Жертвите на земетресението в Хаити са над 200 000. Опустошенията и ужасът са вцепеняващи. Но тази човешка трагедия има своя предистория... Всеки голям град в света би пострадал от земетресение от скала като тази, която опустоши столицата на Хаити, но не е случайност, че такава част от Порт-о-Прeнс днес прилича на военна зона. Голяма част от опустошението, причинено от тази последна и най-бедствена катастрофа, сполетяла Хаити може най-добре да бъде разбрана като още едно, изцяло причинено от човека последствие на дълга и противна историческа последователност. Това, което вече е съвсем ясно, обаче, е фактът, че това, което виждаме в Порт-о-Пренс е резултатът на една дори по-дълга история на преднамерено обедняване и обезвластяване. Хаити редовно бива описвана като „най-бедната страна в западното полукълбо”. Тази бедност е директното наследство или може би най-бруталната система на колониална експлоатация в световната история, увеличена от десетилетия систематично колониално потисничество - това, което икономистите-поддръжници на пазарната икономика наричат с носталгия и симпатия "златната ера на чистата пазарна икономика - либерализма".

В този ужасен момент обаче някои хора не мислят за състрадание, а за печалби, приватизация, дерегулиране и либерализация. Наоми Клайн предупреди в свое участие в предаването "Democracy Now!", че написаното от нея в книгата й "The Shock Doctrine" може да се случи отново: неолибералните пазарни фундаменталисти ще се опитат да използват и това бедствие за прокарване на религиозната си доктрина. Фондация Heritage (един от основните адвокати на използването на катастрофите за прилагане на крайни неолиберални про-корпоративни реформи) отново призовава във вече свалена от сайта им статия (заменена с доста по-"мека" такава): "В допълнение към осигуряването на незабавна хуманитарна помощ, американският отговор на трагичното земетресение в Хаити: земетресението предлага възможност за пре-организиране на нефункциониращите от дълго време хаитянски правителство и икономика, както и за подобряване на обществения имидж на САЩ в региона." "Капитализмът на бедствията" се подготвя за нова офанзива: в Хаити вече са изпратени американски военни сили. Хаитяните имат нужда от вода, храна, подслон, лекарства, болници, училища, възстановяване и инфраструктура. Имат ли нужда от окупационна армия и военни бази? Дали под маската на ангажираност САЩ се застраховат, че нищо извънредно няма да се случи в колонията им?

В този момент е важно да разберем защо и какво се случва, не да използваме тази трагедия за политически цели, а да осъзнаем причините за тази опустошителност и да не допуснем това да се случи отново.

Нашата роля в бедата на Хаити | Хаити и християнското разбиране за катастрофите | Хаитянска благотворителност | Помощ за Хаити след земетресението или американска военна окупация? | Три изречения за Хаити | Наоми Клайн относно Хаити в "Democracy Now!"

Още материали по темата за Хаити от Наоми Клайн | Капитализъм на бедствията: новата икономика на катастрофите (Наоми Клайн) | "The Shock Doctrine" - Филмът

В България през 2010г. се случиха съвсем познати неща, но със завидна скорост и комсомолско дръзновение. Забраниха митингите и протестите, забраниха граждани да присъстват на сесии на Столичният общински съвет, напън за контрол и следена на комуникацията ни чрез ЗЕС!

От 2007г. насам, всяко едно правителство, всяка една власт има задачата да “транспонира”. Каква е тази любима думичка на домораслите властимащи, ще попитате? Ами това означава, че освен с личните си интереси, лобирането, интригите и далаверите, на родните депутати им се налага и да въвеждат европейско законодателство в България. И докато министрите на Борисов - Караджова и Младенов бяха посрещнати в Стара Загора със сурови яйца и храчки по лицето, нещо, което остана почти незабелязано от медията – вече са факт на второ четене промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите, чието заглавие също беше променено. Оттук нататък говорим само за "шествия".

Масов протест в България 0,08 Mb

На 6 януари 2010 година около 23 часа четирима фашисти са нападнали Борис Боев – един от най-активните членове на Движение за съпротива „23 септември”. Нападението срещу нашия другар е предварително замислено и извършено с изключителна жестокост. Не е съществувал конкретен повод за нападението. Нападателите са го причакали на спирка на градския транспорт в близост до дома му и когато той слиза от автобуса, под прикритието на тъмнината, те неочаквано са се нахвърлили върху него и са му нанесли удари с твърд предмет, които са можели да доведат до фатален край. Единствено благодарение на своя здрав и изключително силен организъм нашият другар е останал жив.

Индимедия БГ напомня: Убийството в Ямбол

Проект Живот след капитализма представя:

"The Shock Doctrine" (Шоковата доктрина) е най-новият документален филм на режисьора Майкъл Уинтърботъм, корежисиран от Мат Уайткрос, работили заедно и по филма "The Road to Guantanamo (2006)" (Пътят към Гуантанамо).

Базиран по книгата на Наоми Клайн със същото име и структуриран около публичните лекции на канадската писателка и активистка, "The Shock Doctrine" твърди, че политиката на "свободния пазар" на САЩ успява да доминира света чрез експлоатация на шокирани от бедствия и катастрофи хора и страни.

И филмът, и книгата показват как правителствата по целия свят използват природните бедствия, икономическите кризи и войните, за да прокарат радикалните политики на свободния пазар. Клайн нарича това "капитализъм на разрухата/бедствията" (disaster capitalism) и според нея той е толкова ефективен, колкото психиатричната шокова терапия при изтриването на нашата колективна памет.

Филмът прави извода, че резултатът често е катастрофален за обикновените хора и особено доходоносен за големите корпорации. "The Shock Doctrine" също така добавя към тезата от книгата на Клайн - която е писана преди скорошния пазарен крах - и анализ как финансовият свят се озова в настоящото лошо положение.

Линк за сваляне на филма

* За съжаление филмът все още няма субтитри. Тази версия на филма не е окончателна, като авторите смятат да добавят още 15-ина минути преди официалната му премиера, която все още не е анонсирана. Искрено бихме се радвали на помощ при субтитрирането на филма на български! Всички желаещи могат да ни пишат.

Онзи ден получих пред-публикационно копие от The Battle of the Story of the Battle of Seattle от Дейвид Солнит и Ребека Солнит. Насрочена е да излезе на десет годишнината от историческата коалиция от активисти, които спряха срещата на Световната търговска организация във Сиатъл, събитието, което подпали глобалното, антикорпоративно движение. Книгата чертае впечатляваща картина върху това, което наистина се случи в Сиатъл, но когато говорих с Дейвид Солник, гуруто на прякото действие, който помогна за изграждането на стратегията в Сиатъл, той не се интересуваше толкова от спомените за 1999 г., толкова колкото искаше да говори за предстоящата среща за климата на ООН, както и за акциите за "климатична справедливост" в САЩ на 30.11, в чиято организация помага той. " Определено това е движение от сиатълски тип," каза ми Солнит. "Хората са готови да действат." Това определено е сиатълско качество на мобилизацията за срещата в Копенхаген: огромното разнообразие от групи, които ще са там; разнообразието в тактиките, които ще бъдат демонстрирани; както и правителствата на развиващите се страни, които изглеждат готови да поставят исканията на активистите на масата за преговорите. Но Копенхаген не е просто преповтаряне на Сиатъл. Вместо това усещанието е, че прогресивните тектонски плочи се надигат, изграждайки движение, които се опира на силата на предишната епоха, но също така учи от грешките си.

Когато попадна на такива постове си казвам – не, не може да бъде чак толкова зле. На колкото повече попадам, толкова повече спирам със стандартната автоматична реакция – отказът да се замисля за стените днес.

Покрай гръцките вълнения миния декември попаднах през блога на Пейо в блог със звучното име „Бай Далай“, където арторката на блога постоянно превеждаше и публикуваше информация за ставащото там. Използваще всички възможни източници – от официалните информационни агенции, през сайтовете на окупираните университети, до блоговете на участници във вълненията. Постът, който най-ясно помня от всички, е този. Гласът на бежанците, изричащ още като начало на посланието "Тези дни са и наши"

Още по темата: Слава богу, стената на болшевиките падна... | "Настанени" в ... затвор | NoBorder 2005: България - Гърция | Лагер без граници, Украйна 2007 | Акция "Без граници" Патра 2008 | Интервю с Халид, един от афганистанските имигранти в Патра, Гърция | Проблемите на нелегално работещите имигранти в България | Свободата да живееш отвъд

Реформата се случва твърде бавно в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия - където хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот, и употребата на физически имобилизации и високи дози лекарства с цел контрол на поведението, продължават да са рутина.

ENGLISH | Всички снимки (Full Gallery) | Още по темата (More ot this topic)

Този репортаж от мястото на събитията започва от първия ден на Срещата на Г20 в Питсбърг, ознаменувани с въодушевена съпротива и конфронтации – възможно най- силните за последните пет години, случили се в анархистското движение в Северна Америка. В този хаотичен и съвсем нов текст ние ще се опитаме да предадем атмосферата на тези дни и да повдигнем няколко основни въпроса.

На 04.09.2009 г., петима млади дейци на "Анархо-синдикалистка Инициатива" (ASI-IWA) Тадей Курепа, Иван Вулович, Саня Дойкич, Ратибор Тривунац и Никола Митрович, бяха арестувани от сръбските власти по нелепото обвинение в "международен тероризъм", което според сръбските закони е равносилно на "геноцид". Няколко дни по-късно бе арестуван и шести човек - Иван Савич. Обвинението е повдигнато само по подозрение, което се състои в това, че задържаните евентуално са били замесени в скорошна акция, при която от неизвестно лице, са били хвърлени два коктейла "Молотов" срещу сградата на гръцкото посолство в Белград (в солидарност с гръцкия анархист Тодорос Илиполос, който все още беше в затвора и в гладна стачка към 25-ти август. Тодорос беше арестуван по време на продължаващия със седмици бунт, последвал убийството на 15 годишния Алексис в Гърция и бе държан без повдигнати обвинения или присъда повече от половин година!), което шестимата категорично отричат. Държавният прокурор определи 30 дни арест за тях, а в случай, че съдът ги признае за виновни за действието, ги очакват от 3 до 15 години затвор. На 5ти септември Анархо-синдикалистка Инициатива" излезе с изявление относно арестите на техни членове.

В изминалите 2 седмици се проведоха множество акции за солидарност с арестуваните синдикалисти в Лондон, Загреб, Виена, Братислава, Любляна, Сидни, Варшава, Москва, Киев, Атина, Денвър, Хамбург, Берлин, Хага и много други градове... общо над 15 града в 3 континента. Можете да помогнете и като изпращате писма в протест против арестите в Белград.

В петък, 18.09.2009 в пред сръбското посолство в София се проведе протест, организиран от Федерация на анархистите в България (ФАБ), автономна група "АнархоСъпротива", симпатизанти и поддръжници на каузата, под наслов "Свобода за сърбските синдикалисти!". Въпреки дъждовнoто време около 35-40 души дойдоха, за да изразят своята солидарност с арестуваните сръбски приятели и съидейници.

Поради тежките обвинения, аресуваните сръбски активисти се нуждаят и от финансова помощ, след като разходите по процеса вече надвишават 10 000 евро.

Широко движение от защитници на гражданските права призовава всички хора да се присъединят към действията срещу продължаващото разширяване на мерките за наблюдение, провеждано от правителства, администрации и бизнес компании.

На 12 септември 2009 г. (събота) всички заинтересовани граждани по целия свят ще се съберат да протестират под мотото “Свобода, а не страх 2009 – Да спрем манията за подслушване”.

Ден: 12 септември (събота)
Начало: 10.30 часа
Място на събиране: Градинката между Александър Невски и Парламента
Маршрут на движение: От градинката между Софийски университет и Народното събрание, по бул „Цар Освободител“, по бул „Г.С Раковски“, по ул. „Гурко“, по ул. „6 септември“ до градинката пред МВР.

Манията за наблюдение и подслушване нараства. Наблюдението се увеличава особено много на работното място. Служителите са наблюдавани в работната им среда, а понякога дори и личният им живот не е пощаден. В същото време държавните институции не пропускат възможността да ни регистрират и наблюдават. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности. Произтичащата липса на поверителност застрашава нашето общество. Хора, които постоянно усещат, че ги наблюдават и следят, губят желание да се борят независимо и смело за правата си и за едно справедливо общество.