, както и настоящият Кирхнер възприеха две тактики за въстановяване на легитимна власт: нападайки отделни работници и същевременно асимилирайки работнически организации.

По този начин структурата на социалните движения, особено на сдруженията на безработни хора, стана съвсем фрагментирана. Това беше причината дори и най-радикалните движения да затворят врати за трите форми на съпротива, широко използвани през последните години на 20 век: директни действия, митинги и блокиране на пътища.

Но липсата на съпротива съвсем не означаваше, че работническата класа в Аржентина е доволна от управлението на Кирхнер. Тъй като стандартът на живот продължаваше да се влошава, някои организации прибягнаха до мерки, напълно непознати през 90-те, десетилетие на приватизацията и разформироването на работническите сдружения.

Нови форми на организация: Нови победи

Капитализмът гипсира работническата класа за десетилетия напред. Из цялата страна бяха затворени хиляди фабрики и закрити милиони работни места само през последните години. Условията за труд драстично се влошиха. Повечето хора, които все още могат да си намерят работа, са принудени да работят без трудов договор, на работно време с неопределен брой часове, с несигурно заплащане и в нездравословна работна среда. Работническите сдружения опитват да се противопоставят на отвратителните условия. В момента Аржентина изживява период на разцвет на работническата съпротива. Използват се методи, немислими досега: стачки, саботажи, превземания на държавна собственост (фабрики и заводи). Борбата е за превземане на публични пространства като метрото, също болници и възстановени предприятия.

Работници в метрото: Бунтът на “дивите котки”

От края на 90-те работници по линиите на метрото в Буенос Айрес формират своя вътрешна структура, която да се внедри в бюрократичната единица UTA- Съюз на Транспортните Работници. През 1994, по време на управлението на президента Карлос Менем, метрото е приватизирано, като концесията е отстъпена на Метровиас- транснационална корпорация.

Компанията редуцира броя на работниците веднага след приватизацията. 8-часовият работен ден се превръща в задължителен за всички, а онези, които не са уволнени, изтърпяват драстично понижение на заплатите. Преди 1994 в метрото работят 4,600 души. След приватизацията компанията назначава само 1,500 човека, 800 от които са новопостъпили. Новите работници са предимно млади мъже и жени, които нямат понятие от трудова дисциплина и организация.

“По време на военната диктатура(1976-1983) работниците в метрото бяха на 7-часов работен ден. По време на демокрацията те работеха по 6 часа. Управлението на президента Менем повлия сериозно върху работническия сектор, увеличавайки времето за труд на 8 часа. Такова непосилно работно време не е имало от 1943 година”, твърди Роберто Пианели, официалният делегат на работниците. Цяло десетилетие Метровиас продължава уволненията на работници без никаква причина.

Работниците започват да изпращат делегати в UTA, които да договарят спиране на уволненията до свикването на вътрешна комисия. Комисията се състои от млади работници, чието единствено активистко участие е заемането на традиционни леви позиции. Много от тях идват от политически партии и движения, които са закърмени в антидемократичен стил на управление. Работниците от метрото развиват много демократични практики и организационни ценности на хоризонталната структура на властта.

Победата на работниците от метрото удря право върху управлението в частния сектор. Много компании са въвели тъкмо обратния стил на управление: свръхексплоатация, бързо променливи стандарти на работа, множественост на индивидуалните задачи, лоши работни условия, ниско заплащане и нарушаване на човешкото достойнство на персонала. Организации като Конфедерацията на Труда, Централно Сдружение на Аржентинските работници, Сдружение на Държавните Служители и много други действат задружно като съучастници в новия модел на работа, въведен от приватизацията. Пълното унищожение на трудовите норми идва като резултат от действията на приватизаторите.

Целта на делегатите от метрото е да се организират като вътрешно ядро в UTA (Съюз на Транспортните Работници). На събрания работниците обсъждат своите искания и цели. Началото на борбата е поставено в по-омекотен вариант, тъй като работниците се страхуват от уволнения. След като дейността на новосформираната комисия се закрепва, исканията растат пропорционално: намаляване на работния ден до 6 часа, отменяне на автоматизираните машини за билети, повишения на заплатите.

През 2004, след серия от изненадващо успешни стачки, работниците постигат исканията си за въвеждане на 6-часов работен ден. Главната цел на движението е да се преобърне логиката на капитализма: “На този етап много хора са отхвърлени от пазара за работна ръка и единствените им сигурни работодатели се превръщат в най-стръвни робовладелци. Ние се борим за намаляване на работното време, за да могат повече хора да си намерят работа в тези условия”, обяснява Едуардо Лучита, икономист с леви убеждения. Друга част от целите на комисията освен намаляването на времето за труд е увеличаване на възнагражденията. Благодарение на масовите диви протести, работниците печелят 44% повишение на заплатите. Служителите в болницата Гарахан също следват примера им.
През последните 14 години заплатите в цяла Аржентина са застопорени в мъртва точка. Средната заплата е 600 песос (200 долара) . Стандартите за добър живот полагат норма от 1.800 песос на семейство. Границата с бедността се изчислява на 750 песос. Немедицинският персонал на болницата за деца Гарахан организира протестни действия с изискванието за минимално повишение (до 1.800 песос) на заплатите на работещите.

Правителството твърди, че парите от бюджета не стигат за по-нататъшни инвестиции в системата за публично здравеопазване. Въпреки това Президента Кирхнер е платил по-големи суми на Международния Валутен Фонд отколкото всеки друг държавен глава в историята на Аржентина. Тази година са платени 500 млн. долара. За наближаващата среща на държавните глави в Аржентина, правителството похарчи 200 милиона, за да барикадира крайбрежния град Мал дел Плата, където се състоя визитата на Президента Буш.

Въпреки заплахите и атаката от страна на правителството, работниците все още не са отстъпили. Членовете на Работническия Съюз са обвинявани в терористични действия и престъпна съпротива. Заплахите да бъдат уволнени са съвсем реални. Въпреки това броят им не спира да расте: в Съюза членуват работници от възстановената фабрика за керамика Зенон, работници от държавната железница, от метрото, както и учители в държавни училища.

Около 700 медицински сестри, портиери и механици организират работнически съюз, чиито цели са да функционира като вътрешна комисия в АТЕ- държавната организация на работниците. Събранието цени прякото демократично управление и антийерархичното разпределяне на властта. Засега съюзът действа изцяло на предложения- след направено предложение, всички членове гласуват за или против.

Събранието на работниците в сферата на публичното здравеопазване остро критикува АТЕ заради нейната ненамеса в протестните действия. Държавната организация на работниците не подкрепя техните искания, и в пресата се отграничава от тях, наричайки акциите им вандалщина. Ако работниците в Гарахан спечелят искането си за 1.800 песос заплата, всички работници ще спечелят. Правителството се страхува, че ако искането бъде удовлетворено, подобни протести за по-високи заплати ще се разпрострат из цялата страна. Стратегията на формиране на независими работнически сдружения извън традиционните съюзи е твърде неудобна за властта.

Борбата за нормално заплащане развива в работниците утопични надежди за контрол над увеличенията на цените и производството. В работническия вестник на метрото излиза следната статия за увеличението на заплатите:” Докато компаниите имат властта да контролират увеличенията на цените, работниците никога няма да могат да живеят спокойно. Затова и умерен контрол върху цените трябва да бъде част от грижите на независимите работнически съюзи. Въпреки че това звучи като утопия, ние имаме възможност да го постигнем в сферата на някои нововъзстановени предприятия. Ако 100 от големите предприятия се окажат контролирани от работниците, както например стана със Зенон, можем да започнем да контролираме цените на капиталистическия пазар. Или да създадем друг пазар, различен от капиталистическия.”

Въстановените предприятия: възвръщане на културата и обрат в логиката на капитализма.

Окупираните фабрики и предприятия в Аржентина представляват развитие на напреднала стратегия за защита на работническите права от нашествието на капитализма. Натрупаният опит от самоуправление и формираните работнически организации директно атакуват капиталистическия строй. Частните интереси и парите не са единствената цел на работниците: те искат и по-добри условия, в които да развиват труда си.

До момента в Аржентина има действащи 180 възстановени предприятия. Всяко от тях е различно по своята политика на управление. Не всички от тях са приели нови стратегии за поддръжка на персонала, не всички от тях креят по утопичния идеал за нов социален ред в света. Но има и изключения: като фабриката Зенон или като хотел Бауен. Въпреки различията, всички тези предприятия имат нещо общо- а именно, въпросът за частната собственост. Когато работниците се обединят и поставят исканията си за цените, принципът на частната собственост ще стане уязвим.

Въпреки че тези промени ще се случат в рамките на капиталистическото управление, визията за “нов един свят” би могла да се осъществи. Решението на работниците да завладеят предприятията, а на техните шефове- да напуснат управленското място, не беше въпрос на идеология, а на необходимост. Чистата нужда от запазване на работните места и увеличения на заплатите принуди хората да завземат правата си със сила, самоконтролирайки се без нуждата от управници или собственици.

Очевидно нито държавата, нито пазара благоденстват от самоуправлението на работниците. Те всячески ограничават опитите за пълно самоуправление. Работниците от своя страна откриват, че само изявления от рода “Ние можем да контролираме парите” не са достатъчни, освен ако не се заемат с решителни действия. Тъй като много от предприятията станаха печеливши след обезценяването, управниците се върнаха, искайки шефските си позиции обратно. В много от случаите работниците просто трябваха да се обединят, за да окажат съпротива на неминуемите уволнения или премествания, след като шефовете поемат старите си места. Те бяха принудени да зарежат работата и да излязат навън в законна битка за незаконно отнетите им права.

Как да се организира производството остава голям проблем. Не всички от нововъзстановените предприятия са организирани по един и същ начин. Докато едни са създали напреднали стратегии за нови социални отношения в работните условия, други продължават да се крият зад старите структури с шефа на върха на планината. Някои са организирани в зависимост от традиционния работнически кооперативен модел, директна администрация, която владее повечето аспекти от предприятието с много малко участие от страна на работниците. Въпреки това структури като Зенон, чиито организационни ядра работят “под управлението на работниците”, са наели независимия съюз като единствения командващ фактор в организацията. Зенон има координатори и комисии за всички разнообразни дейности, които развива. Решенията обаче се вземат в зависимост от гласовете в работническото събрание.

Историята на Аржентина не сочи добри примери за успешни работнически движения. В много случаи работническите организиции си използват за покриване на нечии интереси и за медийно затъмнение по въпросите за източването на капитал или недефинираното работно време. Възстановените предприятия обаче преобръщат традицията в нова насока. Някои от въпросите , поставени от работническия съюз, се базират на авторитетни мнения и получават подкрепа и финансиране от други източници.

Опитът в Аржентина показва, ча работниците могат да установят контрол над производството и да наложат антийерархичен модел на управление без шефове или собственици. Въпреки ограниченията на пазара за работна ръка, съюзите не се отчайват и продължават да налагат мненията си над управляващите. Много от фабриките се надяват, че тяхната продукция ще бъде предпазначена за хората, а не за услуга на нечии частни интереси. Зенон например продава своята продукция пред самите врати на фабриката. Те произвеждат висококачествени изделия, спазвайки минимални изкупни цени, така че всеки би могъл да си позволи керамичните продукти за ремонтиране на своя дом. Зенон дарява безвъзмездно част от продукцията си на болници, центрове, както и за различни обществени проекти. Хотел Бауен пък служи за място за събрания на работниците от различни независими съюзи. Делегатите от метрото, активистите за 6-часов работен ден, работниците от болници и училища, както и активисти за освобождаване на политическите затворници- всички те се срещат в Бауен. Част от целите на движението е безвъзмездна продукция за обществото, както и създаване на солидарност между различните класи.

Както беше споменато от работниците в метрото, чрез завземане на възстановени предприятия, те могат да си осигурят по-голяма територия за борба за автономия срещу капиталистическия пазар (контролирайки някои от главните стокопроизводители). Феноменът на създаване на мрежа за взаимна солидарност и вътрешен пазар за стоките, произведени от възстановените предприятия, е част от визията за създаване на алтернативни пазари. Но това е въпрос на голяма отдаденост, защото създаването на вътрешни отношения между възстановените предприятия е наистина трудно от икономическа гледна точка.

Въпреки че този опит не означава задължително радикална промяна в културата на труда, те дават началото на първите промени в социалния ред и създават предпоставки за нови социални и междучовешки отношения. Солидарност, незадължително коопериране, демокрация, директни действия, издръжливост, самоуправление и поставяне под съмнение на стария световен ред- всичко това са нови стратегии и начини към постигането на едно по-различно бъдеще.

Мари Тригона (mtrigona@msn.com) е член на Группо Алавио. Информация можете да получите на www.alavio.org.