След демонстративното изтегляне на американски бойни части от Ирак на 19 август, операция „Иракска свобода“ приключи, а на нейно място дойде операция “Нова зора“. Макар, че след толкова операции пациентът вече не приличаше на нищо, ходът имаше съвсем друг замисъл – да вдигне рейтинга на Барак Обама точно преди междинните избори на 2 ноември и да смекчи очакваната загуба за демократите. Съвсем по план, рейтингът на американския президент скочи с няколко процента. Какво толкова обаче се случи на 19 август и заслужава ли то да бъде наричано „край на военната мисия в Ирак“?
Макар и неясна, мисията в Ирак беше обявена за изпълнена вече няколко пъти (ако забравим за оръжията за масово поразяване). Това стана през 2003 г. със знаменитата фотосесия на Джордж У. Буш пред огромен плакат „Мисията завършена“. Стана и през 2005 г., когато Пол Волфовиц, архитект на войната и автор на култовата фраза „войната сама ще се изплати“, смело обяви изтеглянето на хиляди военни от Ирак. Стана и преди парламентарните избори, които после преминаха в гражданска война. С какво е по-различно сегашното изтегляне? На първо място в Ирак остават „само“ 50 000 американски военни, без да се броят наемниците. Предполага се, че в Ирак и Афганистан има между 100 000 и 200 000 наемници, но дори Пентагонът няма надеждна статистика. Тъй като войната се захранва от доброволци, а те никога не са достатъчно, армията или наема, или „рециклира“ пехотинци. Затова завръщането на хиляди военни от Ирак не е толкова празнично – за много от тях това означава експресен билет до Афганистан. Но въпросните 50 000-те „официални“ войници, които остават в Ирак, ще изпълняват предимно „съветнически функции“, т.е. обучаване на иракските войски. В Ирак остават и най-малко 8 постоянни американски военни бази, както и най-голямото посолство в света – комплекс с размерите на Ватикана, носещ изящното име „Крепост Америка“.
Трябва да се събудим и да осъзнаем, че истинските ни врагове не са в някоя далечна страна, не са непознати хора и култура, която не разбираме. Врагът са хора, които познаваме много добре и можем да идентифицираме. Истинският враг е една система, която води война, когато това е доходоносно. Истинските врагове са изпълнителните директори на корпорациите, които съкращават работници, когато това е доходоносно; застрахователните дружества, които ни отказват здравна помощ, когато това е доходоносно; банките, които ни взимат домовете, когато това е доходоносно. Враговете ни не са на 5000 мили разстояние, те са тук у дома.
Майк Прайснър от IVAW (Iraq Veterans Against the War; Ветерани от Ирак против войната) за войната, расизма, икономиката и политиката
Още една гледна точка по повод предвидените реформи в културата и положението в изкуството у нас. Ако има изкуство днес си мечтая да е не “истинско”, а честно
Кино “Изток” в София ще става поредния супермаркет. Какво съвпадение с орязването на бюджета за култура! Паника в средите на културните дейци. Предстоят съкращения. Ще махат 550 души, ще има сливания на театри. Каква политика! Поредния пострадал, бихте казали вие, но да видим какво мислят потърпевшите.
На 10.08.2010 вестник "Сега" написа на първа страница "Лечението в болница става лукс". Сериозното намаление на парите от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за болниците драстично ще затрудни достъпа на пациентите до лечение. Заради въведените фиксирани бюджети лечебните заведения ще ограничат силно плановия прием, ще формират листи на чакащи, ще намалят заплатите и ще трупат още повече дългове. За пръв път здравната каса ще задължи лечебниците да работят с фиксирани бюджети, при това със задна дата - 1 август. За разлика от досега касата няма да плаща на болниците отчетените случаи над лимита. Според директори на клиники и данни на лекарския съюз намалението на парите е драстично - между 30 и 40% спрямо август миналата година. От касата обясняват, че спазват закона, който от тази година задължава НЗОК да работи с фиксирани бюджети.
Това е логично продължение на започналата в началото на тази година "здравна реформа", която (както здравният министър Божидар Нанев се изрази тогава) се изразява в това, че "Българското правителство вероятно ще започне програма за приватизация на държавните болници още през 2010 г."
Оказва се, че от 1 август тази година здравеопазването ще е привилегия само на тези, които могат да си платят, т.е. на богатите, тъй като парите във фиксираните бюджети са крайно недостатъчни. Всички останали ще трябва да се оправят както могат - законът на неолибералния капитализъм, че по-богатият оцелява. Всичко това само ще увеличи пропастта между богати и бедни в още една сфера и то с още по-голяма сила. Очевидно България не изостава от глобалните процеси на разделяне на света на Зелени и Червени зони, като в Зелените богатите живеят в лукс и охолство с всички необходими услуги и екстри, а бедните и обикновени хора са оставени в разрухата, хаоса и липсата на каквито и да е нормални условия на живот в Червените зони - проект, идеално илюстриран в Багдад, но намиращ реализация в множество други места и случаи по света (Ню Орлиънс след урагана Катрина, градът на богатите Санди Спрингс в Джорджия /САЩ/, бедните квартали в Пекин, гетата в Йоханесбург, Хаити след земетресението и т.н. и т.н.).
Оставянето на бедните "зад борда" е присъща черта на неолибералния капитализъм. Неплатежоспособните хора не са пазарна ниша, те са криминален контингент, който е ненужен и трябва да бъде изолиран по един или друг начин - било чрез орязване на социални помощи, свиване на други публични разходи или директно затваряне зад ограждения под строг контрол (били те официални затвори или барикадирани квартали...или пък затвори за "нелегални имигранти", като този в Бусманци). Тази характеристика обаче зачерква огромна част от човечеството, а в конкретния случай - хората в България и може да бъде определена единствено и само като тотално антихуманна и разрушителна.
Това решение също така за пореден път показва истинското неолиберлано лице на правителството на Бойко Борисов. След затварянето и приватизирането на болниците, орязването на бюджета за образование, крайният корпоративен лобизъм (според изследвания на различни агенции огромната част от внесените и приети от ГЕРБ закони защитават корпоративни интереси, което бе особено видно в проектите за приемане на ГМО, естествено изгодни за корпорации като "Монсанто") и атаките срещу анти-капиталистически алтернативи (читанка.инфо), оставянето на бедните без здравна помощ е следващата стъпка в неолибералния поход на ГЕРБ. И всичко това е в духа на вече покойния рицар на неолиберализма Милтън Фридман, който посочва трите аспекта на пътя към "естествения", "чист" капитализъм в своята книга "Капитализъм и свобода": дерегулация, приватизация и орязване на бюджета.
За сметка на изчезващите социални функции на държавата, полицейските и пародийните й такива продължават да се увеличават: бутафорни полицейски акции без ефект, побоят в Кърджали, "специализираният съд", 5тата ключица и 10тото кутре на лявата ръка на св. Йоан Кръстител, намерени в Созопол. Единствената цел на всичко това може да бъде само и единствено хвърляне на прах в очите на хората и отвличане на вниманието им.
Неонацистките прояви в България нарастват през изминалите години. Инициативите предприети срещу това явление през последните месеци се нуждаят от подкрепата на всеки един в това общество.
На 6-ти юни 2010г. петима младежи бяха жестоко пребити в трамвай в София на път за мирен протест срещу незаконното задържане на чужденци в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци. В следствие на побоя единият от тях претърпява серия операции на лявата ръка, а другият бива настанен в болница с тежки травми по главата. Дни по-късно полицията разкри извършителите на станало преди две години убийство на момче заради това, че приличало на своите нападатели на гей. Същата седмица, на връщане от концерт няколко роми бяха жестоко бити в центъра на София, на метри от президентството, от група скинари. Така, само в рамките на една седмица, станахме свидетели на три тежки прояви на набиращия скорост неонацизъм в България.
Ако Америка е страната на неограничените възможности, България трябва да се прочуе с това, че е мястото на безкрайните идиотщини. При това бурно аплодирани от всички, защото няма кой да излезе и да извика, че царят е гол, а медиите толкова масово са се влели в интоксикираната тълпа, че ако някой дръзнe да каже истината, е заглушен много бързо от древногръцкия им хор. Събитията накратко, тъй като едва ли има човек, който да не е чул и видял, че: министърът на българите в чужбина Божидар Димитров (или археолози!?!) открил на остров св. Иван до Созопол реликварий, съдържащ част от скелет. На място е повикан сливенския митрополит, който при отварянето потвърдил, че това са мощите на св. Йоан Предтеча (как става ясно, не е ясно).
Наблюдаваме класическо за неолиберализма отнемане на демократичния ред в името на опазването на демокрацията. Класическо и за истеричните настроения против турци/комунисти/агенти на ДС/руснаци/евреи и т.н., така типични за партия АТАКА. Истерията, която докара и ГЕРБ на власт. Тоест, за да се справим с "наследниците на Народния съд" и "техните турски подлоги" ни трябва нов, негов национално-отговорен аналог, който да реши всички проблеми тук и сега.
На 2 юли в София се проведе "митинг" за солидарност със задържаните за побоя в трамвай 20. Присъстваха близки и съученици на обвинените, плюс двайсетина души от Национална съпротива. Проявата беше отразена с репортаж в новините на bTV.
"Приятелите" на "невинните" по лесно обясними причини, отказали да говорят пред камерата на телевизията, но за наше голямо учудване, това направи Ангел Джамбазки, който също бил "солидарен" и "приятел".
Джамбазки не е просто шеф на младежкото ВМРО. Същият е общински съветник от ГЕРБ в Столичния общински съвет и забележете, председател на Комисията по обществен ред и сигурност в него!
Днес в центъра на София на "Попа" се проведе първия по рода си протест срещу расизма, ксенофобията, хомофобията и засилващото се нео-нацистко насилие. Причина за него бяха бруталните актове на насилие, извършени на политическа основа миналата неделя от активисти на нео-нацистката групировка "Национална съпротива", както и разкритото след две години убийство на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, убит отново от нео-нацисти, защото "приличал на гей".
На акцията имаше около 50-60 човека от най-различни възрастови групи (между 17 и 55 години; както тийнейдъри, така и преподаватели от университети), еколози, граждански активисти, имигранти, представители на различни леви активистки движения, ЛГБТ-активисти, активисти в студентски движения, блогъри - всички дошли, за да изразят позицията си: "Стига!". Активистите раздаваха листовка, чиито ткст получихме по-рано по и-мейл и може да видите по-долу.
Около 18:05 движението на кръстовището на бул "Патриарх Евтимий" и ул. "Граф Игнатиев" беше блокирано с викове "Стига ксенофобия, стига расизъм", "Нацистите в затвора", "Фашизмът не е мнение, а е престъпление", "Няма да забравим, няма да простим" и плакати "Апатията убива", "Стига расизъм", "До кога ще търпим фашистки тормоз", "Отворете си очите". Когато на случайно минаващите хора им беше обяснявана причината за блокадата и акцията, всички те искрено ни се възхищаваха и подкрепяха позицията ни, доказвайки, че в България няма място за нео-нацистки групировки. Една част от протестиращите бяха изтикани от едното платно за движение, но останалите успяха да блокират другото, сядайки на улицата. Около 10ина минути след началото на блокадата, всички освободиха кръстовището, продължавайки да скандират на близките тротоари. Всичко приключи около 18:30, когато хората започнаха да се разотиват, обещавайки си, че това е само началото!
Дата: събота, 12 юни 2010 Час: 11:00am - 12:00pm Място: Езерото Ариана, Борисовата градина
На 1 октомври 2008 в Борисовата градина е намерено тялото на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. След 2-годишно разследване, миналата седмица столичната полиция обяви, че е разкрила извършителите на зверското убийство, както и нелепия мотив за него.
Мишо е бил жестоко пребит и удушен само защото мислели, че е гей...
Не можем да облекчим болката на майката, близките, приятелите и колегите му. Но можем да изразим своята съпричастност, както и гнева си от това, че обществото и законодателите продължават да са слепи и глухи за психическото и физическото насилие, с което националистическите и неонацистките групировки тероризират нехетеросексуалните хора и други социални групи.
Това може да се случи на теб, на твоето дете, родител, приятел, брат, сестра, съученик, колега. Затова ела с цвете и свещичка на мястото, където общественото безразличие е застигнало Мишо.
Ще се съберем на 12 юни, събота, в 11:00 до езерото Ариана. От там заедно ще тръгнем към лобното място на Мишо.